Family literacy for antimanipulative reading in a pandemic
Valentina Stoeva
COVID-19 pandemic put families in uncontrolled conditions of coercive distortion of the Reading Algorithm through increased usage of antisocial networks and media. Thisarticle emphasizes the need for rethinking the enlightening mutually support method to enhance the development of high quality antimanipulative filter through reading in home environment.
Keywords: reading, family literacy, mutually support method, social isolation, physical distancing, corona pandemic, COVID-19
Увод
Единствено овладяното постъпателно и управляемо четене позволява на индивида да се открои от тълпата и да променя средата, в която живее.[1] Но пандемията от COVID-19 постави четящите същества в безпрецедентна паралелна дигитална реалност на информационен хаос. Този хаос беше заложен отдавна в пристрастяващия ефект от употребата на онлайн мрежите и медиите. А през 2020 г. беше подсилен от невъзможността за осъществяване на физически контакти в офлайн среда. Ескалиралата необходимост от използване на смартустройства и интернет за пълноценното участие на индивидите в ежедневните писмено-комуникационни дейности принуди Световната здравна организация да постави за пръв път диагноза на цялото човечеството – инфодемия.
Именно тази променена или по-точно – преобърната среда на живот предизвика тревожни изменения в контекста на четенето – сложния „когнитивен процес, подобен на мисленето“, при който „знанието, натрупано чрез четене, може да повиши осмислянето и от своя страна да повлияе върху социалното и индивидуално формиране на личността, да обогати опитността и да стимулира мисленето“[2]. Информационният хаос понижи когнитивната ангажираност и разколеба вниманието на четящите индивиди в онлайн среда. Всичко това напрегна и разклати императивите на писмения свят и подложи на сериозна деформация четенето като единствено спасителен за познаващия човек информационно-комуникационен алгоритъм[3].
Методика на изследването
Приложихме систематичен и критичен анализ спрямо когнитивни изследвания, свързани с фоновите знания (background knowledge) и значението им за развитието на умения за учене. Взехме предвид и откритията за профила на „дигитално родения“ читател, формулирани в „Декларация от Ставангер относно бъдещето на четенето“, оповестена през януари 2019 г., както и изводите от българските доклади за готовност на училищата и семействата за учене в онлайн среда и за оценка на въздействието на обучението от разстояние върху ефективността на училищното образование, публикувани в периода май-октомври 2020 г.
За целите на изследването приемаме теоретичния конструкт за четенето като информационно-комуникационен алгоритъм, дефиниран от Милена Цветкова като постъпателен и обратим цикъл от шест фази: възприемане, разбиране, осмисляне, интерпретиране, формиране на личността и влияние върху външното ѝ поведение (Фиг. 1) [4].

Фиг. 1. Комуникационният алгоритъм на четенето в динамика [5]
Дестабилизацията и деформацията във фазите на Алгоритъма водят до понижени умения за информационно равновесие и конструиране на стабилно знание, до изгубване в информационния шум и до невъзможност за поставяне на антиманипулативни филтри пред читателя. Но единствено тези филтри са способни да служат като бариера за разпространението на дезинформацията и невярната информация, т.е. да предоставят на читателя възможност да изпълнява антиманипулативно четене.[6]
Основната цел на антиманипулативното четене е да формира четящия, без да го деформира – теза, защитена още през 2000 г. в монографията „Четенето – антиманипулативен филтър” на Милена Цветкова, където авторката доказва възможностите на четенето като психичен филтър срeщу негативни манипулативни въздействия. Но за тази цел всички социални актьори, всички действащи лица в процеса на четене трябва да имат познания върху най-новите открития за тайните на тази наша придобита културна практика – от психологически, информационни, семиотични, комуникационни, социологически и педагогически гледни точки.[7]
За да бъде обяснено как действа компонентът „филтър” при търсене на стабилна среда за четенето, предлагаме да бъде използван моделът за филтриране на вниманието на Доналд Броудбент от 1958 г.

Фиг. 2. Моделът за филтриране на информацията на Броудбент. Цялата текуща информация постъпва в сензорния буфер, където преминава семантична обработка и се селектира само важната информация в конкретния момент [8]
Поради ограничения капацитет за обработка на постъпващата от средата информация, избирателното внимание филтрира претоварването на информационната система [9]. Броудбент илюстрира модела си чрез стъклена бутилка с тясно гърло, при която цялата постъпваща информация от всички стимули в даден момент постъпва в сензорен буфер, а после информацията се филтрира чрез семантична обработка и остава само информацията от съществено значение в дадения момент (Фиг. 3).[10]

Фиг. 3. Моделът за филтриране на информацията на Броудбент, представен като бутилка с тясно гърло
Емпирични наблюдения
Пандемията промени сериозно роля на родителите на деца в училищна възраст и ги превърна в домашни обучители. Тази промяна извади наяве негативния ефект от възхвалата на технологиите и предоставянето на достъп на децата до устройства от ранна възраст. Можем да приемем за представителни данните от докладите за готовност на училищата и семействата в България за учене в онлайн среда [11] и за оценка на въздействието на обучението от разстояние върху ефективността на училищното образование, публикувани в периода май-октомври 2020 г.[12]

Фиг. 4. Достъп до електронни устройства у дома [13]

Фиг. 5. Възраст, на която учениците за пръв път използват цифрово устройство [14]
Актуалните данни в навечерието и по време на първата пандемична 2020 година очертават следната картина:
· 75% от домакинствата в България (2019 г.) разполагат с достъп до интернет;
· близо 90% българските ученици имат достъп до електронни устройства у дома (вж Фиг. 4);
· българските деца имат достъп до цифрови устройства от ранна възраст (приблизително 36% от 15-годишните, обхванати от изследването PISA 2018, са използвали такова устройство преди 7-годишна възраст) (вж Фиг. 5);
· българските деца в училищна възраст прекарват дълго време пред екрана (193 минути в делничен ден за 15-годишните, обхванати от PISA 2018), но това време не се употребява за целево търсене и извличане на информация, която да бъде обработена и да допринесе за личностното развитие на индивида, а за забавление.[15]
Очевидно е, че българските деца са поставени в среда на непрекъснат информационен шум заради високоскоростния интернет, съчетан с ранния неконтролируем достъп до устройства и неразвитите им умения да филтрират зловредните манипулативни съобщения. През призмата на алгоритъма на четенето ясно изпъкват и проблемите, причинени от „профила на „дигитално родения“ читател – свръхсамоуверен, придвижващ очи по дисплея фрагментирано, с плъзгане по повърхността, с минимална концентрация върху съдържанието на четения материал, приел прескачането (англ. skimming) за стандартен режим на четене“[16]. Тези проблеми се задълбочават още повече в онлайн средата, която налага на потребителя на различните медии да изпълнява мултитаскинг. Необходимостта от бързо превключване от една когнитивна задача към друга оказва сериозно негативно въздействие върху обработката на информацията и върху насочването на вниманието, което се увеличава с увеличаването на множеството задачи, извършвани от мултитаскърите [17]. Наблюденията се потвърждават и от доклада за измерване на ефекта от образованието от разстояние, според който в условията на пандемията от COVID-19 и ученето в електронна среда когнитивната ангажираност на учениците е била най-ниска, а „тя се свързва със способността и мотивацията им да прилагат ефективни стратегии за учене, в това число стратегии за задълбочено разбиране и осмисляне на учебното съдържание, свързването му с процеси и явления от реалността, осъществяване на трансфер на знания и умения от една към друга предметна област, решаване на проблеми и др.“[18]. Макар да е твърде рано данните от докладите да отчетат въздействието на ученето в електронна среда върху паметта на обучавания, консолидирането на натрупаната информация и превръщането ѝ в трайни знания, учени като неврофизиоложката Мериън Улф предупреждават, че „в дигиталната ера е наложително да се преподава задълбочено четене“[19].
Като превърна родителите в обучители, пандемията разкри и неподготвеността им да предоставят на децата си нужната антиманипулативна среда за четене, да изпълняват ролята на антиманипулативен филтър за детето чрез своя богат читателски опит и интелект, чрез които да осигуряват „поле на сигурността“ и да бъдат проводник на „уравновесяващата функция“ на текста [20]. Но именно тази антиманипулативна среда е жизненоважна в настоящия момент, защото само и единствено в нея може да протича необезпокоявано от външни дразнители асоциално четене. Тезата за асоциалността определя този вид четене като единственото ефективно състояние на средата, при което са елиминирани възможностите за възникване на отклонения във фази 2, 3 и 4 на алгоритъма на четенето, обхващащи възприемането, разбирането и интерпретирането на съдържанието. Обратното на асоциалното четене е антисоциалното, което е стимулирано от социалните онлайн мрежи, нанася вреди върху когнитивното и поведенческото функциониране на индивидите, води до деформация на информационно-комуникационния алгоритъм на четенето и възпрепятства самоанализа и самооценката на персоналните читателски възможности като ги приравнява към обществените [21].
Възможно ли е да бъдат преодолени негативните последици върху четенето, предизвикани от пандемията от COVID-19?
В условията на безпрецедентен достъп на децата до устройства и повишената необходимост от мултитаскинг, предизвикана от спецификата на деструктивно функциониране на онлайн социалните мрежи и медии, ролята на фамилията е ключова за осигуряване на домашна среда за ограмотяване на децата. В такава антиманипулативна среда възрастните (майка, баща, по-големи братя и сестри, по-възрастни роднини) са в състояние да подпомагат развитието на уменията за асоциално четене, да служат като „филтри“ на информацията пред детето и да осигуряват хигиена на четенето, която предотвратява бъдещи дефицити, предизвикани от липсата на фонови знания. Фоновите знания са ключови за правилното преминаване на информацията през фази 2 и 3 от алгоритъма на четенето, обхващащи разбирането и осмислянето [22].
Именно тук се появява нуждата от преосмисляне на просветителския взаимоспомагателен метод в педагогиката, известен като метод на Бел-Ланкастър и практикуван широко през XIX в. При него по-големите или по-напредналите ученици предават знания на по-малките или по-незнаещите [23]. В България е познат още като взаимоучителен метод. В условията на пандемия проблемите като липсата на достъп до книги чрез обществените библиотеки и информационният хаос, предизвикан от използването на различни канали за връзка между учителите и учениците, част от които в антисоциални приложения и мрежи (Viber, Facebook, Messenger), водят до необходимост от създаване на подходяща домашна среда. Единствено в нея може да протича безпрепятствено учене по модел на осъвременения взаимоспомагателен метод, при който внимателно подбраните книги и членовете на фамилията са главните антиманипулативни филтри, възпрепятстващи изкривяването на постъпващата у неопитния читател информация. В светлината на споделеното четене по-възрастните и по-знаещите могат и трябва да предават знанията си на по-малките/незнаещите и да допринасят за развитието на знанията им чрез четене, но и да влияят пълноценно върху формирането на необходимите умения за преобразуване на информацията в знания. Тези умения включват непрекъснато развитие на фоновите знания, речниковия запас, връзката текст–илюстрация и уменията за анализиране и синтезиране от страна на децата, които се развиват ефективно чрез техниката „диалогично четене“ [24]. Диалогичното четене изважда детето от позицията на пасивен участник в обучителния процес, каквато роля заема в конвенционалното образование и го поставя в активната позиция да задава въпроси. То се развива най-успешно в домашна среда, когато член от семейството подпомага развитието на уменията му за четене чрез съвместна работа.
За да бъде успешен подобен модел, необходимо е да се спазва строга хигиена на четенето и да се ограничи достъпът до съмнителни и нискокачествени източници на информация. Това може да стане чрез прилагането на утвърдени механизми, които развиват критичното мислене на възрастния и подпомагат антиманипулативното предаване на знания на детето, а именно:
1) Асоциално четене от страна на възрастния индивид, което гарантира правилно преминаване през алгоритъма на четенето и критично филтриране на съдържанието, предавано по електронен път [25].
2) Ограничаване на ненужния информационен шум, което би довело до висока хигиена на четенето[26].
3) Избиране на качествено съдържание и четене от хартия като най-надежден източник, който предотвратява атрофията на критическия анализ и щетите, нанесени от неконтролируемото заливане на сетивата с информация в онлайн среда, което ни прави податливи на дезинформация [27].
Осигуряването на подходяща домашна среда, която елиминира опасността от деформиране на комуникационния алгоритъм на четенето, е от ключово значение и за развитието на грамотността в XXІ век. В основата на тази грамотност стои читателската грамотност, дефинирана от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като „разбирането, използването, оценяването, разсъждаването върху текстовете и взаимодействието с тях за постигане на своите цели, за развиване на своите знания и потенциал и за участие в живота на обществото“[28]. Грамотността на XXI в. изисква притежаването на умение да се конструира ново познание чрез развитието на фоновите знания, на индивидуалните умения за асоциално четене и комбинирането на вече познатото с новопостъпилата от външната среда информация.[29] Като отправна точка при дефинирането на характеристиките на домашната среда, в която се наблюдава преосмисляне на просветителския взаимоспомагателен метод, ни служат и думите на Умберто Еко: „Книгата продължава да бъде основен инструмент за предаване и достъп до знание… Пък и интернет поднася фантастичен набор от информация, но не и филтрите за пресяването ѝ, докато образованието се състои не само в предаване на информация, а и в преподаване на селективни критерии.“[30]
Заключение
Като отчитаме предизвикателствата, пред които сме изправени като общество поради пандемията от COVID-19, смятаме за наложително да бъдат преосмислени националните политики и стандарти в областта на образованието с четири решения:
1) Да се осъзнае важността на асоциалното четене като антиманипулативен филтър;
2) Да се промени моделът на преподаване, при който учениците и във физическа, и в електронна, и в хибридна среда са поставяни в крайните позиции или на играещи си на учене, или на пасивни слушатели/зрители и читатели-консуматори[31], от които се изисква покриване на държавни образователни стандарти, неприложими към безпрецедентната планетарна ситуация, в която се намираме и която очевидно ще доведе до радикални социални промени;
3) Да се преосмисли ролята на семейството в областта на образованието и да се предприемат стъпки към формиране на родителска грамотност (като част от политиката за учене през целия живот), в рамките на която родителите да бъдат обучени в техниката на диалогичното четене;
4) Да се реабилитира ценността на взаимоспомагателния метод, да бъде възроден в модернизирана домашна среда и така едновременно да се покрива нужното за силно цифровизиращия се свят ниво на грамотност и да се попречи на пандемията от COVID-19 да оказва непоправимо влияние върху функционалната грамотност на всички членове на семействата.
Бележки:
[1] Цветкова, Милена. Четенето – антиманипулативен филтър. София: Gaberoff, 2000, с. 108-113.
[2] Stauffer, Russell G. Directing reading maturity as a cognitive process. New York: Harper&Row. 1969. 16 p.
[3] Цветкова, Милена. Четенето – антиманипулативен филтър. София: Gaberoff, 2000, с. 58-64.
[4] Виж развитието на доказателствата на тази теза в: Цветкова, Милена. Четенето – антиманипулативен филтър. София: Gaberoff, 2000, с. 72-79, с. 93-108; Цветкова, Милена. Информационна култура: Името на четенето. София: Унив. изд. Св. Климент Охидски, 2009, с. 155-159.
[5] Stoeva, Valentina & Milena Tsvetkova. Rethinking Emergent Reader’s Policies: The Mediating Roles of the Parents in the Light of the Theory of “First Thousand Days”. In: Communication Management: Theory and Practice in the 21st Century. 12th Central and Eastern European Communication and Media Conference CEECOM 2019. Sofia: Faculty of Journalism and Mass Communication at the Sofia University “St. Kliment Ohridski”, 2020, pp. 311-328. Available from: https://www.ceeol.com/search/chapter-detail?id=882094
[6] Цветкова, Милена. Четенето – антиманипулативен филтър. София: Gaberoff, 2000. 150 с.
[7] Цветкова, Милена. Четенето – антиманипулативен филтър. София: Gaberoff, 2000. 150 с.
[8] Broadbent’s Filter Model. In: Practical Psychology [cited 27.11.2020]. Available from: https://practicalpie.com/wp-content/uploads/2019/09/Broadbents-Filter-Model-of-Attention-1024x616.png
[9] Bater, Lovina, Sara Jordan. Selective Attention. In: Zeigler-Hill, V., Shackelford, T. (eds) Encyclopedia of Personality and Individual Differences. 2015 [cited 26.11.2020]. Available from: https://doi.org/10.1007/978-3-319-28099-8_1904-1, 59 р.
[10] McLeod, Saul. Theories of Selective Attention. In: Simply Psychology, 2018 [cited 26.11.2020]. Available from: https://www.simplypsychology.org/attention-models.html
[11] Институт за изследвания в образованието. Образование от разстояние: готовност на училищата и семействата за учене в онлайн среда. Май 2020 г. [cited 26.11.2020]. Available from: https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2020/05/distance_education.pdf
[12] Христова, Асенка, Светла Петрова, Ева Папазова. Оценка на въздействието на обучението от разстояние в електронна среда или други неприсъствени форми върху ефективността на училищното образование. Институт за изследвания в образованието, 30.09.2020 г. [cited 26.11.2020 ] Available from: https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2020/11/Otsenka-vazdeystvieto-na-ORES_IIO.pdf
[13] Институт за изследвания в образованието. Образование от разстояние: готовност на училищата и семействата за учене в онлайн среда. Май 2020 г. [cited 26.11.2020]. Available from: https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2020/05/distance_education.pdf
[14] Институт за изследвания в образованието. Образование от разстояние: готовност на училищата и семействата за учене в онлайн среда. Май 2020 г. [cited 26.11.2020]. Available from: https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2020/05/distance_education.pdf
[15] Институт за изследвания в образованието. Образование от разстояние: готовност на училищата и семействата за учене в онлайн среда. Май 2020 г. [cited 26.11.2020]. Available from: https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2020/05/distance_education.pdf
[16] Цветкова, Милена. Относно бъдещето на четенето (Декларацията от Ставангер). В: ББИА онлайн: Списание на Българската библиотечно-информационна асоциация, Год. 9, 2019, №4, с. 9-11. ISSN (Print): 1314-7285, ISSN (Online): 1314-4944. [cited 26.11.2020] Available from: https://www.lib.bg/publish/Списание/Избрани-статии/534-Относно-бъдещето-на-четенето-(Декларацията-от-Ставангер)
[17] Ophir, Eyal, Clifford Nass, Anthony D. Wagner. Cognitive control in media multitaskers: Proceedings of the National Academy of Sciences. 15.09.2009, 106 (37) 15583-15587. [cited 26.11.2020] https://doi.org/10.1073/pnas.0903620106
[18] Христова, Асенка, Светла Петрова, Ева Папазова. Оценка на въздействието на обучението от разстояние в електронна среда или други неприсъствени форми върху ефективността на училищното образование. Институт за изследвания в образованието, 30.09.2020, с. 122 [cited 26.11.2020]. Available from: https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2020/11/Otsenka-vazdeystvieto-na-ORES_IIO.pdf
[19] Ask the Author: Interview with Maryanne Wolf. Reading is Fundamental, 01.11.2018. [cited 26.11.2020]. Available from: https://www.rif.org/blog/ask-author-interview-maryanne-wolf.
[20] Цветкова, Милена. Четенето – антиманипулативен филтър. София: Gaberoff, 2000, с. 26.
[21] Възгледът е защитен в следните трудове: Цветкова, Милена. Четенето – антиманипулативен филтър. София: Gaberoff, 2000, с. 149; Цветкова, Милена. Социологическите проучвания на читателската активност и съдържателната читателска култура: Дефицити и дисфункции. В: Год. на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Факултет по журналистика и масова комуникация. Т. 17 [за 2010]. София, 2012, с. 365-386; Tsvetkova, Milena. The shadows of reading: Reasons for the bad results of Bulgarians in PISA studies. In: European Journal of Contemporary Education, 2016, Vol. 17, No 3, pp. 368-377. DOI: 10.13187/ejced.2016.17.368; Tsvetkova, Milena. Lies of the reader: Disadvantages of the sociological research methods for the study of the reading. In: European Journal of Contemporary Education, 2018, Vol. 7, No 1, pp. 190-213. DOI: 10.13187/ejced.2018.1.190
[22] Willingham, Daniel T. Why Don`t Students Like School?: A cognitive scientist answers questions about how the mind works and what it means for the classroom. San Francisco: Jossey-Bass, 2009. 27 p.
[23] Monitorial system. In: Encyclopædia Britannica, 16.01.2015 [cited 26.11.2020]. Available from: https://www.britannica.com/topic/monitorial-system
[24] Whitehurst, Grover J. Dialogic Reading: An Effective Way to Read Aloud with Young Children [cited 26.11.2020]. Available from: https://www.readingrockets.org/article/dialogic-reading-effective-way-read-aloud-young-children
[25] Кошкин, Павел. Коронавирус в умах: как пандемия превратилась в информационную эпидемию и как с ней бороться. В: Российский совет по международным делам – РСМД, 8.04.2020 [cited 26.11.2020]. Available from: https://russiancouncil.ru/analytics-and-comments/analytics/koronavirus-v-umakh-kak-pandemiya-prevratilas-v-informatsionnuyu-epidemiyu-i-kak-s-ney-borotsya
[26] Кошкин, Павел. Коронавирус в умах: как пандемия превратилась в информационную эпидемию и как с ней бороться. В: Российский совет по международным делам – РСМД, 8.04.2020 [cited 26.11.2020]. Available from: https://russiancouncil.ru/analytics-and-comments/analytics/koronavirus-v-umakh-kak-pandemiya-prevratilas-v-informatsionnuyu-epidemiyu-i-kak-s-ney-borotsya
[27] Wolf, Maryanne. Skim reading is the new normal. The effect on society is profound. In: The Guardian, 25.08.2018 [cited 27.11.2020]. Available from: https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/aug/25/skim-reading-new-normal-maryanne-wolf
[28] Mo, Jeffrey. How does PISA define and measure reading literacy?. In: PISA in Focus, 2019, No 101. ISSN (Online): 2226-0919. Available from: https://doi.org/10.1787/efc4d0fe-en
[29] Adams, Sharon, Powell, Mary Jo. Constructing knowledge in the classroom. In: Classroom Compass. Southwest Consortium for the Improvement of Mathematics and Science Teaching. 1995, Vol.1, No 3, p. 1 [cited 26.11.2020]. Available from: https://sedl.org/pubs/classroom-compass/cc_v1n3.pdf
[30] Еко, Умберто. Pape Satàn Aleppe: Хроники на едно течно общество. София: Colibri, 2020. с. 84-85.
[31] Цветкова, Милена. Антиманипулативна грамотност за четене на дигитални новини. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2018, No 36. [cited 26.11.2020]. Available from: http://www.media-journal.info/?p=item&aid=366
Библиография:
Еко, Умберто. Pape Satàn Aleppe: Хроники на едно течно общество. София: Colibri, 2020. 488 с.
Институт за изследвания в образованието. Образование от разстояние: готовност на училищата и семействата за учене в онлайн среда. Май 2020 г. Available from: https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2020/05/distance_education.pdf [26.11.2020]
Кошкин, Павел. Коронавирус в умах: как пандемия превратилась в информационную эпидемию и как с ней бороться. В: Российский совет по международным делам – РСМД, 8.04.2020. Available from: https://russiancouncil.ru/analytics-and-comments/analytics/koronavirus-v-umakh-kak-pandemiya-prevratilas-v-informatsionnuyu-epidemiyu-i-kak-s-ney-borotsya [26.11.2020]
Христова, А., С. Петрова и Е. Папазова. Оценка на въздействието на обучението от разстояние в електронна среда или други неприсъствени форми върху ефективността на училищното образование. Институт за изследвания в образованието, 30.09.2020 г. Available from: https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2020/11/Otsenka-vazdeystvieto-na-ORES_IIO.pdf [26.11.2020]
Цветкова, Милена. Антиманипулативна грамотност за четене на дигитални новини. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2018, No 36. ISSN 1313-9908. Available from: http://media-journal.info/?p=item&aid=366 [26.11.2020]
Цветкова, Милена. Информационна култура: Името на четенето. София: Унив. изд. Св. Климент Охидски, 2009. 356 с.
Цветкова, Милена. Относно бъдещето на четенето (Декларацията от Ставангер). В: ББИА онлайн, Год. 9, 2019, №4, с. 9-11. ISSN (Print): 1314-7285, ISSN (Online): 1314-4944. Available from: https://www.lib.bg/publish/Списание/Избрани-статии/534-Относно-бъдещето-на-четенето-(Декларацията-от-Ставангер) [26.11.2020]
Цветкова, Милена. Социологическите проучвания на читателската активност и съдържателната читателска култура: Дефицити и дисфункции. В: Год. на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Факултет по журналистика и масова комуникация. Т. 17 [за 2010]. София, 2012, с. 365-386.
Цветкова, Милена. Четенето – антиманипулативен филтър. София: Gaberoff, 2000. 150 с.
Adams, Sharon, Powell, Mary Jo. Constructing knowledge in the classroom. In: Classroom Compass. Southwest Consortium for the Improvement of Mathematics and Science Teaching. Available from: https://sedl.org/pubs/classroom-compass/cc_v1n3.pdf [26.11.2020]
Bater, Lovina, Jordan, Sara. Selective Attention. In: Zeigler-Hill V., Shackelford T. (eds). Encyclopedia of Personality and Individual Differences. 2015. DOI: 10.1007/978-3-319-28099-8_1904-1
Broadbent’s Filter Model. In: Practical Psychology. Available from: https://practicalpie.com/wp-content/uploads/2019/09/Broadbents-Filter-Model-of-Attention-1024x616.png [27.11.2020]
McLeod, Saul. Theories of Selective Attention. In: Simply Psychology, 2018. Available from: https://www.simplypsychology.org/attention-models.html [26.11.2020]
Mo, Jeffrey. How does PISA define and measure reading literacy?. In: PISA in Focus, 2019, No. 101, ISSN (Online): 22260919. DOI: 10.1787/efc4d0fe-en
Monitorial system. In: Encyclopædia Britannica, 16.01.2015. Available from: https://www.britannica.com/topic/monitorial-system [26.11.2020]
Ophir, Eyal, Clifford Nass, Anthony D. Wagner. Cognitive control in media multitaskers: Proceedings of the National Academy of Sciences. 15.09.2009, Vol. 106, No 37, pp. 15583-15587. DOI: 10.1073/pnas.0903620106
Stauffer, Russell G. Directing reading maturity as a cognitive process. New York: Harper&Row. 1969. 498 p.
Stoeva, Valentina, and Milena Tsvetkova. Rethinking Emergent Reader’s Policies: The Mediating Roles of the Parents in the Light of the Theory of “First Thousand Days”. In: Communication Management: Theory and Practice in the 21st Century. 12th Central and Eastern European Communication and Media Conference CEECOM 2019. Sofia: Faculty of Journalism and Mass Communication at the Sofia University “St. Kliment Ohridski”, 2020, pp. 311-328. Print-ISBN-13: 978-619-7567-03-8; E-ISBN-13: 978-619-7567-04-5. Available from: https://www.ceeol.com/search/chapter-detail?id=882094 [26.11.2020]
Tsvetkova, Milena. Lies of the reader: Disadvantages of the sociological research methods for the study of the reading. In: European Journal of Contemporary Education, 2018, 7(1), pp. 190-213. DOI: 10.13187/ejced.2018.1.190
Tsvetkova, Milena. The shadows of reading: Reasons for the bad results of Bulgarians in PISA studies. In: European Journal of Contemporary Education, 2016, Vol. 17, No 3, pp. 368-377. DOI: 10.13187/ejced.2016.17.368
Whitehurst, Grover J. Dialogic Reading: An Effective Way to Read Aloud with Young Children. Available from: https://www.readingrockets.org/article/dialogic-reading-effective-way-read-aloud-young-children [26.11.2020]
Willingham, Daniel T. Why Don`t Students Like School?: A cognitive scientist answers questions about how the mind works and what it means for the classroom. San Francisco: Jossey-Bass, 2009. – 228 p.
Wolf, Maryanne. Ask the Author: Interview with Maryanne Wolf. Reading is Fundamental, 01.11.2018. Available from: https://www.rif.org/blog/ask-author-interview-maryanne-wolf [26.11.2020]
Wolf, Maryanne. Skim reading is the new normal. The effect on society is profound. In: The Guardian, 25.08.2018 Available from: https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/aug/25/skim-reading-new-normal-maryanne-wolf [27.11.2020]
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
Стоева, Валентина. Домашна среда за антиманипулативно четене при пандемия. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2021, №46. ISSN 1313-9908. Available from: http://www.media-journal.info/?p=item&aid=417
|
дата на публикуване: 12.01.2021, Вторник, 11:20
прочетена: 4133 пъти