На гръцки “Пандора” означава “надарена с всички дарове”. Доскоро си го мислехме и за Европа. и ЕС. Оказа се погрешно. Но да се върнем за малко към древногръцките митове и легенди. Когато Прометей откраднал огъня, за да дари хората с топлина и щастие, Зевс се разгневил и наредил на ковача Хефест да създаде от кал и вода прекрасно момиче. Зевс изпратил Хермес да отнесе Пандора на земята при Прометеевия брат Епиметей. Епиметей, разбира се, попаднал в капана на любовта, не се вслушал в предупрежденията на брат си и се оженил за него.
Кутията на Пандора пък, според древногръцката митология е кутия, в която Епиметей приема като дар от Зевс и която Пандора отваря. В нея се оказват затворени нещастия, злини и болести. Когато Пандора я отваря, те всички излизат навън. Сега от там изкочи и сриващото се на финансовите пазари евро.
Медийте са пълни с крайни оценки. ”Най-въодушевените европофили повтарят безспир, че ако нямахме еврото, последствията от кризата щяха да са много по-лоши за много европейски страни. Обожествяват еврото – силно и закрилящо. Такава е доктрината им и те я защищават фанатично. Би трябвало обаче да обяснят на гърците и на ирландците, и на португалците, и на испанците, и на италианците и на много други европейски граждани, разтърсени от т.нар. необходими реформи, какво разбират под „много по-лоши последствия“”. На практика тези последствия са толкова непоносими на социално равнище, че в много страни на еврозоната се надига – и не без основание – една дълбока враждебност към еврото и към Европейския съюз.
Не им липсват аргументи на тези „възмутени“ хора. Защото еврото, парична единица на 17 държави с 350 милиона жители, е инструмент с едно-единствено приложение – да заздравява неолибералните догми, на които се основава Европейският съюз. Тези догми, установени с Пакта за стабилност от 1997 г. и утвърдени от Европейската централна банка, са основно три – стабилност на цените, бюджетно равновесие и конкуренция. Никакво отношение към социалните въпроси, никакъв стремеж да се намали безработицата, никаква политическа воля за поддържане на растежа и естествено никакво усилие в защита на Държавата на благоденствието.
В сегашния водовъртеж гражданите започват да разбират, че както Европейският съюз, така и еврото, са били примамка, целяща да ги вкара в неолибералния капан, от който не се излиза лесно. Сега са в ръцете на пазарите. Защото така искаха съвсем явно политическите ръководители (и от дясно, и от ляво), които от три десетилетия изграждат Европейския съюз. Те систематично обезсилваха държавата, за да осигуряват все повече пространство и възможности за пазарите и спекулантите.
Затова се реши, под натиска на Германия, Европейската централна банка да бъде „напълно независима“ от правителствата. А това означава, че банката всъщност е извън периметъра на демокрацията. По този начин нито гражданите, нито избраните от тях правителства могат да затруднят действията на неолибералите.
Сега из цяла Европа се шири „експанзивна доктрина за строги икономии“. Нейните пропагандатори я представят като универсален икономически еликсир, а в действителност тя причинява истински злини в социалния сектор. И още по-зле – тази политика на съкращения на бюджета задълбочава кризата, задушава малки и големи предприятия, като оскъпява финансирането им и погребва всяка перспектива за бързо икономическо възстановяване. Блъскат държавите по спиралата към собственото им унищожение, приходите намаляват, няма растеж, безработицата се увеличава, нежеланите рейтингови агенции намаляват оценките, лихвите по държавния дълг се увеличават, общото положение се влошава и държавите отново търсят помощ
Всичко това е абсурдно и гнусно. Резултатът е обедняване на европейските общества в полза на банките, големите предприятия и международните спекуланти. Засега законният протест на гражданите се насочва срещу собствените им управници, благосклонни марионетки на пазарите. А какво ще стане, когато решат да насочат гнева си срещу истинския виновник, тоест срещу системата или самия Европейски съюз?
Спомняте ли си публичната лекция на Вацлав Клаус в УНСС? Той питаше пред кого е отговорен европейския парламент и кой го конролира? Как от не заинтересовани се ръководят национални интереси? Може ли национални правителства да се крият зад фасадата на ЕС? Къде са икономическата наука и нейните практически решения в условията на криза?
Европа плаща цената на неустойчиво развитие на голяма част от европейските държави. В продължение на десетки години хората, фирмите, държавите са теглили здраво кредити. Това е най-тежката криза от трите кризи в Европа в момента – от трите кризи, които са финансовата, икономическата и дълговата - дълговата криза е най-тежката. След голямото преяждане, идва голямата диета, отбеляза наскоро новият български президент Росен Плевнелиев. Той твърди, че Европа ще излезе много по-силна от кризата. Въпросът е как? И на този въпрос ЕС не дава отговор. Нерешителност и безпомощност демонстрират националните правителства.
МЕДИЕН ТЕРЕН НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА
Кризата в България има своите обществени и лични проявления. Икономическта криза засегна джоба на почти всеки човек в България, но освен това тя засегна и българския манталитет, култура, обществено мнение и поведение. Дали поради липса на финансови средства или липса на много по ценни и трайни обществени характеристики публиката в България придоби един много нисък статус. А за това голям принос имат медиите. И това също е криза! Основният политически проблем на медиите е, че вървят след политиците, а не пред тях и се явяват просто посредник между тях и публиката. Сега те продължават да правят тази грешка. Продължават да вървят след властта и не предупреждават обществото за това, което ще се случи след няколко месеца. Не предлагат сериозна дискусия за управленските и обществени реакции при криза. Коментарът е прекалено повърхностен и неизчерпателен. Медиите продължават да губят обществено доверие. Ниската всекидневна публичност в медиите води до ниска медийна култура и обрича българска култура и възможната градивност на хората. Тази ниска публичност е навсякъде – в не дотам информираното общество, не дотам правилно и обективно поднасяне на инфромация, заемането на политическа страна и т.н. Като че ли медиите избягаха от своята основна задача – да помагат в изграждането на общественото мнение и поведение и да бъдат негов коректив. Днес те не само не са коректор, но дори прокарват линия на поведение, която е неприемлива за условията на криза. А това вече е криза не по-малко обезпокояваща от икономическата.
Обществото представлява сложен организъм от хора и системи, заети в някаква степен с обществени дейности. Основните системи са: държавни и политически организации, съдебни механизми, граждански обединения, медии, нестопански и икономически субекти. Между тези системи медиите са информационната среда, те са комуникационен елемент. Затова още тук се налага основният извод – медиите не могат да бъдат по толерантност, тон и поведение различни от останалите системи в обществото. Те обаче могат да бъдат водещи по отношение на формиране на нагласи, стандарти, правила и т.н.
Какви сме днес според атмосферата създавана в медиите? Стъпкани и унизени сме от медийното съдържание и неговите медийни герои – домашно и полицейско насилие, злоупотреба с власт и корупция, битова престъпност и непоносимост за другостта. В медиите - спорове и обиди между доморасли политици, самочувствие от силиконови красавици, хора от подземния престъпен свят, комични чуждестранни експерти защитават собственото си благополучие и интерес. Българската история, просветата и културата - заменени с бизнес, политика и престъпност. С едно изречение – ежедневието ни потвърждава , че в тази медийна реалност няма място за обществена атмосфера и нагласа за подкрепа на ценностите, от които зависи бъдещето на нацията.
Разбира се, в България качествени журналисти и журналистика. Но крайният резултат от това, което доминира в медийното пространство, е една подменена реалност, в която случило се и важно е единствено посоченото в репортажа или статията. Оказа се, че притиснатият в ежедневието си човек се управлява много по-лесно чрез страхове и внушения, отколкото с партийни лозунги и категорични забрани. Отгоре на всичко и с удоволствие плаща всеки ден, за да получи поредната си доза медийна реалност.
Рационалният избор в медиите и на страниците на българския печат в условията на криза за съжаление не е икономическата тема. От важните икономически проблеми се предпочита сензацията. Липсват задълбочени коментарни материали за антикризисните мерки, за кризата в “нашия дом”, за поведенчески реакции, за възпитание на икономизирано гражданско поведение и т. н. Вместо това медиите продължават да поддържат „насилието” в култ. Идеалът на тиражирането на всички съобщения, експлоатацията на фактите дефинираха мястото на нов тип новини на първите страници на пресата и реда в новинарските емисии. Макрорамката на съвременната журналистика наложи концептуалните нива от всекидневното елементарно ниво на поднасяне на информацията, вместо – навлизане в дълбочина и после написване на нещата просто, но след запознаване с тяхната сложност.
“НОВИ МЕДИИ” В “НОВА ИКОНОМИКА”
Своеобразието на икономическия подход към изследването на масмедиите едва ли може да предизвика съмнение и въпреки това не е лесно да се определи какво именно го различава от подхода на масовото общество, от културологичната школа, от плуралистичния подход или критичната школа. С други думи на територията на масмедиите и икономиката се появяват две нови понятия “нови медии” и “нова икономика”.
Засега има поне три различни схващания за това, с какво се занимава икономическата наука. Първото: тя изучава разпределението на блага за удовлетворяване на потребности; второто: неин обект е пазарният сектор; и третото: изучава разпределението на ограничени средства за удовлетворяване на конкуриращи се цели. За масмедиите могат да се приложат успешно и трите.
Новите технологии променят изцяло медийните форми и самата същност на медиите. Те ги превръщат от пасивно средство на комуникацията в активен и самостоятелен фактор на развитие в обществото. Това предопределя многостранните определения за тях. Вече не е достатъчно да бъдат наречени “средства за масова информация”, “четвърта власт” или “идеологически апарат”. Всички тези определения са еднозначни - те само изразяват различни аспекти от същността им. Медиите действат едновременно като икономическо предприятие, коменикационен посредник, проводник на реклами, културна индустрия и дори средство за манипулация на обществото. “Медиите застават между нас и реалността” твърди канадския медиен теоретик Маршъл Маклуън. Чрез тях ние го възприемаме. Тогава, ако има проблем с медиите, значи, че има проблем със света.
Медиите са икономическо предприятие и по-точно предприятие от сферата на крупния капитал. Наблюдават се тенденции към концентрация и централизация на медийната дейност. Превръщат се в средство и начин за постигане на неикономическите цели на капитала. Медийният продукт е твърде особен вид стока, която се подчинява на различни от традиционните съображения. Мисията му не завършва с получаването на пари за предлаганата стока, напротив - започва от там. Основен принцип на управление на медиите е стремежът към комерсиализъм.
Кризата на критичната журналистика в България е криза на целия обществен модел, защото без критика не може да има демокрация. Това е криза на демократичното мислене, а когато медиите се продадат за политически или икономически облаги, за обикновените хора става невероятно трудно да се чувстват съпричастни към своята държава, дори към своя собствен живот.
Това не е журналистика. Това е явление от някакъв антисвят. Когато липсват ляво и дясно, когато липсват политики, властта се изявява само имиджово в медиите. Тогава Медиите престават да са “четвърта власт” и се превръщат във власт за себе си. Ето я корпоративната журналистика, журналистиката подчинена не на обществения интерес, а на политическото и икономическо влияние. Журналистика на пречупения гръбнак и страстната любов към властта.
ЗА СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И МЕДИЙНИТЕ ЗАВИСИМОСТИ
Основен параметър, който присъства във всеки задълбочен медиен анализ е свободата на словото. За съжаление България е на последно място по този индекс от всички страни на Европейския съюз.От 71 място през 2010 е на 80 през 2011. В България свободата на словото е най-ограничавана сред всички страни от Европейския съюз, пише в тазгодишния доклад на международната организация "Репортери без граници".
Кризата в медиите и медиите в кризата, макар да звучат сходно като тематика, всъщност са две доста различни явления. Всяко от тях има свои характеристики и може да се раздели на няколко подтеми. Медиите в кризата всъщност са процесите в обществото, икономиката и политиката, които са дестабилизирани и водят до редица икономически, социални и политически проблеми. Медиите отразяват тези проблеми пред публиката и обществото. От друга страна медиите в криза вече означава, възникнали от политически, икономически или обществени явления, проблеми, пряко да засегнат дадена медия или цялото медийно пространство. Това могат да бъдат финансови проблеми в медийната организация, проблеми, свързани с етичната култура на медията, но може също така да означават обществени проблеми, които пряко въздействат на медията. Много важно е да се подчертае, че медия в криза, може да бъде не само финансово сриващата се медия, но и всяка медия, която е на път да загуби общественото доверие.
Положението в България остава много трудно главно по три причини:
Първите са политически причини. Вместо да подобряват ситуацията, политиците в България, независимо какъв цвят са, искат медиите да се държат по един и същ начин. Поколението политици, които управляват, все още смятат медиите като глас на държавата, глас на правителството, глас на нацията и не вярват, че пресата трябва да стане поне малко критична и независима от партията или правителството, които управляват страната.
Втората причина е недостатъчното развитие на демократичните процеси в страната, липсата на гражданско общество и механизми за влияние, които в крайна сметка засилват сблъсъка между порядките на пазарния капитализъм и демокрацията. След като България влезе в Европейския съюз тя би трябвало да достигне стандартите в това отношение на останалите страни. Това обаче все още не се случва.
Третата причина за това място на България е икономическа. Естествено, всички страни са изправени пред много трудна ситуация, но в последните години икономическата криза и липсата на големи частни инвестиции в най-бедната европейска страна допълнително влошиха медийния комфорт.
Макрорамката на съвременната журналистика наложи концептуалните нива от всекидневното елементарно ниво на поднасяне на информацията, вместо – навлизане в дълбочина и после написване на нещата просто, но след запознаване с тяхната сложност.
Както е известно, според Ейбрахам Маслоу потребност от по-висше ниво не може да бъде задоволена, без да бъдат задоволени по-долните. В този смисъл насилието в печата се структурира по модела на пирамидата на Маслоу. Когато физическият акт на агресията е факт, първото ниво от пирамидата е изпълнено – физическите потребности. Тогава става възможно възкачването на по-горните етажи на пирамидата. Пресата задоволява нуждите на средата. Върхът на пирамидата се осъществява само в елитарните статии и коментар, предназначени за висококвалифицирана аудитория. Натрупването на отрицателни нагласи от социалните процеси в обществото води до общество на насилието. Дали средата ни днес е в това състояние?
САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ: духовност, постижения, учение
УВЕРЕНОСТ: слава, уважение, самоуважение
ПРИНАДЛЕЖНОСТ: любов, семейство, общност
СИГУРНОСТ: подслон, безопасност, обезпеченост
ФИЗИОЛОГИЧНИ НУЖДИ: храна, вода, сън, здраве
Фиг. 1. Пирамида на потребностите на Маслоу
Икономическата криза оказа катализиращо действие на вече започналите процеси на сливания и концентрации в българското медийно стопанство. Развитието на медийните пазари и индустрия по принцип през последните десетилетия се характеризира със следните основни тенденции :
• Конвергенция – на технологично и индустриално ниво
• Концентрация – вертикална, хоризонтална, диагонална
• Глобализация – международни конгломерати, глобалност на посланието
• Комерсиализация – рекламата прелива във всички съобщения, предавания и новинарски емисии - границите между жанровете се размиват,.
• Търговско влияние – собственици и рекламодатели влияят върху съдържанието
• Тривиализация – повече навлизане в частния живот на хората, повече зрелищност, секс, насилие и др.
„ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ КОМПАС”
може да се нарече възможността да се определят координатите на общественото състояние. Да се открие къде са медиите в този процес. Или с други думи казано политически посоки, икономически подходи и точни координати на общественото състояние да се „навигира”. За навигиране, обаче, са необходими две съществени условия: трябва да сме наясно със състоянието и тенденциите в медиите и в какво положение е обществото в момента. Следващата крачка е да се определи „политическия курс” и избере подходящата стратегия. Двете неща – отправната точка и целта (или действителността и стремежа) – се изразяват с езика на конкуриращи се обществено-политически представи и избрани политики. Така либерални, консервативни, социалистически, социалдемократически аргументации би трябвало да се опитват да дефинират отправната точка и целта, че да могат да „навигират” в избраната от тях посока.
За икономическата форма, респективно за пазара, могат да се приемат полюсите „координиран” и „некоординиран. По другата ос съществува напрежение между авторитарната държава на реда, от една страна, и демократичен ред, основаващ се на правата и свободите на всеки индивид, от друга.
Сега следват два интересни въпроса особено актуални за годините на българския преход:
• Къде са медиите, ако позициониранията в един „обществен модел” се разминават във версията „претенция” и версията „реалност”?
• Какво става в обществото и комуникационната среда, когато позициониранията сменят непрекъснато мястото си?
Отговорът е – медиите избират нишата на “жълтото”, чалгата, елементарното и престават да са комуникациония ключ и връзка между властите и системите в обществото.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ДЪРЖАВАТА
Реализирането на позитивни и негативни права и свободи за всички представлява задължение за действие на държавата, за разлика от нашата страна, в която основните права единствено се постулират, а реализирането им е предоставено на пазара. Претенциите за реално действие на основните права на всеки индивид падат по-скоро върху държавата.
С това държавата получава активна роля и задължения за действие, преди всичко:
● да се грижи за свободно достъпна, гарантираща сигурност и разкриваща възможности инфраструктура и осигуряване на нуждите за съществуване;
● чрез обществено разпределение да създава възможности хората активно и автономно да участват в обществото и демокрацията;
● да внедри пазарната икономика формално до такава степен, че да се запазят демократичните структури и интересите на гражданите да се представляват свободно.
Казаното до тук чудесно може да се интерпретира и върху състоянието и тенденциите в развитието на българските медии в годините на прехода. Защото особено в условията на криза и функционираща пазарна икономика търсенето и предлагането на пазара сами регулират периодичния печат и книгоиздаване. Изключение правят дотираните издания свързани с наука, образование, армията, спорта и др. Тук трябва да се спомене, че българската преса няма нормативна база. Опит за саморегулация е приетият морален кодекс на българските медии и правилника за неговото приложение. Аудио-визуалният сектор обаче се нуждае от регулиране, свързано с ограничения ресурс, който използва и възможността за масово въздействие.
Политиката на Европейския съюз, очертана в Европейската конвенция за трансгранична телевизия и две директиви за хармонизиране на законодателството и развитието на европейска аудио-визуална среда, очертават принципите на регулация :
- развитие на обществена телевизия, с гаранции за плурализъм и защита на обществения интерес; развитие на операторите в лоялна конкуренция и свободен пазар;
- прозрачност на капитала;
- хармонизиране на националното законодателство с европейското;
- надзор на предаванията за непълнолетната аудитория;
- въвеждане на цифрови технологии;
- независима регулация;
- саморегулация с участието на операторите и потребителите.
Безспорно създаването на едно динамично общество е преди всичко резултат от наличието на реална демокрация. Тя от своя страна включва политически и икономически свободни медии. Те създават издания и предавания полезни за обществото. Те са мястото за професионални и творчески разговори за българския език в ефира, за програмите за деца и ученици, за културни ценности, за солидарното гражданско общество, за родолюбието, за българска индентичност и европейски стандарти. В същото време единствено в условията на демокрация човекът е личност, а народът е съставен от граждани.
В заключение относно състоянието на „българските медии между пазарния капитализъм и демокрацията” изводът е, че регулирането на отношенията държава - пазар – духовност – демокрация в посока на гражданско общество ,може да преодолее кризата на българските медии. Преодоляването на кризата в медийния сектор е част от цялостната национална стратегия за излизане от кризата и развитието на България до 2020 г. „Четвъртата власт” е зависима от темповете на този процес и едновременно с това е задължена да е генератор в обществените усилия.
Нали си спомняте, че все пак според митологията нещо остава вътре в злокобната кутия? Надеждата! С нея и заради нея си заслужават усилията за промяна в медиасферата.
Бележки:
[1] LE MONDE DIPLOMATIQUE /18.08.2011.
[2] A.H. Maslow, A Theory of Human Motivation, Psychological Review 50(4) (1943):370-96.
[3] Networkworld, България – бр. 2, 2004 г.
[4] Altvater, Elmar 2006. Das Ende des Kapitalismus, wie wir ihn kennen: Eine radikale Kapitalismuskritik / Elmar Altvater. 4. Aufl. − Münster, 2006.
[5] Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност, СЕМ, КРС, 2002.
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Тодоров, Петко. Медиите в кризата и кризата в медиите // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / Алма комуникация. 2012, №12. Available from: [ www.media-journal.info ]
Контакт (Contact):
e-mail: ptodorov@dir.bg