Езикът на медиите от дълги години е обект на многобройни изследвания, свързани с проблеми на социалната регулация от страна на специалисти от различни сфери – езиковеди, стилисти, журналисти, психолози, културолози и др.* Но в условията на бурното развитие на новите информационни и комуникационни технологии, създаващи нова виртуална среда за общуване чрез текста, перспективното предложение на руската изследователка Татяна Добросклонская да бъдат обединени изследванията на езика на медиите в самостоятелно научно направление „медиалингвистика” отговори на назрялата необходимост оперативно да се реагира на промените в масмедийната среда и намери благодатна почва за развитие.
През 2014 г. Институтът „Висша школа по журналистика и масови комуникации” при Санкт-Петербургския държавен университет с подкрепата на Медиалингвистичната комисия при Международния комитет на славистите започна издаването на международното научно списание„Медиалингвистика” (
https://medialing.ru), което се превърна в авторитетна трибуна за изследвания на учени и практици в тази сфера. Първата международна конференция
„Езикът в координатите на масмедиите” бе проведена от Института „Висша школа по журналистика и масови комуникации” при СПБГУ съвместно с Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” през септември 2016 г. във Варна. Темата ѝ слага началото на международна серия от монографии със същото заглавие с главен редактор проф. дсн. А. С. Пую – директор на Института.
Първата книга от серията е колективната монография „Медиалингвистика на славянските страни” [1] под научната редакция на проф. дфн. Лилия Дускаева, председател на Медиалингвистичната комисия. В нея 21 учени от Русия, Беларус, България, Литва, Словакия, Сърбия, Полша и Чехия представят актуални аспекти в развитието на медиалингвистичните изследвания в своите страни. Публикациите са обединени в четирите основни направления на медиалингвистиката: граматика на медийния език, медиастилистика, медиалингводискурсология и критика на езика на медиите.
Корица на колективната монография „Медиалингвистика на славянските страни”
Публикациите в граматичния раздел обосновават необходимостта от изучаване на новите контексти – резултат на полемичността и диалогичността на медийния език в Русия и Беларус; на сложността и многоаспектността на морфологията на речевите действия; на анализа на обратната връзка при актуалния диалог (полилог) в условията на many-to-many communication, при която се формира метатекстът като особен компонент в композицията на медийния текст.
Авторите в стилистичния раздел акцентират върху функциите на медиатекста в традициите на Пражката лингвистична школа; пледират за необходимостта от по-голяма отговорност, грамотност и толерантност от страна на непрофесионалните участници в Словакия, влизащи в ролята на публицисти в медиите на цифровата епоха; коментират възникването на медиадискурса в Полша и използването на нови изследователски инструменти за изучаването на езика в мрежата като „нов функционален тип“. В статията за развитието на стилистичните изследвания на медийния език в България като поликодово явление и мултимедийно понятие в социолингвокултурен и когнитивен контекст проф. д-р Е. Стоянова и проф. д-р В. Аврамова подчертават, че „интегративният подход и използването на различни методи за анализ на медийните текстове осигуряват адекватността и всестранния характер на описание на изследвания обект“.
В раздела за дискурс-анализа на медиалингвистиката вниманието на изследователите е привлечено от няколко теми. Анализът на комичния медиен дискурс в руската преса на нива метатекст и интратекст потвърждава фундаменталното значение на свързването на два фактора - диалогичността и позиционирането на авторската субективност за лингвистичния облик на медийния дискурс. А интегративният подход в руските изследвания на теле – и радиодискурса се осигурява успешно чрез използването на методологическия апарат на различни хуманитарни науки. Чрез изучаването на механизмите на разпространение на „инфодемия – 2020” за коронавируса през първата половина на годината, е анализиран „дискурсът на пандемията” при комуникацията в мрежата в Литва и са откроени принципите на разпространението на информацията в социалните мрежи, колективният наратив като отражение на ценностите на мрежовите общества и коронасленга като начин за концептуализация на пандемичния опит. Тридесетгодишното съществуване и преобразувания на рекламния дискурс в Полша в условията на свободния пазар е разгледано във връзка със стремежа към запазване на местната културна специфика и обобщава промените в навиците на получателите на рекламите и изискванията им за все по-голяма креативност.
В раздела за критика на езика на медиите е характеризирана речевата агресия на медиите в Сърбия, чиито основни черти в медиите и в политиката имат общ корен- риторичния шаблон. Руските изследователи разглеждат критиката на езика на медиите като формираща се полидисциплинарна насока в медиалингвистиката, даваща възможност за пропедевтика на професионалните грешки в дейността на отделните автори и средства за масова комуникация както и функционирането ѝ в условията на правото в съвременна Русия и в зависимост от социално-политическите и културните приоритети на държавата. Авторите също анализират праксиологичната оценка на комичното в езика на медиите от гледна точка на интенциите на автора, очакванията на адресата и спазването на утвърдените правни и етични правила.
„Медиалингвистика на славянските страни“ представя компетентно състоянието на медиалингвистичните изследвания в осемте славянски страни, чертае насоки за бъдещи изследвания в тази динамична и бързо развиваща се научна сфера и в серията „Езикът в координатите на масмедиите“.
Корица на монографичното изследване на проф. дфн. Лилия Дускаева „Стилистичният анализ в медиалингвистиката”
Л. Дускаева коментира спецификата на езика на медиите и го типологизира съобразно три фактора за функционирането им: канала, тематиката и жанровата интенционалност, както и съобразно решаването на общопрофесионалните задачи и конкретните задачи на всяка медиа. Като характеризира структурата на изграждане на езика на медиите, тя разглежда ролята на всеки един от компонентите ѝ – интратекста, метатекста и паратекста в композицията му. Сред каналите на транслиране на медийните послания изследователката очертава разновидностите на журналистическия стил в печата, телевизията и уеб платформата. В тематично отношение тя анализира стила на езика на медиите в три сфери на журналистиката – политика, икономика и култура, а в жанрово отношение – на информационната, аналитичната и художествено- публицистичната речева дейност. Монографичното изследване е добре структурирано, задълбочено и компетентно изградено в теоретично отношение и основано на многобройни конкретни примери от практиката на руските медии. То има висока стойност както за изследователите на медиалингвистиката, така и за практиците в масмедиите.
* Проф. д-р Минка Златева е член на Редакционния съвет на Института „Висша школа по журналистика и масови комуникации” на Санкт-Петербургския държавен университет.
Бележки: [1] Медиалингвистика славянских стран. Монография под науч. ред. Л.Р. Дускаевой; отв. ред. Л.Ю.Иванов. - Москва: ФЛИНТА, 2020, с. 464 (Серия „Язык в координатах массмедиа”), ISBN 978 -5- 9765- 4478-9 .
[2] Дускаева, Л.Р. Стилистический анализ в медиалингвистике: монография. Москва: ФЛИНТА, 2019, с. 340 (Серия „Язык в координатах массмедиа”), ISBN 978- 5- 9765- 4323- 2 .
e-mail: minkazlateva@gmail.com
дата на публикуване: 22.05.2021, Събота, 06:56
прочетена: 3909 пъти
нагоре