Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 48/ Юли 2021 г.
20 Септември 2021 г., Понеделник

PR

Принтирай E-mail

Връзките с обществеността – управленски аспекти в здравната сфера

Брой 47 / Април 2021 г.
Медии и обществени комуникации

Гергана Дончева

Резюме:

Целта на настоящата научна статия е да разгледа и да представи познатите до сега комуникационни форми на управление на здравната сфера. Обобщени са изводите от непериодични научни издания, датиращи от 1995 до 2019 година. Структурирани са най-важните управленски аспекти на пиара в здравната и медицинска сфера, както и са предложени по-реалистични и по-приложими на практика ефективни авторски модели за менажиране на връзките с обществеността в здравеопазването. Представена е ролята на връзките с обществеността в здравната сфера, обобщени са комуникационните форми на управление на същата в социалните мрежи, описана е ролята на специалистите по здравен пиар в социалните мрежи, представен е процесът на планиране на пиар кампании, както и етични и правни въпроси, които възникват при комуникирането на инициативи в сферата на зравеопазването.

Ключови думи: връзки с обществеността, пиар, здравна сфера, здравеопазване, управление, медицина, бизнес, планиране, комуникации.

Summary:

Public Relations – Management Aspects in Health Care Industry
 
Gergana Doncheva

The purpose of this article is to consider and present the hitherto known communication forms of health care management. Non-periodic scientific publications dating back from 1995 to 2019 are considered. The most important managerial aspects of PR in the health and medical spheres are structured, as well as more realistic and more applicable in practice effective author`s models for managing public relations in health care are proposed. The role of public relations in the health care industry is presented. Тhe communication forms of its management in social networks are summarized, and the role of health PR professionals in social networks, as well as the process of planning PR campaigns is presented. Also, ethical and legal issues are reflected on.

Key words: public relations, PR, health care, management, medicine, business, planning, communications.
  
Увод
Целта на настоящата статия е да разгледа и да представи познатите и прилагани до сега начини за управление на здравната сфера чрез връзките с обществеността. До моментанякои от авторите на изследвания в областта на връзките с обществеността в сферата на здравеопазванетои медицината са Катлийн Лари Лютън (1995), Робърт Хийт (2001), Мик Ригълсфорд (2013),проф. Добриана Сиджимова (2019) и други.
За целите на настоящата статия ще разгледаме възгледите на Мик Ригърсфорд, описани в неговата книга „Здравни и медицински връзки с обществеността“ [1] и на Катлийн Лари Лютън в книгата ѝ „Publicrelationsinhealthcare: aguideforprofessionals[2] като ще се опитаме да структурираме най-важните управленски аспекти на пиара в здравната и медицинска сфера на база на дългогодишен професионален опит на автора.
 
                1. Връзките с обществеността в здравната сфера
С напредването на развитието на технологиите във всяка сфера на бизнеса, включително в здравната сфера, всяка организация разбира нуждата от пиар специалист, пиар мениджър, който чрез планиране и прилагане на връзките с обществеността да осъществи ефективна управленска бизнес комуникация. Така организацията, било то университет, болница, частна комерсиална компания, медицинска или неправителствена, министерство, или някой специалист като личност (лекар например), може да установи реална ефективна връзка с целевите си публики, да реализира повече продажби (на медицински услуги или стоки), да достигне до повече хора, да промени общественото мнение по определен въпрос, да измери успеваемостта си, да изгради и да затвърди имиджа си, дори да осъществи пълен реинженеринг на репутацията си.
Важно е да отбележим, че разглеждаме здравната сфера като бизнес, защото процесите, осъществяващи се в нея са същите (или много подобни) на тези, случващи се в други сфери на бизнеса – снабдяване с материали, продажби (на стоки, медицински услуги), логистични трансфери, месечни, годишни и други отчети на дейността и прочие.
Създаването на значими промени в здравеопазването е трудно. Това е индустрия, която въпреки динамично развиващите се технологични решения и новости, се променя бавно и предпазливо. Създаването на положителна промяна в инфраструктурата за връзки с обществеността (ВО) в здравните системи и болниците се осъществява внимателно и заради различни регулаторни и етични норми.
Как точно се случва всичко това в здравната сфера? Кои са елементите, чрез които се осъществяват тези процеси? Какво трябва да знае всеки здравен пиар специалист? По какво се различава организирането на пиар кампания в сферата на здравеопазването и медицината от стандартната пиар кампания? Светлина по тези въпроси ще хвърлим именно в тази статия.
  
1.1. Ролята на връзките с обществеността в здравната сфера
Основните правила и похвати на връзките с обществеността са валидни за всяка сфера на реализация, а пиарът в здравната сфера има своите особености и специфики на работа, произлизащи най-вече от деликатната материя, характерната терминология и чувствителността на целевите публики. Пиар професионалистите в здравната сфера трябва да мислят за социалните, религиозните и политическите последици от тяхното съдържание, да гарантират, че те популяризират истината и почтеността, като същевременно се привеждат в съответствие с ценностите на организацията и различните ѝ общности и уязвими групи.
Специалистът по връзки с обществеността в здравната сфера понякога е натоварен с отговорната задача да промени общественото мнение и дори поведение във връзка с конкретна здравна тема, това е нелека ангажимент с дълготраен процес на провеждане, тъй като измерването на резултата не е еднократно действие. Важно е да отбележим, че пиар специалистът е мостът между публиката и здравната организация, но и ключов професионалист в самата структура, тъй като може да изпълнява и функцията на вътрешен информатор за по-големи организационни структури: да информира служителите за нови политики, за нови методи на работа, за решения на ръководството относно кризисна ситуация и т.н.
Още светлина по този въпрос хвърля Катлийн Лари Лютън – сътрудник в Обществото за връзки с обществеността на Америка (PRSA), работила повече от 40 години като водещ пиар и маркетинг консултант във водещи американски академични медицински центрове и здравни структури. Лютън е автор на книгата „Връзките с обществеността в здравеопазването: Ръководство за професионалисти“, единственият учебник по темата до 2013 г.
Според Лютън мениджърът по връзки с обществеността има множество функции при подпомагането на организацията да се адаптира и да комуникира със заинтересованите страни, но двете роли, които традиционно се определят като най-важни - консултиране на висшето ръководство и създаване на програми за планиране на комуникации и изграждане на взаимоотношения за свързване на организацията с нейните публики - остават критично важни днес и са обсъдени подробно в книгата ѝ „Publicrelationsinhealthcare: aguideforprofessionals.
1.2. Ролята на здравния пиар в социалните мрежи
Ръководството на Лютън е публикувано за пръв път през 1991 г., а след това през 1995 г. – близо десет години преди да бъде създадена най-използваната социална мрежа днес Фейсбук и Уеб 2.0 – понятие, което  се отнася до така нареченото второ поколение на уеб базирани услуги като сайтове за социални контакти, уикита, инструменти за комуникация и фолксономии, за които онлайн сътрудничеството, съвместната работа и обмена между потребителите са от голямо значение. Ето защо в книгата ѝ липсват разсъждения по тази така важна за сегашното време тематика.
Преди да разкрием възгледите на Мик Ригълсфорд е редно да споменем кое прави неговото изследване значимо и защо обръщаме внимание на книгата му Healthandmedicalpublicrelations”. Мик Ригълсфорд е научен журналист и оператор, пионер в областта на управлението на проблеми и редовен гост-лектор на международни научно-комуникационни конференции. През 1991 г.Мик основава консултантска компания, специализирана в управлението на проблеми, групи за натиск [3] и научни комуникации. Провежда медийни семинари за Европейската комисия, за академични общества като Федерацията на европейските невронаучни дружества и др.
В своите тези засяга темите за управлениена връзките с обществеността в здравната сфера чрез класическите технологии като пиар кампании и стъпките за тяхното реализиране (елементи), проучвания, пресконференции, анализи, също така разкрива ролята на пиара в социалните мрежи.
Мик Ригълсфорд споделя, че е важно специалистът по връзки с обществеността да знае коя социална медия как работи и какви функционални особености трябва да бъдат спазени, за да е изрядно и уместно посланието, което изпращаме. Съветва да намерим начин да превърнем таргет аудиторията ни от зрители и читатели в подкрепящa, ангажирана и интерактивна общност, която разбира и споделя нашите ценности.
Имайки предвид факта, че книгата му е издадена през 2013 г. е разбираемо защо са упоменати съществени функции на пиар специалиста в социалните медии като например да поддържа страницата на компанията във Фейсбук, Инстаграм, Туитър или друга популярна днес платформа.
Специалистът по връзки с обществеността е комуникатор, а каква по-добра възможност за комуникация от тази, в която целевите публики са достъпни без опосредствания контакт на традиционните медии? Ето защо пиарът трябва да е най-малкото запознат със спецификите и начина на функциониране на социалните медии, за да прилага ефективна и актуална комуникация с потребителите на медицински продукти или услуги и да получава своевременна обратна връзка.
 
               2. Управление на връзките с обществеността в здравната сфера
Връзките с обществеността са управленски процес, а всеки управленски процес е свързан с планиране. Мик Ригълсфорд е съгласен с факта, че планирането на пиар активности в здравната сфера следва същите базови принципи на планиране както във всяка друга област.
 
2.1. Планиране на пиаркампания в сферата на здравеопазването и медицината
Мик Ригълсфорд прави уговорката, че преди да се планира кампания пиар специалистът трябва да уточни какво се очаква да се случи когато се осъществява въпросната кампания. Според него предотвратяването на бедствия преди да са се случили е добра стратегия за човешкия вид, който въпреки че е умен, все пак е „чуплив“.
Ригълсфорд предлага пиар специалистът да подготви плана, следвайки най-обикновен контролен списък. Изготвянето на такъв помага за измерването на успеха, или с други думи, успеваемостта на работата на пиар специалиста, което би помогнало за подобряване и усъвършенстване на бъдещи кампании.
Планът задава стандарт (т.нар. бенчмаркинг), така че ако възникне неочаквана проблем или допълнителна задача може бързо да се идентифицират елементите на планираните дейности, които ще трябва да бъдат изоставени в случай, че трябва да бъдат поети допълнителни отговорности, а липсва помощ.
Относно сформирането на бюджет Ригълсфорд твърди, че би отнело много по-малко усилия, ако първо пиар специалистът разбере каква сума може да бъде отпусната за въпросната кампания и тогава да се състави реалистичен план за действие на база на тази сума.
„Ефективна кампания може да бъде проведена за 1000 евро, 10,000 британски лири или за 100,000 американски долара, но ще знаете, че е била успешна ако я планирате предварително и някак се измери резултатът.“[4]
 
2.1.1. Елементи на пиар кампания в сферата на здравеопазването и медицината
 
Авторът на „Здравни и медицински връзки с обществеността“ предлага списък с 15 основни точки, които да бъдат следвани при планиране на кампания в тази сфера: 1) Цели;2) Стремежи/задачи; 3) Среда (фон, предистория); 4) Изследване; 5) Целеви публики; 6) Стратегия или план; 7) Методи; 8) Съобщения; 9) Ресурси; 10) Бюджет; 11) График; 12) Мониторинг;13) Обратна връзка; 14) Оценка; 15) Преглед / анализ.
 
Въз основа на гореизложеното може да се представи една по-реалистична и по-приложима PRсхема, която да се ползва за управление на пиара в здравната сфера. Тази схема, редом със съдържанието и естеството на продажбата/услугата, би трябвало да включва и такива компоненти, като цел, съобщение, програмиране, планиране, тайминг, изпълнение, ключови показатели за ефективност, бюджет и оценка.
Всяка организация в здравната сфера предлага различен медицински продукт или услуга. Невинаги пиар специалистът е част от екипа на организацията, възможно е организацията да наеме пиар агенция в дългосрочен и краткосрочен план. Ето защо е важно бъде обяснено и представено ясно пред външните за организацията комуникационни специалисти какво продаваме.
Дефинирането на ясна цел или цели е задължителна част от стратегическото планиране на пиар кампания главно по две причини: първо, за да може да се предприеме по-точно действие за изготвяне и изпълнение на график и второ, за да може да се измери успеваемостта на кампанията. В тази точка трябва да се споменат заинтересованите страни.
Съобщението / посланието в пиар кампанията може да е едно, или да са няколко, важното е да е кратко, ясно, точно, да се запомня.
Каналите за разпространение можем да разделим на четири основни групи: придобити, платени, собствени, споделени. Към групата на придобитите спадат публикации в медиите, платформи на блогъри, влогъри и инфлуенсъри. За платени канали се считат GoogleAdWords, платени реклами във Фейсбук, платени тв и радио реклами, а собствените канали са онези, които нашата организация притежава например собствената интернет страница и профили в социални медии. Към споделените се причисляват органичното достигане на публикации в социалните медии (органично споделени постове), рекламата „от уста на уста“, както и по препоръка.
Точният график за изпълнение е от ключово значение при реализирането на пиар кампания в здравната сфера, защото в повечето случаи са ангажирани повече от един пиар специалисти, както и специалисти в други области. В следващата таблица даваме пример за график:
 

 Таблица 1 – Примерен график за изпълнение [5]

Също удобен за ползване график, за пиар екип в по-малък състав, може да бъде построен в табличен вид по седмици:

Таблица 2 – Примерен график за изпълнение по седмици [6]
 
Ключовите показатели за ефективност (КПЕ) трябва да бъдат предварително дефинирани, само така ще можем да измерим успеваемостта на кампанията. Предварителното упоменаване на КПЕ е гаранция, че ръководството и специалистите по връзки с обществеността идентифицират и разбират ясно целите на кампанията. Практиката в последната една година показва, че КПЕ могат да бъдат например: броят на получените обаждания след реализираната кампания; реализирани продажби като брой или като общ оборот от реализирани продажби; привличане на нови клиенти (брой), както и обслужване на настоящи пациенти (брой пациенти, които се възползват от нови услуги в организацията); влияние върху обществото и общественото мнение (органични споделяния в социалните мрежи например, предизвикване на дискусии, полемика); медийна ангажираност – репортажи, публикации, медийно отразяване.
След като критериите за КПЕ са добре дефинирани спрямо кампанията може да се извърши качествена оценка на работата. В тази връзка е необходимо да осъществим мониторинг на кампанията и да отчетем резултата по всеки ключов показател за ефективност. За оценка на работата може да се добавят още показатели, например обратна връзка, която Ригълсфорд предлага като главен елемент.
Последната част, но не по тежест и значение в една пиар кампания в здравната сфера, е бюджетът. Колкото по-нагледно и по-опростено е представен той, толкова по-добре за всички, които ще използват файла. В табличен вид бихме могли да представим следното предложение: 

 

 Таблица 3 – Примерен график за изпълнение по седмици [7]

              Мик Ригълсфорд обобщава, че когато се стигне до оценяване на успеха на кампанията пиар специалистът трябва да се увери, че всяка от поставените цели е измерима и реално постижима. Съветва още да се съставя секция за фон, за произход. В книгата се акцентира и на това, че ако упражняваме професията си при комерсиален клиент той може да очаква тази фонова секция да включва SWOTанализ.

Ригълсфорд съветва преди да започне кампаниятада се реализира упражнение за определяне на обхвата/рамкиране. То е начин за идентифициране на ключовите проблеми на ранен етап от планирането на действията по кампанията. След това се пристъпва към определяне на целевите публики. В случай, че все още добре идентифицирани, трябва да се направи проучване, което да ги профилира. Подобно твърдение е странно, тъй като към 2020-а година медицинският пазар не би създал продукт преди да има търсене за него. Създаването на всеки нов медицински продукт или услуга е базирано на конкретна пациентска нужда.
Ригълсфорд предлага класифициране на целевите публики в четири релевантни групи: известни незнаещи: хора, които имат проблем, обаче реално не знаят за него, например млади хора в риск от болести, предавани по полов път; известни знаещи: тези, които са наясно с проблема и са осведомени, обаче не знаят какво да правят, като например семейни доктори, родители и учители; познавачи: такива, които активно осъзнават проблема и се опитват фокусирано да решат, например клиники за семейно планиране; неизвестни: такива, за които ние не знаем, че имат проблем и не можем да направим нищо за тях.
Следваща стъпка според Мик е да определим начина, по който ще постигаме целите и каква стратегия ще се използва. Той отново обръща внимание на предварителните анализи, посочвайки за най-приемливи SWОT и PEST.
Ригълсфорд предлага да се изгради ключово съобщение/послание, което ще бъде използвано за пресрелийзите, за представяне пред ръководството или за интервюта по радиото например. То трябва звучи като полезно, конструктивно и значимо: „Един от четирима от листата на чакащи за трансплантация ще почине преди да получи ново сърце“ [8]. Ригълсфорд предлага бюджетът да е част от обща сметка за необходимите ресурси. Ще е нужно да се предвидят и ресурси като време и усилия, също и екипировка, като проектори, аудио записващи устройства, изложбени щандове и други.
Следваща част от контролния списък е графикът. Трябва да стане ясно колко време ще отнеме всеки етап от стратегията и с какво време разполага комуникационният екип, за да ги осъществи.
Според Ригълсфорд е нужен поне месец подготовка преди да бъде изпратен пресрилийз. Подобно твърдение вече не е актуално, тъй като световната пандемия, предизвикана от COVID-19 доказа, че дейностите, планирани за осъществяване в дигитална среда могат да бъдат извършени в далеч по-кратки срокове. Освен това, твърдението на Ригълсфорд не е релевантно на новия тип структури, в които управленският състав не е в пирамидална йерархия, а са с в „плосък“ управленски модел, в който отговорността е разпределена пряко от изпълнителния директор към директорите на различните отдели.
Мониторингът или проследяването на успеха накампанията е следващият етап, който Ригълсфорд представя. Според него проследяването на статии, излъчване на новини, споменавания в интернет пространството е много трудна задача. Той препоръчва да бъдат ползвани услугите на компании за медиен мониторинг, които да съберат копия на въпросните материали от традиционни и онлайн медии, въпреки че това би удвоило цената на кампанията.
Ако тези принципи са доказано ефективни за голям пазар като САЩ, то в българската действителност е по-рационално пиарът да изпраща прес информация до конкретни журналисти на дадена медия, а не до общата поща. Личният контакт е гаранция за персонална ангажираност на журналиста и в повечето случаи той изпраща линк или хартиено копие от публикацията си. Така няма да се наложи да изразходваме допълнителни средства за мониторинг, а в същото време ще обогатим и/или затвърдим мрежата си с контакти в професионален аспект.
 

1.1. Комуникационни форми на управление на здравната сфера в социалните мрежи

 

Поддържането на страница в социални медии е изключително отговорна задача. Пиар специалистът в здравната сфера, който се занимава с тази поддръжка трябва да бъде достатъчно креативен, за да съставя четими текстове – на достъпен и разбираем за обикновения човек език, като в същото време запази коректността на медицинската терминология.
Когато публикуваме новина не означава непременно, че искаме да промотираме услугите си, а че искаме да държим в течение аудиторията по теми, които могат да са им полезни. Опцията „закачване“ на поста най-отгоре на страницатавъв Фейсбук е препоръчително да се използва за публикации, които са с особена важност, отразяват събития в развитие или важна актуална информация от нашата здравна институция.
Колко често трябва да публикуваме в профилите в социалните медии? Това е въпрос, на който няма конкретен отговор, тъй като е строго индивидуално за всяка организация. С опцията „schedule (програмиране на график) пиар специалистът в здравната сфера може да насрочи за публикуване постове до шест месеца напред.
Емотиконите са актуални и приложими не само в личната комуникация, а и в професионалната такава, особено що се отнася до социалните медии. Трябва да са добре подбрани спрямо съдържанието на текста, да са лесни за възприемане от окото. Прекомерната употреба би довела до обратен ефект.
Използването на инструмента LINGOJAMза текстове в социални мрежи е също толкова деликатна материя, както употребата на емотиконите. Като правило за здравната сфера е да се използва само за заглавието или за  акцентиране върху една или две ключови думи от него.
Създаването на събития във Фейсбук е препоръчително, дори ако не се отнася за такива, които изискват физическо присъствие.
Сторителингът, уоч партитата и лайфстриймингът са също начини за управление на пиара в здравната сфера и е редно комуникационният специалист да е добре запознат с тези съвременни формати и инструменти, които социалните мрежи поддържат.
 

2. Специални предизвикателства – етични и правни въпроси

 

Всяка организация трябва да работи спазвайки правни и етични норми, а в сферата на здравеопазването тази отговорност е още по-голяма, тъй като „продуктът“ в нея оказва съществено влияние върху здравето и живота на хората.
 

2.1. Етика в здравния пиар

 

Двааспекта на етиката засягатпиар мениджъра в здравеопазването: личната и професионална етика, включени в практиката на връзките с обществеността и на  етичното поведение на ЗО. Според Катлийн Лютън професионализмът на специалиста по връзки с обществеността се определя от няколко стандарта:от лични етични стандарти; от нуждите и притесненията на работодателя (които могат да са етични или не); от етичните стандарти на професията пиар, описани в етичните кодекси на Обществото за връзки с обществеността на Америка и други професионални асоциации; от публичния интерес.
 

2.2. Правни въпроси в здравния пиар

 

Мик Ригълсфорд споделя, че има закони и правила, които регулират някои от нещата, които пиар специалистите могат да правят и казват, когато се предявяват здравни претенции за продукти и услуги. Към това уточнение можем да добавим, че в България някои от тези правила са описани в закона за здравето, закона за лечебните заведения, закона за лекарствата и закона за медицинските изделия например.
Катлийн Лари Лютън пише, че действията (неволни или умишлени) от страна на пиар служителите могат да нарушат законите или да подложат организацията на съдебни действия. Тя предлага списък с някои от областите, които носят потенциален риск:конспирация; клевета; права на служителите; публикуване на снимки; събития; собственост върху идеи; авторски права и търговски марки; рекламни претенции.

 

Лютън добавя и констатацията, че ако пиар мениджърът участва в някоя от споменатите дейности или има притеснения относно законността на каквато и да е комуникационна активност, трябва да се консултира садвоката на организацията или с представител на юридическа фирма. В допълнение може да споменем, че всяка здравна организация разполага с правен отдел или ползва услугите на адвокат. Пиар специалистът трябва да е в пряка връзка с този отдел, особено когато възникнат комуникационни казуси с юридическа тежест.
 

Заключение

 

Съвременният пиар и пиарът в сферата на здравеопазването е изправен пред интересна ситуация в свят, който динамично еволюира с всеки изминал ден и се дигитализира многопластово, поставяйки на изпитание креативността на специалистите, изявяващи се в нея. С всяка изминала година ситуацията не само в тази сфера се променя, а след настъпването на световната пандемия през 2020 г. човек би си задал въпроса, кои от разгледаните в тази научна статия форми на управление и елементи на планиране ще останат актуални и приложими и, най-вече, кои от тях ще са достатъчно ефективни.
Що се отнася до ролята на пиара в здравната сфера професионалистите по комуникации в здравеопазването трябва да мислят за социалните, религиозните и политическите последици от техните публични и комуникационни кампании, да се придържат към истината и почтеността в работата си.
 Управлениетона връзките с обществеността в здравната сфера се осъществява чрез класическите технологии като пиар кампании тактиките за тяхното реализиране като проучвания, пресконференции, пресинформации, анализи. Комуникационните форми на управление на здравната сфера в социалните мрежи включват поддържането на страница в социална платформа, сторителинг, уочпарти, създаване на виртуално събитие в страницата, лайфстрийминг и други.  

           Два аспекта на етиката са водещи в работата на пиар мениджъра в здравеопазването: личната и професионална етика, включени в професионалната комуникационна практика, както и етичното поведение на здравната организация. Нашето докосване до някои съществени управленски аспекти в здравната сфера е заредено с надеждата, че теорията в сферата на комуникациите непрекъснато ще се обогатява с нови изследвания, надграждайки в т.ч. фундаменталните принципи и възгледи на аналитици и анализатори в сферата на пиара като Мик Ригълсфорд и Катлийн Лари Лютън.

  

СПИСЪК СЪС СЪКРАЩЕНИЯ

 

ВО – Връзки с обществеността
ЗО – Здравна организация.
КПЕ – Ключови показатели за ефективност
 

PESTPolitical, Economic, Social and Technological

 

PR/ПР – Пиар
САЩ – Съединени Американски Щати
SWOTStrength, weakness, opportunity, threat
ТВ – Телевизия
ТВ предаване – Телевизионно предаване
 
 
СПИСЪК С ТАБЛИЦИ

 

Таблица 1 – Примерен график за изпълнение.
Таблица 2 – Примерен график за изпълнение по седмици.
Таблица 3 – Примерен шаблон за представяне на бюджет за кампания.
  

БЕЛЕЖКИ

 

[1] Riggulsford, Myc. Health and medical public relations. United Kingdom: Routledge, 2013.
[2] Lewton,KathleenLarey. Public relations in healthcare: a guide for professionals. USA: AmericanHospitalPublishing, 1995.
[3] Pressuregroups - група, която се опитва да повлияе на публичната политика в интерес на конкретна кауза.
[4] Riggulsford, Myc. Health and medical public relations. UnitedKingdom: Routledge, 2013. p. 88.
[5] Настоящата таблица е авторска.
[6] Настоящата таблица е авторска.
[7] Настоящата таблица е авторска.
[8] Riggulsford, Myc. Health and medical public relations. UnitedKingdom: Routledge, 2013. p. 94. 
 

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Сиджимова, Добриана. ПР-ът в здравеопазването – лукс или необходимост? София: Издателска къща „Св. Георги Победоносец“, 2019.

2. Стойков, Любомир. Управление на връзките с обществеността. София: Алма комуникация, 2016.

3. Стойков, Любомир. Фирмена култура и комуникация. София: Стопанство, 1995.

4. Heath, Robert L. Handbook of public relations. London: Sage Publications Inc., 2001. 

5. Lewton, Kathleen Larey. Public relations in healthcare: a guide for professionals. USA: American Hospital Publishing, 1995.

6. Ludders, John. W. McMillan, Matthew. Errors in veterinary anesthesia. USA: John Willey and Sons Inc., 2017.

7. Riggulsford, Myc. Health and medical public relations. United Kingdom: Routledge, 2013.

 

Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):

 

Дончева, Гергана. Връзките с обществеността – управленски аспекти в здравната сфера. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2021, №47. ISSN 1313-9908. Available from: https://www.media-journal.info/?p=item&aid=423
 

 

дата на публикуване: 29.04.2021, Четвъртък, 15:18
прочетена: 1338 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: