Образование

 

The article discusses the contribution of the academic rituals, symbols and protocol codes to the embodiment of specific academic culture and image. The authors making a brief overview of the different ritual types and their place in the academic structure. They emphasize the place of the university dress code as an essential part of the protocol criteria in each higher education institution. The authors describing the graduation ceremonies at a few world-renowned universities such as Oxford, Cambridge, the University of Coimbra in Portugal etc. The symbolic significance of the academic gowns, hats and accessories is summarized in the context of the graduation ceremonies which differs, according to academic traditions in each one university. In the final part are presented the conclusions of own survey among students in UNWE which examines their attitudes about the acceptable and non-acceptable outfits in university.

 

Keywords: academic ceremonies, dress code, academic protocol, university image, special event

Университетските и академичните прояви имат церемониален и ритуален характер, който ги доближава до познатите в публичната комуникация специални събития, използвани за изграждане на идентичност, конструиране на имидж, запазване на авторитет и поддържане на престиж на организацията от класически тип. Алгоритъмът на организирането на специалното събитие има своята установена последователност, но също така се изменя и варира според вида и целите на организацията, мащаба на проявата и целевите публики, които са обхванати.

Академичните прояви като научни конференции, публични лекции, официални визити, годишнини на университета, откриване на учебна година, връчване на дипломи (бакалаври, магистри, доктори), церемонии по хабилитация (доцент, професор), връчване на почетни звания, се явяват вид специални събития с протоколен и церемониален характер за университетите. Тяхната специфика се изразява в това, че при някои от тях (връчване на дипломи, връчване на почетни звания и церемонии по хабилитация) има установена, базирана на традициите последователност, ритуалност, символност, които са устойчиви и не се променят значително през годините.

Престижни университети като „Оксфорд“, „Кеймбридж“, „Сити Юнивърсити“ в Лондон и др. имат ясно разписани протоколи и правила, които се следват при планирането, организирането и провеждането на техните академични прояви. Те регламентират, освен продължителността на университетското събитие, а също така и последователността на влизането на официалните лица, стриктното разпределение на местата, които те трябва да заемат, дрескодът, който трябва да следват и спазват, разполагането на предмети, знамена и други атрибути със символно значение, брандирането на университетски емблеми, лога, гербове и др. Основните напътствия и препоръки по провеждането на академичните прояви са разписани и публикувани в уебсайтовете на университетите, отделени в подменюта или пък изведени в отделни линкове в менюта като „За студентите“ или „Събития“.

Протоколът представлява категорично указание за поведение, стил, общуване и облекло, чието спазване допринася за стойностното реализиране на специалното събитие, както и за систематизирането, синхронизирането и координирането на неговите отделни компоненти. Той е и театър, и драматургия, и режисура, но също така – и наука, и рационална практика за поведение по време на особено важни моменти и сюблимни ситуации. Протоколът, обрядът и ритуалът са особено важна част от културния и цивилизационен механизъм, който в изключително висока степен осигурява и гарантира успеха в организирането и провеждането за значими, отговорни и масово въздействащи събития. Логично и закономерно е през вековете да се уточнят и фиксират правилата, редът, предписанията, ритуалите и церемониите на специалните събития. Те, разбира се, не са неизменни, а се променят и – макар и бавно, се либерализират във времето. Въвеждането, прилагането и спазването на протокола в университетските условия и в академичната среда е незаменим фактор както за формирането на адекватна идентичност и дух на уважение, сплотеност и разбирателство между преподаватели и студенти, така и предпоставка за ефективно изграждане на добра репутация и перфектен публичен имидж.

Церемониите по официалното връчване на дипломи например, са едни от ключовите регулярни публични събития в академичните институции. Те са фокусирани тематично около академичните постижения на студентите, а церемониалният характер при връчването на дипломата създава контекст, в които тези постижения са признати. Също така, чрез подобни церемонии, университетът демонстрира приветстващ подход, отвореност, уважение и академична култура пред външните гости, които присъстват.

В „Оксфорд“ например, за да избягват грешки, гафове и нередности по време на церемонията, има традиция да се изготвят различни информационни и подготвителни материали, които са предназначени за бъдещите абсолвенти. Те включват пакет или папка, в която се съдържа: информация за предстоящата церемония (дата, час, място, допълнителни инструкции като например дрескод), присъстващи преподаватели и представители на академичното ръководство, списък с последователността на излизане на студентите за получаване на дипломите, албум на випуска с контакти на всеки един абсолвент, препоръки и указания за присъединяване към алумни клуба. Студентите попълват онлайн специална регистрационна форма, в която потвърждават присъствието си на церемонията. Тя се затваря 6 седмици преди събитието. В тази регистрационна форма студентът посочва и придружаващите го на церемонията негови роднини и приятели (в някои университети, като например Австралийският католически университет, броят им е органичен до трима).

В редица университети е установена практиката на церемонията по дипломиране да бъдат канени специални гости – възпитаници на университета или пък доказали се в обществото личности с принос към културата, изкуството, бизнеса и др. Списъкът със специалните гости се изготвя от така наречения „Graduation Office“, който е отговорен за организирането на събитието и се съгласува с представител на ръководството на университета. Като пример може да бъде посочен университетът в Станфорд, който през 2005 г. кани Стийв Джобс да изнесе тържествено-мотивираща реч пред завършващите. През 2011 г. известният американски сценарист, телевизионен водещ и носител на наградата „Еми“ Конан О‘Браян е почетен гост на церемонията по дипломиране в „Дормут Колидж“. През 2015 г. на тържествената си церемония „Ню Йорк Унивърсити“ кани Мартин Скорсезе, който е възпитаник на университета, да приветства със слово завършващите студенти. Подобна практика, освен, че осигурява голям имиджов ефект, също така подчертава престижа и лидерството на академичната институция, давайки възможност събитието с публичен достъп да бъде комуникирано креативно и да привлече общественото внимание.

При повечето академични прояви с протоколно-церемониален характер са установени процедури и практики, които са запазени и развивани през годините на съществуване на университета. Те отразяват ценности като уважение и признателност; демонстрират престиж, авторитет, лидерство. Церемониалността е незаменим знак за приобщаване към университетската общност, непрекъснатост на академичната традиция, дух на уважение към знанието, мъдростта и просветителството. Различията в протокола, етикета, облеклото са продиктувани от историческото развитие на съответния университет, приетите и запазени традиции на академичност, осъвременяване и индивидуализиране на проявите, както и от локалните цивилизационни и културни норми и стандарти; символи, вярвания и нагласи.

Според J.R. Cornwall и B. Perlman, ритуалите се прилагат в много организации, за да напомнят на членовете им колко голяма е важността на организационните ценности и да спомагат за тяхното възприемане, следване и съхраняване. Разглеждайки най-общо типовете ритуали в трудовата среда, те ги систематизират по следния начин: ритуали при постъпване на работа, ритуали за открояване, интегриращи ритуали и ритуали, свързани с отдиха и възстановяването. Два от тези видове ритуали са от особено значение за университетския протокол. Открояващите ритуали най-често имат за цел допълнително да подчертаят важността на едно или друго събитие от живота на организацията и на нейните членове – чрез тържествени вечери, специални церемонии по награждаване и отличаване и пр. Интегриращите ритуали са насочени към постигането на още по-голяма задружност на персонала; по-доброто опознаване на отделните негови членове и по-пълноценното изграждане на корпоративния дух. Това е особено потребно за предприемаческите организации, както и за образователни структури, които основно се занимават с формирането на мениджърски способности и лидерски стил и тъкмо затова смело посрещат предизвикателствата на времето, търсят новите пътища, издигат промяната и реформата в култ [1].

Ценностите, ритуалите и церемониите в организацията са най-представителните градивни компоненти на нейната култура, на стратегията й. Без преувеличение може да се твърди, че структура, която не е наясно със своите доминиращи ценности и няма изградена протоколна и церемониална система, е в постоянна криза и винаги е на ръба на провала. Това е така, защото именно ценностите и ритуалите са метафората на предприемчивостта, съединителната тъкан на корпоративната и/или академичната идентичност. Благодарение на тях се осмисля и придобива конкретни очертания всичко, което се върши в университетската и в трудовата среда. И колкото по-здраво доминиращите ценности са обвързани с индивидуалните нагласи, вярвания и схващания, толкова повече са шансовете самата организацията, в т.ч. и образователната, да действа ефективно, целенасочено и гъвкаво.

 

Защо обличането на тоги и шапки за задължително по време на академичните церемонии? Каква е тяхната символика и как те допълват ритуалния характер на събитието? Традицията им на носене може да бъде проследена в Европа назад до XII век, когато са основани първите университети [2].

Интересно и любопитно е, че в университета в Оксфорд дизайнът на дрехата е запазил своята автентичност, като последната промяна е направена през XVI век. Общите елементи в академичното церемониално облекло в Европа се забелязват и до днес, тъй като съществува например удивително сходство между тогите на Оксфордския университет и тези в най-стария университет в Португалия „Университетът на Коимбра“, основан през 1290 г. Кройката и елементите на тогата се развиват, променят, осъвременяват през годините, а най-съществената разлика е в замяната на качулката с шапка (Оксфорд запазва и до днес качулките на тогите си и ги обточва с различен цвят в зависимост от образователната степен и специалността, които се завършват) [3]. Общите елементи и дизайн на тогите в университетите имат своето символно значение и то е насочено към защитаването и запазването на общите ценности, свързани с образованието, развиването на светогледа на студентите, свободата на изразяване и др.

Според Дейвид Т. Бовън американските традиции в академичното облекло следват английските практики. Според него, европейските и по-конкретно английските традиции в церемониалния академичен дрескод се пренасят отвъд Атлантика и някои университети като „Принстън“, университета „Браун“ в Роуд Айлънд и Колумбийския университет през 1700 г. въвеждат изискванията за носенето на специално облекло по време на събития. През 1786 г. основаното вече „Сдружение на университетите“ се опитва да установи стандартизирани правила в университетското облекло и приема правилото, че кандидатите за бакалавърска степен трябва да бъдат облечени с дълги черни тоги с качулки по примера на други университети [4].

През 1894 г. „Американската междуведомствена комисия“ налага и отличителните детайли в тогите на бакалаврите, магистрите и защитилите докторска степен. Еднаквостта в облеклото е продиктувана от наложения черен цвят на тогата, но за бакалаврите се препоръчва ръкавите да бъдат със заострен край, за магистрите със заоблен, а тогите на защитилите докторска степен да бъдат изработвани от кадифе и бродирани с три ленти на ръкавите. Тогавашните качулки, с които завършващите са покривали главите си, са се различавали в дължината си в зависимост от степента, която абсолвентите са придобивали. Допускали са се вариации в цвета на хастара. Колумбийският университет използва светло синьото, а различният цвят на обточващия кант на тогата подсказва за завършващата специалност [5]. Любопитен факт е например, че „Кингс колидж“ в Лондон публикува на уебсайта си различните цветове на наметките на тогите си, които реферират към специалността, която студентът завършва. Те са дело на английската дизайнерка Вивиан Уестууд. Така например, тогите на факултета по Хуманитарни науки имат зелена наметка, тези на факултета по Естествени науки и математика – коралова, тези на факултета по Право – сребриста.

С течение на времето т.нар. „академична регалия“ се променя в зависимост от установените традиции в университетите, развитите собствени церемониални практики и специалности, които се завършват. Американският съвет по образованието създава „Комитет за академично облекло и церемонии“ през 1959 г., а през 1986 г. въвежда препоръката тогата на защитилите докторска степен да бъде тъмно синя [6].

Английските предписания за академичното облекло установяват традиции, които повлияват другите европейски университети във въвеждането на правила за академичен дрескод. Австралийският католически университет заимства от „Оксфорд“ почти изцяло дизайна на тогите си. В протокола, публикуван на сайта на Австралийския католически университет, има подробно описание на изискванията за академичното церемониално облекло. Там детайлно е описано как трябва да изглежда тогите и шапките на Ректора и на заместник-ректорите. Те са обшити със златиста дантела с точно определена ширина, бродирани са с традиционни за университета символи като университетската емблема с кръст и щит, която е поставена на точно 150 мм от края на всеки ръкав [7]. Шапките, които те носят, са тъмно лилави със златист пискюл, който се спуска от лявата страна. Тогите на завършващите бакалавърска и магистърска степен са черни, а наметките са изработени в отличителния за факултета цвят. Характерното за този университет е, че личностите, които получават почетното звание „Доктор хонорис кауза“, носят тоги във винен цвят (бургунди), обточени по ръба със златисто, а формата на ръкавите е тип „камбана“. Шапката е тъмно виолетова със маково червен пискюл.

Шапката не само допълва академичното облекло по време на тържествената церемония, а има своето значение при поднасянето на поздрав. Абсолвентите благодарят символно при връчването на дипломите като докосват с дясната си ръка ръба на шапката и леко кимват с глава [8]. Протоколът изисква при изпълнението на националния химн академичните шапки да бъдат свалени, а по време на церемонията шапката се слага така, че заострения връх да бъде на челото, а пискюлът да се спусне от дясната страна.

Облеклото, което е приемливо за официалните церемонии, не включва само носенето на тоги и шапки. Дрескодът изисква абсолвентите да носят тъмен костюм, бяла риза и тъмни обувки, които да се съчетават и сливат с цвета на тогата.

Правилата за дрескод и облекло под тогата се спазват стриктно в университета в Оксфорд. През юли 2018 г. лятната церемония по връчването на дипломите се забавя, тъй като някои от студентите пристигат на официалното събитие с обувки, обути набосо, момичетата носят сандали, светли обувки и цветни дрехи. На уебсайта на университета има публикувана брошура, която изрично регламентира дрескода за абсолвентите по време на церемонията. Той включва: тъмен костюм, тъмни чорапи или тъмни поли с дължина подходяща за официални случаи, тъмен чорапогащник, черен панталон, черни обувки, бяла риза с черна вратовръзка или черна папийонка. Изключение се прави за абсолвентите, които служат във въоръжените сили на Великобритания и на тях се разрешава да носят униформите си по време на церемонията [9].

Облеклото като знакова система и мощен индикатор на личностната култура, съзнание и ценностна ориентация е съществена част от протоколните критерии във всяка образователна структура, в т.ч. и в Университета за национално и световно стопанство. Нашите студенти са особено чувствителни към проявите на лош вкус, антиестетичност, кичозност и дори вулгарност във външността на техните колеги, които показват драстично несъобразяване с традициите, атмосферата и ценностите, установени в УНСС. В проучване на проф. д.н. Любомир Стойков на тази тема сред студенти на УНСС, направено преди няколко години по решение на Ректорското ръководство на УНСС беше очертана твърде нерадостна картина в това отношение. Ето някои от примерите за неподходящо облекло и недопустима външност в УНСС, дадени от самите студенти: „Не е редно жените да са с поли по 10 – 15 см, да идват облечени като за фолк концерт, лъщящи от грим. За мъжете мисля, че трябва да се забрани носенето на големи бижута тип „ланци”!“, „Прекалено късите поли и мазните коси!”; „Голият пъп!”; „Облеклото, което съдържа еротични елементи!”; „Не” – на хипарския вид!”; „Недопустимо е момчетата да са с обеци по ушите, устните, веждите, езика, както за момичетата се допускат обеци на ушите”; „Много късите поли, дълбоките деколтета, тежкия грим, подходящ за дискотеки и нощни клубове в чалга стил”; „Гримът в големи количества, блузите с голямо деколте, късите поли, късите гащи тип „хавайки”; „Къси панталони за момчета, къси поли за момичета”; „Провокативно облекло като дълбоки деколтета, къси поли, прекалено много аксесоари, пайети, камъни и др.”; „Потници, къси поли, голи кръстове, джапанки, чехли, дълбоки деколтета, къси панталони, дънки”; „Панталони с много „дупки” / „кръпки”, прекалено „стряскащи”, цветни и т.н., прически, много пиърсинг...”; „Расистките знаци!” и др.

Тези критични констатации и категорични несъгласия на студентите с несъвместимия с академичните ценности студентски дрескод са показателни за нагласата, желанието и готовността да се приемат и спазват ясни критерии за висока визуална култура, подходящ и модерен стил, определен дрескод, който макар и много либерален, и условен, все пак да ориентира към придържането към адекватен за университета и академичната култура маниер на обличане и поведение. В свои изказвания пред медиите някои студенти твърдят, че лошите примери в облеклото нерядко се дават от преподаватели, които не умеят да се обличат подходящо или пък подценяват ролята и значението на облеклото в учебната дейност и в университетските условия.

Университетският дрескод (както при мъжете, така и при жените, въпреки неизбежната диференциация) предполага адекватност, изисканост и съобразяване с протокола. Редно е студентският стил на обличане да бъде близо до т.нар. „колежанско облекло“. Един стил, който е сплав от функционално и спортно, или полуспортно облекло, от една страна, и ненатрапващи се с небрежността си дрехи и аксесоари, от друга страна. Традиционното и познато още от времето на соца клише за такъв тип маниер на обличане е „спортно-елегантна външност“. Чрез новата модна лексика, обаче, по-скоро може да говорим за „концептуално небрежен стил“, “небрежна изисканост“, или „жаргон в модата“. Но все пак, трябва да се прави отчетлива разлика между „спортно облечени”, „небрежно облечени” и „мърляво облечени”. Последното наистина не бива да се допуска на територията на нашия университет. Тази препоръка, обаче, съвсем не води автоматично до формалното налагане и въвеждане на фейсконтрол или задействане на „модна полиция“, защото това вече би било прекалено претенциозно и в разрез с либералния университетски дух и академични свободи.

Проектът за единен протокол в УНСС следва да включва по-скоро адекватна сегментация в дрескода на преподаватели, студенти и служители. Тази сегментация може да се обозначи като всекидневен дрескод, сесиен дрескод, дрескод за държавни изпити и дипломни защити, дрескод за тържества и церемонии за връчване на дипломите, дрескод за други официални поводи. С изключение на по-строгите изисквания към облеклото за държавни изпити и защити и церемонии за дипломирането, в останалите случаи инструкцията за дрескода на преподаватели и студенти би трябвало да има по-скоро препоръчителен, а не толкова задължителен характер и да се разчита на високите стандарти на визуалната култура, възпитанието и манталитета на академичния състав.

Общите принципи по отношение на дрескода в нашата академична среда, които биха могли да залегнат в бъдещия катехизис на поведение в УНСС, са: интегративност, корпоративност, функционалност, глокалност, адекватност, индивидуалност, модерност, елегантност, хигиена и чистота.

[1] Вж. по-подробно: Cornwall,J.R., Perlman, B. Organizational entrepreneurship. IRWIN, Boston, 1990, pp. 67 - 73.

[2] Strauss, Valerie. Why caps and gowns at graduation? Let’s go back 900 years. In: The Washington Post, May 20, 2017. Available from: https://www.washingtonpost.com/news/answer-sheet/wp/2017/05/20/why-caps-and-gowns-at-graduation-lets-go-back-900-years/?noredirect=on&utm_term=.38375b9c2944  [02.11.2018]

[3] Degree Ceremony 2017–2018. University of Oxford, p. 11. Available from: https://www.ox.ac.uk/sites/files/oxford/Degree%20ceremony_1718_web.pdf  [08.11.2018]

[4] Boven, David T. American Universities’ Departure from the Academic Costume Code. In: Transactions of the Burgon Society, 2009, Vol. 9, Article 7, p. 157.

[5] Пак там.

[6] Strauss, Valerie. Why caps and gowns at graduation? Let’s go back 900 years. In: The Washington Post, May 20, 2017. Available from: https://www.washingtonpost.com/news/answer-sheet/wp/2017/05/20/why-caps-and-gowns-at-graduation-lets-go-back-900-years/?noredirect=on&utm_term=.38375b9c2944  [02.11.2018]

[7] Academic Dress and Regalia Policy. Australian Catholic University. Available from: https://www.acu.edu.au/policy/academic_courses_related_policies/conferral_and_graduation/academic

_dress_and_regalia_policy  [08.11.2018]

[8] Пак там.

[9] Degree Ceremony 2017–2018. University of Oxford, p. 9. Available from: [https://www.ox.ac.uk/sites/files/oxford/Degree%20ceremony_1718_web.pdf  [08.11.2018]

Запрянова, Б. Проф. Любомир Стойков за знаците на кралската сватба, протокола, дрескода и роклята на Меган. In: WebCafe BG Ltd., 18 май 2018. Available from: https://mamamia.bg/izvan-gnezdoto/prof-lyubomir-stojkov-za-znatsite-na-kralskata-svatba-protokola-dreskoda-i-roklyata-na-megan [11.11.2018]

Стойков, Любомир. Управление на връзките с обществеността. 2. изд. София: Алма комуникация, 2016.

Стойков, Любомир. Фирмена култура и комуникация. София: Унив. изд. Стопанство, 1995.

Academic Costume Code. American Council of Education. Available from: https://www.acenet.edu/news-room/Pages/Academic-Costume-Code.aspx [08.11.2018]

Academic Dress and Regalia Policy. Australian Catholic University. Available from: https://www.acu.edu.au/policy/academic_courses_related_policies/conferral_and_graduation/academic

_dress_and_regalia_policy [08.11.2018]

Boven, David T. American Universities’ Departure from the Academic Costume Code. Transactions of the Burgon Society, 2009, Vol. 9, Article 7, p. 157.

Cornwall, J.R., Perlman, B. Organizational entrepreneurship. IRWIN, Boston, 1990.

Degree Ceremony 2017–2018. University of Oxford, p. 11. Available from: https://www.ox.ac.uk/sites/files/oxford/Degree%20ceremony_1718_web.pdf [08.11.2018]

Historical Overview of the Academic Costume Code. Available from: https://www.acenet.edu/news-room/Pages/Historical-Overview-Academic-Costume-Code.aspx [08.11.2018]

Stoykov, Lubomir. Image and Political Communication: The Dress Code of Power in the Structure of Public Behavior. In: Media and social communications. University of National and World Economy; Alma communication, 2018, №36. ISSN 1313-9908. Available from: http://www.media-journal.info/?p=item&aid=363 [11.11.2018]

Strauss, Valerie. Why caps and gowns at graduation? Let’s go back 900 years. In: The Washington Post, May 20, 2017. Available from: https://www.washingtonpost.com/news/answer-sheet/wp/2017/05/20/why-caps-and-gowns-at-graduation-lets-go-back-900-years/?noredirect=on&utm_term=.38375b9c2944 [02.11.2018]

 

 

 

e-mail: l_stoykov@omega.bg

e-mail: marianikolova217@gmail.com