Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 41/ Юли 2019 г.
25 Август 2019 г., Неделя

Реклама

Принтирай E-mail

Категориите на Гофман в душ гел рекламите на AXE/LYNX

Брой 39 / Януари 2019 г.
Медии и обществени комуникации

Даниела Вълева

Резюме:

Представянето на жените в рекламите е тема, която през последните десетилетия е широко разисквана и проучвана. Тази статия изучава представянето на жените в рекламите като се фокусира върху 9 душ гел рекламни изображенияна Axe (известна като Lynx в някои страни) - марка за мъжки козметични продукти.В анализа са използвани теоретични опредления, класификации и идеи, които Ървинг Гофман предлага и обсъжда в своя труд „Gender Advertisements” (1979). Някои от проучванията и откритията на Джийн Килборн и Марта Нъсбаум- по отношение на обективизацията на жените в медиите също се разглеждат, обсъждат и използват при изследването на дадените рекламни изображения. В анализа на рекламните изображения на Axe/Lynx се използвани категориите на Гофман като статията цели да покаже дали въпреки изминалото време и промените настъпили в обществото неговите открития са все още валидни и в наше време. Отделено е внимание и на сексуалната обективизация и фокусирането върху определени атрибури от женското тяло и до каква степен жените са третирани не като човешки същества, а като предмети и играчки.

Ключови думи: реклама, джендър стереотипи, обективизация, Гофман, Axe, Lynx

 

Summary:

 Goffman’s Categories in AXE/LYNX Shower Gel Adverts

Daniela Valeva
 
 
The representation of women in advertising is a topic that has been widely debated and researched over the last few decades. This article analyses the gender representation in nine Axe/Lynx (a brand of male grooming products) shower gel adverts. In the analysis are employed the theoretical definitions, classifications and ideas that Erving Goffman discussed in „Gender Advertisements” (1979). Some of Jean Kilbourne’s and Martha Nussbaum’s studies and findings in terms of the objectification of women in media are also discussed and used in the research of the given advert images. In the study of the Axe/Lynx shower gel adverts are used Goffman’s categories as it tries to find out whether despite the passage of time and the changes that have taken place in society his findings are still present nowadays. Attention is further paid to the sexual objectification and the focus on certain attributes of the female body and to what extend women are treated not as human beings but as objects and toys.
Key words: advertising, gender stereotypes, objectification, Goffman, Axe, Lynx
 
 
 

Увод

 

Представянето на жените в рекламите е анализирано и изследвано десетилетия наред. Свидетели сме на многобройни промени, които са настъпили в представянето на жените през годините, но определени черти никога не избледняха или изчезнаха. В тази статия ще бъде предложен анализ на образа на жените в 9 душ гел рекламни изображения на Axe (известна като Lynx в някои страни) – марка за мъжки козметични продукти.Ще бъде обсъдено проучване и класификации на Гофман, свързани с представянето на жените в рекламите, както и някои открития и изследвания по отношение на изобразяването, обективизацията и разкъсването на женските тела в света на рекламите. Твърдението на авторката е, че въпреки изминалото време и промените по отношение на ролята и мястото на жената в обществото, някои убеждения така и не са се променили, дори и да са замаскирани и дегизирани на моменти. Жените продължават да бъдат стереотипизирани и третирани като предмети точно както в миналото и това може да бъде забелязано в тези 9 душ гел рекламни изображения на Axe/Lynx.
 
 

Теоретична рамка

 

В днешно време медиите са се превърнали в мощен инструмент. Социалните медии и социалните мрежи са част от живота на повечето хора – те обикновено се използват като източник на информация, забавление или средство за поддържане на връзка с други хора [1]. Рекламите също са неразделна част от живота ни. Рекламистите винаги се опитват да се уверят, че промените, настъпващи в обществото или развлекателната индустрия, са отразени в техните творби [2]. Медията има огромно влияние в днешното общество, тъй като отразява случващото се в него, има влияние над хората и може да се възприеме като инструмент в създаването на обществени мнения и идеи [3]. Въпреки това зрителите трябва да знаят, че смисълът на една снимка не е ясен и прост, а съставен и оформен [4].
Много често в рекламите мъжете и жените са противопоставени по един или друг начин. Някои от най-широко разпространените опозиции в рекламите са тези между жена–мъж, светлина–тъмнина, дясно–ляво, горе–долу, център–периферия, силен–слаб, млад–стар, хубав–грозен и т.н. [5].
През 1979 г. Гофман [6] публикува иновативната книга „Gender Advertisements”, в която обсъжда изобразяването на пола (англ. gender display) в рекламите като предлага няколко категории, които трябва да се вземат предвид при анализа на реклами по отношение на представяне на жените. Въпреки, че са минали почти 40 години от публикуването на труда му, не може да се каже, че откритията му са остарели или архаични. В „Gender Advertisements” (1979) Гофман анализира начините, по които мъжете и жените са изобразени в рекламите. Рекламите не изобразяват това как хората се държат обикновено, а как те смятат, че мъжете и жените се държат и това описание играе роля в убеждаването на хората, че това всъщност е същността на мъжете и жените, какви искат да са или трябва да са не само по отношение на себе си, а и спрямо един друг [7].
В своята книга „Gender Advertisements” (1979) Гофман разграничава и обсъжда следните категории, които прилага в своя анализ:
1) Относителен размер (англ.RelativeSize). Един от начините да представим социалната позиция на някой е чрез относителния размер и по-точно – височината. Обикновено в обществото превъзходството на статута на мъжете е сигнализирано чрез тяхната височина и размер. Поради това, както Гофман посочва, тъй като почти винаги разликата в размера е свързана с разлика в социалната значимост, относителлният размер може да бъде използван, за да гарантира, че идеята на снимката е разбрана незабавно. Мъжете обикновено са изобразени по-големи или по-високи от жените. В редките случаи, когато жените са представени като по-високи от мъжете, мъжете са изобразени в по-ниско социално положение [8].
2) Женският допир (англ.The Feminine Touch). В сравнение с мъжете жените много по-често са изобразени да използват ръцете и пръстите си, за да докосват предмети, да ги държат в ръцете си или да ги прегръщат, като понякога докосването на собственото им тяло може да символизира, че то е нещо крехко и съкровено [9].
От друга страна, мъжкият допир е изобразен като силен, уверен, контролиращ и дързък, а ръцете на мъжете са представени да владеят и изграждат тяхната околна среда така както желаят и когато докосват някой друг допирът им е силен и неотстъпчив [10].
3) Йерархия на функцията (англ.FunctionRanking). В съвременното общество, когато мъжът и жената работят заедно върху някаква задача мъжът се очаква да изпълнява водещата роля и този модел е широко използван в рекламите. Йерархията на функцията е изобразена и в професионалната сфера, и извън работната среда – жените много по-често са представени да получават помощ обикновено свързана с ролята на ръцете (помощ да си сложат палтото, да ги хранят в устата и т.н.) от мъжете отколкото обратното [11].
4) Семейството (англ.TheFamily). Образът на нуклеарното (ядреното) семейство е много добре използван в рекламите – всички членове се събират в изображението и ако са наредени както трябва, могат да представят социалната структура на семейството. Обикновено в рекламите, в които присъства семейство, могат да бъдат доловени специални връзки между майките и дъщерите от една страна и бащите и синовете от друга [12].
5) Ритуализация на подчинението (англ.The Ritualization of Subordination).Обикновено, за да се представи подчинение и послушание, човек е изобразен във физически по-низша позиция в сравнение с някой друг, а да представиш даден човек изправен и висок е свързвано с господство, безсрамие и презрение – нещо, което рекламистите използват в рекламите. Много пъти някой е изобразен на пода или на легло като по този начин е позициониран по-долу от някого, който стои прав или е седнал на стол - някой, който лежи, обикновено разчита на благосклонноста на заобикалящата ги среда и че жените и децата са представени на пода или на легла много по-често отколкото мъжете и редовно в рекламите мъжете са позиционирани по-високо от тях [13].
Жените много повече в сравнение с противоположния пол са изобразявани срамежливо приклекнали или присвили колене - действие често интерпретирано да символизира неподготвеност в дадена социална ситуация, тъй като ще бъдеш забавен ако се опиташ да се биеш или да избягаш [14]
6) Разрешено отсъствие (англ. LicensedWithdrawal). Жените много по-редовно са изобразявани да взимат участие в дейности, които ги отстраняват психически от социалната среда и по този начин те са дезориентирани или зависими от другите за защита - в рекламите жените са често представени като психически отделени от заобикалящата ги среда, като в същото време са позиционирани близко до някого от противоположния пол и изглежда това, че той е готов да действа е достатъчно и за двамата [15].
Много често хората използват израза „сексът продава“, когато се опитват да обяснат сексиализираните образи в рекламите – въпреки това, в повечето случаи, когато сексът е използван за продажбата на даден продукт, той е свързан със сексуалната обективизация на жените [16].
Гледната точка на мъжете по отношение на жените в сексуализираните реклами е също тема на анализ [17]:
·         Крехката красавица – пасивно очакващата хубавица;
·         Подчинената и чакаща красавица – тук срещаме няколко опозиции като облечена/съблечена, работи/чака, независима/зависима и др.;
·         Полусъблечената красавица – в повечето случаи дрехите символизират защита и господство, а липсата им – безпомощност и подчинение;
·         Твърде сексуализираните и пострадалите красавици.
Може да се забележи, че независимо от техниката, чрез която жените са представени, те винаги са наричани „красавици“ и поради това винаги трябва да са прекрасни и безупречни.
Обективизацията (англ. оbjectification) е друг аспект, който трябва да бъде взет под внимание при анализа на образа на жените в рекламите. Това не е някакъв нов феномен – съществува от векове насам, но само през последните няколко десетилетия учените започнаха да анализират естеството му по-задълбочено. Съществуват различни начини, по които човек може да бъде обективизиран, като естеството на обективизацията е когато човек третира като предмет друго човешко същество [18].
Напоследък графичните сексуални изображения са много по-крайни и порочни и са навсякъде, а образи, които в миналото са били класифицирани като порнографски, сега често могат да бъдат видени в семейни списания и вестници, реклами, онлайн и т.н. Въпреки че някои хора може да сметнат, че това е прогрес, подобни изображения са сексистки, вредни и подценяващи – ние сме заобиколени от образи на перфектни и безупречни женски и мъжки тела, както и от такива на двойки в провокативни пози, които определят кой и какво се предполага, че е секси [19].
Сексът в рекламите е порнографски поради факта, че обезчовечава и обективизира жените в частност, като темите и позите обикновено са заимствани от порнографията [20].
Напоследък един нов, по-съвременен начин на представяне на жените се е появил и то точно чрез тяхното изобразяване като екшън герои – силни и независими момичета, които контролират ситуацията. Въпреки това, независимо от тези нови репрезентации, стереотипните традиционни начини на представане на жените са все още живи в нашето общество – макар понякога да са представени като уверени и силни, в някои жени все още се виждат следи от подчиненост и съблазнителност, и стереотипните кодове могат да бъдат лесно идентифицирани [21].
Някои от чертите, които всички жени в рекламите споделят са, че те са невероятно красиви – най-красивите представителки на своята раса, млади и секси, винаги добре облечени, могат да боравят с оръжия и т.н. [22]
В статиите, рекламите и снимките в списанията има изобразени и силни момичета. Въпреки това при анализа на тези образи се забелязват няколко начина чрез които тяхната твърдост е намалена като списанията всъщност представят илюзия за сила, тъй като я изобразяват като част от женствеността. Според тях, жилавостта в жените е всъщност сексуално привлекателна и това уверява читателите, че жената все още се възприема за сексуален предмет. Тези списания подкопават идеята, че жените могат да са силни, като свързват това качество с женствеността [23].
Женските тела в рекламите са постоянно разкъсвани или разделяни на отделни части и в тези случаи те не се възприемат като човешки същества, това внушава, че женското тяло няма душа, сърце, съзнание или чувства: липсата на глава символизира жена без мозък, на лице – без индивидуалност, на крака – тя е неподвижна и заради това покорна [24].
 
 

Метод

 

Ще бъдат анализирани 9 душ гел рекламни изображения на Axe по отношение на представянето на двата пола, но фокусът ще се постави основно върху образа на жените [вж Приложението]. Избрана е марката Axe (известна като Lynx в някои страни) защото, въпреки че е марка за мъжки козметични продукти, използва постоянно жени в своите рекламни кампании. Хипотезата е, че образът на жените в душ гел рекламните изображенияна Axe е твърде сексистки и независимо от промените, които са настъпили от времето на Гофман,все още можем да идентифицираме категориите му в рекламите. Ще бъде отделено внимание на рекламите по отношение на обективизация и разкъсване на телата.
 
 

Анализ

 

Само една от категориите на Гофман не беше открита при анализа на рекламите – Семейството. Всички други категории до голяма или малка степен присъстваха в изследваните душ гел рекламните изображенияна Axe.
Относителен размер.Врекламните изображения 1, 2 и 3 [Приложение, сн. 1–3] на пръв поглед изглежда, че мъжете и жените в тях са еднакво високи. Обаче, при по-внимателен преглед се забелязва, че те всъщност не стоят един до друг, тъй като не са в един кадър – поради това не знаем кой всъщност е по-високия. По този начин, може да бъде загатнато, че или те са еднакво високи и по този начин (по отношение на относителен размер) равни, или че реалната височина не е важна.
Женският допир. В повечето от рекламите можем да видим, че жените докосват себе си или различни предмети по доста чувствен начин. Във всички реклами женският допир е представен по доста сексуализиран начин и е лишен от всякакви следи на невинност. На рекламите не виждаме невинно докосване, а провокативно приластяване чрез допир.
Йерархия на функцията. Въпреки че в рекламните изображения 6 и 7 [Приложение, сн. 6–7] жените не са сравнени с мъже по отношение на социална позиция те все пак са представени чрез традиционни женски стереотипи – като сервитьорка в рекламно изображение 6 [Приложение, сн. 6] и като секретарка или пациент чакащ доктора ако съдим по наранения ѝ пръст в рекламно изображение 7 [Приложение, сн. 7]. Това разбира се е постигнато по доста сексуализиран и вулгарен начин.
Ритуализация на подчинението. В рекламно изображение 8 [Приложение, сн. 8] жената стои на земята, със свити колене и протегната ръка – перфектен пример на категорията на Гофман „ритуализация на подчинението”. Друг пример за тази категория може да се забележи в рекламните изображения 5, 6, 7 и 9 [Приложение, сн. 5–7, сн. 9], където жените са представени да седят или лежат.
Разрешено отсъствие. Рекламно изображение  5 [Приложение, сн. 5] представя жена, която не осъзнава какво се случва около нея, защото е психически откъсната от заобикалящата я среда.
Обективизация. За съжаление повечето реклами до голяма или малка степен обективизират (най-вече сексуално) жените в тях – някои по доста очевиден начин, докато други не толкова забележимо.
Въпреки че рекламните изображения 1, 2 и 3 [Приложение, сн. 1–3] изобразяват и мъже, и жени в банята с гръб към публиката, начинът по който ги представят е значително различен. Докато във всички три реклами мъжете просто взимат душ, образът на жените е изпълен със сексуални намеци. В рекламите жените са изобразени по доста сексуализиран начин като са представени да се мажат със сметана, да са с корсет или да държат някаква секс играчка зад гърба си. Поради факта, че мъжете са в същата ситуация, но не са част от някакви сексуални мечти, се внушава, че те са просто обикновени хора вършещи напълно обикновени неща, докато жените са сексуализирани и поради това третирани като предмети макар и не толкова явно.
Фокусът в рекламните изображения 4, 5, 6, 7, 8 и 9 [Приложение, сн. 4–9] е женското тяло и по-точно различни части от него. Във вскички тях са подчертани женските гърди, корем и/или крака, а в рекламните изображения 4 и 7 [Приложение, сн. 4 и 7] лицата на жените са дори напълно изрязани, което е пример за разкъсването на женските тела в рекламите. Такива изображения допълнително внушават, че жените са съвкупност на части на тялото и нямат чувства и емоции като най-важните им „качества“ се намират между главата и краката. В рекламно изображение 4 дори е намекнато, че женското тяло е просто предмет като думите “WashMe” (Измий Ме) са написани на корема на жената – думи, които често виждаме изписани по мръсни коли. По този начин жената е сравнена до известна степен с кола и отново е третирана като вещ.
Също така, жените, представени във всички тези реклами, са перфектни – те са млади, слаби, с безупречна кожа, без бръчки и белези. Всички те са представени малко или много по сексуализиран начин, което подкрепя твърденията на Кафтанджиев, че жените в рекламите са прелестни, както и твърденията на Килборн, че сексът в рекламите е изобразен по порнографски начин, който обезчовечава и обективизира най-вече жените с теми и пози, които могат да се видят в порнографията.
 
 

Заключение

 

От проведения анализ може да се стигне до заключението, че въпреки че Гофман публикува труда си преди 40 години, категориите и проучването му са приложими при анализа на тези 9 душ гел рекламни изображенияна Axe. Някои от неговите идеи по отношение на рекламите са се променили с времето и могат да се забележат различия във връзка с представянето на двата пола. Въпреки това, тези вариации са по-скоро отрицателни отколкото положителни (спрямо обсъдените реклами). Можем да видим, че всички от анализираните рекламни изображенияса прекалено сексуализирани и граничат с порнографията поне по отношение на езика на тялото, позите и израженията. Повечето категории на Гофман са налице, което потвърждава стереотипното естество на рекламните изображения. Идеите на Килборн, Нъсбаум и Кафтанджиев също могат да бъдат намерени в повечето от проучените реклами, тъй като те третират жените в тях като секс предмети и допълнително ги сексуализират.
 
 

Благодарности

 

Авторката изказва благодарност на научния си ръководител проф. дфн Христо Кафтанджиев за помощта и напътствията по настоящото изследване.
 

 

 

 

Бележки:

 

[1] Stoicheva, Maria, Mavrodieva, Ivanka, Tsvetkova, Nikolina. Social Media and Social Networks – What’s in for Tertiary Education. In: Rhetoric and Communications, 2012, No 4 [cited 27.01.2019]. Available from:http://rhetoric.bg/social-media-and-social-networks-whats-in-for-tertiary-education
[2] Danesi, Marcel. Understanding Media Semiotics. London, UK: Arnold, 2002.
[3] Sharda, Adhikari. Media and Gender Stereotyping: The need for Media Literacy. In: International Research Journal of Social Sciences, 2014, Vol. 3, No 8, 43-49
[4] Dyer, Gillian. Advertising as Communication. London: Methuen, 1982.
[5] Кафтанджиев, Христо. Митологичните архетипи в комуникациите. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2015.
[6] Goffman, Erving. Gender Advertisements. New York: Harper & Row, 1979.
[7] Gornick, Vivian. Introduction to Gender Advertisements. 1st Harper colophon ed. New York: Harper & Row, 1979, pp. VII- IX.
[8] Goffman, Erving. Gender Advertisements. New York: Harper & Row, 1979.
[9] Goffman, Erving. Gender Advertisements. New York: Harper & Row, 1979.
[10] Jhally, Sut. The Codes of Gender: Identity and Performance in Pop Culture. [Media transcript]. Northampton, MA: Media Education Foundation, 2009 [cited 07.03.2019]. Available from:http://www.mediaed.org/transcripts/The-Codes-of-Gender-Transcript.pdf
[11]Goffman, Erving. Gender Advertisements. New York: Harper & Row, 1979.
[12]Goffman, Erving. Gender Advertisements. New York: Harper & Row, 1979.
[13]Goffman, Erving. Gender Advertisements. New York: Harper & Row, 1979.
[14]Goffman, Erving. Gender Advertisements. New York: Harper & Row, 1979.
[15] Goffman, Erving. Gender Advertisements. New York: Harper & Row, 1979.
[16] Wade, Lisa, Sharp, Gwen. Selling Sex. In: Images That Injure: Pictorial Stereotypes in the Media. 3rd ed. USA, Santa Barbara, California: Praeger, 2011, pp. 163-172.
[17] Кафтанджиев, Христо. Сексът и Насилието в Рекламата. София: Сиела софт енд паблишинг АД, 2006.
[18] Nussbaum, Martha C. Objectification. In: Philosophy & Public Affairs, Autumn 1995, 24, No 4, pp. 249-291.
[19] Kilbourne, Jean. What else does sex sell? In: International Journal of Advertising, 2005, 24, No 1, pp. 119-122.
[20] Kilbourne, Jean. Two ways a woman can get hurt: Advertising & Violence. In: Can’t Buy My Love: How Advertising Changes the Way We Think and Feel. New York: Simon & Schuster, 1999, pp. 270-291.
[21] Jhally, Sut. The Codes of Gender: Identity and Performance in Pop Culture. [Media transcript], Northampton, MA: Media Education Foundation, 2009 [cited 07.03.2019]. Available from:http://www.mediaed.org/transcripts/The-Codes-of-Gender-Transcript.pdf
[22] Кафтанджиев, Христо. Герои и Красавици в Рекламата. София: Сиела софт енд паблишинг АД, 2007.
[23] Inness, Sherrie A. Pretty Tough: The Cult of Femininity in Women’s Magazines. In: Critical Readings: Media and Gender. Maidenhead, UK: Open University Press, 2004, pp. 123-142.
[24] Cortese, Anthony J. Provocateur: Images of Women and Minorities in Advertising. Lanham, MD: Rowman & Littlefield Publishers, Inc., 2008.
 
 

Библиография:

 

Кафтанджиев, Христо. Сексът и Насилието в Рекламата. – София: Сиела софт енд паблишинг АД, 2006.
Кафтанджиев, Христо. Герои и Красавици в Рекламата. – София: Сиела софт енд паблишинг АД, 2007.
Кафтанджиев, Христо. Митологичните архетипи в комуникациите. – София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2015.
Cortese, Anthony J. Provocateur: Images of Women and Minorities in Advertising. – Lanham, MD: Rowman & Littlefield Publishers, Inc., 2008.
Danesi, Marcel. Understanding Media Semiotics. – London, UK: Arnold, 2002.
Dyer, Gillian. Advertising as Communication. – London: Methuen, 1982.
Goffman, Erving. Gender Advertisements. – New York: Harper & Row, 1979.
Gornick, Vivian. Introduction to Gender Advertisements. 1st Harper colophon ed. – New York: Harper & Row, 1979.
Inness, Sherrie A. Pretty Tough: The Cult of Femininity in Women’s Magazines. –In: Critical Readings: Media and Gender. – Maidenhead, UK: Open University Press, 2004, pp. 123-142.
Jhally,S. The Codes of Gender: Identity and Performance in Pop Culture. [Media transcript]. – Northampton, MA: Media Education Foundation, 2009. Available from:http://www.mediaed.org/transcripts/The-Codes-of-Gender-Transcript.pdf[25.03.2019]
Kilbourne, Jean. Two ways a woman can get hurt: Advertising & Violence. – In: Can’t Buy My Love: How Advertising Changes the Way We Think and Feel. New York: Simon & Schuster, 1999, pp. 270-291.
Kilbourne, Jean. What else does sex sell? – In: International Journal of Advertising, 2005, 24, No 1, pp. 119-122.
Nussbaum, Martha C. Objectification. – In: Philosophy & Public Affairs, Autumn 1995, 24, No 4, pp. 249-291.
Sharda, Adhikari. Media and Gender Stereotyping: The need for Media Literacy. – In: International Research Journal of Social Sciences, 2014, Vol. 3, No 8, pp. 43-49.
Stoicheva, Maria, Mavrodieva, Ivanka, Tsvetkova, Nikolina. Social Media and Social Networks – What’s in for Tertiary Education. – In: Rhetoric and Communications, 2012, No 4. Available from:http://rhetoric.bg/social-media-and-social-networks-whats-in-for-tertiary-education [25.03.2019]
Wade, Lisa, Sharp, Gwen. Selling Sex. – In: Images That Injure: Pictorial Stereotypes in the Media. 3rd ed. USA, Santa Barbara, California: Praeger, 2011, pp. 163-172.
 
Източници на рекламните изображения:
Снимка 1. Axe Shower Gel – The Cleaner You Are, the Dirtier You Get.In: Ads of the World, 04.12.2012.Available from:https://www.adsoftheworld.com/media/print/axe_cream
Снимка 2. Axe Shower Gel – The Cleaner You Are, the Dirtier You Get.In: Ads of the World, 04.12.2012.Available from:https://www.adsoftheworld.com/media/print/axe_corset
Снимка 3. Axe Shower Gel – The Cleaner You Are, the Dirtier You Get.In: Ads of the World, 04.12.2012 - https://www.adsoftheworld.com/media/print/axe_whip
Снимка 4.Lynx Shower Gel – Get Dirty.In: Ads of the World, 11.03.2007.Available from:https://www.adsoftheworld.com/media/print/lynx_wash_me
Снимка 5. Axe Shower Gel – Get Teddy Soft Skin.In: Like Cool, 29.07.2012.Available from:http://www.likecool.com/Axe_shower_gel_campaign--AD--Gear.html
Снимка 6.Axe Shower Gel – Any Excuse to Get Dirty.In: Ads of the World, 13.05.2007.Available from:https://www.adsoftheworld.com/media/print/milk_shake
Снимка 7.Axe Shower Gel – Any Excuse to Get Dirty.In: Ads of the World, 13.05.2007.Available from:https://www.adsoftheworld.com/media/print/cast
Снимка 8.Axe Shower Gel – Any Excuse to Get Dirty.In: Ads of the World, 13.05.2007.Available from:https://www.adsoftheworld.com/media/print/birds_3
Снимка 9.Axe Shower Gel – Any Excuse to Get Dirty.In: Ads of the World, 13.05.2007.Availablefrom:https://www.adsoftheworld.com/media/print/marker_0
 
Приложение: Рекламни изображенияна Axe/LynxShowerGel 
 
 
Снимка 1.
 
 
Снимка 2.
 
 
Снимка 3.
 
 
Снимка 4.
 
 
Снимка 5.
 
 
Снимка 6. 
 
 
Снимка 7.
 
 
Снимка 8.
 
 
Снимка 9.
 
 
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Вълева, Даниела. Категориите на Гофман в душ гел рекламите на AXE/LYNX. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2019, №39. ISSN 1313-9908. Available from: [http://www.media-journal.info]
 
 
дата на публикуване: 28.03.2019, Четвъртък, 08:02
прочетена: 712 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: