Politainment: a postmodern phenomenon in political communication
Prof. D.Sc. Lubomir Stoykov
The aim of this study is to analyze and define the so-called "politainment" as a postmodern and metamodern phenomenon in political communication. The main focuses are the nature of politainment and its relation to popular culture; political lifestyle; political humor; food in politics and diplomacy; secret life and sex scandals of political leaders, etc. The text proposes a new definition of "politainment" that builds on previously common interpretations of this concept. According to the author, politainment is a postmodern form of political communication that integrates politics, lifestyle and entertainment in order to reach the maximum number of people.
Empirically, through microanalyses and the application of the case study method, significant techniques and stylistic approaches are drawn from the personal lives and professional practices of such world political leaders as Winston Churchill, Joseph Stalin, Adolf Hitler, Elizabeth II, Lyndon B. Johnson, Ronald Reagan, Margaret Thatcher, François Mitterrand, Bill Clinton, George W. Bush, Nelson Mandela, Angela Merkel, Vladimir Putin, Silvio Berlusconi, Emmanuel Macron, and others. The phenomenon of "politainment" has been dealt with ambivalently. On the one hand, the risk of profaning politics and discrediting the political class is outlined, while on the other hand, the positive role of "politainment" in activating political communication and its emancipation from its previous conservative and outdated model is pointed out.
Keywords: politics, political communication, politainment, political behavior, mass culture, pop culture, media, public relations, image, reputation, style, lifestyle, postmodernism, metamodernism, infotainment, entertainment
Увод
Мотивацията за изследването на феномена „политеймънт“ произтича от необходимостта да се осмислят и дефинират новите метаморфози в структурата на политическата комуникация и политическото поведение. Все още културологията и политологията не са се произнесли достатъчно ясно и категорично за последиците от взаимното проникване на популярната култура и политиката. Все още публичните и експертните интерпретации на хибрид, роден от връзката между политическата комуникация и развлечението са в голяма степен полярни – от възторжено одобрение до безапелационно отхвърляне.
Целта на настоящата студия е да диагностицира и дефинира понятието и феномена „политеймънт“ в контекста на постмодерната или още – метамодерната, политическа комуникация, за да открои адекватно мястото и ролята му в динамиката на съвременния политически живот.
Основните задачи на този анализ са свързани с изясняването на новите дефинитивни параметри на политеймънт; връзката между популярната култура и политиката; влиянието на лайфстайла върху политическата комуникация; значението на политическия хумор; мястото на храната в политическия лайфстайл; тайния живот и сексскандалите на политиците.
Вярваме, че анализът и интерпретацията на политеймънт като постмодерен феномен в политическата комуникация ще разкрие по нов начин взаимната връзка между всекидневната култура и политическата култура и обвързаността на развлечението с политическата комуникация. Надяваме се, че тази студия ще отговори на един от генералните въпроси в съвременната действителност – как политеймънтът влияе на политическата ангажираност на хората и – съответно, кои са неговите предимства и недостатъци.
1.Същност, дефиниция и особености на политеймънт
Развлекателните, неформалните и привидно лековатите стилове на поведение и общуване все повече завладяват политическото пространство. Роди се и вече е съвсем легитимно явлението, стилът и понятието „политеймънт“. Този неологизъм или още - изкуствено съставен термин при съчетаването на съкращенията на думите “политика” (от англ. “ politics ”) и “развлечение” или още “забавление” (от англ. “entertainment”) по формулата политика + развлечение = политеймънт означава комбиниране, смесване, сливане и взаимно проникване между политиката и развлечението*. Казано най-общо, „политеймънт“ е резултат от все по-мащабното навлизане на развлечението в структурите на медиите, културата, политиката и обществото като цяло. Начинът или още моделът на проникване на забавлението и развлечението в политическата комуникация е сходен с начина, по който развлекателните форми нахлуха и превзеха медийното пространство чрез технологията „инфотеймънт“ [1]. Стилови проявления на политеймънт могат да се открият в няколко посоки: изпълването на политическата комуникация с все повече моменти от личния живот и всекидневието на държавните и партийни лидери; разпространението на политическо съдържание по развлекателен начин, навлизането на политическите теми в забавните жанрове – сатирични, комедийни, риалити формати; драстичните промени в публичното поведение на политиците, водеща до тяхното държане като шоумени, а понякога и като клоуни и шутове.
Ако се погледне на политиците като на знаменитости, очевидно е, че при тях все повече се заличават границите между публичното и личното, между общественото и битовото, между политическата мисия и всекидневното съществуване.Какво точно гласят лансираните вече дефиниции и интерпретации на „политеймънт“ от научна гледна точка?
1.1. Дефинитивни ориентири
Преобладаващата част от интерпретациите на понятието и явлението „политеймънт“ взаимно се припокриват и повтарят. Те акцентуват върху обстоятелството, че в съвременните демокрации все по-отчетливо се забелязва тенденция на смесване на политиката и развлечението, на участието на политическите играчи в забавни програми, формати, теми и процеси. Редица автори отбелязват, че по този начин политическата класа се домогва до публики, които по принцип са индиферентни към политическата дейност и политическия живот.
В някои от дефинициите и обясненията на термина „политеймънт“ се обръща специално внимание на засилващата се роля на популярната култура, която чрез развлекателните механизми разпространява информация, допринасяща за инкасирането на политическо познание и гражданска ангажираност. Изследванията сочат, че популярните културни формати не само доставят наслада на публиката, но и я мотивират за участие в политическия живот, което е за предпочитане пред аполитичността, апатичността и равнодушието към актуалните социални и властови процеси. Нещо повече, взаимното проникване на политиката и популярната култура води и до компенсирането на традиционния емоционален дефицит в политическата комуникация и до – казано метафорично - „сключването на примирие“ и „партньорство“ между емоционалното и рационалното в живота на хорат [2]. От това в каква степен хибридизацията на политическата и развлекателната дейност ще допринесе за адаптирането на политиката към динамичния социум зависи в значителна степен положителната оценка на феномена „политеймънт“ като ефективно средство за катализиране на обществените, цивилизационни и културни процеси.
Политикът, който има чувство за хумор, води диалога с публиката свежо, ведро и атрактивно, общува с артистизъм и умее да извлича позитивни емоции от различни ситуации се нарича „политейнър“. Неологизмът не е труден за дешифриране: politician (политик) + entertainer (забавен човек) = politainer(политейнър). Умението да се говори на сериозни теми по интригуващ и атрактивен начин е безспорен фактор за предаването, възприемането и осмислянето на съответната информация. Политейнърите имат определен талант в това отношение и успешно (в някои случаи и популистки) включват в поведенческия си и комуникационен арсенал развлекателни форми. Те са чести гости в забавните телевизионни предавания, в различни шоу програми и в риалити формати. Особено мащабно политейнърите използват (често пъти не без резултат) игрови и смехови средства и похвати по време на изборни кампании. Христоматиен пример в това отношение е решението на Арнолд Шварценегер да обяви през 2003 година кандидатурата си за губернатор на Калифорния не къде да е, а във популярното „Вечерно шоу“ на комика Джей Лено, излъчвано по Ен Би Си [3].
1.2.Попкултура и политеймънт
Попкултурата има своя платформа, която е като река без брегове. И когато политикът е „пуснат“ по течението на тази река, пред него се очертават две възможности – или да плува и да оцелее, т.е. да се впише подходящо в нагласите, представите и очакванията на електората, или пък да потъне и да се удави, тъкмо поради неспособността му да се държи неформално, естествено и достъпно. За да изпраща послания, съобразени с жанра „популярна култура“, политикът все пак трябва да има съответните качества и талант: да умее да се шегува, да бъде остроумен, да вижда смешното и в себе си, да се самоиронизира, да допуска хората до личния си живот и да не крие своите недостатъци.
Нищо нередно няма в това известни политици, които имат артистични или музикални умения, да ги показват публично. Тони Блеър – бившият британски премиер, свиреше на китара. С музикалните си способности бе известен и американският президент Бил Клинтън, който чудесно се справяше със саксофона и с видимо удоволствие свиреше публично – във вечерни заведения или пък при ТВ участия. Руският президент Владимир Путин през 2010 година пя благотворително в подкрепа на деца със сериозни и тежки заболявания. Тогава той изпълни песента "Blueberry Hill" на специално организираната вечер и му припяваха такива световни звезди като Кевин Костнър, Шарън Стоун, Пол Анка, Моника Белучи, Ален Делон, Мики Рурк и др., които също се включиха в хуманното дело [4]. Сближаването на политиката и популярната култура не е непременно ирелевантно, противопоказно и вредно за протичането на демократичните процеси и функционирането на политическата система. То е в състояние да допринесе за развиване на политическата компетентност на електората и за засилване на масовия интерес към случващото се в политиката [5]. Когато досегашната форма за разпространение на политическо съдържание стане неефективна и демодирана и започне да отблъсква и демотивира потребителите (особено новите генерации), се появява потребността от нейното модернизиране, разнообразяване и подмладяване.
Няма пречки за даден политик да бъде едновременно и пълноценен държавник, и будеща овации знаменитост или още звезда, стига, обаче, основно да е фокусиран върху политическите си ангажименти и да не превърне „ролята“ си на шоумен или попзвезда във водеща. Политеймънтът трябва да му идва отвътре и естествено да се случва – било като проява на чувството за хумор, било като демонстрация на готварски умения, било като артистични, спортни, атрактивни прояви. Политическата история гъмжи от такива примери – Уинстън Чърчил, Шарл дьо Гол, Джон Кенеди, Фидел Кастро, Михаил Горбачов.
Стилът „политеймънт“ получи развитие и благодарение на зачестяващите случаи на държавници, партийни водачи и политици, появили се от шоубизнеса и артистичния свят. В миналото пример за това бе американският президент Роналд Рейгън, бивш холивудски актьор, чието управление се беляза с несъмнен успех. Днес „политеймънт“ обогатява своя колорит с такива шоумени и артисти, като Бепе Грило в Италия, Владимир Зеленски в Украйна и Слави Трифонов в България [6]. Тази категория политици се възползват от натрупаната популярност в предишната им битност, за да влязат в управлението с „летящ старт“. Но техният успех в новото амплоа съвсем не винаги е гарантиран, често пъти е противоречив или въобще отсъства.
1.3.Теоретични интерпретации
За да поникне и да се развие постмодерен феномен като „политеймънт“ е необходима съответната почва за това, потребни са обективни, чисто реални условия за раждането и динамиката на това явление. Една от най-важните предпоставки за появата на политеймънт са обикновените хораи масовата публика. В ролята си на реципиент те все повече не могат или отказват да приемат усложняващата се лексика на традиционните политически играчи, обръщат гръб на непознатата и скучна терминология, а и въобще на банализиралия се и поизтъркан модел на публично поведение. Вместо това, те предпочитат по-атрактивното и забавно общуване, което не ги натоварва с това да мислят и разсъждават върху формализирани и често пъти неразбираеми политически послания.
За осигуряването на този по-лесен и сигурен достъп до политиката и политиците на голяма част от населението, на т.нар. „обикновени хора“ на помощ идва новосформираният „съюз“ между политиката и популярната култура, между политическите и развлекателните функции, мотиви и образци. Ерата на политеймънт възниква, когато, според германския политолог Андреас Дьорнер, липсата на прекия контакт между гражданите и сложните политически процеси започва да се компенсира чрез развлекателните форми и механизми на медийната култура и по този начин се дава възможност за емоционално преживяване на случващото се в политическото пространство, на ставащото в политическата сфера [7]. Логична последица от функционирането на политеймънта е опростяването на политическите послания, засилването на тяхното лесно възприемане и смилаемост благодарение на хедонистичните и хумористични елементи в масовата комуникация.
Дьорнер диференцира две нива в политиката, респ. развлекателна политика и политическо развлечение. В първия случай политиците се домогват до медиите и забавните им програми, за да постигнат по-високи резултати в политическата комуникация с народа. Във втория случай – при осъществяването на политическо забавление, на помощ идват културните индустрии, благодарение на които политиката и политическите личности стават обект на телевизионни предавания, сериали, игрални филми, криминални трилъри с политически сюжети, „президентски филми“ и др. [8].Бащата на понятието „политеймънт“ (или във всеки случай един от най-важните кръстници) изтъква ролята на „персонализираната реалност“, когато анализира политиката в развлеткателен формат и отбелязва, че това е начин политиката да стане видима и достъпна до обикновените хора. Като визуализира политическото, политеймънт катализира медийната демокрация и засилва прозрачността върху характера и поведението на политиците.
Благодарение на техниките на забавлението се преодолява разочарованието от политическата класа и, както отбелязва Андреас Дьорнер, доверието в политическата система се стабилизира. Той, разбира се, не пропуска да предупреди и за развлекателните капани, в които могат да попаднат онези политическите играчи, които злоупотребяват с „чудодейните“ свойства на политеймънта. Сред неговите централни тези е и твърдението, че политеймънтът не обслужва „апокалиптичните“ сценарии за крах и упадък на политиката, а допринася за издигане на нивото на информираност и степента на активност на електората в участието му в политическите форуми, дискусии и разговори [9].
1.4.Нова дефиниция за политеймънт
Анализирането и проследяването на динамиката на понятието и определението за „политеймънт“ не изключват, а тъкмо обратното – предполагат, неговото надграждане и обновяване. Нашата дефиниция за този феномен е, че политеймънт е постмодерна форма на политическа комуникация, която интегрира политика, лайфстайл и развлечение с цел достигането до максимален брой хора. Кое е различното спрямо предишни определения и интерпретации, наблягащи най-вече на това, че става дума за неологизъм, който съединява в едно политиката и развлечението? Различното и новото в тази дефиниция е, че политеймънтът се обвързва с постмодерната трансформация на политическата комуникация, от една страна, с лайфстайла на политиците, от друга страна и – от трета страна, с желанието на властимащите да обхванат с помощта на инструментите и механизмите на развлечението колкото се може по-голяма част от своя електорат – потенциален и реален. Какво означава това по-конкретно?
Първо, че постмодернизмът, както и някои от неговите най-нови мутации – „неопостмодернизмът“ и „метамодернизмът“, променят съдържанието и проявлението на политическата комуникация по посока на по-голяма фрагментарност и различност. В нея навлизат повече игрови компоненти – тенденция, която води до размиването на традиционните граници между политиците и народа, между избраните и избиращите, между публичното и частното, между сериозното и забавното [10]. Метамодернизмът, който някои автори характеризират и като „пост-постмодернизъм“ (или още като културен код, който се настанява на мястото на постмодернизма) насища с повече искреност, автентичност и реализъм не само изкуството и художествената култура, но и политическата култура, и политическата комуникация [11]. Постмодернисткият и/или метамодернисткият етап в развитието на литературата, на различните изкуства, на културата засяга политиката и рефлектира особено силно върху характера на съвременната политическа комуникация, като я трансформира, еманципирайки я от нейните поизносени рамки и консервативни модели.
Второ, че медийното разкриване на стила на живеене, на основните ценности в бита и в начина на съществуване на политическите лидери (т.нар. „политически лайфстайл“) започва да доминира като решаващ фактор за емоционално подсилване на техните послания, както и за ефективността на имиджовите конструкции и репутационни характеристики в политическата комуникация. Преди години теми като свободното време, жилището, храната, облеклото, спорта, забавленията и въобще галактиката от всекидневните човешки интереси и занимания в структурата на душевността и поведението на политиците бяха пренебрегвани и подценявани от медиите и от „надменните“ политически журналисти и коментатори. Днес отношението към тези зони от личния живот на политиците е много по-различно: те се интерпретират все по-мащабно и задълбочено от културолози, политолози, социолози, психолози, от „сериозните“ и „прецизните“ медии, от политическите журналисти и анализатори, а не само от лайфстайл репортерите в „меките новини“.
Трето, развлекателните форми нахлуват и се усвояват от политическите комуникатори с мълниеносна бързина. Обяснението е, че така по-ефективно може да бъде редуцирана постмодерната апатия и скука, която е заела огромни пространства в мислите и живота на днешните хора. Потребността от развлечение е същностен компонент в човешката природа [12]. Тази потребност постоянно нараства и влиза в остър дисонанс с класическата и традиционната политическа комуникация, която не буди ентусиазъм, не привлича вниманието, не отговаря на очакванията и желанията на хората за нов, свеж и различен стил на политическо общуване. За преодоляването на тази комуникационна криза все по-голяма роля ще играят хуморът, достъпната лексика и естествения, а не фалшив и помпозен маниер в отношенията между политическите лидери и публиката. Това, обаче поражда и въпроси относно качествата и уменията на политиците. Все повече стават „персона нон грата“ скованите и банални като стил и комуникативни умения властимащи и управници – представители на скучноватия и „сухарски“ вид. Пред политическите лидери, коментатори и журналисти, а и въобще пред гражданите, медиите и обществото стои проблемът с осъзнаването на връзката между масовата и медийната култура, от една страна, и новите функции и качества на политика като харизматичен и цветен лидер, знаменитост, поп- и рокзвезда, шоумен и въобще – забавна и духовита личност [13]. Колкото по-надеждно и трайно се разреши този проблем, толкова по-смислена и ефективна ще бъде политическата комуникация от постмодерен и метамодерен тип.
1.5.Критични интерпретации
Съвсем логично относително новият постмодерен феномен в политическата комуникация, наречен „политеймънт“, е диагностициран и интерпретиран критично от редица автори и коментатори. Един от най-честите упреци е, че чрез него „несериозното“ завладява все по-големи територии от „сериозното“ и, че тоталното навлизане на развлекателните форми в структурата на политиката няма да доведе до нищо добро.
В този контекст „възкръсват“ възгледите на Нийл Постман, изложени преди десетилетия в стратегическия му труд “Да се забавляваме до смърт”, в който той предупреждава за социалните и културни рискове от прекомерното забавление и звездоманията, като остро критикува телевизията, която принизява всичко, в т.ч и политиката, до развлечение и така действа деструктивно на сериозните и важни публични дискурси [14]. Последователите на Постман днес се безпокоят за нивото на гражданската култура, което застрашително спада поради обстоятелствотоо, че политиката и забавлението все по-често разменят местата си, което пък засилва влиянието на манипулацията и демагогията в постмодерната политическа комуникация.
Някои от критиците на т.нар. „политейнмънт“ го окачествяват като „разочароващо преживяване“ и отказват да приемат процесите, в които политиката свежда държавността до евтина и бутафорна демонстрация и едва ли не стимулира политиците да се превръщат в папараци и шоумени със съмнителни способности. Трансформирането на политическата система в разновидност или още – разклонение, на попкултурата, капитулирането на политическите лидери пред властта на развлечението и знаменитостите е тенденция, която се обръща срещу самата идея за управление и срещу смисъла на политиката [15]. Подобни радикални тези не са лишени от основание. Те, обаче, се сблъскват с контракритиката, която се уповава на неизбежната динамика и постмодернизиране на политическата комуникация – обстоятелство, което не води непременно до срив в ефективното политическо общуване.
Най-новото време формира и нови критерии в обществото, медиите и избирателите по отношение на политическите послания. Сред най-отличителните им черти са атрактивността, хумора, артистизмът и като цяло – шоуто. Това означава, че елементи и техники на развлечението са допустими в политиката, но при условие, че не я подменят генерално и не заличават нейните основни цели, функции и приоритети.
2. Политеймънт и лайфстайл
За да се обхване пълноценно политеймънтът като постмодерен феномен в политическата комуникация, следва да се изяснят не само неговите теоретични и фундаментални аспекти, но и конкретните страни и казуси, които са предмет на емпиричната културология и на емпиричната политология. Става дума за анализ на значими казуси и практики от политическия живот и от натрупания опит, хвърлящ светлина върху засилващата се роля в политическата комуникация на такива лайфстайл ценности, като здравето, храната, облеклото, хумора, семейството, секса, подаръците, хобито, различните ритуали и др.
За целите на настоящия труд ще се спрем на три от най-важните проявления на връзката политеймънт – лайфстайл и ще се фокусираме върху отношението между развлекателните функции на политиката, от една страна, и стила на живеене на властимащите, от друга страна, интерпретирайки хумора, храната и тайния живот на политиците (респ. политическите сексскандали).
2.1.Политическият хумор
Лишена от разум и логика е тезата, че в политическата комуникация няма място за шеги и весели моменти. В политическия живот смехотерапията действа с пълна сила. Хуморът стопява ледовете на прекалена сериозност и недоверчиви нагласи, допринася за преодоляването на протоколните ограничения и спомага за по-доброто комуникационно сцепление. Сатирата, иронията и сарказмът пък в значителна степен омекотяват директните удари и противоборства и ограничават щетите, свеждайки ги до духовни поражения и поставяйки прегради пред фрапантните обиди и наплевателства. Смехът и усмивката формират приятелска атмосфера, добър климат за срещи и разговори на високо ниво. Редом с всичко друго, усмихнатият политик е добре приет и от своите колеги, от журналистите и от хората, с които общува – пряко или с помощта на медиите. С него общуването е по-приятно и интересно. Той е по-атрактивен, желан и лесно допускан. Смехът е ключ и към най-масивните врати, и към най-недостъпните крепости. Електоратът изначално има позитивна нагласа към онези политически лидери, които притежават чувство за хумор, умят да се шегуват и да понасят шегите с тях. Ефектът от хумора в политическата комуникация следва да се търси поне в три посоки. Първата от тях е обществото – публиката, електоратът и медиите, които по презумция симпатизират на веселия държавник, тъй като той излъчва позитивни, ведри и оптимистични чувства, и предразполага към по-открито и коректно общуване. Втората посока са неговите партньори, сподвижници и опоненти, които в конкретната политическа ситуация усещат, виждат и разбират, че срещу тях стои земен човек, а не педант и сух администратор. Третата посока е самият политик, който шегувайки се или пък иронизирайки (в т.ч. и себе си) придобива допълнителна увереност и самочувствие, тъкмо защото с усмивка и себекритика преодолява комуникационните препятствия. Какво е характерно за маниера на шегуване и надсмиване на някои от най-известните държавни лидери, които имат своя принос към изясняването на политеймънт като постмодерен феномен на политическата комуникация? За да отговорим на този въпрос, ще се спрем на различни хумористични казуси от живота и политическото поведение на лидери като Уинстън Чърчил, кралица Елизабет ІІ, принц Филип, Роналд Рейгън, Владимир Путин, Джордж Уокър Буш, Нелсън Мандела, Силвио Берлускони и др.
Чувството за хумор на Уинстън Чърчил е ненадминато. Той е може би най-веселия и остроумен политически лидер на всички времена или – във всеки случай, един от най-големите политически шегобийци. Няма да е преувеличено, ако се каже, че Чърчил се е шегувал почти с всичко и с всички. Темите алкохол и жени, обаче, са имали специално място в хумористичния му репертоар. Например сентенцията му, че хубавият коняк е като жената – не трябва да се напада, а да се глези и топли в ръцете, преди да бъде опитан, издава отношението му на ценител на класните напитки и жени. С остроумие и хумор Уинстън Чърчил е отстоявал нездравословния си начин на живот. Веднъж, когато британският фелдмаршал Бърнард Монтгомъри наперено заявил, че не пие и не пуши и е 100 % здрав, премиер-министърът отговорил, че той пие, пуши и е 200% здрав!
Към жените Чърчил бил не само галантен, но и саркастичен, особено в случаите, когато те го нападали и удряли по слабото му място – влечението към алкохола. Когато една дама – негов колега от парламента, го упрекнала, че е пиян, той й отговорил нещо от рода на: „Вие сте грозна. Утре аз ще изтрезнея, но вие няма да стането по-красива!“.
Веднъж по време на откриването на негов бюст-паметник, Уинстън Чърчил чул следното признание от една жена с пищна фигура: „Тази сутрин станах много рано и пътувах повече от 100 мили, за да мога да присъствам на откриването на Вашия бюст!“. Премиерът незабавно отвърнал: „Госпожо, аз искам да знаете, че с голямо щастие бих Ви върнал жеста.“ Друг път – в отговор на репликата на друга дама в Камарата на общините, че не харесва две неща в него – политиката и мустаците му, Чърчил не й останал длъжен. Той насмешливо й отговорил, че тя не трябва да се притеснява, защото няма „опасност“ да влезе в контакт с което и да е от двете неща [16]. Шегите и остроумията на Уинстън Чърчил не само са разведрявали политическата атмосфера, но и са станали неизменен и важен щрих от публичния му образ.
Противно на стереотипния образ на намръщени крале и кралици, Елизабет ІІ е с всепризнато чувство за хумор. Тя е дългогодишен пример в много отношения, в т.ч. и в умението й с усмивка и находчиви реплики да приема и коментира различни ситуации във всекидневието и в официалните случаи. В края на първата бременност на Кейт Мидълтън през 2013 година, кралицата се пошегувала, че й дава още максимум осем дни, за да роди, подхвърляйки репликата „От това зависи дали ще изляза в отпуск!“.
Всеизвестно е, че кралица Елизабет ІІ обича да се шегува със себе си и най-вече с възрастта си. Когато канадският премиер Джъстин Трюдо произнесе реч на 90-годишнината на кралицата и каза, че по време на нейното управление са се сменили 12 министър-председатели на Канада, Елизабет ІІ му отвърна иронично „Благодаря, г-н премиер, че ме накарахте да се почувствам толкова стара!“. Това силно смути Трюдо и той побърза да пусне хвалебствен пост за нея в Туитър.
Изтъквайки нейните заслуги за отбелязването на 200-годишнината на САЩ, американският президент Джордж Буш – младши, допусна лапсус и вместо да каже „през 1976 година“, каза „през 1776 година“, но после се поправи. Кралицата обаче не пропусна случая да напомни как той я пратил в 18 век, започвайки своя тост към Буш с репликата: „Когато бях тук през 1776 година...“. По време пък на интервю във връзка със снимането на документален филм за Нейно кралско величество се чул силен шум от прелитащ хеликоптер. Недоволна от този факт тя отбелязала: „Защо лети над нас именно тогава, когато водим разговор? Този хеликоптер вдига шум също като президента Тръмп или президента Обама!" [17].
Принц Филип ще остане със сигурност в историята с безбройните си шеговите и остроумни реплики. Покойният вече съпруг на кралица Еизабет ІІ имаше свежо и остро чувство за хумор – една атрактивна комбинация от находчивост, добродушие, прямота и лек цинизъм. Част от шегите му са свързани с ролята на втора цигулка в брака му с кралицата, част от тях – с вродения му и усъвършенстван усет към хиперболата (преувеличението) и живописната реч. Например на въпрос кога Чарлз - принцът на Уелс ще наследи кралския трон, той репликира с думите „Питате ме дали кралицата има намерение да умре?“. Когато веднъж разговарял с Том Джоунс, той го попитал: „С какво си правите гаргара? С чакъл ли?“.
С хумор са пропити и много от думите му към неговата съпруга – английската кралица. Веднага след нейната коронация, той я попитал „Откъде имаш тази нелепа шапка?“. Веднъж принц Филип подхвърлил на една медицинска сестра по време на визитата си на Карибските острови: „Вие имате комари, ние имаме медии!“. По време на икономическата криза през 80-те години, той казва: „Преди всички говореха, че трябва да имат повече свободно време. Сега пък се оплакват, че са безработни!“, т.е. няма угодия. Сред бисерите на това остроумие се открояват и други негови думи: „Когато един мъж отваря вратата на колата на жена, то той има или нова кола, или нова жена.“
Роналд Рейгън беше харизматичен и усмихнат държавник от много висок ранг. Той не само обичаше хумора и насмешките, но ги носеше в себе си и умело ги вплиташе в политическата и дипломатическата комуникация. Неговият характер и природа отлично показваха колко важно е човек да има чувство за хумор, да е роден с него и да го развива. Във външнополитически план обект на неговите шеги и закачки много често беше Съветският съюз и основните дефекти на социалистическата система, сред които и ограничената или липсващата свобода на словото. Един от най-популярните вицове в това отношение, които 40-ят президент на САЩ разказваше с удоволствия гласеше: „Три кучета – американско, полско и руско се срещат и американското обяснява как стоят нещата в неговата страна. „Лаеш и някой ти носи месо”, казва то. На което полското куче отговаря: „Какво е месо?”, а руското – „Какво е да лаеш?”.”
Друг анекдот, с който Рейгън разсмиваше публиката си, в т.ч. и самия Михаил Горбачов отново е свързан с правата на човека и по-специално с правото на свободно изразяване: „Американец и руснак водят разгорещен дебат коя страна е по-свободна – САЩ или СССР. Американецът: Моята страна е толкова демократична, че мога по всяко време да отида в Белия дом, да ударя с ръка по бюрото на президента Рейгън и да му кажа: „Не ми харесва как управлявате тази страна!“. – Е и какво от това - отговорил руснакът - аз също мога да направя това. - Как така? – учудил се американецът. - Да, по всяко едно време мога да вляза в Кремъл, да отида в кабинета на генералния секретар, да ударя с юмрук по масата и да му заявя: „Не ми харесва как президентът Рейгън управлява страната си.!“ [18].Друг любим виц на Рейгън е свързан с абсурдността на изграждането на комунизма. „Вървят си двама мъже по улицата и единият пита другия: „Построихме ли напълно комунизма?“. Другият го поглежда и му отвръща: „О, не, тепърва ще става много по-зле“ [19]. Ефектът от политическия хумор на Роналд Рейгън бил още по-голям и поради майсторството му да разказва вицове и да забавлява присъстващите, което е лесно обяснимо с артистичното му амплоа и предишна актьорска битност.
Частният живот, личните маниери и навици, комичните ситуации във всекидневието са сред темите, които особено вълнуват медиите и публиката. В отношение тяхното любопитство може да се съизмерва с любопитството им към всекидневието на рок и попзвездите. Тъкмо това е и една от теми, по които много често обича да се шегува Владимир Путин: личнияя му живот, развода му и – най-любопитното: кога и за кого ще се ожени. Не може да се отрече остроумието на руския президент, когато по време на традиционната пряка линия през 2016 година отново го попитали кога най-после ще се ожени, той отговаря „Нужно ли е да ми задавате въпроси, на които – честно казано, не знам как да отговоря? Това може да повлияе на на валутния курс и на цените на нефта.“. На въпрос пък за отношенията му с бившата му съпруга Людмила Александровна, той с усмивка казва: „Понякога се виждаме. Имаме много добри отношения. Може би по-добри, отколкото бяха по-рано.“
По време на пресконференция през 2018 г. личният живот на Владимир Путин отново е атакуван с въпроси – кога ще се ожени и за кого, този път от журналист от „Лайф“. Руският президент му отвърнал с контравъпрос – „А Вие женен ли сте?“. След като получил положителен отговор, Путин продължил: „Ето – той е женен и иска и на мен да се случи същото, и аз да съм като него...“. Все пак той допълнил шегата си и с по-сериозно изречение – „Като порядъчен човек един ден и аз съм длъжен да го направя...“ [20]. Подобни примери от политическата комуникация на руския държавник свидетелстват, че проявата на чувството за хумор е още по-впечатляваща, когато не е нагласена и предварително репетирана, а резултат на добра импровизация.
Южноафриканският политик Нелсън Мандела – един от най-ярките съвременни държавници и радетели за демокрация, равенство и единение, имаше специфично чувство за хумор – фино, деликатно и меко. Неговите шеги бяха забавни, но щадящи, простички, но впечатляващи. Сред най-често срещаните му фрази, с които той първоначално стъписваше жените, а после ги караше да се усмихват, бе: „Кога предложихте на съпруга си да се ожени за Вас?“.
В културата и ценностната система на Мандела и на много представители на неговото поколение е нещо немислимо и абсурдно жена да предложи брак на мъж. Тази мила провокация към дамския пол е била за него отличен начин за разведряване на атмосферата, развеселяване и преодоляване на формалността в човешките отношения. Неговите анализатори смятат, че по този начин той засилвал атрактивността си към медиите, обезоръжавал критиците си и спечелвал политическите си противници.
Мандела често се шегуваше с възрастта си и по време на 90-та си годишнина е чут да казва усмихнат: „Сигурно е голямо изкушение да видиш как изглежда един човек на тази възраст!“, а на една млада и неопитна журналистка, която му задава въпрос, казва засмян „Елате по-насам. Предпочитам младите жени да са по-близо!“ [21]. Остроумието на Нелсън Мандела проличава и, когато той твърди, че не е убивал хлебарка, докато е бил в затвора, тъй като нейните родители щели много да страдат.
Като един от най-скандалните съвременни политици, Силвио Берлускони беше истински цар на майтапите и ако животът не му предлагаше комедийна ситуация, той сам я измисляше, режисираше и изиграваше. До ден днешен бившият италиански премиер Берлускони продължава да бъде спряган не само като един от противоречивите политически лидери, но и като неизчерпаем извор на шеги, закачки и провокативни постъпки. Природата на хумора и смеховата му култура не може да бъде обяснена без да се вземат предвид емоционалните качества и културни характеристики на типичния италианец, който е влюбен в живота, умее да се забавлява, а обичайното му настроение е весело и приповдигнато.
Берлускони се шегуваше с всичко или почти с всичко, което попадаше в полезрението му. Той приканваше чуждестранните инвеститори да вложат капиталите си в страната му, тъй като в Италия работят секретарките с „най-хубавите дупета“, правеше спонтанни предложения за женитби, макар че още не беше разведен и какво ли още не. Благодарение на остроумието си, навремето се измъкна от деликатна политическа ситуация, когато италианската левица го призоваваше да се откаже от политиката и да си „ходи у дома“. Тогава той с усмивка отговори, че има двадесетина къщи и попита в коя точно да се прибере.
Хуморът определено помагаше на Силвио Берлускони за по-добрата и по-леката комуникация с неговите чуждестранни политически партньори. Пример в това отношение бе общуването му с Владимир Путин, тъй като смехът и шегите помежду им бяха знак за земното, за нормалното човешко отношение между хора, от чийто решения зависи съдбата на нации и държави. Важно е да се отбележи, че по време на официалните визити, а и на неформалните им срещи двамата с лекота си общуваха в шеговит тон и се допълваха един друг. При една от срещите си с Путин в Москва през 2010 година Силвио Берлускони заяви, че ще финансира изследвания, които ще доведат до увеличаване на продължителността на живот. Тогава Владимир Путин реагира с въпрос: „Значи ще живеем по 120 години?“, а Берлускони отговори: „Най-вероятно това ще бъде средна възраст, тъй като ми казаха, че лидерите ще имат още по-дълъг живот".
Всъщност съществуват ли теми „табу“ за политическите шеги?
По принцип не би трябвало за хумора да има стени, бариери и забрани където и да било, в т.ч. и в политическия живот. И все пак, не бива да се забравя това, че успешният политически лидер е камертонът на общественото мнение, на вярванията и нагласите на хората. Ако наистина е лишен от чувство за хумор и шегите му са плоски и непонятни, по-добре е той да се въздържа от това да се опитва да бъде оригинален и остроумен – особено по време на кризи, бедствия и масови страдания. Иначе подобни шеги могат да срещнат само отрицание, низвергване и презрение. Всеизвестна в това отношение е приписваната на кралица Мария-Антоанета фраза „Като нямат хляб, да ядат пасти!“.
Шегите в дипломацията и в политическата комуникация могат да нанесат имиджови и репутационни поражения в случаите, когато са неуместни, дебелашки, непремерени и грубовати. Има тъпи шеги, които не водят до здравословен смехови ефект, има и коварни шеги, чийто бумеранг улучва безпощадно техния автор. Например решението на Роналд Рейгън да се пошегува в традиционното си радиообръщение към нацията през 1984 година по време на репетицията, т.е. когато той все още не е включен в ефир, се оказва голям проблем в международните отношения. Той вече е бил включен, а само си е мислел, че никой не го чува, когато произнася пред микрофон, шегувайки се, думите: „Мои съграждани американци, имам удоволствието да ви кажа днес, че днес подписах указ, с който поставих Русия завинаги извън закона. След пет минути започваме да ги бомбардираме.“ Тези думи на американския президент ужасяват слушателите и предизвикват голямо напрежение сред руските власти. Случаят е христоматиен и показателен за последиците от непремерените шеги пред микрофона.
Някои от остроумниченията на Берлускони също бяха с противоречив характер и често пъти – направо неуместни. През 2009 година, когато земетресение причини много щети на неговите сънародници, голяма част от които останаха без домове и трябваше да живеят в палатки, бяха изумени да чуят думите на своя премиер: „Това положение би трябвало да приемат като уикенд, прекаран в природата!“. Конфузия предизвикваха и редица други негови странни шеги, като например тази, че Барак Обама и Наоми Кембъл имат много хубав тен и коментарите му, че и той би искал да има такъв загар, стига да знае на кой плаж да отиде.
Печелят повече влияние онези лидери, които без притеснение четат и разказват вицове за политици, той като в тях има много истина, и по този начин извличат поука и за себе си. Добре е, когато си готвят речите, да не забравят за смеха и да не се страхуват да се самоиронизират, тъй като един от най-тежките недостатъци в манталитета на политика е той да се вземе прекалено насериозно и да си въобрази, че е гениален, уникален и неповторим. За жалост остроумието, чувството за хумор и способността да се схваща комизма в политическото всекидневие са в голям дефицит в публичната реторика на политиците. Този дефицит може да бъде преодолян с по-голяма себевзискателност, самокритичност и шеговитост. Широко скроените политици не само, че не се страхуват да се шегуват и забавляват с околните, но правят това и със себе си, разказват вицове за себе си – анекдоти, които не винаги са щадящи и лицеприятни. Но по този начин те печелят одобрението – тъкмо с тази широта на мисленето, с тази толерантност към карикатурата и памфлета дори.
2.2.Храната в политическия лайфстайл
Отношението на политиците към храната, техните кулинарни вкусове и умения, както и мястото на кетъринга и менюто в политическата комуникация индикират ценни аспекти на културата на властта, в частност – на особеностите на политеймънта. Добре е известно, че вкусната храна сближава хората и допринася за разчупването на преградите, до намаляването и или премахването на недоверието и като цяло – спомага за по-доброто опознаване - неща, които са толкова важни за ефективното политическо общуване. „Политиката на лънча“ е отлично действаща техника за успешни и ползотворни политически и бизнес контакти. По време на приятния обяд или вечеря, могат да се уредят делови неща, да се подготвят и даже – сключат, сделки, договори, споразумения, или да се постигне принципно разбирателство - както се казва, между две наздравици.
Дипломация на барбекюто
Сред несъмнените заслуги на американския президент Линдън Джонсън към политическата комуникация е неговата дипломация на барбекюто. Той налага традицията да провежда срещи с държавници, политици и избиратели в т.нар. „Тексаски Бял дом“, т.е. в ранчото му в Тексас. Освен вкусната скара той предлагал бира и подходяща музика. Пред посланици и колеги 36-ият президент на САЩ е осигурявал хумористи, пианисти, певци и др. за поддържане на доброто настроение. Използвани ли са от него тези кънтри банкети като политически инструмент? Да, несъмнено. Оставали ли са посетителите с отлични впечатления от народните обичаи в САЩ при това издържани в стил „уестърн“? Да, със сигурност. Между най-високопоставените държавни глави и правителствени ръководители, които са се радвали на гостоприемството на Линдън Джонсън и вкусното барбекю са федералният канцлер на ФРГ, мексиканския президент, бъдещия президент на Пакистан, израелския министър-председател и др. Менюто предлагало печено говеждо месо, свински ребра на скара, зелева и картофена салата, боб и какво ли не още.
Самият израз „дипломация на барбекюто“ е използван за пръв път от Уилям Д. Тейлър – журналист във в. „Ню Йорк Хералд Трибюн“, за да открои ролята на традиционната американска трапеза като платформа за политически и дипломатически послания. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че яденето и пиенето за избирателите в навечерието и по време на политическите кампании са безплатни. В интерес на историческата истина далеч преди Линдън Джонсън американските президенти са ценяли и прилагали с успех този тип кулинарна комуникация. Сред тях изпъкват имената на Джордж Уошингтън, Джеймс Мадисън, Бенджамин Харисън в по-старо време, а след управлението на президента Линдън Джонсън - Джими Картър, Роналд Рейгън, Джордж Х. У. Буш, Джордж У. Буш и Барак Обама [22]. „Дипломацията на барбекюто“ дообогатява теорията на лънча с историко-етнически ценности от културния и цивилизационен арсенал на американската кънтри традиция.
Ролята на кетъринга в политическата комуникация
Храната и общата трапеза е чудесна възможност за скъсяване на дистанцията, за установяване и развиване на неформални отношения между ръководители и персонал, между шефове и подчинени. Обичайна практика е президентите, които най-често са и главнокомандващи на въоръжените сили на една държава, да споделят войнишката кухня, когато инспектират учения, стрелби и военни акции, сърбайки армейската чорба заедно с бойците и техните командири при полеви условия. Може би има някакъв популизъм в това, но така или иначе, ефектът е налице: по-голяма близост, по-непосредствено общуване, по-лесно премахване на психологическите бариери, сваляне на напрежението и редуциране на притеснението. Още повече, че този обичай не е създаден днес с PR цели, а датира от векове и е въведен от великите пълководци.
В политическите, дипломатическите и междудържавните отношения този похват има своето психологическо обяснение: така се създават благоприятни условия, които предразполагат към откровен и добронамерен разговор, към по-голяма откритост и добра воля в комуникацията между партньорите. Подобни фактори, например, отчита Сталин, когато като домакин организира и провежда Ялтенската конференция от четвърти до единадесети февруари 1945 година, на която тримата големи – той, Рузвелт и Чърчил, се договарят за следвоенното устройство на света. Съветският домакин иска да създаде максимален комфорт на историческата среща. За тази цел той се разпорежда менюто да бъде на максимално високо ниво, в т.ч. обилни вечери, включващи над 30 блюда – сьомга, хайвер, сметана и какво ли още не от „рога на изобилието“.
Редом с всичко друго, съветският пълководец желае да покаже символично неограничените ресурси и високия стандарт в СССР дори и в тези тежки в икономическо и битово отношение моменти за целия свят. Друг пример за престараването на съветският лидер е случаят с мартинито на американския президент. Когато в Ялта за първи път сервират на Рузвелт неговото любимо мартини, пропускат да поднесат питието с лимон. Сталин направил строга забележка и следващия път персоналът донесъл цяло лимоново дърво – един акт, който кръстосал погледите на американци и британци. С това съветският вожд искал да демонстрира своята неограничена власт и да внуши на останалите, че за него няма невъзможни неща [23].
В политическата комуникация и особено по време на срещите на най-високо равнище менюто, ястията и въобще кетърингът съдържат много важни послания, които говорят за отношението на домакините към гостите и за ролята на кулинарната култура за добрата атмосфера на разговорите. Най-малко две са условията за успешен подбор на менюто при гостуване на чуждестранна делегация. Първото е качеството на храната, висотата на кухнята и на готварските умения, които задължително трябва да са съобразени с вкусовете и предпочитанията на високопоставените гости. Второто е символиката, знаковата страна на менюто, което би трябвало да включва добре селектирани ястия и напитки, свързани с местните обичаи и кулинарни традиции и с характера и особеностите на специалното и на официалното събитие. Например, отговорен за менюто по време на визитата на американския президент Бил Клинтън в България през 1999 година е бил известният майстор готвач Иван Манчев, т.нар. шеф Манчев. Съобразявайки се с вкусовете на височайшия гост, както и със стандартите на протокола, шеф Манчев и екипа му приготвят на Клинтън овчарска салата, телешко филе, чушка бюрек с тиквичка и ябълков пай, оставяйки отлично впечатление.
Няма политик без индивидуални кулинарни пристрастия, без свои любими храни и напитки. Някои от политическите лидери блестят със своите умения в кухнята, които в повечето случаи не са известни на широката общественост. Редно ли е тази част от всекидневния живот и лайфстайла на държавниците да става публично достояние? Комуникационните експерти отлично знаят ефекта и цената на медийния достъп до всекидневната култура на политика и са наясно, че когато той разкрие своите умения в кухнята, съвсем естествено събужда любопитството на хората, които научават повече за личния му живот и за човешкия му образ.
Залитанията, обаче, в консумирането на храни и напитки – особено спиртни, могат да станат сериозен проблем в кариерата на всеки политик. Злоупотребата с чашката несъмнено удря по имиджа на политическите лидери. Алкохолните пристрастия се отразиха зле на рейтинга както на бившия президент на Русия Борис Елцин, лека му пръст, така и на бившия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който дори получи публични обвинения в алкохолизъм. Кулинарните капризи и дисбалансът в консумирането на храни и напитки могат да резонират върху политическата репутация, когато са знак за залитане по разкоша и свръхизобилието, за разточителство и – защо да не го кажем, за чревоугодничество и загуба на мяра. Все повече се ценят и уважават държавниците вегани, както и онези, които се хранят умерено и здравословно.
Кулинарните пристрастия на световни политически лидери
Наистина е интересно и любопитно надникването в персоналната кухня на политическите водачи и запознаването с техните кулинарни способности. Какво са обичали и все още обичат да похапват големите политици? Могат ли да готвят и какви са специалитетите такива световноизвестни държавници като Маргарет Тачър, Владимир Путин, Ангела Меркел и Тереза Мей? Знаем ли отношението към храната на двамата колосални военни съперници и демони в историята Хитлер и Сталин?
Желязната лейди, както още е известна Маргарет Тачър – британският министър-председател, е имала специално отношение към кухнята, храната и нейното приготовление. Често пъти тя самата е влизала в ролята на майстор-готвач и се е грижела за менюто както на съпруга си Денис Тачър, така и на членове на правителството. Какво най-често лейди Тачър е майсторяла в кухнята? Здравословен ли е бил и доколко нейният кулинарен стил? Върху маниера й на готвене доминирала изцяло или почти изцяло британската кулинарна култура с акцент върху полезните храни. Често менюто приготвено от нея съдържало мус от яйца, краставици и кресон. Нерядко тя с удоволствие готвела пиле с лайм и естрагон или пък телешко с портокал и кресон. Сред най-впечатляващите нейни десерти е било суфлето от цариградско грозде с цветя от бъз [24].
В своите мемоари „Годините на Даунинг стрийт“ Маргарет Тачър отбелязва, че често пъти й се налагало да се храни в доста необичайни и най-вече късни часове на денонощието, когато не е имало домашни прислужници на разположение. В такива случаи тя е успявала да се отбие в апартамента си, който се е помещавал на най-горния етаж в административната сграда на правителствотото на ул. „Даунинг стрийт“ №10 в Лондон, и е хапвала салата или яйца, опечени на тостера. За тези моменти лейди Тачър споделя: „Обикновено обаче ставаше 22 или 23 часа, когато успявах да вляза в кухнята и да приготвя нещо – известни ни бяха всички начини за поднасяне на яйца и сирене, а в хладилника винаги се намираше нещо за хапване, докато Денис ми налее питието преди лягане.“ [25]. Надниквайки в кухнята на легендарния британски премиер, не трябва да забравяме изключително напрегнатия живот на политическите лидери и, че в резултат на това, много често те са се хранели на надве-натри. Обикновено „менюто“ им е включвало сандвичи, леки закуски и различни храни, чието предимство е било бързото им приготовление.
Медии и свидетели, като например един от готвачите на „Даунинг стрийт“ 10 – Шери Уорнър, разкриват интересни подробности за кулинарните изкушения и умения на Маргарет Тачър, която не обичала чесън и стриди, но пък обожавала британските сирена и с удоволствие похапвала салата от френски боб и горещ винегрет с пресни картофи. Повече яснота по въпроса за хранителния й режим внася самата лейди Тачър, която пред медии изтъква, че не спазва някакъв специален хранителен режим и, че се стреми да не яде много. Тя признава, че не закусва редовно, както и, че предпочита за закуска да пие черно кафе – понякога с мляко. Има случаи, когато хранителният й режим за деня започва само с един грейпфрут.
Особено важно е да се подчертае, че стилната Желязна лейди е била ултра взискателна и към своята фигура, като не е допускала наднормено тегло, наблягайки на повече движения (доколкото това е било възможно в нейния политически лайфстайл) и изкачвания на стълби. Не бива да се забравят митовете и легендите, които са се носели за нейната уникална диета „Маги“. Но какво всъщност е съдържала прочутата рецепта и наистина ли е била толкова уникална? Маргарет Тачър решава да отслабне покрай изборите през 1979 година. Нейният двуседмичен хранителен план бил свързан с т.нар. „белтъчна диета“, която предполагала изяждането на 27-28 яйца, както и консумирането на грейпфрут, черно кафе или чай без захар, а също така стекове и салати – предимно спанак, краставици и маруля, както и минимални дози уиски само в дните, когато менюто е включвало и месо.
Навремето специалистите по диети и здравословно хранене от клиниката „Мейо“ (САЩ) дори изготвили специална схема на хранене, съобразена с критериите и навиците на Маргарет Тачър. Диетата „Маги“ съдържала следните по-важни принципи:
1.Да не се разменят местатата на обеда и вечерята.
2.Няма ограничение в количеството на консумираните продукти, освен ако предварително не е фиксирана точната им порция.
3.Изварата може да замести яйцата частично или изцяло.
4.Могат да се ядат сладкиши, стига те съдържат захарозаместители, като бонбони, диетична кола др.
5.Да се пие много вода и да се ядат много плодове.
6.Да не се консумира храна, когато се почувства тежест в стомаха.
7.Да се сведе до минимум употребата на сол, като това се компенсира с добавянето на подправки в изобилие [26].
Отношението на Маргарет Тачър към храната не е плод на екстравагантна нагласа или пък изкуствена имиджова поза. То издава манталитета на интелигентната, амбициозната, енергичната и успяла модерна жена. Кулинарните пристрастия и ограничения на Желязната лейди аргументират връзката между всекидневната й култура, персоналния й лайфстал и уникалната й политичаска битност.
Оттеглянето на Ангела Меркел от политическата сцена през 2021 година беше отбелязано и със символни и ритуални произведения и стоки на германския пазар. Една от най-забавните кулинарни изненади бе производството и продажбата на марципани с образа на бившия федерален канцлер. Лакомствата бяха направени от бадемова паста и с трайност 2 години. Самият сладкар рекламираше стоката си с чувство за хумор, като казваше, че тя е предназначена както за противници, така и за привърженици на доскорошния федерален канцлер. С какви чувства Ангела Меркел посрещна този акт, който донякъде е и политически кич? Най-вероятно - със снизхождение и толерантност.
Хранителният режим на Мути (както ласкаво я наричаха нейните сънародници) не е от най-здравословните, като се има предвид слабостта й към вурстчетата, пюрето от картофи и бирата. Положителното, обаче, в менюто на Ангела Меркел, е че вечер основно се храни със зеленчуци и зеленчукови ястия. Не веднъж и два пъти медиите са се спирали на кулинарния талант на бившия германски канцлер. Руло „Стефани“, картофена супа и кекс със сливи са най-големите й специалитети, които тя приготвя за собствено удоволствие, но и за радост на нейните сътрапезници.Кухненските занимания са великолепно средство за преодоляване на стреса и голямото напрежение, на което са подложени политическите лидери. Меркел определено е осъзнавала това, тъй като публично е споделяла, че забравя за отговорната си държавна позиция и не се чувства канцлер, когато готви и разбърква гозбата в тенджерата.
Впускането в кулинарно партньорство или готварска надпревара става все по-полулярно като неформална част от междудържавните срещи на най-високо равнище. Руският президент Владимир Путин вече има опит в това отношение заедно с неговия колега Си Дзинпин – най-висшия китайски ръководител. При една от срещите Си Дзинпин останал очарован от кнедлите, които Путин му приготвил, а при друг техен личен контакт и двама заедно са правили блини – традиционните и популярни руски палачинки [27]. Хранителният режим на Владимир Путин е умерен и здравословен. Най-често на трапезата му има постни ястия, леки нетлъсти меса, плодове, зеленчуци, риба, яйца и зърнени храни. Изключени са от менюто шунката, колбасите и други видове преработено месо. Това на което набляга руският лидер по време на закуска са бъркани яйца, каша от елда, сурови пъдпъдъчи яйца, пресни и сушени плодове и алтайски мед. За вечеря той консумира обикновено млечни и млечнокисели продукти, а към алкохола посяга много рядко и съвсем умерено, обиковено пие бира или, когато вдига тост, чаша вино. Сред любимите му десерти е сладоледът с шамфъстък [28]. Неговите анализатори обясняват хранителните му предпочитания не само с индивидуалния вкус и култура, но и със спортния му дух, респ. със съответната дисциплина и положителни навици.
Азиатската кухня е предпочитана и желана от много политически лидери. Сушито е навярно най-популярната храна, разпространена в целия свят и любима на много държавници. Сред тях е и бившият министър-председател на Обединеното кралство Тереза Мей, която неведнъж е казвала, че „умира да яде суши“. Със съжаление, обаче, тя признава, че самата не умее да приготвя ястието от оризови рулца със зеленчуци и дарове от морето, така разпространено в Япония, Китай и цяла Азия. Друга любими нейни ястия са индийските, които със своята пикантност и екзотичност винаги са желани на трапезата й. Интересът на Тереза Мей към кулинарното изкуство е изключително голям. За това красноречиво говори и фактът, че нейно притежание са над 150 готварски книги и, както тя признава, отделя много време, за да ги чете и разглежда. Това я вдъхновява и стимулира да измисля всяка седмица нова кулинарна рецепта [29]. След като през 2019 година се оттегля от поста си на премиер-министър на Великобритания и лидер на Консервативната партия, Тереза Мей се отдава още по-пълноценно на любимите си кухненски занимания. Те, редом с всичко друго, помагат и за преодоляване на неизбежния стрес, свързан най-вече с Брекзит и породените във връзка с това парламентарни и партийни конфликти в този момент.
Отношението на Йосиф В. Сталин към храната и трапезата в много отношения отразява мнителния му и деспотичен характер. Режимът му на живеене е бил истински кошмар за неговите подчинени, които е трябвало да бъдат денонощно на разположение на своя вожд. Работил е до късно през нощта или по-скоро - до рано сутринта. Първото му ядене за деня е започвало следобед, а вечерите – много често в полунощ. Заедно с него на масата обикновено са сядали такива сподвижници и най-близки съратници, като Берия, Молотов, Ворошилов, Хрушчов и др.
Съвсем логично е, че Бащата на народите си е падал по грузинската кухня, тъй като той е роден и израсъл в град Гори (Грузия) и кавказките кулинарни традиции са били в кръвта му. Това обяснява и изобилието от орехи, чесън, сливи и нар на неговата трапеза, редом с типичните харчо и сулугуни. Той никога не е започвал първи да яде, а е изчаквал другите да направят това, за да е сигурен, че храната му не е отровна. Понякога издевателствал над тях, карайки ги най-напред те да опитват ястията, преди той да ги вкуси. Заради пословичната си мнителност и подозрителност, съветският вожд сам отварял бутилките с вино и сам си наливал в чашата. Бил е голям ценител на вината и е могъл с часове да говори за тях, за техния произход, за качествата и особеностите им. Свидетели и съвременници на Сталин твърдят, че той е ядял твърде много и то най-вече месна храна, а храненето в компанията на съпартийците му продължавало с часове. Това много дразнело Хрушчов, който твърди, че едва ли има в света друг държавник, който хаби толкова много време за хранене и, който „прекарва цяла вечност на масата, за да яде и пие“ [30]. Ако все пак е имало нещо здравословно в храненето на Сталин, това бил отказът му да консумира колбаси и консерви.
Вкусът на Сталин обаче не е бил непроменлива величина. Ако през първите десетилетия на неговото господство на трапезата му е доминирала грузинската кухня, то постепенно, но все по-настойчиво започвали да се проявяват проевропейските му кулинарни предпочитания, а традиционните кавказки и руски гозби заемали все по-малък „периметър“. Той обичал ястия с риба и с дивеч, и спазвал кремълските банкетни принципи – червените вина да се поднасят с месо от диви животни, а белите – с пресен рибен улов. Освен различните сортове грузински вина, на трапеза №1 в СССР са се сервирали коняк, шампанско и – разбира се, водка, в т.ч. и прочутата „перцовка“ (лютива, силно пиперлива водка).
Както свидетелства Анастас Микоян, съветският вожд с удоволствие консумирал дунавска и керченска херинга, патици, пъдпъдъци, фазани, агнешки ребърца и др. До смъртта си през 1932 година втората му съпруга - Надежда Аллилуева, за обяд му сервирала за първо ястие – супа, за второ – месо или риба, а за десерт – компот. Сталин, подобно на много руснаци, обожавал зелевата супа счи (щи – рус.), която се приготвяла с много зеленчуци и различни видове меса, в т.ч. и рибни и е била особено вкусна, когато се поднасяла изстудена.
Често пъти Сталин нареждал да му сервират сельодка, към която толкова се пристрастил, че кремълските домакини и снабдители започнали да я изписват в най-добро качество от чужбина. Към края на живота си Сталин дори започнал сам да си готви и най-успешно се справял с шишовете на скара, т. нар. „шашлики“. [31](Вж. „Водка и коньяк лились рекой“.) Тази привичка на старини логически се вписва в растящото с годините му подозрение и мнителност към всичко, което му се слагало на трапезата, поради страхове да не бъде убит чрез отровна храна или напитка. Любопитен факт е, че сред личните готвачи на съветския вожд е бил Спиридон Путин – дядо на сегашния президент Владимир Путин.
На фона на жестокостта, антихуманната същност и диктаторската природа на нацисткия водач Адолф Хитлер е странен и донякъде алогичен неговият умерен и здравословен начин на хранене. Тиранинът бил безжалостен към другите, но не и към себе си. Какво е меню е предпочитал и какви са били кулинарните предпочитания на един от най-големите кръволози и масови убийци в човешката история? Известният историк, изследовател на Третия райх и биограф на Хитлер – проф. д-р Вернер Мазер, отбелязва, че фюрерът бил завършен вегетарианец (особено след 1931 година) с негативно отношение към месото и алкохола. За разлика от по-ранния си период, когато е похапвал обилно месни ястия и с удоволствие пиел бира, след като става канцлер и държавен глава на Германия през 1933 година, той започва да се придържа към удивително здравословен и лек режим на хранене. Причината? Според редица експертни твърдения, Хитлер е имал хронични стомашно-чревни проблеми и това го е накарало да се откаже от месото и месните продукти. Подобно на Сталин, нацисткият водач се е хранел в необичайни часове на денонощието – често пъти закусвал към 12.00 часа, обядвал следобед – до към 17.00 часа, и е вечерял късно – нерядко и в полунощ.
Дълго време обичайната му закуска се състояла от сухар и прясно мляко, чай от мента и лайка (отвреме навреме - ябълков) и някакъв плод – най-често ябълка. В сутрешното му меню постепенно започва да се появява и подсладен бял хляб. Хранителните му навици се променят в края на втората световна война, когато той изяждал големи количества шоколадови сладкиши. През този период основно място в закуската му заемат накиснатият в мляко суров и смелен овес, ограниченото количество орехи и настърганата ябълка. Хитлер все повече наблягал на диетичната кухня, включваща полезни семена, повече плодове и др.
В основните обедни ястия на фюрера преобладават грахът, бобът, лещата, зеленчуците, белените картофи, яйцата на очи. Сардините и чернодробните кнедли са били единственото изключение от категоричния му антимесояден стил. Любопитно е, че изисквал хлябът да му се поднася без кора и, че е обожавал кнедлите, независимо от това по какъв начин са били приготвени – печени, пържени или варени. Вечерята на фашисткия диктатор била повече от умерена – бяло сирене, белени картофи и сварени яйца. От неговото обкръжение свидетелстват, че Хитлер отново започнал да пие бира след стреса и ужаса, които преживял заради загубата на историческата битка за Сталинград през 1943 г. Това обаче не продължило дълго, тъй като той стриктно следял за килограмите си и когато забелязал, че започва да пълнее от наливането с пенливата напитка, спрял да я употребява [32].
Подобно на Сталин, нацисткият водач също се е страхувал за живота си особено от опасността да бъде отровен с храна. Поради тази причина Хитлер е имал на разположение 15 дегустатора, които са опитвали ястията му 45 минути преди той да започне да ги консумира [33]. Това звучи малко невероятно, но ако е вярно, определено се е отнасяло до гарантирането на сигурността на фюрера по време на масови сбирки, митинги, военни сборища и неизменните банкети по този повод.
2.3.Тайният живот и сексскандалите на политиците
Една от най-големите заблуди на политиците е, че могат да опазят в тайна личния си живот и особено частта, свързана с неговата двойнственост и интимност. Ако не всички, то поне по-голямата част от тайните на политиците рано или късно биват разкрити. В много голяма степен за тях са в сила библейските думи „Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае“, както и „Затова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.“ [34]. Тайната, добре е да се знае, не е нещо изцяло негативно, нито пък изцяло позитивно. Тя е незаменимо оръжие в политиката, дипломацията, бизнеса и въобще в живота на хората. Умението да се пази тайна има много лица – „конфиденциалност“, „дискретност“, „секретност“, и е ценно качество и предимство в комуникацията – била тя политическа, бизнес, междуличностна и всекидневна. Всеизвестно е, че потайността и двуличието на политиците може да застрашава обществения и държавния интерес. Поради тази причина не е правомерно върху тайния живот на политическите лидери да има постоянен „чадър“, особено, когато укриваните факти съдържат доказателства за нарушения на правовия ред, тежки провинения или престъпни деяния.
Всяка тайна на политика ли е прегрешението? Не, разбира се. Причината за една или друга тайна може да бъде съвсем човешка – чувство за страх, срам, неувереност, сантименталност и др., но трябва да е безвъпросно ясно, че не бива да се толерира тайната, която по същество представлява прегрешение и нарушение на правни или морални принципи. Правото на информираност е свещено право за всяко общество и за всеки член на обществото. Има много политически тайни, които са не просто „прегрешения“, а „престъпления“. Такива са, например, ситуациите, в които държавното и политическото ръководство на дадена страна крие от населението истината за катастрофи, бедствия и аварии. Тогава тези тайни могат да бъдат окачествени като престъпни тайни, защото застрашават живота, здравето и сигурността на хората. Достатъчно е да припомним Чернобил (в по-далечно минало) и Фукушима (в наше време).
Политикът често е заложник на своите тайни. Той е зависим от тяхното разкриване и публично достояние, което пък на свой ред го прави лесна мишена за манипулиране, шантаж и рекетиране. Отношението към темата за „политическата тайна“ и „професионалната тайна“ не може да бъде еднозначно. Съществуват тайни, чието опазване е първостепенен дълг на политическия лидер и такава е например държавната тайна, както и секретната информация, до която той има достъп по силата на служебните си правомощия. Спазването на професионалната тайна е гаранция, че политикът работи честно, независимо и принципно. Съгласно Кодекса за поведение на членовете на Европейската комисия (той се отнася както за служителите на европейските институции, така и за комисарите), членовете на институциите на Европейския съюз, членовете на комитетите, както и длъжностните лица и другите служители на ЕС са длъжни, дори и след като са престанали да изпълняват задълженията си, да не разкриват информация, включена в обхвата на професионалната тайна, в частност информация относно предприятия, техните стопански отношения или факторите за ценообразуване в тях [35].
Извън посочените по-горе примери, всяко неоправдано прикриване от страна на политика на важни факти, обстоятелства и детайли от гражданите, медиите и обществото заслужава порицание и осъждане.
Тайните, които могат да навредят на управляващите и властимащите са свързани най-вече със случаите на нарушаването на закона от тях, сключването на тайни спогодби, договори, анекси, корупцията, измамата и въобще онова политическо поведение, което поставя личния интерес над обществения, осигурява собственото облагодетелстване за сметка на държавата и народа. Когато някоя от тези и подобни на тях тайни стане публично известна, настъпва много голямо обществено брожение и дори може да се стигне да разцепване и противопоставяне на нацията. От какво зависи рискът да се стигне до мащабно противопоставяне вътре в самото общество? Зависи много от тайната, от това в каква степен тя е ощетила обществото и засегнала интересите на хората.
Безобидните тайни не подлагат на риск и изпитание професионалните и лични качества на политика. Маловажна е онази неизвестна подробност от политическата и чисто човешка дейност на държавника, която не пречи на успешното изпълнение на задълженията му и не е в ущърб на нацията. Това важи особено за личния живот и личното пространство на политическия лидер, които той има право да запази за себе си при условие, обаче, че прагът на защита на това пространство от медийното внимание е с доста по-нисък, отколкото на другите хора.
Големи политически афери като „Уотъргейт“ или „Рейнбоу уориър“ взривяват общественото мнение и главният виновник – най-често държавният глава, инкасира тежки удари по своята репутация. Някои тези разкрития, направени най-често от медии и разследващи журналисти, водят до подаване на оставки, преждевременно напускане на постове, предсрочно пенсиониране и др. Особено тежки са скандалните случаи, когато обществото се разделя на „за“ и „против“. Класически пример за това е прочутата афера „Драйфус“ в края на ХІХ век, когато френският офицер Алфред Драйфус е несправедливо осъден и заточен, заради приписана му държавна измяна (става дума за инсценирано предателство в полза на германците), а писателят Емил Зола излиза със статия „Аз обвинявам“ в негова защита. Френскатата нация е разцепена на две, но в крайна сметка, след намесата на президента Емил Лубе, Драйфус е освободен и реабилитиран [36].
В този контекст интимният живот и сексуалните тайни на политиците заемат любопитно и деликатно, но също така и важно място. За какво става дума? Сред най-големите тайни в политическия лайфстайл са извънбрачните връзки на политиците, техните интимни и сексуални тайни. Важно е отново да се вгледаме в емблематични казуси, свързани с тайния и двойнствен живот на такива прочути президенти, като Франсоа Митеран, Бил Клинтън, Франсоа Оланд и Еманюел Макрон.
Франсоа Митеран
Много са тайните, които е криел Франсоа Митеран, който без съмнение е един от най-успешните френски президенти. Първата голяма тайна е извънбрачната му връзка с Ан Пинжо, която е била с 27 години по-млада от него, и извънбрачната му дъщеря от нея - Мазарин. На погребението на президента през 1996 г. присъстват съпругата му Даниел и метресата Ан Пинжо, както и трите му деца – двамата сина от Даниел и извънбрачната дъщеря Мазарин. След смъртта на Митеран, любовницата му е принудена да напусне държавното жилище, осигурено й от президента, лишена е от държавна охрана и се премества да живее в малък апратемнт.
Когато двамата се запознават, Франсоа Митеран е на 46 години, а Ан Пинжо само на 19. През 2016 година тя разрешава да се издаде книга с любовната кореспонденция между нея и президента – 1218 писма, пропити с много нежност и любов. Преди да се съгласи да се публикуват интимните послания, разменяни помежду им, тя поставя условие да не участва в представянето на книгата и да не дава интервюта на медиите.
Как се отразява на рейтинга на Франсоа Митеран разкриването на неговата най-голяма интимна тайна? Колкото и да е учудващо - в никакъв случай отрицателно. Над 85 % от французите одобряват факта, че на неговото погребение присъстват една до друга законната му съпруга и неговата любовница. Френските граждани по-скоро са ядосани на британските медии, които вдигат ненужна врява върху този не особено значим факт, вместо да се фокусират върху събития, които си заслужават вниманието.
Втората голяма тайна на известния политик е, че още от 1981 година Митеран е знаел, че има рак на простатата (болест, от която по-късно той умира), но е наредил този факт да не бъде включван в годишните доклади за здравословното състояние на френския президент, за да не му бъде прекъснат предсрочно мандата и да остане извън политическата игра.
Франсоа Митеран е имал и други срамни тайни за неясни и некоректни политически действия. Докато е президент, името му е замесвано в различни политически скандали, свързани с подслушване на журналисти, финансови афери, потопяването на кораба „Рейнбоу Уориър“ на неправителствената екологична организация „Грийнпийс“, подпомагането на френски пронацисти да избягат от ударите на правосъдието и др. Паметливите, обаче, не пропускат да изтъкнат заслугите на Митеран за социалните реформи във Франция, за премахването на смъртното наказание, за по-добрата социална политика, за реализацията на редица гигантски проекти, в т.ч. и на високоскоростния влак TGV, както и за европейската интеграция и създаването на еврото като парична единица на еврозоната [37].
Мнозина се питат днес дали обстоятелството, че по времето на Митеран, когато мобилните и дигитални комуникации не са били толкова развити, е допринасяло за по-лесното опазване на тайната за личния живот? В известна степен отсъствието на социалните мрежи, мобилните телефони и като цяло на интернет по онова време са благоприятствали тайната любовна връзка на Митеран, но от медиите по правило не може нищо да убегне. Когато разбира, че пресата ще публикува разкритията си за неговата любовница и за извънбрачното му дете, Франсоа Митеран най-много се притеснява за своята законна съпруга Даниел Митеран и как тя ще понесе шока от публичното разгласяване на изневярата. Факт е, че Даниел е знаела за прелюбодейството, но не е подозирала, че то ще стане известно на всички, и затова Митеран се обръща с молба към сестра й да бъде до нея, когато ще научи новината в медиите.
Разкритията за тайният живот на Франсоа Митеран обаче не разочароват и не ядосват неговите избиратели. Французите за разлика от други националности не си слагат присърце изневерите на своите водачи още от Наполеоново време насам. Те, обаче, са особено чувствителни, когато издръжката на метресите и извънбрачните деца е за тяхна сметка – за сметка на данъкоплатците. Жителите на Франция побесняват, когато разберат, че парите им се харчат за скъпи жилища, коли, тоалети и луксозни воаяжи на високопоставените метреси. Иначе изневярата на президентите не се смята за кой знае какво държавно провинение, тъй като те също имат право на личен живот и – защо да не го кажем, цял свят знае какви любовчии са французите.
Бил Клинтън
Сексскандалът на президентът на САЩ Бил Клинтън е навярно най-мащабният за политик от толкова висок ранг през последните петдесет години. Тайните интимни отношения между Клинтън и неплатената стажантка в Белия дом – Моника Люински (тогава тя е на 21, а той на 49), започват през 1995 г. и приключват през 1997 г. Година по-късно започват да се появяват първите медийни публикации за тяхната афера, след което подобно на лавина започва да расте напрежението не само в политическото пространство, но и в цялото общество.
Скандалът ескалира в резултат на острите обвинения на независимия прокурор Кенет Стар, който преди това е разследвал съмнителна сделка на Клинтън със земя – т.нар. афера „Уайтуотър“ и образно казано, вече е имал зъб на Бил Клинтън. Прокурорът успява да сключи сделка с Моника Люински, която разказва в детайли за тайната си интимна връзка с президента в замяна на което пък е предпазена от съд и от прокурорски обвинения в лъжесвидетелство. Така на бял свят излизат пикантни подробности за „играта с пура“, еротичните посвещения от Клинтън към Моника върху книги, специалната и грижливо пазена рокля със следи от президентската семенна течност и какво ли още не [38].
Атаката срещу Клинтън, който отрича да е правил секс с Моника Люински цели всъщност да го дискредитира публично, но – което е и по-важно: да го уличи в лъжа и неискреност пред американския народ и в крайна сметка да го свали от поста чрез т.нар. импийчмънт. В ощо по-генерален план цялата дандания е на политическа основа – яростен сблъсък между републиканците, които са в опозиция, и демократите, които са на власт със своя победител в президентските избори Бил Клинтън, който впрочем е 42-ия президент на САЩ, управлявал успешно два мандата от 20 януари 1993 г. до 20 януари 2001 г.
В политологичен и юридически аспект казусът Клинтън – Люински може да бъде пример за властови интриги и боричкания; за противоречиво политическо поведение; за тънкия лед, по който се движи всеки един държавник, водещ таен живот и, който, тъкмо поради тази причина е застрашен от риска да бъде разобличен и осъден – било то морално или пък правно. Вярно е, че провинението може да има етична страна, но то би могло да доведе и до сваляне от власт на онзи лидер, който скрие истината в съда и лъжесвидетелства, с което пък да се лиши от доверието на обществото, народа и медиите.
Този казус е много показателен и за механизмите на публичната комуникация, връзките с обществеността и изграждането на политически имидж. На теория един такъв мегаскандал със сексуален сюжет, свързан с извънбрачната връзка на американския президент и негова стажантка (или по-скоро стажантка в неговата администрация) би трябвало да доведе до жесток срив в имиджа на държавния глава и непоправими щети върху неговата репутация. В действителност негативен ефект от „срамните“ разкрития за президента има, но той съвсем не е толкова гибелен и разрушителен.
Постъпката на Бил Клинтън е осъдена от много хора и институции, но така или иначе общественото мнение е по-скоро на негова страна, тъй като усеща политическата мотивация на републиканците да се „хванат за нещо“, което да унишожи политически техния опонент – президента на демократите. Обикновените американци, които не хранят илюзии относно реалния живот, в т.ч. и сексуалните забежки, и извънбрачните връзки, дори проявяват съчувствие към Бил Клинтън, а някои – колкото и да звучи странно, дори са респектирани пред тази негова сексуална активност и смелост. Не е за подценяване и факта, че първата дама – Хилари Клинтън, застава плътно до съпруга си и демонстрира подкрепа и семейно единство. Това прави и тяхната дъщеря Челси. Отделен въпрос е обаче дали Хилари искрено вярва на съпруга си или пък сключва сделка с него, за да й се отблагодари и той един ден?
В комуникационен план Бил Клинтън не понася кой знае какви щети, а успява да консолидира около себе си подръжниците си и не само да запази, но и на моменти да повиши изненадващо своя рейтинг на одобрение. Подобно нещо не би се случило, ако избирателите бяха недоволни и от справянето на президента с държавните дела и с главните му ангажименти, свързани със сигурността, благополучието и стандарта на живот на американците.
Моника Люински става свръхпопулярна, но тази огромна известност е със силно негативен знак. Години наред бившата стажантка в Белия дом и любовница на президента е обект на словесен публичен линч, масирани подигравки, медийни гаври и цялостно окарикатуряване. За разлика от Клинтън, тя не получава никакво или почти никакво съчувствие и подкрепа, и дълго страда от психическия и емоционален тормоз и ужасен стрес. По-късно Моника Люински започва да споделя своя опит чрез участие в публични дискусии, форуми и лектории, развивайки темата за „културата на унижението“ и за ескалацията на масовата обида против личността й в началото на интернет ерата. В своите изяви тя се обявява против кибертормоза и въобще против злоупотребата със силата и властта на социалните мрежи и социалните медии [39].
Днес мнозина продължават да се питат как е възможно един толкова сериозен политик да се изложи като ученик и да попадне в капана на една млада, амбициозна и апетитна жена (според някои свидетелства Моника Люински се е обличала предизвикателно, когато е отивала на работа в Белия дом и по принцип имала наклонност към по-възрастни мъже)?
Обясненията могат да бъдат най-различни. Като се започне с това, че Бил Клинтен не е нито първият нито пък последният американски президент с палаво поведение, от една страна. От друга страна, връзката с Моника Люински не е единствена в живота му, а една от многото негови сексуални авантюри (според някои източници - десетки, а според други - стотици). От трета страна, важна причина за този сексскандал е и лекомислието на президента. Това, че той си въобразява, че тайните му връзки никога няма да излязат наяве и, че медиите (така както навремето са си затваряли очите за похожденията на Джон. Ф. Кенеди, който впрочем е кумир на Клинтън) ще му осигурят комфорт в това отношение. Фриволният стил на политическо поведение и самозабравата в резултат на високите властови позиции също са сред предпоставките за скандалите, свързани с разкритията за тайния и интимен живот на политически лидери като Бил Клинтън.
Франсоа Оланд
Бившият френски президент остава в най-новата история на Франция със силните си и слаби страни, рефлектиращи върху резултатите от неговото управление – икономически и социални. За мнозина, обаче, личният му таен живот е по-интересен, защото е цветист и скандален. Преди да започне любовната му афера с актрисата Жюли Гайе, френският президент има два брака. Първият – при това продължителен, е със Сеголен Роял, от която са четирите му деца. По време на връзката си с неговата метреса Жюли Гайе, той е женен за Валери Трирвильор – френска журналистка с остър и хаплив език, която е работила иизвестно време и в „Пари мач“.
Каква, съвсем накратко, е любовната история на Франсоа Оланд и Жюли Гайе, и отразява ли се тази интимна афера зле на политическия имидж на президента? Оланд се влюбва в Жюли Гайе по време на предизборната президентска кампания, в която младата и харизматична актриса взема участие като се снима в клип за политическата реклама на бъдещия президент. По това време той е на 59, а тя на 41 години. Техните тайни срещи зачестяват, а Франсоа Оланд има неблагоразумието да посещава любимата си, карайки без никаква охрана малък мотоциклет, т.нар. скутер, добре дегизиран, за да не бъде разпознат.
Връзката им, обаче, е разкрита от журналисти и в медиите скоро се появяват фотографии на високопоставения маскиран моторист със съответния мото шлем, който е идентифициран по...обувките. Критиките и обвиненията към президента за непредпазливост са основателни, тъй като той би могъл да бъде отвлечен – примерно от терористи, което пък – на свой ред, би застрашило националната сигурност на страната. Избухва грандиозен скандал, но той е подхранван най-вече от чуждестранните медии – британски и американски, докато френските са по-сдържани, зачитайки правото на личен живот на своя президент.
Възниква въпросът дали обществото има право да знае какви ги върши държавния му глава? Социологическите данни сочат, че само 23% от французите са на мнение, че интимната сага на Франсоа Оланд с Жюли Гайе засяга „обществения интерес”, а 77% от анкетираните отстояват позицията, че президентът е този, който определя какъв да бъде личния му живот [40]. Едно от прадоксалните, но и забавни неща в любовния казус на Оланд е, че французите го избират като контрапункт на Никола Саркози и един от мотивите им, е че той няма скандален имидж, че е нормален, естествен и прям човека, а истината се оказва по-различна.
Жюли Гайе, обаче, съвсем не е основният фактор за влошаване на политическия имидж на френския президент. Големите удари върху неговата кариера и управленска репутация всъщност са разкритията за неговия корумпиран финансов министър Жером Каюзак и притежаваните от него нелегални банкови сметки в Швейцария и Сингапур, както и за данъчните му измами и пране на пари [41]. Има и други основания, които са причина все по-малко французи в допитванията до тях да сочат Оланд като президент, който защитава интересите на Франция, като искрен и лоялен държавник и като компетентен и отговорен политик.
...Сексскандали от рода на грандиозните разкрития за Бил Клинтън, Франсоа Митеран и Франсоа Оланд е имало и ще има. Те не са слагани под общ знаменател, нито пък са осъждани винаги остро и строго. Междукултурните различия допринасят и за различното отношение на гражданите, медиите и обществото към интимните прегрешения на политическите лидери. В някои държави на прекалено свободното поведение на президентите се гледа отгоре-отгоре, но в други то си е основателна причина за оставки и сваляне от високите постове. Все пак избирателите са в правото си да очакват и изискват от своя фаворит и водач чиста репутация, неопетнен имидж и висока морална норма. Те са и в правото си да зададат въпроса дали след като загърбва верността към семейните ценности, политическият лидер няма фриволно да измени и на техните интереси, на тяхната държава. Ето върху какво трябва да се замисли всеки амбициозен и отговорен политик, преди лекомислено да свали ципа на панталона си.
Еманюел Макрон
Настоящият френски президент Еманюел Макрон за разлика от свои предшественици няма някакви страшни лични тайни (или поне до този момент такива не са разкрити), но пък е първият френски политик от такъв мащаб с толкова голяма възрастова разлика със своята съпруга – при това в нейна полза. Ако трябва да се търси голямата тайна в живота му, то такава има, но тя е в юношеското му минало. Но какъв е характерът на тази толкова коментирана любовна история между него и сегашната първа дама на Франция?
Връзката между шестнадесетгодишният Еманюел Макрон и четиридесет и една годишната Бриджит Озиер е типична история за увлеченията и влюбванията на ученици в техните учителки. Тази история обаче завършва с брак, когато 29-годишният Еманюел Макрон се жени за най-голямата си любов в своя живот – бившата му учителка по драма – 53 годишната Бриджит Макрон. В началото техните отношения са били пазени в дълбока тайна от родителите на Макрон, но когато те разбират - побесняват и гневно заявяват на Бриджит да стои далеч от сина им, докато той е непълнолетен.
Френската нация е толерантна и широко скроена и е свикнала на най-различни сюрпризи, свързани с любовния живот на своите управници. Тя не е шокирана от обстоятелството, че техният президент е с 24 години по-млад от своята съпруга. Французите по-скоро са изумени от факта, че една учителка си е позволила непозволеното – а именно да започне връзка със свой ученик, който не е навършил пълнолетие [42]. Френската общественост става особено критична и остра по адрес на Бриджит Макрон, когато разбра, че тя е твърде разхитителна в харченето на средства. Упреците имаше както за изразходването на много средства за нови чинии за Елисейския дворец, така и за направените големи разходи за цветя, предназначени за официалната резиденция на френския президент. За украсата на Елисейския дворец били похарчени – и то по време на кризата с коронавируса, половин милиона евро – значително повече, отколкото преди. Заради всичко това съпругата на Еманюел Макрон бе сравнена с Мария Антоанета - пословична със своята разточителност [43].
Президентското семейство често е критикувано, че води прекалено луксозен начин на живот, както и че самият президент дава много пари за собствения си грим – десетки хиляди евро годишно и др. Но не бива да се подминава и фактът, че Брижит Макрон е и много обичана и уважавана. Тя получава стотици писма дневно, в които французойките й благодарят за примера, който дава относно това, как една жена може да изглежда привлекателно на всяка възраст.
Заключение
Динамиката на политическия живот ускорено води до размиване на границите между публично и лично, между политическо поведение и всекидневно съществуване. Този тренд предполага промяна в стила на общуване на политиците по посока на по-голям реализъм, естественост и атрактивност. Хибридизацията на политика, лайфстайл и развлечение или още т.нар. „политеймънт“, все повече се очертава като устойчива характеристика на постмодерната и метамодерната политическа ситуация.
Медиатизирането на лайфстайл ценностите и личния живот на политиците спомага за по-ефективното комуникационно сцепление с електората и обществото, като допринася за прозрачността в политиката и доверието към лидерите и политическата система. Посланията, които се изпращат по неформален начин, в неофициална и всекидневна среда, гарнирани с чувство за хумор – самоирония или пък добронамерени и находчиви шеги, са по-разбираеми, по-лесно възприемчиви особено за аполитичните хора и младото поколение. По този начин политическото общуване става по-емоционално, по-убедително и по-ефективно.
Когато се анализира постмодерният феномен „политеймънт“ в структурата на политическата комуникация, ключов момент е изясняването на риска от профанирането на политиката и опасността от дискредитирането на политическата класа. Този риск става съвсем реален, когато политикът прекалено се вживее в ролята на шоумен и палячо, и обърне гръб на най-важното: генералната мисия на политическия мениджмънт, конкретната работа на политиците за благото на хората, за подобряване на живота им, за следването и спазването на законите, на справедливостта и правата на гражданите. Допускането на цинични прояви, вулгарни изрази и парвенюшко поведение удря жестоко не само по имиджа и репутацията на отделния политик, а и като цяло върху политиката. Това е и една от сериозните причини за широко разпространеното мнение, че „политиката е мръсна работа“.
В същото време двустранното проникване в корелацията политика – развлечение има доказано положителни ефекти: разпространяване на по-автентична, достоверна и пълноценна информация за политиците; редуциране на формалността и бездушието в отношенията между управляващи и управлявани; катализиране на положителни нагласи и доверие на електората към властимащите.
Качеството и предимството на политеймънта е в засилването на реализма в политиката, в скъсяването на дистанцията между „онези горе“ и „тези долу“, в активизирането на истинската неподправена политическа комуникацияи нейното еманципиране от досегашния й консервативен и в известен смисъл – изтъркан, модел.
__________
* Транскрипцията на „politainment” на български език се среща в дублетните форми „политеймънт“ и „политейнмънт“. Тук за улеснение ще използваме „политеймънт“.
Бележки
[1] Стойков, Любомир. Инфотейнмънт: другото име на медийното развлечение // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2010, № 4 [cited 20.12.2021]. Available from: http://www.media-journal.info/?p=item&aid=72.
[2] Nieland, Jörg-Uwe. Politainment. Wiley Online Library. First published: 05 June 2008 [cited 20.12.2021]. Available from: https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/9781405186407. wbiecp047; Riegert, Kristina, Collins, Sue. Politainment. The International Encyclopedia of Political Communication. First published: 04 January 2016 [cited 20.12.2021]. Available from: https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/9781118541555.wbiepc157; Richards, Barry. The Emotional Deficit in Political Communication. In: “Political Communication”, 2004 / 21:3, pp. 339-352 [cited 04.12.2021]. Available from: https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/1058460 0490481451 и др.
[3] Politainer. Word Spy The Word Lover’s Guide to New Words. Posted: August 8, 2003 [cited 20.12.2021]. Available from: http://wordspy.com/index.php?word=politainer.
[4] Стойков, Любомир. Политика и поп-култура (Знаменитостта и комуникативните перспективи на модерния политик ) // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2013, № 18 [cited 20.12.2021]. Available from: http://www.media-journal.info/?p=item&aid=241 .
[5]Van Zoonen, Liesbet. Entertaining the citizen: When politics and popular culture converge. Oxford: Rowman and Littlefield, 2005 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.amazon.com/Entertaining-Citizen-Politics-Converge-Institutions/dp/074252907X.
[6] Стойков, Любомир. Политейнмънт или развлекателният стил в политиката. „Fashion Lifestyle Magazine“, бр. 113, юли 2021 [cited 20.12.2021]. Available from: https://www.fashion-lifestyle.bg/to_the_reader_broi_113.
[7] Dörner, Andreas. Politainment. Politik in der medialen Erlebnisgesellschaft. Frankfurt/M.: Suhrkamp Verlag, 2001, S.33 [cited 09.12.2021]. Available from: https://www.amazon.de/Politainment-Politik-medialen-Erlebnisgesellschaft-suhrkamp/dp/3518122037; Klingelhöfer, Stefan. Andreas Dörner: Politainment. Politik in der medialen Erlebnisgesellschaft. Frankfurt/M.: Suhrkamp Verlag 2001. In: MEDIENwissenschaft: Rezensionen/Reviews, 2/2002, S.160 [cited 09.12.2021]. Available from: https://archiv.ub.uni-marburg.de/ep/0002/article/view/2252/2167 .
[8] Dörner, A. Politainment versus Mediokratie-Potenziale unterhaltender Kommunikationsformen in der Politik. Thesenvortrag, Cologne Conference/Medienforum NRW, 21 Juni 2002 [cited 10.12.2021]. Available from: https://docplayer.org/71539109-Politainment-versus-mediokratie.html.
[9] Ibid.
[10] Стойков, Любомир. Постмодернизъм и визуална култура // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2011, № 10 [cited 27.12.2021]. Available from: https://media-journal.info/?p=item&aid=159 .
[11] See more: Yousef, Tawfiq; Henriques, Gregg и др. ] Yousef, Tawfiq. International Journal of Language and Literature. June 2017, Vol. 5, No. 1, pp. 33-43[cited 27.12.2021]. Available from: http://ijll-net.com/journals/ijll/Vol_5_No_1_June_2017/5.pdf ; Henriques, Gregg. What Is Metamodernism? In: „Psychology Today“. Posted April 17, 2020 [cited 27.12.2021]. Available from: https://www.psychologytoday.com/us/blog/theory-knowledge/202004/what-is-metamodernism .
[12] Вж. Стойков, Любомир. Култура и медии. 3-о изд. София: СУ „Св.Кл.Охридски”, 2017, с. 251 – 255.
[13] Вж. Стойков, Любомир. Политикът като звезда и знаменитост. In: Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 07 юни 2013 [cited 27 December 2021]. Available from: https://www.newmedia21.eu/analizi/politika-t-kato-zvezda-i-znamenitost/; Стойков, Любомир. Инфотейнмънт: другото име на медийното развлечение // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2010, № 4. Available from: http://www.media-journal.info/?p=item&aid=72 и др.
[14] Postman, Neil. Amusing Ourselves to Death: Public Discourse in the Age of Show Business. – New York: Penguin, 1985.
[15] Iannucci, Armando. Welcome to the world of Politainment. The Telegraph, 12 June 2004 [cited 04.12.2021]. Available from: https://www.telegraph.co.uk/comment/personal-view/3607128/ Welcome-to-the-world-of-Politainment.html ; Almond, Steve. The Age Of Politainment: How Celebrity Has Devoured Our Civic Culture. WBUR, November 12, 2015 [cited 04.12.2021]. Available from: https://www.wbur.org/cognoscenti/2015/11/12/donald-trump-snl-ratings-steve-almond и др.
[16] Хапливите прозрения на Уинстън Чърчил. Двуезично изд. Прев. от англ. Йордан Пискулийски. София: A&T, 2005, с.100 – 126.
[17] 20 острых шуток королевской семьи.„Marie Claire“, 07.10.2021 [cited 22.11.2021]. Available from: https://www.marieclaire.ru/stil-zjizny/redko-no-metko-7-ostroumnyih-vyiskazyivaniy-vladimira-putina-o-svoey-lichnoy-jizni/; Елизабет ІІ и Буш си разменят шеги. DarikNews.bg, 9 май 2007[cited 23.11.2021]. Available from: https://dariknews.bg/novini/liubopitno/elizabet-i-bush-si-razmenqt-shegi-142809 и др.
[18] Reagan tells Soviet jokes. In: Youtube, 18.03.2008 [cited 22.11.2021].Available from:https://www.youtube.com/watch?v=mN3z3eSVG7A .
[19] Пак там.
[20] Редко, но метко: 9 остроумных высказываний Владимира Путина о своей личной жизни. „Marie Claire“, 07.10.2021 [cited 22.11.2021]. Available from: https://www.marieclaire.ru/stil-zjizny/redko-no-metko-7-ostroumnyih-vyiskazyivaniy-vladimira-putina-o-svoey-lichnoy-jizni/ .
[21] Curnow, Robyn. CNN, December 6, 2013 [cited 22.11.2021]. Available from: https://edition.cnn.com/2013/12/05/world/africa/nelson-mandela-humor/index.html . Mkhondo, Rich. Laughing his way through life. IOL, Dec 9, 2013 [cited 22.11.2021]. Available from: https://www.iol.co.za/the-star/laughing-his-way-through-life-1619439и др.
[22] Reid, J.C. Smoked meats and presidents: The return of barbecue diplomacy? „Houston Chronicle“, March 4, 2016 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.houstonchronicle.com/entertainment/restaurants-bars/bbq/article/Smoked-meats-and-presidents-The-return-of-6871080.php#photo-9503638; Moss, Robert F. Barbecue: The History of an American Institution, Revised and Expanded Second Edition. Tuscaloosa, Alabama: University of Alabama Press, 2020; Shahin, Jim. Smoke Signals: Presidential grilling. “The Washington Post”, February 21, 2012 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.washingtonpost.com/blogs/all-we-can-eat/post/smoke-signals-presidential-grilling/2012/02/21/gIQA3OlgRR_blog.html; Meathead, Contributor. LBJ, BBQ Diplomacy, and the Great BBQ That Never Happened. „The Huffington Post”, 02/24/2014 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.huffpost.com/entry/lbj-bbq-diplomacy-and-the_b_4804328.
[23] Yalta, The Twilight of the Big Three. A Martange Production. With the Participation of France Televisions. Produced by Nathalie Cottet and Fred Lusa. A Film Written and Directed by Emilie Lançon. Viasat History, April 11, 2018.
[24] 5 Surprising Things You Didn’t Know About Margaret Thatcher. Helping to develop soft serve ice cream was one of the former prime minister`s lesser known accomplishments. In: National Geographic, April 8, 2013 [cited 24.11.2021]. Available from: https://www.nationalgeographic.com/pages/article/surprising-things-margaret-thatcher ; Ellicott. Claire. The Lady was for churning! Archives reveal how Mrs Thatcher loved English cheese… but always avoided garlic, In: Daily Mail, 20 July 2017 [cited 24.11.2021]. Available from: https://www.dailymail.co.uk/news/article-4712030/Margaret-Thatcher-loved-cheese-avoided-garlic.html.
[25] Тачър, Маргарет. Годините на Даунинг стрийт. Първа част. София: ”Слънце”, 1995, с. 38.
[26] Вж. подробно: Ellicott. Claire. The Lady was for churning! Archives reveal how Mrs Thatcher loved English cheese… but always avoided garlic, In: Daily Mail, 20 July 2017 [cited 24.11.2021]. Available from: https://www.dailymail.co.uk/news/article-4712030/Margaret-Thatcher-loved-cheese-avoided-garlic.html; Travis, Alan.Thatcher went to work on an egg, her private papers from 1979 show. In: „The Guardian“, 30 Jan 2010 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.the guardian.com/politics/2010/jan/30/thatcher-papers-1979-online-eggs; Hadley, Katherine. Margaret Thatcher: “My Face, My Figure, My Diet”. The Sun, 16 March 1979. In: Margaret Thatcher Foundation [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.margaretthatcher. org/ document/ 103811.
[27] Collman, Ashley. Vladimir Putin and Xi Jinping made Russian pancakes with caviar, and the photos are incredible. „Insider”, Sep 11, 2018 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.businessinsider.com/vladimir-putin-xi-jinping-made-pancakes-photos-2018-9 .
[28] Las dietas de Sánchez, Putin, Trump y Merkel (y cómo influyen en política alimentaria). ACV, 05/03/2020 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.elconfidencial.com/alma-corazon-vida/2020-03-05/dietas-sanchez-putin-trump-politicas-alimentarias_2482368/.
[29] Reilly, Jonathan. JUST ADD WATER. Theresa May has turned her talents to cooking after stepping down as PM and has 150 cookbooks. „The Sun”, 24 Jan 2020 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.thesun.co.uk/news/10814822/theresa-may-has-turned-her-talents-to-cooking/ ; Maidment, Jack. Theresa May reveals she is learning to ‘cook one new recipe every week’ as she tries to get used to life after Downing Street. „Daily Mail”. 24 January 2020 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.dailymail.co.uk/news/article-7924441/Theresa-reveals-learning-cook-one-new-recipe-week.html ; Favorite foods of world leaders past and present. „Lovefood” [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.lovefood.com/gallerylist/62256/favorite-foods-of-world-leaders-past-and-present .
[30] Йенсен, Бент. Сталин. Демонът на една империя. София: ИК „Персей“, 2007, с. 94 - 95.; Holodny, Elena, Macias, Amanda. The Eccentric Eating Habits Of 9 Ruthless Dictators.In: Business Insider, Nov 13, 2015 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.businessinsider.in/The-favorite-foods-and-eccentric-eating-habits-of-9-ruthless-dictators/articleshow/49771994.cmsи др.
[31] „Водка и коньяк лились рекой“. Как развлекался Сталин, пока миллионы умирали на войне. „Lenta.ru”, 23 сентября 2018 [cited 25.11.2021]. Available from: https://lenta.ru/articles/2018/09/23/feastinthetimeofwar/.
[32] Вж. подробно: Мазер, Вернер. Адолф Хитлер. Легенда. Мит. Действителност. София: ”Репортер”, 1995, с. 184 – 216.
[33] Holodny, Elena, Macias, Amanda. The Eccentric Eating Habits Of 9 Ruthless Dictators.In: Business Insider, Nov 13, 2015 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www. businessinsider. in/ The-favorite-foods-and-eccentric-eating-habits-of-9-ruthless-dictators/articleshow/49771994.cms.
[34] Лука 12 глава. Библия БГ [cited 25.11.2021]. Available from: https://biblia.bg/index.php?k=42&g=12&tr1=1
[35] Вж. Кодекс за поведение на членовете на Европейската комисия. Официален сайт на Европейския съюз [cited 25.11.2021]. Available from: https://ec.europa.eu/info/about-european-commission/service-standards-and-principles/ethics-and-good-administration/commissioners-and-ethics/code-conduct-members-european-commission_bg .
[36] Вж. Которн, Найджъл. Най-големите политически скандали на света. София: „Унискорп“, 2004, с. 100 – 103.
[37] Пак там, с. 108 – 110; Вж. също: Henley, Jon. Mitterrand still popular, despite years of scandal. „The Guardian“, 10 May 2001 [cited 25.11.2021]. Available from: http://www. theguardian. com/world/2001/may/10/jonhenley .
[38] Вж. Которн, Найджъл. Най-големите политически скандали на света. София: „Унискорп“, 2004, с. 12 – 24; Hills, Megan C. How the Monica Lewinsky and Bill Clinton affair unfolded - and how Lewinsky is set to `reclaim the narrative` 22 years on. Evening Standard, 16 Apr 2020 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.standard.co.uk/insider/celebrity/monica-lewisnky-scandal-bill-clinton-impeachment-explained-a4415421.html; Waxman, Olivia B., Fabry, Merrill. From an Anonymous Tip to an Impeachment: A Timeline of Key Moments in the Clinton-Lewinsky Scandal. Time, May 4, 2018 [cited 25.11.2021]. Available from: https://time.com/5120561/bill-clinton-monica-lewinsky-timeline/; A Chronology: Key Moments In The Clinton-Lewinsky Saga. CNN: 1995 – 1998 [cited 25.11.2021]. Available from: https://edition.cnn.com/ALLPOLITICS/1998/ resources/ lewinsky/timeline/; Chappet, Marie-Claire. The truth behind Impeachment: American Crime Story. The fascinating and complex history that inspired the show. Harper`s BAZAAR, Aug 24, 2021 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.harpersbazaar.com/uk/culture/culture-news/a37372956/ impeachment-american-crime-real-story-explained/; Lawler, Kelly. `Impeachment: American Crime Story,` despite stellar cast, is disappointing treatment of Clinton/Lewinsky saga. USA TODAY, 2.09.2021 [cited 25.11.2021]. Available from: https://eu.usatoday.com/story/entertainment/tv/ 2021/ 09/02/ impeach ment-review-clinton-lewinsky-series-should-better/5602718001/ .
[39] Lewinsky, Monica. The price of shame. TED, 21.03.2015 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.youtube.com/watch?v=H_8y0WLm78U.
[40] Freedland,Jonathan. Sex, politics and François Hollande: how France plays by its own rules.“The Guardian”, 14 Jan 2014 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www. theguardian. com/commentisfree/2014/jan/14/sex-politics-francois-hollande-affair-media ; Preston. Peter. What is privacy? Ask Hollywood, not François Hollande. “The Guardian”, 19 Jan 2014 [cited 22.11.2021]. Available from: https://www.theguardian. com/media/ 2014/jan/ 19/privacy-hollywood-francois-hollande; 77% от французите смятат, че любовната връзка на Оланд е лична тема. В. „24 часа“, 14.01.2014 [cited 22.11.2021]. Available from: https://www.24chasa.bg/Article/2910744 ; Маринова, Пенка. Скандалният имидж на френските президенти: Франсоа Митеран, Никола Саркози и Франсоа Оланд. Магистърска теза. УНСС, катедра „Медии и обществени комуникации“. Научен ръководител проф. д.н. Любомир Стойков. София, 2014 и др.
[41] French tax fraud trial of disgraced former minister Cahuzac opens .“The Guardian”, 8 Feb 2016 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.theguardian.com/world/2016/feb/08/french-tax-trial-of-disgraced-former-minister-cahuzac-opens ; Former French budget minister Cahuzac sentenced to two years in prison. In: FRANCE 24, 15/05/2018 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.france24.com/en/20180515-france-former-budget-minister-cahuzac-sentenced-two-years-prison и др.
[42] McBride,Caitlin. Brigitte Macron `lost all her friends` after starting relationship with Emmanuel as a teen, new book claims. “Independent”, January 18 2018 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.independent.ie/style/celebrity/celebrity-news/brigitte-macron-lost-all-her-friends-after-starting-relationship-with-emmanuel-as-a-teen-new-book-claims-36503700.html; Sebastian, Micha el.Who Is Brigitte Trogneux? 5 Things to Know About the New First Lady of France. In: “Marie Claire”, May 09, 2017 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.marieclaire. com/ politics/ news/a27058/brigitte-trogneux-france-first-lady-facts/ .
[43] Wheaton, Oliver. Macron criticised for spending £44,000 on plates after attacking `crazy amount of cash` France puts into welfare. “Independent”, 15 June 2018 [cited 25.11.2021]. Available from: https://www.independent.co.uk/news/world/europe/macron-plates-spending-france-welfare-reform-elysee-palace-brigitte-a8400826.html ; Bickerton, James. Emmanuel Macron blasted for `shameful` £540,000 splurge of taxpayer money on flowers. In: “Express”, Jan 11, 2021 [cited 23.11.2021]. Available from: https://www.express.co.uk/news/world/1382308/Emmanuel-Macron-news-French-president-Elysee-Palace-flowers-coronavirus-Brigitte-ontи др.
Библиография
Аристотел. За поетическото изкуство. Превод и встъп. ст. Александър Ничев. София: “Наука и изкуство”, 1975.
Аристотел. Политика. Превод Анастас Герджиков. София: „Отворено общество“, 1995.
„Водка и коньяк лились рекой“. Как развлекался Сталин, пока миллионы умирали на войне. „Lenta.ru”, 23 сентября 2018. Available from: https://lenta.ru/articles/2018/09/23/ feastin the time ofwar/ [25.11.2021].
Гицов, Мартин. Шегите на Берлускони. БНТ, 04.10.2010. Available from: https://bntnews.bg/bg/a/38027-shegite_na_berluskoni [23.11.2021].
20 острых шуток королевской семьи. „Marie Claire“. Available from: https://www.marieclaire.ru/stil-zjizny/10-ostryih-shutok-korolevskoy-semi/ [23.11.2021].
Елизабет ІІ и Буш си разменят шеги. DarikNews.bg, 9 май 2007. Available from: https://dariknews.bg/novini/liubopitno/elizabet-i-bush-si-razmenqt-shegi-142809 [23.11.2021].
Игнатова, Ина. Диетолози анализираха начина на хранене на Владимир Путин, Ангела Меркел и Доналд Тръмп. Banker Special. Available from: https://special.bg/dietolozi-analiziraha-natchina-na-hranene-na-vladimir-putin-angela-merkel-i-donald-tramp/ [25.11.2021].
Йенсен, Бент. Сталин. Демонът на една империя. София: ИК „Персей“, 2007.
Какви са хобитата на световните лидери? Profit.bg, 09.08.2021. Available from: https://profit.bg/svezho/kakvi-sa-hobitata-na-svetovnite-lideri/ [25.11.2021].
Мазер, Вернер. Адолф Хитлер. Легенда. Мит. Действителност. София: ”Репортер”, 1995, с. 184 – 216.
Китанов, Борис. „Politаinment: как симбиозата между политика и развлечение в медиите променя и обезличава Политическото. Случаят „България”. Магистърска теза. СУ „Св. Климент Охридски“. Философски факултет, катедра „Политология“. Научен ръководител д-р Иво Инджов. София, 2013.
Кодекс за поведение на членовете на Европейската комисия. Официален сайт на Европейския съюз. Available from: https://ec.europa.eu/info/about-european-commission/service-standards-and-principles/ethics-and-good-administration/commissioners-and-ethics/code-conduct-members-european-commission_bg[25.11.2021].
Которн, Найджъл. Най-големите политически скандали на света. София: „Унискорп“, 2004.
Лука 12 глава. Библия БГ. Available from: https://biblia.bg/index.php?k=42&g=12&tr1=1
[25.11.2021].
Нелсън Мандела на 90. Дойче веле, 19.07.2008. Available from: https://www.dw.com/bg/%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%8A%D0%BD-%D0%BC% D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-90/a-3490376 [22.11.2021].
Маринова, Пенка. Скандалният имидж на френските президенти: Франсоа Митеран, Никола Саркози и Франсоа Оланд. Магистърска теза. УНСС, катедра „Медии и обществени комуникации“. Научен ръководител проф. д.н. Любомир Стойков. София, 2014.
Петрова, Александрина. Диетата на Маргарет Тачър: Как отслабва Желязната лейди. View Sofia, 11.05.2017. Available from:https://www.viewsofia.com/article/36218/more/ Dietata-na-Margaret-Tachar%3AKak- [25.11.2021] .
Петрова, Силвия. Политиката и хуморът – допустимо и недопустимо. БНР, 29.11.20. Available from: https://bnr.bg/post/101380458/politikata-i-humorat-dopustimo-i-nedopustimo [22.11.2021].
Путин: Не се безпокойте за личния ми живот, обичам и съм обичан. Mediapool.bg, 18 декември 2014 г. Available from: https://www.mediapool.bg/putin-ne-se-bezpokoite-za-lichniya-mi-zhivot-obicham-i-sam-obichan-news228509.html [22.11.2021].
Редко, но метко: 9 остроумных высказываний Владимира Путина о своей личной жизни. „Marie Claire“, 07.10.2021 Available from: https://www.marieclaire.ru/stil-zjizny/redko-no-metko-7-ostroumnyih-vyiskazyivaniy-vladimira-putina-o-svoey-lichnoy-jizni/ [22.11.2021].
Роналд Рейгън разказва вицове за СССР. OFFnews, 29 ноември 2016 г. Available from: https://offnews.bg//ronald-rejgan-razkazva-vitcove-za-sssr-video-641072.html [22.11.2021].
77% от французите смятат, че любовната връзка на Оланд е лична тема. В. „24 часа“, 14.01.2014. Available from: https://www.24chasa.bg/Article/2910744 [22.11.2021].
Стойков, Любомир. Инфотейнмънт: другото име на медийното развлечение // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2010, № 4. Available from: http://www.media-journal.info/?p=item&aid=72 [20.12.2021].
Стойков, Любомир. Политика и поп-култура (Знаменитостта и комуникативните перспективи на модерния политик ) // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2013, № 18. Available from: http://www.media-journal.info/?p=item&aid=241 [20.12.2021].
Стойков, Любомир. Политикът като звезда и знаменитост. In: Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 07 юни 2013 Available from: https://www.newmedia21.eu/analizi/politika-t-kato-zvezda-i-znamenitost/ [27 December 2021].
Стойков, Любомир. Култура и медии. 3-о изд. София: СУ „Св.Кл.Охридски”, 2017, с. 251 – 255.
Стойков, Любомир. Политейнмънт или развлекателният стил в политиката. „Fashion Lifestyle Magazine“, бр. 113, юли 2021. Available from: https://www.fashion-lifestyle.bg/to _the_ reader_ broi_113 [20.12.2021].
13 остроумни цитата и шеги от принц Филип. Cosmopolitan.bg. Available from:http://www.cosmopolitan.bg/svetut-okolo-teb/13-ostroumni-citata-i-shegi-ot-princ-filip. html [23.11.2021].
Уникалната диета на Желязната лейди. „Стандарт“, 14 юли, 2021. Available from: https://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/unikalnata-dieta-na-zhelyaznata-leydi-466507. html [25.11.2021].
Хапливите прозрения на Уинстън Чърчил. Двуезично изд. Прев. от англ. Йордан Пискулийски. София: A&T, 2005, с.100 – 126.
Цветкова, Рая. Крах на сериозността. Конструиране на политически имидж чрез лайфстайл пресата. Дисертационен труд за присъждане на образователна и научната степен „доктор”. Научен ръководител доц. Георги Лозанов. ФЖМК при СУ „Св. Климент Охридски“. София, 2017.
Шегите и гафовете на Силвио Берлускони. Vesti.bg, 16 ноември 2011. Available from: https://www.vesti.bg/sviat/evropa/shegite-i-gafovete-na-silvio-berluskoni-4306831 [23.11.2021].
A Chronology: Key Moments In The Clinton-Lewinsky Saga. CNN: 1995 – 1998. Available from: https://edition.cnn.com/ALLPOLITICS/1998/resources/lewinsky/timeline/
[25.11.2021].
Almond, Steve. The Age Of Politainment: How Celebrity Has Devoured Our Civic Culture. WBUR, November 12, 2015. Available from: https://www.wbur.org/cognoscenti/2015/11/12/donald-trump-snl-ratings-steve-almond [04.12.2021].
Baum, M. A., & Jamison, A. S. The Oprah effect: How soft news helps inattentive citizens vote consistently. Journal of Politics, 2006 / 68, pp. 946–959.
Belyakov, Alex. Politics & Entertainment: marriage or an affair? In: News & Politics, Apr. 22, 2012. Available from: https://www.slideshare.net/alex_belyakov/politics-entertainment-marriage-or-an-affair-alex-belyakov?fbclid=IwAR2PR1TbwoIxtgULT1-ee1O355RSCuKQ8JIWBzJRMfE0WRpy WVzQNM_wDCA [04.12.2021].
Bickerton, James. Emmanuel Macron blasted for `shameful` £540,000 splurge of taxpayer money on flowers. In: “Express”, Jan 11, 2021. Available from: https://www.express. co.uk/news/ world/ 13 82308/Emmanuel-Macron-news-French-president-Elysee-Palace-flowers-coronavirus-Brigitte-ont [23.11.2021].
Carpini, M. X., & Williams, B. A. Let us infotain you: Politics in the new media environment. In L. W. Bennett & R. M. Entman (eds.), Mediated politics: Communication in the future of democracy. Cambridge. Cambridge University Press, 2001, pp. 160–181.
Chappet, Marie-Claire. The truth behind Impeachment: American Crime Story. The fascinating and complex history that inspired the show. Harper`s BAZAAR, Aug 24, 2021. Available from: https://www.harpersbazaar.com/uk/culture/culture-news/a37372956/impeachment-american-crime-real-story-explained/ [25.11.2021].
Collman, Ashley. Vladimir Putin and Xi Jinping made Russian pancakes with caviar, and the photos are incredible. „Insider”, Sep 11, 2018. Available from: https://www.businessinsider.com/vladimir-putin-xi-jinping-made-pancakes-photos-2018-9 [25.11.2021].
Corner, J., & Pels, D. (Eds.). Media and the restyling of politics: Consumerism, celebrityand cynicism. London, UK: Sage, 2003.
Curnow, Robyn. CNN, December 6, 2013. Available from: https://edition.cnn.com/2013/12/05/ world/africa/nelson-mandela-humor/index.html [22.11.2021].
Dörner, Andreas. Politainment: Politik in der medialen Erlebnisgesellschaft [Politainment: Politics as part of the mediated event society]. Frankfurt: Suhrkamp, 2001.
Dörner, Andreas. Politainment. Politik in der medialen Erlebnisgesellschaft. Frankfurt/M.: Suhrkamp Verlag, 2001. Available from: https://www.amazon.de/Politainment-Politik-medialen-Erlebnisgesellschaft-suhrkamp/dp/3518122037 [09.12.2021].
Dörner, Andreas. Politainment versus Mediokratie-Potenziale unterhaltender Kommunikationsformen in der Politik. Thesenvortrag, Cologne Conference/Medienforum NRW, 21 Juni 2002. Available from: https://docplayer.org/71539109-Politainment-versus-mediokratie.html [26.12.2021].
Dörner, Andreas. Medien als politische Identitätsgeneratoren. In: Politische Vierteljahresschrift, 1998 / 39, S. 3–27.
Dörner, Andreas. Politische Kultur und Medienunterhaltung. Zur Inszenierung politischer Identitäten in der amerikanischen Film-und Fernsehwelt. Konstanz, 2000.
Dörner, Andreas. Politische Kulturforschung. In: Herfried Münkler (Hrsg.): Politikwissenschaft. Ein Grundkurs. Reinbek bei Hamburg, 2003, S. 587–621.
Driessens, Olivier. The celebritization of society and culture: understanding the structural dynamics of celebrity culture. International Journal of Cultural Studies, 16 (6), 2013, pp. 641-657.
Durántez-Stolle, P. & Martínez-Sanz, R. Politainment in the transmedia construction of the image of politicians. Communication & Society, 2019 / 32(2), pp. 111-126. Available from: https://revistas.unav.edu/index.php/communication-and-society/article/view/37854/320 97 [24.11.2021].
Edelman, M. Constructing the political spectacle. Chicago and London: University of Chicago Press, 1988.
Ellicott. Claire. The Lady was for churning! Archives reveal how Mrs Thatcher loved English cheese… but always avoided garlic, In: Daily Mail, 20 July 2017. Available from: https://www.dailymail.co.uk/news/article-4712030/Margaret-Thatcher-loved-cheese-avoided-garlic. html [24.11.2021].
Eşitti, Şakir. The relationship between media - politics and politainment in the experience society: The case of ‘The Daily Show’. International Journal of Human Sciences. Volume 12, Issue 2, 2015, рр. 1146-1167. Available from: https://www.j-humansciences.com/ojs/index.php/IJHS/article/view/ 3439/1568 [26.12.2021].
Favorite foods of world leaders past and present. In: „Lovefood”. Available from: https://www.lovefood.com/gallerylist/62256/favorite-foods-of-world-leaders-past-and-present [25.11.2021].
Fioretti, Natascha. How a Prime Minister Scaled Media and Politics. Ethical Space, Vol 7 Nos. 2/3, 2010. Available from: https://en.ejo.ch/ethics-quality/how-a-scandal-hit-prime-minister-managed-to-climb-atop-the-horseback-of-media-and-politics?fbclid=IwAR214gogTYPWplhfMihIWAxzQlsGPhWIpIBDjaKr1DgzxpK7o5irk7iWMV0 [20.11.2021].
5 Surprising Things You Didn’t Know About Margaret Thatcher. Helping to develop soft serve ice cream was one of the former prime minister`s lesser known accomplishments. In: National Geographic, April 8, 2013. Available from: https://www.nationalgeographic.com/pages/ article/ surprising-things-margaret-thatcher [24.11.2021].
Former French budget minister Cahuzac sentenced to two years in prison. In: FRANCE 24, 15/05/2018. Available from: https://www.france24.com/en/20180515-france-former-budget-minister-cahuzac-sentenced-two-years-prison [25.11.2021].
Freedland, Jonathan. Sex, politics and François Hollande: how France plays by its own rules. “The Guardian”, 14 Jan 2014 Available from: https://www.theguardian.com/commentisfree/ 2014/jan/ 14/sex-politics-francois-hollande-affair-medi [25.11.2021].
French tax fraud trial of disgraced former minister Cahuzac opens .“The Guardian”, 8 Feb 2016. Available from: https://www.theguardian.com/world/2016/feb/08/french-tax-trial-of-disgraced-former-minister-cahuzac-opens [25.11.2021].
Hadley, Katherine. Margaret Thatcher: “My Face, My Figure, My Diet”. The Sun, 16 March 1979. In: Margaret Thatcher Foundation. Available from: https://www.margaretthatcher.org/ document/ 103811 [25.11.2021].
Henley, Jon. Mitterrand still popular, despite years of scandal. „The Guardian“, 10 May 2001. Available from: http://www.theguardian.com/world/2001/may/10/jonhenley [25.11.2021].
Henriques, Gregg. What Is Metamodernism? In: „Psychology Today“. Posted April 17, 2020. Available from: https://www.psychologytoday.com/us/blog/theory-knowledge/202004/what-is-metamodernism[27.12.2021].
Hills, Megan C. How the Monica Lewinsky and Bill Clinton affair unfolded - and how Lewinsky is set to `reclaim the narrative` 22 years on. Evening Standard, 16 Apr 2020. Available from:
https://www.standard.co.uk/insider/celebrity/monica-lewisnky-scandal-bill-clinton-impeachment-explained-a4415421.html [cited 25.11.2021].
Holodny, Elena, Macias, Amanda. The Eccentric Eating Habits Of 9 Ruthless Dictators.In: Business Insider, Nov 13, 2015. Available from: https://www.businessinsider.in/The-favorite-foods-and-eccentric-eating-habits-of-9-ruthless-dictators/articleshow/49771994.cms [25.11.2021].
Humor as a branding strategy in political discourse. A case study from Romania. Available from: https://scielo.conicyt.cl/pdf/signos/v47n85/a07.pdf [20.11.2021].
Iannucci, Armando. Welcome to the world of Politainment. The Telegraph, 12 June 2004. Available from: https://www.telegraph.co.uk/comment/personal-view/3607128/ Welcome-to-the-world-of-Poli tainment.html [04.12.2021].
Jones, J. P. Entertaining politics: Satiric television and political engagement. Lanham, MD:
Rowman & Littlefield, 2010.
Kayam, Orly, Sover, Arie, Galily, Yair. Humor, media and the public discourse: a case study of humor and politics. In: French Journal For Media Research, 1 / 2014. Available from: https://frenchjournalformediaresearch.com/lodel-1.0/main/index.php?id=275 [20.11.2021].
Klingelhöfer, Stefan. Andreas Dörner: Politainment. Politik in der medialen Erlebnisgesellschaft. Frankfurt/M.: Suhrkamp Verlag 2001. In: MEDIENwissenschaft: Rezensionen/Reviews, 2/2002, S.159 - 163. Available from: https://archiv.ub.uni-marburg.de/ep/0002/article/view/2252/2167 [09.12.2021].
Las dietas de Sánchez, Putin, Trump y Merkel (y cómo influyen en política alimentaria). ACV, 05/03/2020. Available from: https://www.elconfidencial.com/alma-corazon-vida/2020-03-05/dietas-sanchez-putin-trump-politicas-alimentarias_2482368/ [25.11.2021].
Lawler, Kelly. `Impeachment: American Crime Story,` despite stellar cast, is disappointing treatment of Clinton/Lewinsky saga. USA TODAY, 2.09.2021. Available from: https://eu.usatoday.com/story/entertainment/tv/2021/09/02/impeachment-review-clinton-lewinsky-series-should-better/5602718001/ [25.11.2021].
LBJ, BBQ Diplomacy, and the Great BBQ That Never Happened. Barbecue has been used as a tool in American political campaigns for more than 150 years. The Huffington Post, The Blog, 02/24/2014, Updated December 6, 2017. Available from: https://www.huffpost.com/entry/lbj-bbq-diplomacy-and-the_b_4804328 [21.11.2021].
Lewinsky, Monica. The price of shame. TED, 21.03.2015. Available from: https://www.youtube. com/watch?v=H_8y0WLm78U [25.11.2021].
Maidment, Jack. Theresa May reveals she is learning to ‘cook one new recipe every week’ as she tries to get used to life after Downing Street. „Daily Mail”. 24 January 2020. Available from: https://www.dailymail.co.uk/news/article-7924441/Theresa-reveals-learning-cook-one-new-recipe-week.html [25.11.2021].
McBride, Caitlin. Brigitte Macron `lost all her friends` after starting relationship with Emmanuel as a teen, new book claims. “Independent”, January 18 2018. Available from: https://www.independent. ie/style/celebrity/celebrity-news/brigitte-macron-lost-all-her-friends-after-starting-relationship-with-emmanuel-as-a-teen-new-book-claims-36503700.html [25.11.2021].
Meathead, Contributor. LBJ, BBQ Diplomacy, and the Great BBQ That Never Happened. „The Huffington Post”, 02/24/2014. Available from: https://www.huffpost.com/entry/lbj-bbq-diplomacy-and-the_b_4804328 [25.11.2021].
Merkovity, Norbert. Political Campaign Communication in the Information Age: Some Difficulties With Basic Concepts. In: Research Anthology on Fake News, Political Warfare, and Combatting the Spread of Misinformation. USA: Information Resources Management Association, 2021.
Mkhondo, Rich. Laughing his way through life. IOL, Dec 9, 2013. Available from: https://www.iol.co.za/the-star/laughing-his-way-through-life-1619439 [22.11.2021].
Moss, Robert F. Barbecue: The History of an American Institution, Revised and Expanded Second Edition. Tuscaloosa, Alabama: University of Alabama Press, 2020.
Nieland, Jörg-Uwe. Politainment. Wiley Online Library. First published: 05 June 2008. Available from: https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/9781405186407.wbiecp047 [04.12.2021].
Phillips-Anderson, Michael. Working the Room. Presidential humor from Lincoln to Kennedy to Reagan. In: Lapham’s Quarterly. Available from: https://www.laphamsquarterly.org/politics/working-room [20.11.2021].
Politainer. Word Spy The Word Lover’s Guide to New Words. Posted: August 8, 2003. Available from: http://wordspy.com/index.php?word=politainer [20.12.2021].
Politainment. In: Urban Dictionary.Available from: https://www.urbandictionary.com/define.php?term=politainment [04.12.2021].
Politainment. In: IresearchNet. Academic Research & Writing Services.Available from: http://communication.iresearchnet.com/political-communication/politainment/?fbclid=IwAR2qmddE7igIvY5CZ831nTssL0-u9oilKUsC6DeG8CYHvSkMYeBg9mplkzo [20.11.2021].
Pop, Valentina. Merkel: `I don`t feel like I`m chancellor when cooking`. In: “EUobserver”, 3. MAY 2013. Available from: https://euobserver.com/political/120022 [22.11.2021].
Postman, Neil. Amusing Ourselves to Death: Public Discourse in the Age of Show Business. – New York: Penguin, 1985.
Preston. Peter. What is privacy? Ask Hollywood, not François Hollande. “The Guardian”, 19 Jan 2014. Available from: https://www.theguardian.com/media/2014/jan/19/privacy-hollywood-francois-hollande [22.11.2021].
Reagan tells Soviet jokes. In: Youtube, 18.03.2008. Available from: https://www.youtube. com/ wa tch?v=mN3z3eSVG7A [22.11.2021].
Reid, J.C. Smoked meats and presidents: The return of barbecue diplomacy? „Houston Chronicle“, March 4, 2016. Available from: https://www.houstonchronicle.com/ entertainment/restaurants-bars/bbq/article/Smoked-meats-and-presidents-The-return-of-6871080.php#photo-9503638 [25.11.2021].
Reilly, Jonathan. JUST ADD WATER. Theresa May has turned her talents to cooking after stepping down as PM and has 150 cookbooks. „The Sun” , 24 Jan 2020. Available from: https://www.thesun.co.uk/news/10814822/theresa-may-has-turned-her-talents-to-cooking/ [25.11.2021].
Richards, Barry. The Emotional Deficit in Political Communication. In: “Political Communication”, 2004 / 21:3, pp. 339-352. Available from: https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/10584600 490481451 [04.12.2021].
Ricketts, Kieran. Nelson Mandela: Beacon of hope, not short of a joke. ABC NEWS, 12 Dec 2013. Available from: https://www.abc.net.au/news/specials/nelson-mandela/2013-12-13/mandelas-funniestmoments/5151530utm_campaign=abc_news_web&utm_content=link&utm_medium
Riegert, Kristina; Collins, Sue. Politainment. The International Encyclopedia of Political Communication. First published: 04 January 2016. Available from: https://onlinelibrary.wiley.com/ doi/10.1002/9781118541555.wbiepc157 [04.12.2021].
Sebastian, Michael.Who Is Brigitte Trogneux? 5 Things to Know About the New First Lady of France. In: “Marie Claire”, May 09, 2017. Available from: https://www.marieclaire. com/politics/news/a27058/brigitte-trogneux-france-first-lady-facts/ [25.11.2021].
Shahin, Jim. Smoke Signals: Presidential grilling. “The Washington Post”, February 21, 2012. Available from: https://www.washingtonpost.com/blogs/all-we-can-eat/post/smoke-signals-presi dential-grilling/2012/02/21/gIQA3OlgRR_blog.html [25.11.2021].
Schultz, David. Politainment: The Ten Rules of Contemporary Politics. Amazon.com, 2012.
Street, John. Celebrity Policians: Popular Culture and Political Representation. In: The British Journal of Politics & International Relations: 2004 VOL 6, р. 449.
Sturgeon, Jonathon. The Ministry of Politainment From. The Reagan Show to Trump. In: “The Baffler”, July 7, 2017. Available from: https://thebaffler.com/the-immediate-experience/the-ministry-of-politainment?fbclid=IwAR1NgeNG4c9WXIB3UOMbKa0e7sKv4DsRcA1ORlLkoVy2HbrUUpFDlt JmV5I [05.12.2021].
Travis, Alan. Thatcher went to work on an egg, her private papers from 1979 show. In: The Guardian, 30 Jan 2010. Available from: https://www.theguardian.com/politics/2010/jan/30/thatcher-papers-1979-online-eggs [25.11.2021].
Street, J. Politics and popular culture, 2nd edn. Cambridge: Blackwell, 2006.
Van Zoonen, L. Entertaining the citizen: When politics and popular culture converge. Oxford: Rowman and Littlefield, 2005. Available from: https://www.amazon.com/Entertaining-Citizen-Politics-Converge-Institutions/dp/074252907X [25.11.2021].
Waxman, Olivia B., Fabry, Merrill. From an Anonymous Tip to an Impeachment: A Timeline of Key Moments in the Clinton-Lewinsky Scandal. Time, May 4, 2018. Available from: https://time.com/5120561/bill-clinton-monica-lewinsky-timeline/ [25.11.2021].
Wheaton, Oliver. Macron criticised for spending £44,000 on plates after attacking `crazy amount of cash` France puts into welfare. “Independent”, 15 June 2018. Available from: https://www.independent.co.uk/news/world/europe/macron-plates-spending-france-welfare-reform-elysee-palace-brigitte-a8400826.html [25.11.2021].
Yalta, The Twilight of the Big Three. A Martange Production. With the Participation of France Televisions. Produced by Nathalie Cottet and Fred Lusa. A Film Written and Directed by Emilie Emilie Lançon. Viasat History, April 11, 2018. Yousef, Tawfiq. International Journal of Language and Literature. June 2017, Vol. 5, No. 1, pp. 33-43. Available from: http://ijll-net.com/journals/ijll/Vol_5_No_1_June_2017/5.pdf [27.12.2021].
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
|
Стойков, Любомир. Политеймънт: постмодерен феномен в политическата комуникация. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2021, №49. ISSN 1313-9908. Available from: [http://www.media-journal.info/?p=item&aid=438]
|
дата на публикуване: 28.12.2021, Вторник, 09:13
прочетена: 4814 пъти
нагоре