Култура

 

 

 

   В преобладаващата част от изкуствоведческите и естетическите изследвания и анализи модата се равнопоставя на изкуството по презумция*. Често пъти това става без предлагането на каквато и да била система от доказателства и аргументи. Това изтъкване обикновено е на нивото на повърхностното твърдение и се прави така механично, че чак става подозрително. Кое обаче кара толкова хора – и познавачи, и непосветени, да приемат безкритично тезата, че модата е изкуство? И ако е така, защо тогава мнозина продължават да гледат на нея като на нещо несериозно, повърхностно и ефимерно? Духовната инерция, съмнителната компетентност или пък страха от властта на модата подтикват официалната наука да категоризира “модата” и “модния дизайн”  само като приложни или още промишлени изкуства? Можем ли и как да разграничим “преходното” и “непреходното” в стила на обличане и въобще в създаването на модните произведения?

   Несъмнено модата е изкуство – макар и от нов, по-специален синкретичен и приложен вид. В научната литература модата се окачествява директно като изкуство или пък (което също се среща често) като форма на изкуството. Ако се вгледаме във водещите функции на традиционното изкуство и се опитаме да ги потърсим в оригиналните произведения на модата и модния дизайн, то със сигурност ще открием повечето (естетическа, комуникативна, познавателна, възпитателна, социална, развлекателна, компенсаторна и други функции) в тяхното пълноценно действие. Безсмъртието на творбите в модния дизайн също е изключително важно, тъй като модата подобно на останалите изкуства ражда своите шедьоври. Става дума за непреходните образци, създадени от Чарлз Фредерик Уърт, Пол Поаре, Соня Делоне, Елза Скиапарели, Коко Шанел, Кристобал Баленсиага, Кристиан Диор, Ив Сен Лоран и др., които и днес будят културен и естетически респект с високата норма на творческа инвенция и гениалност.

 

 

 

 

 

   Като естетически феномен модата е динамично визуално изкуство, което има полифункционален характер, обхващащ както прагматичните битови зони на утилитарния стил на живеене, така и високо художествените внушения, представляващи оригинални и въздействащи артефакти, родени от създателите на високо художествени облекла в резултат на тенденциите и трансформациите в човешката цивилизация и култура.. Модният дизайн е една от най-главните, но не и единствена двигателна сила на модата. Анти-модата, в частност субкултурата, уличният стил и самодейно създаваните облекла и допълнения също трябва да се имат предвид при окончателното конституиране на модата като социално, естетическо и културно явление.

 

                                                         1. Природата на модата като изкуство

   Няколко сериозни аргумента ще ни помогнат да осмислим по-надеждно природата на модата като истинско изкуство: нейният творчески характер, същността на модния дизайнер, връзката между модата и другите изкуства и естетическото въздействие на модните образци. Тук нямаме възможност да се спираме в детайли и на други значими доказателства като например същността и природата на творческия процес в модния дизайн (вдъхновение, абстрахиране и синтезиране), смисъла и значението на модата като спектакъл, особеностите на експеримента в модния дизайн и др.,което обаче по никакъв начин не омаловажава тяхната стойност.

 

   Творческият характер на модата може да се обоснове в няколко посоки. Първата е дълбоката връзка между изящните и пластични изкуства и модата, при която илюстрацията, рисунката и скицата са сред основните и водещите проекти в създаването на дрехата, аксесоара и другите компоненти на външността на човека (в т.ч. прическата, грима, козметиката, боди арта и пр.) Т.е. в максимална степен начинът на създаване на костюма, на дрехата е близък до начина на създаването на картината и скулптурата. Друга посока са художествените, духовните и нематериалните аспекти  на модата, които предполагат творческо търсене и откриване на новите форми, материи, цветове, силуети, обеми, конструктивни решения и т.н. Тук огромно значение имат ирационалните средства и техники за създаване на произведения – интуиция, фантазия, хрумване, опит, провокация и проява на подсъзнателното. Трета, но не и последна посока за обосноваване на креативната същност на модата е, че като всяко творчество и изкуство тя притежава съответната публика – ценители и потребители. Обръщаме внимание, че към нея причисляваме и отнасяме най-вече онези реципиенти, които търсят контакт с модните произведения, водени от духовни и естетически подбуди. Те посещават ревюта – спектакли, изложбени галерии и музеи; общуват с каталози и албуми, или пък гледат телевизионни предавания и филми за великите в модния дизайн и въобще за модата, за да се обогатят духовно, а не за да заситят някаква прагматична потребност и да удовлетворят свой банален материален или комерсиален интерес.

 

   Модният дизайнер като създател на модните произведения е аналогичен на класическите творци на художествени произведения – художници, композитори, писатели, певци, режисьори, артисти и др. В търсенето на своята оригинална философия и естетика, в дефинирането на собствения почерк и стил той се изявява като сложно устроена съзидателна личност с богат емоционален и душевен свят, инфилтриращ натрупвания от живота и различните изкуства. Уместно е да приведем мнението на професор Валентин Ангелов, който убедително разкрива родството и сходството между модния дизайнер, от една страна, и твореца от сферата на живописта и скулптурата, от друга:”Търсене на собствен стил, на себеизява като творческо виждане, на собствен репертоар от изразни и пластични средства! – тъкмо моделите за модния “спектакъл” – ревю са най-благодатни за целта. В случая моделиерът действа по същия начин, както и кавалетният художник (живописец или скулптор). Дистанциран от практически задачи, той изразява своето Аз – своите виждания, естетически принципи и верую; чрез облеклото той показва жената в съответна светлина, съобразно своите възгледи…Така модният дизайн се превръща в изкуство. Едва ли някой днес ще оспори висшата мода като вид изкуство” [1].

   Модните дизайнери с основание се сочат като част от духовния елит и ядрото от творческите лидери на дадено десетилетие или столетие. Близостта – духовна и човешка, между Пол Поаре и Сергей Дягилев, Елза Скиапарели и Салвадор Дали, Коко Шанел и Пабло Пикасо и още множество

 

 

 

 

 

други примери свидетелстват за дълбоко креативната същност на модния дизайн и неговото признаване от далеч по-утвърдените и стародавни изкуства и техните представители. Сред множеството аргументи за узаконяването на модата като изкуство е и приемането през 1992 година на Пиер Карден като пълноправен член на френската Академия за изящни изкуства.

 

   Връзката между модата и другите изкуства е сложна, нееднозначна и многопосочна. Тя се изразява във взаимното влияние, което си оказват модата и скулптурата; модата и живописта; модата и театърът; модата и киното; модата и балетът. Много и различни са начините, по които те се проникват взаимно и слагат отпечатък върху съдържанието, изразността и изразителността. В едни случаи те си действат вдъхновяващо, а в други – предметно-сюжетно и фрагментарно обогатяващо. Много силна и убедителна е аргументацията на модата като вид изкуство, изложена в трудовете на Ричард Мартин - един от най-забележителните съвременни изследователи и познавачи на модния дизайн и дългогодишен куратор на Института за костюма при Метрополитън мюзиъм в Ню Йорк, “Мода и сюрреализъм” [2] и “Кубизъм и мода” [3].

   Допълнителна светлина върху художествената и естетическата природа на модата хвърля един от най-интересните периоди в историята на изкуството – ар деко. Интерпретациите на този стил в модния дизайн показват значимите измерения на моста между модата и другите изкуства. Терминът “ар деко” обозначава естетиката в модата между 1909 и 1939 години, която предлага паралелни знаци и техники с тези на архитектурата, живописта, текстила, изящните и декоративни изкуства, фотографията и киното. В предметните и формални особености на произведенията, издържани в този дух преобладават мотиви и идеи, образи и колористични доминанти, типични за народното изкуство, древните култури и, разбира се, авангардното изкуство. Последното оказва особено силно въздействие върху модния дизайн най-вече с своите разновидности фовизъм и кубизъм (Франция), конструктивизъм (Русия) и футуризъм (Италия). Като конкретни стилови особености и модни характеристики ар деко личи отчетливо в творчеството на Пол Поаре, Жан Пату, Жана Ланвен, Коко Шанел, Наталия Гончарова, Соня Делоне, Мадлен Вионе и други изключителни дизайнери.  Проучванията на модата през 20-те години на ХХ век недвусмислено сочат, как модата си е взаимодействала с другите изкуства, вдъхновявайки се от тях и същeвременно служейки им като незаменима медия [4].

   Соня Делоне и нейното творчество е особено силен аргумент в интерпретацията на модата като влиятелно ново изкуство. Тя е не само вдъхновена експериментаторка и авангардистка, но и интересна мислителка и авторка на концептуални естетски схеми и модели. Не случайно през 1927 година Соня Делоне е поканена в Сорбоната да чете лекции, сред които и програмния й труд “Влиянието на живописта върху модата”. Изследователите отбелязват, че тя е допринесла твърде много за еманципирането на облеклото от каноните на висшата мода. В задълбоченото проучване

 

 

 

 

 

на Radu Stern “Against fashion” четем: “В труда си “Влиянието на живописта върху модата” Соня Делоне прави паралел между еволюцията на съвременното рисуване и освобождаването на облеклото от академизма на висшата мода, заявявайки, че конструирането и кроенето на една дреха трябва да се прави едновременно с декорирането й. Следователно традиционното разделение между дизайна на щампования плат и този на облеклото трябва да бъде отречено. Това отричане е било постигнато в първите симултанни рокли, в които контраста на цветовете се използва, за да слее тялото на облечения със самото облекло” [5].

 

 

 

 

 

 

 

    Една от големите заслуги на Соня Делоне към световната теория и практика на модния дизайн е, че тя отстоява възгледът за интегритет на дизайна на текстил и дизайна на облекло. В основата на нейната философия е залегнало убеждението, че цветът и/или композицията влияят върху самия дизайн на дрехата и затова трябва симултанно, т.е. едновременно да се осъществява това проектиране. В труда си “Влиянието на живописта върху модата” след като разглежда възгледите и похватите на Дьолакроа, Сезан, Сьора, Матис и като цяло на импресионизма, тя пише:”Модата, досега повлияна само от рисуването, трябваше да стане изобретателна. Кройката на дрехата се измисля едновременно с декорацията. Това ново отношение логически води до изобретателност, която Р.Делоне неотдавна патентова, а това беше използвано от мен в сътрудничество с “Редфърн къмпани”. Става дума за фабричния десен tissu-patron. Този десен, заедно с декоративните елементи, подходящи на дизайна, били копирани върху дрехата. Така че това е първата стъпка от творческа гледна точка в сътрудничеството между крояча и декоратора” [6].

   Мадлен Вионе е друг значим пример за връзката между модата и класическите изкуства. Тя никога не е криела и не е потискала влечението си към живописта, скулптирането и отчасти към архитектурата. Вдъхновението, което черпи от превъзходните форми на античните скулптури и гръцките статуи и осигуряват прозвището “Евклид в модата”. Като дете е мечтаела да стане ваятелка. Пластичните изкуства (по-специално скулптурата) са а привличали неимоверно силно. Тя рисува перфектно и това й помага в художественото възпроизвеждане и запаметяване чрез прерисуване на различни произведения на изкуството, видяни в световни музеи и галерии. В началото на Първата световна война, когато модната й къща не работи, тя пътува до Рим и се запознава с шедьоврите на древногръцкото и древноримското ваятелско изкуство. Поразяват я драпериите по античните статуи, завинаги се вдълбават в паметта и естетическата й душевност формите и рисунките по изящните гръцки вази, които по-късно ще я вдъхновяват в не една нейна колекция. Досегът й до статуи, картини, предмети и различни експонати в Лувъра също я обогатява културно, духовно и естетически. През 1922 година тя предизвиква овации с моделите си, вдъхновени именно от формите и украсите на вазите, така широко разпространявани в древна Елада, а година по-рано – през 1921 година прави истински фурор с колекцията си, представена отвъд океана – в САЩ. Модните историци изрично обръщат внимание на факта, че Вионе не просто преповтаря изкуството на драперията от античните скулптури т.нар. “туники” и “пеплоси”, а го обогатява и му придава съвременно звучене, усложнявайки го и придавайки му по-голяма функционалност с помощта на веревната кройка. Клиентките й били специално инструктирани и подготвяни как да обличат и да носят тези косо съшити дрехи.

 

 

 

 

   Любопитно би било също така проследяването на конкретни естетически и творчески казуси, свързани с проникването на кубизма в произведенията на Пол Поаре, Люсил, Коко Шанел, Мадлен Вионе, Андре Куреж, Пиер Карден, Ив Сен Лоран, Рей Кавакубо и други гениални модни дизайнери. Творческият опит на художници като Джакомо Бала, Салвадор Дали и Анди Уорхол допълнително

 

 

 

 

 

 

Салвадор Дали. Le veston aphrodisiaque (1936)

Източник: Salvador Dali

 

 

 

 

 

уплътнява теорията за модата като изкуство. Техните произведения, опити и експерименти издават задълбоченото и извънредно сериозното отношение на авангардистите към модата и по-специално към необикновените културни, символно-знакови и естетски възможности на дрехата. Още по-интересен е внушителния обем примери за начините, по които тяхното изкуство се е отразило върху модата и е допринесло за развитието й като поливалентна и чувствителна като рефлексия художествена система.

 

               1.4 Естетическо въздействие на модата

     Естетическото въздействие на модните образци навярно би могло да се прецени въз основа на емоционалните усещания на публиката по отношение на шедьоврите (и не само на шедьоврите ) в модното изкуство. Тези усещания включват преклонение, пиетет, възторг и даже екстаз, предизвикани от сюблимирания ефект при възприемането на произведението на модния дизайн. Тук – макар и с известна условност – “работят” класическите понятия за възвишено и прекрасно, красиво и високо. Тези естетически категории могат да се интегрират в един от най-универсалните модни термини “елегантно” и “елегантност”. Редом с това обаче трябва да се изведе и поне още един естетически ефект от въздействието на модните образци върху реципиентите (ценители, критици, журналисти, потребители и др.). Ефектът е свързан с развлекателния ресурс, с който е заредена съвременната мода. Хедонизмът, роден при досега до произведенията на днешния моден дизайн – най-вече в ревю-спектакъла и модното шоу, е близък до насладата, получавана при по-традиционни форми на популярната култура и шоу-бизнеса (концерти, рецитали, хепънинги, пърформанси, турнета, изпълнения на живо и др.). Заедно с това неговата природа е по-различна. Той е по-завладяващ и тотален, защото показването на новата мода все повече се обвързва с постмодерни мултимедийни технологии, видео- и фотоинсталации, анимации, както и интегрирани сценични и визуални форми, познати от арсенали на киното, театъра, цирка, операта и балета.  

 

     Висшата, а това означава свръхлуксозната, уникална и неимоверно скъпа мода по правило включва облекла и бижута, допълнения и аксесоари, изработени най-вече ръчно от висококачествени скъпи материали с изключителна перфектност и внимание. Също така – по правило – тя е символ и синоним на най-добрите постижения в модата, схващана като изкуство. Възниква през втората половина на ХІХ век.

 

    За неин родоначалник се възприема Чарлз Фредерик Уърт.Тъкмо той създава през 1868 година във Франция Синдикалната камара на висшата мода, в която имали право да членуват само онези дизайнери и модни къщи, които постигали високо качество на изработка на облеклата с използването предимно на майсторска ръчна работа  и изпълнението на индивидуални поръчки. Камарата отстоявала високото призвание на създателите на уникални облекла, както и се грижела за защита на техните авторски права и предпазването на техните оригинални произведения от имитации и плагиатства. Голяма част от правилата и принципите, измислени от великия кутюрист са валидни и в наше време, когато – макар и колабирайки – висшата мода все още е жива. Може да се доверим на краткото, но изчерпателно обяснение, с което модната анализаторка Шарлот Сейлинг коментира гениалността на дизайнера, а именно способността му “да комбинира английската технология за изработване на дамски дрехи с френското умение за демонстриране на великолепието” [7].

 

 

 

 

   В много неща е пионер Чарлс Фредерик Уърт, но несъмнена е неговата заслуга към модната презентация, рекламата и демонстрацията на новите модели. Тъкмо той въвежда практиката новите модни тенденции да бъдат показвани от живи манекени, на най-почетно място от които била собствената му съпруга Мари Верн. Значителна част от неговите манекени, обаче били “внос” от Англия. Любопитно е да се отбележи, че с помощта на манекените той демонстрирал новата мода не само пред частни клиенти, но и пред търговци на облекла и пред шивачи-копировачи. Чарлс Фредерик Уърт е и първият създател на облекла, който започва да слага подписа си върху своите произведения.

 

   Уникалните произведения са на баснословни цени и е логично те да бъдат по джоба на малцина свръхбогати хора. Затова през втората половина на ХХ век висшата мода все повече е конкурирана от конфекцията и готовото облекло ( прет-а-порте ) , за да се стигне дотам, че днес най-големите висши стилисти като Пиер Карден, Ив Сен Лоран, Карл Лагерфелд, Кристиан Лакроа, Валентино,

 

 

Джанфранко Фере, Джон Галиано и др., създават готовото облекло – прет-а-порте или прет-а-порте де лукс. През последните години настъпва отлив от висшата мода и в момента по света клиентите на уникати в сферата на облеклото не надхвърлят брой вариращ от няколкостотин до няколко хиляди. В структурата на уникалния стил настъпват неизбежни мутации и метаморфози. Все по-често колекциите от клас “кутюр” се създават не толкова заради печалбите от продажбите, а най-вече заради реклама и поддържане имиджа на марката. Една от най-крайните застъпнички на тезата, че висшата мода е мъртва е американската авторка Тери Еджинс, позната и у нас с превода на книгата й “Краят на модата”. За висшата мода тя твърди:”Традиционно модата получи много от силата и съблазанта си заради оригиналността, уникалността и изключителността – от факта, че никоя жена няма да иска същия модел couture като другата. Ала тази мода умря. Новата мода означава включване, принадлежност към свят и начин на живот, който е “хубав на пипане”, изглежда добре и , повече от всичко, е достъпен.” [8]. Началото на края на висшата мода започва с избухването на войната в Персийския залив през 1991 година. Дотогава френската висша мода е имала сигурни клиентки в лицето на богатите жени от Средния Изток, които макар и да съставляват само 15 % от общата клиентела на уникални облекла заплаща повече от половината от сумата, обявена официално от 23-мата френски дизайнери на висша мода – а именно – 24 милиона долара. [9]. След Персийската война нещата тръгват надолу и оттогава френската, а и световната висша мода вече не са същите.

 

   Особено важна е ролята на модната теория в прецизното изясняване на такива нови тенденции в създаването на уникални и луксозни модни стоки, като например търсенето и намирането на дългоочаквания компромис между висшата мода и конфекцията чрез т.нар “нувел кутюр”, т.е. създаването и разпространяването на висша мода, която не е толкова скъпа и която е по-близко до определението “луксозна конфекция”. За да отговори, обаче на това реално предизвикателство теорията на модата и на модния дизайн трябва да изработи надежден профил не само на модния създател от съвременен тип, но и на модния потребител и особено на неговата нагласа да живее по-практично, по-спортно, по-неглиже. Заедно с това, обаче, учените – естети и модните аналитици следва да си дават сметка, че с ликвидирането на висшата мода и фалитът на нейните произведения би могла да възникне опасността от оспорването на значимостта на модата и модния дизайн като изкуство. А всеки знае, че сред най-сериозните аргументи в полза на равнопоставеността на модата с останалите изкуства е признаването на нейните шедьоври от най-прочутите музеи в света, като например “Виктория и Албърт” в Лондон, Дворецът “Галиера” в Париж, Музеят на модата и декоративните изкуства при Лувъра в Париж, Метрополитън мюзиъм в Ню Йорк и др.

   Идва ли краят на висшата мода? И не са ли преувеличени слуховете за нейната смърт? Логично е да се съгласим поне с три причини, поради които висшата мода ще продължи да живее. Първата се отнася до маркетинга и до убедителността, с която тя отстоява престижа на дадена модна марка. Според Бернар Арно - собственик на “Кристиан Диор” и на един куп още модни къщи, висшата мода е чудесно средство за демонстрация на високата репутация на марката и тя рефлектира върху всички линии – козметика, облекла, аксесоари. Втората причина за дълголетието и перспективността на висшата мода е че тя е форма на изкуството и че благодарение на нея се генерират новите идеи в модния дизайн. Третата причина пък опира до ролята, която висшата мода играе по отношение на традиционните занаяти. Чрез поръчките за скъпите и уникални колекции оцеляват и се съхраняват такива важни занаяти като правенето на бродерии, дантели, шапки, ръкавици и др. [10]

    Пако Рабан твърди, че висшата мода предоставя на твореца възможността да експериментира с новите материи, новите техники и новите форми [11]; според Оливие Лапидюс, свободата на мисленето ражда колекции висша мода и е израз на определена култура [12], а за Емануел Унгаро раждането на голямата мода е като поетичен акт - най-напред възниква на сън, а после наяве. Уникалните облекла, направени от най-големите майстори на иглата концентрират в себе си изключително скъпи материали, оригинални техники и са плод на професионалната виртуозност. Те надрастват рамките на всекидневното потребление и придобиват стойност на шедьоври.

      Ако се вгледаме заедно в някои от най-значимите произведения на    висшите стилисти със сигурност ще изпитаме удоволствие, равно само на насладата от преживяното общуване с шедьоврите на изобразителното изкуство. Всяка една рокля, жакет, блуза; всяко едно манто, колие или жабо,направени от най-скъпите материи и украси, в т.ч. и истински диаманти,перли и други скъпоценни камъни възпламенява въображението и радва окото с невероятната  виртуозност на човешката ръка, с точния избор на материали, с перфектната техника на изработката. Затова и често пъти корифеите на уникалната мода я наричат “висше занаятчийско изкуство”.

 

    За главния дизайнер на “Кристиан Диор” Джон Галиано, например, висшата мода е не само незаменима възможност да се твори, но и както той сам признава - "начин да се открият тайните на

 

 

 

 Модел на Джон Галиано, есен-зима 1998-1999.

 

миналото". Признавайки, че обича да се заседява в библиотеките и да се занимава с изследвания върху историята на изобразителното изкуство и на костюма, той констатира:”Изгарям от желание да

открия всички тайни в историята.   Миналото трябва да бъде разбрано.Точно това са правели всички велики творци, използвайки го като трамплин към бъдещето. Струва ми се, че бъдещето ще бъде концентрирано в техниката”.

   Поезия върху коприна, лирични рисунки и рисувана лирика е усещането от стила на прочутата японска дизайнерка на висша мода Ханае Мори". Нежност, безгранична фантазия и любов към изящната дреха характеризират нейните незабравими уникални колекции висша мода. За една от своите зимни колекции висша мода самата дизайнерка сподели желанието си да отведе публиката в приказните светове на красотата, схващана в духа на великия Жан Кокто. Нейният сантимент не се изчерпва само с тази алюзия, а се задълбочава още повече с помощта на алегорията за "Алиса в страната на чудесата" по Луис Карол. Чувства и намерения, облечени с най-висок професионализъм и материализирани от туид, шевиот, шенил и щампираната коприна.

   Един от най-ярките авторитети в съвременната висша мода - Ив   Сен Лоран, се надява чрез уникалните си произведения да се доближи до абсолютното и редом с Диор и   Шанел да допринесе историята на облеклото да се превърне в история на изкуството. В повечето си колекции висша мода Ив Сен Лоран боготвори черния цвят, определяйки го като единствен и като водещ в портретите от времето на ренесанса. Най-често неговите дефилета предлагат истински водопади от   красиви и уникални облекла и шармантни, и може би също - уникални жени. Подобно изобилие от прекрасни творения, създадени от визон и самур, жерсе, муселин-имприме, сатен, ламе и кадифе с  изумрудени бродерии става причина в речника ни сами започват да идват думи като   "изумително", "фантастично", "вечно", "божествено"! След поредния досег до шедьоврите на един от най-ярките символи на френската висша мода   - Ив Сен Лоран, ни се иска да кажем: "Класиката и нейните най-нови интерпретации в дизайна е безсмъртна!”…

 

   Непреходните модни образци или още – шедьоврите на модния дизайн, подобно на класическите произведения на изкуството са в състояние да надживеят времето, доставяйки естетическа наслада на поколения след поколения. Това е така, защото създателите на модата по душа са художници и артисти. Техните произведения съдържат заряд от необикновено висок талант, граничещ с гениалност и заедно с това – тънка чувствителност към социалните и културни вибрации. Убедихме се, че модата е особено въздействащо визуално изкуство от синкретичен тип въз основа на анализа на връзката й с другите изкуства и взаимното проникване между нейната и традиционната естетика. Вярно е, че традиционното изкуство използва модата като медия за разпространение на своите идеи и образи, а модата черпи от същото това изкуство вдъхновение. Но е вярно и обратното: все по-често ставаме свидетели на това как модата използва различни изкуства като свои медийни носители, а те пък на свой ред инкасират хрумвания и внушения от модата (пряко или индиректно, буквално или иносказателно).

  Природата на модния дизайнер, креативната същност на самия моден дизайн, както и проявленията и произведенията на висшата мода доказват пълноправното родство между модата и изкуството. Безспорните аргументи в полза на една такава теза са в творчеството на най-прочутите създатели на облекла, в залите и галериите на световните музеи за мода и текстил и не на последно място – в необикновения интерес и пиетет на огромната публика. Общувайки с изтънчените и    натоварени с много любов, страст и въображение творби на създателите на оригинални и артистични облекла, човек не може да остане безразличен към апела на красотата, и на повика на елегантността. Нещо повече - тъкмо така той разбира смисъла на модата като необикновено изкуство.

 

 

 [1] Ангелов, В. Изкуство & естетика. Кризата в естетиката и предизвикателствата на авангардното изкуство. “Агато”. С., 2005, с.203.

[2] Martin, R. Fashion and Surrealism. The Fashion Institute of Technology. Rizzoly International Publications, Inc., New York, 1987.

[3] Martin, R. Cubism and Fashion. The Metropolitan Museum of Art. New York, 1998.

[4] See: Lussier, S. Art Deco Fashion. Bulfinch press. Boston, New York, London, 2003, p. 6-7.

[5] See: Stern, R. Against fashion: clothing as art, 1850-1930. London: MIT Press, 2004, p. 68.

[6] Delaunay, S. The influence of painting on fashion. In: Вж. Stern, R. Against fashion: clothing as art, 1850-1930. London: MIT Press, 2004, p. 185.

[7] Seeling, Charlotte. Fashion. The century of the designer 1900 – 1999. Konёmann, 2000, Cologne, p.16. 

[8] Еджинс, Т. Краят на модата. W studio. С., 2000, с. 92 – 93.

[9] Пак там, с.42 – 43.

[10] See: Tungate, M. Fashion brands. Branding Style from Armani to Zara. “Kogan page”.London and Sterling, VA, 2005,   pp. 138 – 140.

[11] Стойков, Л. Световната мода – І част (Англия и Франция). “От игла до конец”. С., 2000, с. 170.

[12] Пак там, с. 152.

 

__________

* Първата публикация на настоящия текст е: Стойков, Любомир . Модата като изкуство или ... за непреходното в стила на обличане, сп. “Проблеми на изкуството”. Институт за изкуствознание при БАН, бр. 2, 2006, с. 28 – 39.

 

 

 

 e-mail:  l_stoykov@omega-new.bg