Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 42/ Септември 2019 г.
21 Септември 2019 г., Събота

Медии

Принтирай E-mail

Инвазия на медиасферата: между времето и пространството

Брой 11 / Октомври 2011 г.
Медии и обществени комуникации

Полина Стоянова

Резюме:

 

Invasion of the Mediasphere: Between Time and Space
Polina Stoyanova

 

Summary:
What is the ultimate goal of a message today – to stay in time or to conquer new spaces? What is the strategic environment for the impact of the media? Is there invasion of the mediasphere in determining the significance of the events?
An object of this article is the changing fields of communication inside their mediological context and reasons.

Key words: communication, media, mediasphere, mediology, space-based media, time-based media, transmitting
 

Summary:

Един кадър, който обиколи земното кълбо: папа Бенедикт XVI, седящ в библиотеката на Ватикана и благославящ чрез сателитна връзка за пръв път в историята на човечеството 12-ма астронавти, намиращи се извън земната орбита. Питам се, дали значимостта на този уникален момент в духовната и културната ни история може да се съхрани и теоретизира, или ще се отвее от общия информационен вихър като съобщение в новинарските емисии с многозначителното заглавие „Папата говори с Космоса”?

Предаване на живо на „сателитното благославяне” на астронавти от Папа Бенедикт XVI в библиотеката на Ватикана. Снимка: EPA [1]

Може да се каже, че кадърът от Ватикана, изключително богат на символни алегории, характеризира културните трансформации, протекли в нашата цивилизация и превърнали властта от идеологическа в информационна. Или както твърди Скот Лаш, характерното за идеологиите е, че те се разгръщаха във времето и в пространството, и претендираха за универсалност, завещали „схеми от схващания” – съдържайки рефлексия и нуждаейки се от време за рефлексия. А днес информацията е компресирана във времето и пространството. Тя не претендира за универсалност, а се съдържа в моментността на частното. Една аналитична книга ще запази стойността си 20 или повече години, докато информационното съобщение във вестника има стойност един единствен ден. Дискурсът, наративният роман и рисунката са създадени с помощта на огромно време за рефлексия, например 3-4 години за аналитичен текст в областта на социалните науки. При репортажa за футболния мач между „Манчестър Юнайтед” и „Арсенал” няма време за рефлексия, той трябва да се произведе в почти реално време, едновременно със събитието. Това е друг начин за компресиране на времето и информацията [2]. Но възможно ли е размяна на ролите с медиите, имайки предвид властта на религията над посланията в обществото само няколко века по-рано, да провокира консервативна институция като папската към подобни „революционни разговори с Космоса”?
Причината за подобно поведение, колкото и странно да звучи – е същата онази, която ознаменува края на социализма и тя ярко прозира в „медиологията” – дисциплината, създадена от Режи Дебре с цел да анализира функцията на медиасредствата в човешкото битие, и не само. В термина „медиология”, „медио” означава не медия или медиум, а медиация, въплъщавайки динамичната комбинация от способи и тела, които посредничат в произвеждането на знаци и събития [3]. Изследването им се осъществява чрез т.нар. „медиологичен метод” [4] - състоящ се в дефиниране на всеки един отделен случай на проверими взаимовръзки между символните дейности в човешката група (религия, идеология, литература, изкуство и др.), техните форми на организиране и начините за контрол, архивиране на следи, и пускането им обръщение. Анализът определя значимостта на обществените трансформациии, предизвикани от „високите социални функции” [5] (религия, идеология, изкуство, политика) в техните взаимоотношения със средствата на предаване на послания в голям отрязък от време.
Характерно за медологичната концепция е разграничението на акта на комуникация и акта на предаване на идеи в обществото. Моделът на предаване на идеи и послания винаги е бил ключов за изграждането на символната власт, а чрез него се осъществяват и дирижират трансформациите в обществото. Тази теза е ключова за Режи Дебре и той я прилага като носеща конструкция в научната дисциплина. Така за всеки период от историята – от неолита или изнамирането на писмеността и до дигиталната ера е възможно да се установят подлежащи на проверка взаимовръзки между символите на дадена човешка група, нейните форми на политическа организация и методите й на запаметяване, натрупване и разпространение на „следите” (идеограми, букви, знаци, звуци и образи). Отправната точка е мистичният факт, че определени знаци и определени образи се трансформират в действие. Притчата за Исус от Назарет се трасформира от св. Павел в парадигма от вярвания, известно като християнство. Писанията на Карл Маркс се трансформират в широкообхватна политическа програма от Ленин.
Мощните идеи се нуждаят от посредници. Режи Дебре осъзнава, че тези системи от вярвания – т.нар. идеологии са също част от материалната разпространителска система, чрез която те се предават. Тази система, функционираща като единен организъм, Дебре определя като „медиасфера”. Медиасферата е компонент от колективната памет и е един вид проекция на разпространяващите се от господстващите медиасредства идеи и послания.
Дебре разграничава три епохи на предаване на идеи в медиасферата – логосфера, графосфера и видеосфера [6]:
1) логосфера – първият период, който започва от изобретяването на писането (глинени плочи, папирус, пергаментови свитъци) и продължава до появата на печатарската машина. Това е епохата на разума, но също и на теологията, в която написаното е преди всичко Божие слово. Бог диктува, човекът преписва – в Библията или в Корана – и след това човек диктува на свой ред. Четенето се извършва на висок глас, в компания, като задачата на човека не е да измисля, а да предава общоприети истини.
2) графосфера – вторият период, който продължава от революцията на Гутенберг до изгрева на телевизията. Това е епохата на разума и на книгата, на вестника и на политическата партия. Поетът или артистът се явяват гаранти на истината, а въображението разцъфтява сред изобилие от писмени обяснения, като изображението е подчинено на текста.
3) видеосфера – третият период, който се развива и днес. Епохата на изображението, в която книгата е съборена от пиедестала си и видимото триумфира над великото невидимо на предишните епохи – Бога, Историята, Прогреса.

 

Именно чрез този модел на трансформациите в медиасферата може да се анализира съдбата на една или друга висша обществена функция. Според медиолога Режи Дебре, влиянието на всяка една идеология не може да се систематизира в идеологически термини. Скритата динамика на „действието на идеи в историята” [8] е да се търси последователността на предаването им чрез вертикални и хоризонтални системи от хора, натоварени с ролята на преносители на дадена идея (апостоли, проповедници, посланици и др.) чрез системи от материални обекти (свитъци, книги, паметници и др.). Това е симбиоза, доказваща се и от хипотезата на Милена Цветкова относно природата на идеята като първата медия за връзка между две съзнания [9] и двата необходими участника в този процес: авторът на идеята и медията като материален носител във времето и пространството. Този процес много точно е характеризиран в медиологията с на пръв поглед елементарното твърдение, че съществуват машини за комуникация, но няма машини за предаване на идеи.
Това именно е задачата на „системите от вярвания”. Предаването на устойчиви идеи и послания във времето е ключът към осъществяването на културните трансформации в обществото. А това е възможно единствено чрез изграждане на стройна система и аресенал от медиатори, както и съответните технически средства, необходими за предаването на идеята, която се превръща в материална сила. Например, в религията [10] ангелите представят процеса на предаване на послания и въплъщават много от принципите на медиация, на които религията дължи дългото си оцеляване. Тази стриктна йерархия от пратеници осъществява предаването на божественото съобщение, едновременно запазвайки предварителното условие на вярата: че самият Господ ще бъде вечно недостижим.
Друга идеологическа система, която онагледява господството на медиасферата, е социализмът. Разпространителските системи и медиатори, които правят възможно предаването на идеите и на които по същество се гради социализмът, са печат-печатари, училище-учители и библиотека-библиотекари. Ако книга като „Капиталът” е имала влияние, това е било заради технологията на печат, мрежата от разпространение и библиотеките, работещи заедно, за да създадат плодотворна обществена среда [11]. Детронирането на печата и книгата като основно медиасредство и изместването му от аудиовизуалната медия е едновременно маркер и причина за промяната в общественото съзнание в епохата на социализма и преходът от графосфера към видеосфера. Сам Дебре определя като гранична за двете „-сфери” повратната за социализма 1968-ма година.
 

 

 Папа Бенедикт XVI благославя 12-те астронавти, намиращи се на борда на международната станция, Снимка:AP [12].

Използвайки посочената медиологична класификация на медиасферата, много бързо могат да се открият отговори на въпросите, които възникват при сблъсък с нетрадиционно поведение на даден обект или институция. Според Режи Дебре е нужно да се изследват системите на управление в зависимост от техниката на предаване на информация, която неизбежно променя начина на мислене, начина на политическото управление, начина на функциониране на общественото мнение. Той определя този процес като изучаване на „черни кутии” [13], на входа на които има звуци, слова, изображения, текстове, а на изхода – закони и институции. Едно осмисляне на всеки един новаторски комуникационен акт, като например на общуване на висш духовник с хора, намиращи се извън земната орбита, по формулите на Дебре би ни дало посоката, в която е възможно да се развива дадена идеология. След като последователно са били покорени земята и моретата, то съгласно характеристиките на видеосферата, в която живеем, именно пространството е стратегическата среда за „покоряване”. Но интересното е кое точно пространство ще избере всяка една идеология – реалното или виртуалното.
Но дали именно това е правилната посока на развитие?
След анализирането на генезиса на комуникационния процес и ролята му в еволюцията на човешката цивилизация Харолд Адамс Инис (1894–1952), канадски учен и общественик, достига до извода, че успехът на всяко общество зависи именно от способността за балансиране между „време” и „пространство” посредством медиа-средствата. Тези идеи по-късно са доразвити от „гуруто” на медийната теория Маршал Маклуън и според изследователите са дали основа за революционното му послание „the medium is the message”.
Любопитно е, че според Инис съвременната западна цивилизация се намира в състояние на криза: ако чрез масмедиите тя се „държи” в настоящето, то би трябвало да се развива изключително по „пространствен” път. Всепроникваемостта на медията и особеностите на времето, което е „разбито на парчета, удобни на инженерите” нарушават баланса, необходим за съществуването на културата. През последната година от живота си (1952) Харолд Адамс Инис сигнализира, че нашата цивилизация е заплашена от силна, рекламно-ориентирана медия, завладяна от настоящо-мислене и „непрекъснато, систематично, безмилостно унищожаване на елементи с постоянно значение за културната дейност” [14].
Според Инис цивилизациите имат двойнствено битие, съществувайки едновременно в две измерения: във времето и в пространството; цел на всяка цивилизация е продължителното й съществуване във времето и разширяването на пространството й. Аналогично той разделя медиите на „времево-базирани” и „пространствено-базирани” типове и следвайки тази логика, той разкрива механизма, по който средствата за комуникация, използвани от обществата, развиват единия или другия аспект.
Медиите, които поставят ударение на времето (и дефакто го елиминират), са тези, които са трайни по характер като глината и камъкът. Аудиторията им е по-ограничена, но са проектирани да запазват историите, съобщенията и посланията си за много поколения и по същество съхраняват информация във вековете. По-тежките от тях имат принос и в развитието на архитектурата и скулптурата. Може да се каже, че тяхната задача е да предават във времето културни ценности.
Характерно за медиите, която влияят над пространството е, че те са по-малко издържливи, леки и лесно се преместват на големи разстояния. Те бързо са намерили приложение в администрацията и търговията. Ярък пример е папирусът, който е позволил да се създаде добре работеща система на документооборот в колосалната по размери Римска империя, създавайки централизирана държава. Пространствено-базираните медии са с по-краткотрайни послания. Те подават информация на много хора на голямо разстояние, но имат кратко време за въздействие. При съвременните медии – това са телевизията, радиото, вестниците с големи тиражи, а можем да допълним разсъжденията на Инис и с дигиталните медии.
Според Инис изследването на минали цивилизации, използващи медиуми, различни от тези, които използваме днес, ще ни даде възможност за критичност, дистанцирана от пристрастието към „нашите” медиа-средства. Оттук следва предположението му, че използването на определен медиум в дълъг период е определящ за характера на знанието, което се предава; това влияние е възможно да затрудни живота и приспособимостта на хората и именно предимствата на нова медия може да доведе до възникването на нова цивилизация [15].
Инис е защитник на хипотезата, че писмеността и първите медии се зараждат в Древен Египет. Възникнала около река Нил, от съществена значимост за египетската цивилизация било прогнозирането на периодите на наводненията, с което щял да се осъществи контрол и абсолютна власт на мохархията. Ето защо Инис определя като важно изобретение календарът, чиято година на откриване приема за 4241 г. пр.н.е. [16] и характеризира с определението „висш интелектуален акт”, защото за първи път природен феномен е изолиран от човека и фиксиран с писмени знаци. Прилагането на новооткритото средство ознаменуват триумфа на абсолютната монархия. Така на практика е използван много интересен способ в придобиването на контрол над пространството чрез решаване на проблем с времето. Основно средство на комуникация в Древен Египет в периода на абсолютната монархия е камъкът. За да се пише на него били нужни сила, монотонен труд и време. Всеки един надпис бил дълго гравиран, изглаждани са всички изобразителни детайли. Писмеността била длъжна да увековечи светостта и престижа на египетските фараони и да потвърди тяхното безсмъртие. Обикновените хора очаквали чудеса не само от живите, но и от мъртвите фараони. Идеята за безсмъртието укрепвала позицията на монарха. Мумифицирането и изграждането на пирамидите като приспособления за подчертаване на контрола над времето са били съпътствани от развиване на изкуството на пиктографските изображения като част от погребалния ритуал.
Трансформациите, които протичат в днешната действителност и преходът от материални към виртуални медиа-посредници, изискват разбиране на процесите, на които сме свидетели и потърпевши в нашата цивилизация. Ако се доверим на Карл Сейгън [17], то в резултат от широкомащабните телевизионни предавания, появили се на Земята в края на 40-те години на XX в., съществува една сферична вълна, в чиито център е Земята и която се разширява с 300 000 километра в секунда. Тя съдържа всичко, което се излъчва, като например образите на популярни телевизионни игри, речта на вицепрезидента Ричард Никсън за „играта на дама”, предаваните по телевизията разпити, водени от сенатора Джоузеф Маккарти и др.
Ако сега властващата видеосфера има за цел да покори пространството, а времето в нея е концентрирано в една-единстена точка, то едва ли си даваме сметка за опасността от прекъсване на процеса на материалното предаване на информация от поколение на поколение. Ако предишните две „-сфери” имаха за цел да покорят времето с мисъл за бъдещето, то замисляме ли се дали сегашната мултимедийна действителност, омагьосана от образа и мига, не пренебрегва изобщо крайния реципиент? Не е ли необходимо повече да се вслушваме в посланията, които са ни оставили тези, които са живяли преди нас? Като „вечният” Хорхе Луис Борхес, нарекъл Вселената с многозначителното име Библиотеката:

„Постоянното писане ме отвлича от мисълта за сегашното положение на хората. Съзнанието, че всичко вече е написано преди нас, ни унищожава или ни превръща в призраци. Зная места, където младежите коленичат пред книгите и в изстъпление целуват страниците им, но не могат да прочетат нито една буква. Епидемиите, разколът, странстванията, неизбежно израждащи се в разбойничество, рязко намалиха числеността на населението. Струва ми се, вече споменах за самоубийствата, които от година на година зачестяват. Може би съм заблуден от старост и страх, но подозирам, че човешкият род – единственият – е на път да изчезне, а Библиотеката – осветена, необитаема, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с ценни книги, безполезна, нетленна, тайнствена – ще продължава да съществува” [18].

Инвазията на медиасферата маркира деня, в който „Папата разговаря с Космоса” - 21 май 2011 г., като „Денят на Страшния съд”. Той протече в очакване на Апокалипсиса, пророкуван от американеца Харол Кемпин след изчисления над Библията, разгласени в обширни радиоемисии на 48 езика, билбордове, листовки, радио- и ТВ-реклами. А в същото време, след обменени мисли за науката и технологичния напредък, за състоянието на околната среда, за войните, за мира и за загрижеността към Синята планета - общият дом на човечеството, папа Бенедикт XVI натовари 12-те астронавти с ролята на „новите медиатори” в изследването на нови пространства и възможности за нашето човешко бъдеще „отвъд ограниченията на сегашното ни съществуване” [19]. Едва ли е нужна да търсим аналогия с 12-те апостоли, с новото начало или дори с края на света. Вероятно все по-често ще ставаме свидетели на явления, хибридизиращи дълбоко залегнали в нашата културна памет стереотипи от граничната територия между наука и догма, между модерното и традиционно, между масовото и елитарното, поставени под общия знаменател на медиасферата, днешната последна инстанция на събитията и дискурсите. И ако устойчивите структури, на които се гради културата и социалното ни съществуване в предишни епохи са използвали медиасредства, осигуряващи на основополагащите им идеи съхраняване във времето с характерни похвати за припомняне на миналото и проектиране на очаквания за бъдещето, то днешната ситуация е коренно различна. Новият властелин на нашата действителност – медиасферата подчинява живота и налага свои закони за идентификация. Подвластна на постмодерното компресиране на времето, днес успешната комуникация се осъществява изключително в образни форми, търсейки контрол над пространствата – реални или виртуални.


Бележки (Notes):


[1] Папата благослови екипажа на "Индевър" // News.bg, 21.05.2011. [cited 5.07.2011]. Available from: http://news.ibox.bg/news/id_1550068502
[2] Лаш, Скот. Критика на информацията. София: ИК Кота, 2004, с. 29-31.
[3] Debray, Regis. Media Manifestos. On the Technological Transmission of Cultural Forms. New York: Verso, 1996, p. 17.
[4] Debray, Regis. Media Manifestos. On the Technological Transmission of Cultural Forms. New York: Verso, 1996, p. 11.
[5] Debray, Regis. What is Medology? Translation by Martin Irvane of Regis Debray Qu’est-ce que la médiologie? // Le Monde Diplomatique, August 1999, p. 32. [cited 5.07.2011]. Available from: http://www9.georgetown.edu/faculty/irvinem/theory/Debray-What_is_Mediology.html  
[6] Дебре, Режис. Социализъм и преса: един жизнен цикъл. Прев. [от англ.] Теодора Георгиева: Есе върху връзката между социалистическите движения и печатното слово // Култура, LII, №4, 1 февр. 2008, с. 14-15. [cited 5.07.2011]. Available from: http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/13811
[7] Debray, Regis. Media Manifestos. On the Technological Transmission of Cultural Forms. New York: Verso, 1996, p. 171.
[8] Debray, Regis. Transmitting Culturе. New York: Columbia University Press, 2000, p. 1-2.
[9] Цветкова, Милена. Идеята – първата медия? // ЛитерНет: Ел списание, 08 май 2005, № 5 (66). [cited 5.07.2011]. Available from: http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/ideiata.htm  
[10] Papoulias, Constantina. Of Tools and Angels: Regis Debray’s Mediology // Theory, Culture & Society, SAGE, June 2004, vol. 21 (3), p. 165–170. [cited 5.07.2011]. Available from: http://tcs.sagepub.com/content/21/3/165.extract  
[11] Debray, Regis. Revolution in the Revolution: An interview by Andrew Joscelyne // Wired, January 1995. [cited 3.07.2011]. Available from: http://www.generation-online.org/p/fpdebray1.htm  
[12] Pope blesses astronauts in 1st papal call to space // Mail.com, 21.05.2011. [cited 5.07.2011]. Available from: http://www.mail.com/scitech/news/432512-pope-blesses-astronauts-1st-papal-call-to-space.html
[13] Дебре, Режи. Власть идей и идея власти: Интервью Владимира Миронова // Независимая газета, 25 април 1995. [cited 8.07.2011]. Available from:
http://sites.google.com/site/galenko49/Home/materialy/do2008/debre  
[14] Innis, Harold. Changing Concepts of Time. Lanham MD: Rowman & Littlefield, 2004, p.11. [cited 8.07.2011]. Available from:
http://books.google.com/books/about/Changing_concepts_of_time.html?id=BuO00eQGdXUC  
[15] Innis, Harold. The Bias of communication, University of Toronto Press, 1991, p. 34. [cited 8.07.2011]. Available from: http://www.scribd.com/doc/47929814/Innis-Bias-of-Communication-1  
[16] Пак там.
[17] Сейгън, Карл. Космос. София: ИК Бард, 2004, с. 286-287.
[18] Борхес, Хорхе Луис. Вавилонската библиотека // Борхес, Хорхе Луис. Смърт и компас. София: Труд, 2004, с. 128-129.
[19] Pope Benedict XVI Greets Shuttle, Station Crew [Video] // Youtube, May 21, 2011 [cited 9.07.2011]. Available from: http://www.youtube.com/watch?v=81jAmb_e1pg  

 

Библиография(References):

1. Борхес, Хорхе. Вавилонската библиотека // Смърт и компас. – София: Труд, 2004.
2. Дебре, Режи. Власть идей и идея власти: Интервью Владимира Миронова // Независимая газета, 25 април 1995. Available from:
http://sites.google.com/site/galenko49/Home/materialy/do2008/debre
3. Дебре, Режис. Социализъм и преса: един жизнен цикъл. Прев. [от англ.] Теодора Георгиева: Есе върху връзката между социалистическите движения и печатното слово // Култура, LII, №4, 1 февр. 2008, с. 14-15. Available from: http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/13811  
4. Лаш, Скот. Критика на информацията. – София: ИК Кота, 2004.
5. Сейгън, Карл. Космос. – София: ИК Бард, 2004.
6. Цветкова, Милена. Идеята – първата медия? // ЛитерНет: Ел списание, 08 май 2005, № 5 (66). Available from: http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/ideiata.htm  
7. Debray, Regis. Media Manifestos. On the Technological Transmission of Cultural Forms. – New York: Verso, 1996.
8. Debray, Regis. Revolution in the Revolution: An interview by Andrew Joscelyne // Wired, January 1995, Available from: http://www.generation-online.org/p/fpdebray1.htm
9. Debray, Regis. Transmitting Culturе. – New York: Columbia University Press, 2000.
10. Debray, Regis. What is Medology? Translation by Martin Irvane of Regis Debray Qu’est-ce que la médiologie? // Le Monde Diplomatique, August 1999, p. 32. Available from:
http://www9.georgetown.edu/faculty/irvinem/theory/Debray-What_is_Mediology.html  
11. Innis, Harold. The Bias of communication, University of Toronto Press, 1991, Available from: http://www.scribd.com/doc/47929814/Innis-Bias-of-Communication-1  
12. Innis, Harold. Changing Concepts of Time. – Lanham MD: Rowman & Littlefield, 2004, Available from:
http://books.google.com/books/about/Changing_concepts_of_time.html?id=BuO00eQGdXUC
13. Papoulias, Constantina. Of Tools and Angels: Regis Debray’s Mediology // Theory, Culture & Society, SAGE, June 2004, vol. 21 (3), p. 165–170. Available from: http://tcs.sagepub.com/content/21/3/165.extract  
14. Pope Benedict XVI Greets Shuttle, Station Crew [Video] // Youtube, May 21, 2011 [cited 9.07.2011]. Available from: http://www.youtube.com/watch?v=81jAmb_e1pg  

 

 

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Стоянова, Полина. Инвазия на медиасферата: Между времето и пространството // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / Алма комуникация. 2011, №11. Available from: [www.media-journal.info]


Контакт (Contact):
e-mail: polina.stoyanova@gmail.com  

 

дата на публикуване: 29.10.2011, Събота, 12:07
прочетена: 6955 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: