Една случайно прочетена публикация за новинарския машинен агрегатор Google News [1] съвпадна с мои разсъждения за нарастващата загуба на доверие към медиите в нашето съвремие. По-точно съвпадна с мъчещия ме въпрос за пренебрегване изобщо на познатите новинарски медии ли става дума или за загуба на старото доверие и оформяне на ново доверие към медиите като цяло?
За да си отговоря на въпроса, тръгнах от правилата на традиционната журналистика в посока към новинарския поток, бълван от агрегаторите, където явно може да се потърси ключа за разрешаване на проблема. На първо място нека припомня на всички, които се занимаваме с теория на журналистиката, че за пълноценното възприемане на информацията от съществено значение винаги са били две неща: доверието, което вдъхва към себе си медията, разпространяваща новината и убедителността, авторитета на личността, която съобщава събитието. Самият аз преподавам тази журналистическа аксиома на студентите от десетилетия и мисля, че тя не е загубила значението си до ден-днешен. Или по-скоро мислех...
Терзанията ми тук започнаха от ударите, които нанася върху доверието коренно променената журналистика, резултат от тоталната дигитализация във всички медийни сфери. „Гражданската журналистика”, например, свързана с блоговете, разлюля из основи граденото от векове доверие към журналистическите авторитети. Но най-силното изваждане от равновесие в тази насока предизвика у мене нахлуващия мощно новинарски машинен агрегатор Google News, с който се запознах и от споменатата публикация в списанието, и от практиката. Признавам честно, че буквално ме извади от равновесие спрямо досегашните ми разбирания за авторитетните имена в журналистиката, за персонифицираната телевизионна журналистика и за непоколебимото доверие към нея.
Еднолично дело на Кришна Бхарат (Krishna Bharat), въпросният новинарски агрегатор съществува от януари 2006 г., но едва напоследък придобива смущаващо масово въздействие върху целия медиен информационен свят. За сведение енциклопедичното обяснение за новинарския агрегатор е: „Компютърна програма, която интегрира новините от множество новинарски източници в интернет”. По-добрите агрегатори групират новините в тематични нишки, което улеснява разглеждането и търсенето в тях.
И понеже новинарският агрегатор на Google е именно между „по-добрите”, при него информацията е не само тематично групирана, но и се обновява на всеки 5-10 минути. Съобщенията, които постъпват в агрегатора отначало се сортират по теми (например: „Политика”, „Общество”, „Спорт”), а после и по сюжети (например: „САЩ”, „Франция”, „Финансова криза”, „Европейски футболен шампионат”). Всичко това става с помощта на специални алгоритми, които класифицират новинарския поток и в добавка правят текстови анализ за формирането на заглавия и анотации. Между другото, алгоритъмът на Google News е разработен от Кришна Бхарат още през 2001 г. и е тестван цели пет години преди официалната премиера на агрегатора през 2006 г. Към начина на работа на агрегатора искам само да добавя, че англоезичната му версия обработва всекидневно около 4500 сайта в интернет. И е създал достъпен архив с новини от 200 години назад. В съгласие с последните мобилни тенденции има и мобилна версия на Google News за мобилните телефони.
По-подробното обяснение за дейността на агрегатора правя с цел да се разбере, че систематизирането на новините се извършва без човешко участие. Т.е., отделянето с предимство на топ събитията и подреждането на останалите събития в новинарската листа е изцяло на машинен способ. Точно тук обаче е големия проблем на Google News. Една машина, имам предвид новинарския агрегатор, от всяко положение не притежава познатия ни човешки авторитет и поне на този етап няма как да внушава доверие към себе си и към съобщаваните събития. Може би с времето ще придобие „машинен авторитет”, но засега го няма.
Съпоставянето на Google News с конкурентния му новинарски агрегатор Yahoo! News, където предимство при подреждането на новините има човешкия фактор, показва все още предпочитание на потребителите към традиционното редакторско доверие. Роботът на Yahoo! News пресява информация от повече от 7000 източника на 35 езика, но на главната страница в постоянните рубрики се появяват само събитията, които са подбрани от редакционния колектив. Това явно допада на широката аудитория, защото Yahoo! News оглавява световната листа на новинарските сайтове с 36, 65 млн. постоянни потребители, изпреварвайки значително дългогодишния лидер в тази област CNN.com, който събира 29, 2 млн. потребители.
На пръв поглед изразеното предпочитание към Yahoo! News и CNN.com би трябвало да бъде заради доверието към човешкия редакторски подбор на новините. И сигурно е така, нямам основание да се съмнявам. Дълбоко в себе си обаче смятам, че това предпочитание е по-скоро плод на старото мислене по отношение на новинарската журналистика, плод на традиционното доверие към медии и авторитети.
Днес не е възможно да се пренебрегват с лека ръка променените потребителски навици на информационния пазар. Освен това, дори и най-големите медийни организации не могат вече да се справят с огромния масив от информация, който ни залива отвсякъде. Не е трудно да се забележи, че съвременните компютъризирани хора все повече си търсят сами тези новини, които в действителност ги интересуват. В най-удобното за тях време и в най-удобния формат.
Най-удобният формат в момента е феномена на ключовите думи. Бързо, лесно, удобно – написваш ключовата дума и търсачката ти изсипва всичко подбрано, подчертавам подбрано по темата. Пълната автоматизация на Google News има и това предимство, че позволява на новинарския агрегатор да общува с аудиторията не само без редакторско пресяване и скъпа техника, но и да осигури попадане в новинарския поток на новини както от утвърдени информационни агенции, така и от всеки блогър. Стига съдържанието на новината да заслужава внимание.
След като новинарските агрегатори и по-специално предизвикалият това мое научно съобщение Google News сами не произвеждат новини, а ползват чужди източници на новини, ясно е, че институциите, които произвеждат новини, не са доволни от употребяването им по този начин. Може би „не са доволни” е меко казано, тъй като те съдят непрекъснато Google за причинените вреди от кражбата, според тях, на собственото им новинарско съдържание. Пръв, още в 2009 г., надигна глас Рупърт Мърдок, а Copie Press, която защитава интересите на група белгийски вестници, в края на 2010 г. подаде иск от 49 млн. евро за причинените им загуби, заради ползването без разрешение на техен новинарски материал от системата на Google News.
Вероятно загубите са точно изчислени, със сигурност новинарските агрегатори подбиват работата на информационни агенции, вестници, радио и телевизионни организации, необходими са може би законодателни ограничения, но каквото и да се предприеме, струва ми се, от всяко положение ще бъде временно. Нито новите технологии могат да бъдат спрени, нито нарушеното равновесие на новинарския пазар може да бъде възстановено. По този повод у нас има хубава поговорка: „Срещу ръжен не се рита!”. В интерес на истината може би още известно време ще има съпротива срещу новото, но принципно различният тип “компютърно” мислене на съвременния човек, удобството да ползва в своя индивидуална угода ключови думи и настъпването на поредния нов тип журналистика, наречена сполучливо от американския изследовател на медиите Скот Карп „линк журналистика”, няма как да бъдат пренебрегнати.
По някакво странно съвпадение, докато пишех тези редове през януари 2011 г., успях да гледам чрез интернет току-що наградения с няколко „Златни глобуса” филм на Дейвид Финчър „Социалната мрежа”. Това е екранизация по книгата „Случайни милионери” от Бен Мезрих за основателя на социалната мрежа „Фейсбук” Марк Зукърбърг. Освен искрената благородна завист, която човек може да изпита към това младо момче с невероятни способности и още по-невероятен усет към дигиталните потребности на съвремието ни, филмът ми даде още едно потвърждение за правилната насока на надделяване на „машинното” над „редакторското” подбиране и поднасяне на новините в медиите. (Между другото, Марк Зукърбърг беше определен за личност на 2010 г. от сп. „Тайм”)
Не знам дали в крайна сметка ще изляза прав, но моето скромно заключение е, че ако има криза на доверие в медиите, то тя е по-скоро криза на старото доверие. Доверие, разбирано като вяра в журналистически институции и личностни журналистически авторитети. Сега се гради различно доверие. Доверие на потребителите към себе си! Вярваш ли на себе си, ще си в състояние да търсиш необходимата ти информация чрез ключовите думи и не само ще я намираш, но ще я приемаш без всякакво съмнение в нейната достоверност. Защото чрез правилното търсене си участвал едва ли не в нейното създаване.
И когато се успокоих, че съм намерил успешната формула за разрешаване на терзаещото ме съмнение към възможностите на новата новинарска журналистика, измежду машинната информация на Google News изскочи съобщение, което постави изводите ми в матова ситуация. Оказа се, че на 28 септември 2010 г.
в изследователския център в Пауло Алто на компанията Ксерокс е била демонстрирана нова търсачка, наречена „Мешин” (Meshin). Тя е добавка към „Майкрософт Аутлук” (Microsoft Outlook), който обикновено ползваме за оптимизиране и организиране на потоците информация. Най-интересното в тази търсачка е, че възвестява края на търсенето по ключови думи. „Мешин” е чувствителна към смисловото съдържание на новините, които подбира и върши вместо нас умственото напрягане каква информация да търсим.
Съобщението за новата търсачка със сигурност е зарадвало мнозина, но честно казано мене ме уплаши. Защото структурирането на постъпващата в мозъка ни информация и фактът, че подобно нещо се поверява на машина, не може да не ни прави неспокойни. Мене поне ме прави! От друга страна обаче личностното притеснение не ми пречи да бъда обективен и да се замисля, че може би времето на моето поколение отминава. Времето по всичко изглежда е на поколението на Марк Зукърбърг, който във филма с гордост отбелязва, че с „Фейсбук” започва истинската дигитализация на живота. В този живот новините ще се доставят от машинни агрегатори, а „Мешин” ще ги подбира според нашите предварително заявени предпочитания и ще ни ги поднася на тепсия... Един медиен живот може би без журналисти, в който ние ще вярваме преди всичко на себе си, за да се ориентираме в заобикалящия ни информационен свят.
Бележки:
[1] Дакина, Ю. П. Машинная агрегация новостей и реакция на нее информационного пространства. В: Вестник Московкого университета, Сер. 10, Журналистика, 2010, № 2, с. 67.
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Михайлов, Владимир. Доверие на потребителите към себе си // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2011, № 8. Available from: [www.media-journal.info]
Контакт (Contact):
e-mail: vmihaylov@nbu.bg
нагоре