Brexit – Psychological and Communication Impact
Paolina Jeleva
The purpose of this article is to reveal the essential role of the Brexit phenomenon from the point of view of psychology and theory. The main points that the author focuses on are: the Brexit phenomenon, its receptivity by mass audiences, the models of deliberate influence it uses, behavioral consent and ways of persuading audiences. In conclusion, the results of the available documentary, reference and electronic information are summarized. The author expresses his opinion that "Brexit" is the result of a purposeful persuasive campaign that also aims a psychological influence on the audience.
Key words: Brexit, British press, deliberate influence, psychodrama, behavioral consent, persuasion.
Увод
„Брекзит“ е психология, катализатор и последица. Той е културен катаклизъм. Той е продукт на човешката психология – форма на възприятие, предпочитание, обществен избор, АЗ-образ, нагласа, идея, предположение, групово отношение и обобщение [1].
„Брекзит“ е колизно понятие, съпроводено и с голяма доза психологическа драма. Тя е цветна, колоритна и предизвиква широк размисъл. Но има и своите ограничения. От една страна, излизането на Великобритания от ЕС се разглежда с психологически подход, а от друга – с научен подход. Последният изисква базиране върху ясни и точни доказателства и аргументи. Това е полезен ход в дългосрочен аспект.
Науката предлага методология, но и морален кодекс. Предлага честност и почтеност, приемане или отхвърляне на тези, сугестиране или заклеймяване. Опасност от налагане на убеждения и приписване на думи винаги ще има, но в наша власт е какъв избор ще направим.
Не е възможно да осмислим социално-политическата каузалност на сегашните събития, които се разгръщат на стария континент, ако пренебрегнем тяхното минало и не вникнем в икономическите, историческите и психологическите им корени. Това не само ни позволява да съставим свързана картина на събитията, но и да формулираме по-конкретни очаквания за предстоящото. Именно тези факти предопределят избора на настоящата статия. Анализът акцентира на представянето на „Брекзит“ от психологическа и комуникационна гледни точки в публичното пространство. Целта е да се формира мнение относно влиянието на политиката върху психологическото обществено благополучие до степен създаване на продукт – „Брекзит“. Това води до трансформация на широката общественост. Лично мое мнение е, че „Брекзит“ детерминира човешкото поведение и взимането на решения.
„Брекзит“ – стеротипни представи и психологическо влияне върху обществото
Човешките разсъждения и илюзии за налагане на контрол волатират чистите перспективи пред обществеността. Показват се на дневен ред социални стереотипи и мотивацонна ирационалност. Културните възприятия за „Брекзит“ предопределят политическите презентации. Чрез ннего всички ние можем да се поучим как да се справим с краткосрочните и дългосрочни последици на едно явление [2].
„Брекзит“ е толкова силно коментирано, анализирано и експлицирано явление в публичното пространство. То продължава да бъде коментирано на дневен ред, понеже обхваща много голям контингент от засегнати заинтересовани страни. „Брекзит“ е следствие от вземането на решения, които тества човешкия капацитет за рационални възможности. Самата теория за „Брекзит“ е твърде експлицитна, колоритна, въображаема, провокираща мисълта. Предлага много широк обхват от тематични направления за разговори и дебатиране на важни въпроси. Но като вид психологически подход, има своите ограничения [3].
Научната психология, изследваща явлението „Брекзит“, ни дава методологичните, но и етични принципи. Трябват активни усилия за събиране на доказателства, които да подкрепят твърденията за приписване на обяснения, казващи това, което искаме да чуем. Явлението генерира фактори, като:
- ниска социална подкрепа;
- непредсказуемост;
- неяснота на ролите;
- нестабилност;
- нисък контрол;
- непоследователност в действията.
Наблюдава се социална, политическа и символична загуба. Политическите смущения водят до отчаяние, безнадеждност и безпомощност. Никой не е застрахован от грешки в личните възприятия и мислене, но „Брекзит“ учи на функционалност и рационализъм.
Понякога коментатори въвеждат идеята за империя, просто за да покажат своята подкрепа за „Брекзит “. Те спорят, че това е просто последното ниво на британските глобални завоевания. Присъщото опростяване на тази теза представя излизането на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от ЕС като „твърде лесено “, вероятно като помощно средство на британските преговарящи, които погрешно очакват другите страни да приемат техните империални изисквания[4].Въпреки това коментаторите, които са ориентирани към „оставане” са тези, които свързват „Брекзит“ с империята. Гласувалите за „напускане” са расисти, вечно копнеещи по отдавна изчезналото културно и йерархично минало, които не могат да се впишат в модерния свят и неговото разнообразие и елитаризъм. Постимпериалните и постколониалните поддръжници за „напускане” действат непринудено и без причина отвъд общоприетите стандарти. Те ксенофобски скандират „върни се откъдето си дошъл“на чужденците, докато всъщност те са тези, които искат да се върнат там, откъдето са дошли, но във времето на романтичната, колониална, имперска красива Англия[5].
Ако тази мрачна карикатура е предизвикана от теория за психодрама, която сама по себе си е трудна за поддържане, би трябвало да се запитаме дали това не е поредният пример за „Брекзит“ пропаганда. Тази теория показва преноса на недоволството върху гласувалите за „напускане“ и показва гласувалите за „оставане“ в друга светлина. Постколониализъм се случва само на тези, които подкрепят „Брекзит“ [6].
Напускането на ЕС е подкрепяно от голям брой граждани от чернокожо и етническо малцинство. Идеи свързани с идентичност, култура, раса, език, общности са важни от гледна точка на психологията, но поставянето на постимпериалистическата теза свежда всичко до разочароваща бинарна схема, която противопоставя тези, които се чувстват добре в модерния свят, срещу тези, които копнеят по миналото[7].
Решаването на „Брекзит“ не е само на политическо или само на техническо ниво. Решението касае личността на хората, техните емоции и тяхното усещане за място и роля в световната общественост. Той е пример за масова обществена паника, групово социално мислене и племенно разделение. Това явление учи на начина, по който функционират обществата и как преодоляват стресовите ситуации. Хората изначално се чувстват неудобно от несигурността и са подтиквани да влагат смисъл на събитията около себе си, които иначе са неразбираемо сложни.
Вземането на човешки решения често пъти е хаотично. В политиката събитията се определят от това кой привлича най-много гласове. Всички гласове там са равни и емоционално продиктувани. Системата възнаграждава убеждаването и наказва точността. Една част от обществото приема „Брекзит“ като твърде сложна, а друга част – като твърде еднородна система. Между двете половини се разменят обиди в резултат на това. Нападките са в лъжа, измама, уловка, упоритост. И двете страни смятат себе си за прави, но всъщност всяка една остава в заблуда. И двете смятат себе си за справедливи, но въщност са партийни.
Основен проблем по отношение на „Брекзит“ е неговата групова поляризация, защото при гласуването му се получава селективност. Това усещане се засилва особено много, поради факта, че социалните медии са изключително навлезли в ежедневния ни живот. Социалните контакти са снижени, защото се осъществяват дистанционно и по такъв начин общественото мнение се героизира. Така диалога се обезсмисля и гарантира разделение. Така например, за Северна Ирландия „Брекзит“ носи съответните икономически и социални последици на поне на две нива. Първото са промените, към които хората трябва да се приспособят – много търговци продават във Великобритания, която е сухопътен мост към Европа. 80% от стоките на дребно се внасят през Великобритания и митата и данъците ще бъдат повлияни от излизането от ЕС. На психологическо ниво „Брекзит“ оставя много ирландци с противоречиви чувства и емоции.
В крайна сметка един ден Великобритания може да постигне хомеостаза, но никога няма да може да се върне към миналото си състояние. Някои промени ще останат завинаги. А социалната стабилност отразява доминацията на елитните среди над безсилните. Затова психологическите фактори са изключително важни и трябва да се вземат предвид в ежедневния живот [8].
Модели на преднамерено влияние
Социалното влияние е един от най-важните концепти за разбиране на човешкото поведение. В тесен смисъл социалното влияние се отнася до междуличностните процеси, които са фокусирани повече върху промяна на поведението на хората и по-малко върху техните мисли и чувства [9]. В широк смисъл обхваща всяка промяна във вярванията, нагласите и поведението на хората, която е резултат от междуличностното взаимодействие или послание, излъчено от медия (посредник). Използването на термините „социално влияние”, „убеждаване”, „пропаганда”, „манипулация”, „подчинение”, „поведенческо съгласие”, „психологическа принуда” често обърква, поради неясна, неточна употреба или взаимозаменяемо използване. Приемаме, че социалното влияние е по-общото понятие, докато останалите термини описват различни модели на проявлението му. И за да е ясно, че става дума за това разбиране, ще използваме понятието „преднамерено социално влияние”. То подчертава, че източникът на социално влияние има намерение да влияе на обекта на влияние, за да постигне определени цели [10].
В зависимост от начина на осъществяване и очакваните резултати преднамереното влияние може да се реализира по три различни модела – търсене на поведенческо съгласие, убеждаване и пропаганда [11]. Първият модел, в който целта на влияещия е постигане на промяна в поведението, ще наричаме в по-меките му форми поведенческо съгласие (compliance gaining), а в по-твърдите форми – психологическа принуда (psychological coercion). Казано накратко: Вярвай в каквото искаш, но прави каквото искам от теб [12]. Вторият модел е известен в социалната психология, като убеждаване (persuasion) и предполага промяна в нагласите (attitudes) и/ или в поведението (behavior). Метафорично може да бъде представен с израза: Харесай и повярвай на това, което ти казвам, и го направи [13]. Третият модел на преднамерено влияние е пропагандата и е насочен към предизвикване на промяна във вярванията (beliefs) с очаквания за промяна на нагласите и последваща промяна в поведението. С други думи: Повярвай в света, който ти рисувам, и действай в съответствие с неговите допускания и правила [14].
Поведенческо съгласие и убеждаване
Като модел на преднамерено влияние, търсенето на поведенческо съгласие кара другите да действат според желанието на източника на влияние, а по подразбиране – обратно на собствените им предпочитания. Прилага се при необходимост от незабавно съгласие за действие от съответния човек. Влиянието е принуждаващо, когато се ограничава свободата на хората да правят избор, който е в техен интерес и не им се предоставя възможност ясно да преценяват ситуацията и обстоятелствата. Това е най-често използваният модел за бързо решаване на проблеми.
В крайна сметка резултатът е съгласие за действие и промяна на поведението. Съгласието за действие не изисква съгласие с посланието, а само с неговото изпълнение. След като влиянието изчезне, отпадат и видимите причини за продължаване на действието. От друга страна обаче, може да настъпи преоценяване на отношението или нагласата към това поведение. Известни са редица механизми, като промяна на нагласите така, че да съответстват на поведението с цел съхраняване на самооценката или намаляване на възникналия когнитивен дисонанс [15].
По отношение на термина „убеждаване“ най-цитираните определения през последните три десетилетия са: Убеждаването е преднамерена комуникация, която влияе на това как другите мислят, чувстват и/или действат по отношение на обект, човек, група или идея [16]. Определението подсказва, че става въпрос за целенасочено подготвена комуникация, която цели сугестиране. Съзнателен опит на индивид или група да промени нагласите, вярванията или поведението на друг човек или група, чрез предаването на послание [17].Излъчването на каквато и да е информация в пространството сугесгира по някакъв начин. Друг е въпросът в каква степен е повлияването. Но целта е предварително поставена и изяснена.
Убеждаването е съзнателен символичен акт, целящ да формира, модифицира или усилва вярвания, мнения, ценности, нагласи и/или поведения [18]. Това определение акцентира върху нравствено-моралните ценности и предразположения на индивидите. Насоката е психологическа. Убеждаването се случва, когато мотиваторът е способен да промени или потвърди една съществуваща нагласа в умовете на слушателите [19]. Достъпно и разбираемо определение, което отново насочва към психологическата страна на въпроса.
Убеждаването е трансакционен процес между двама или повече индивиди, при който чрез управление на символичното значение се реконструира действителността, което води до доброволна промяна на вярванията, нагласите и/или поведението [20]. Строго научно и екзактно определение, което се подчинява на лингвистичните постулати. Успешно преднамерено усилие за повлияване на психичното състояние на друг, чрез комуникация в условия, в които убеждаваният има някаква степен на свобода [21]. Тук се дава оценъчна сянка на степента, в който се случва повлияването, а отношението е субективно.
Убеждението е дейност или процес, при който комуникаторът се опитва да причини промяна във вярванията, нагласите или поведението на друг човек или на група хора, чрез предаване на послание в контекст, в който убеждаваният има определена степен на свободен избор [22]. Това определение е успешно съчетание между предходните две определения, при които се получава една цялостна и допълнена компилация, която е обстоятелствена и твърде подробна. Получава се по-трудна разбираемост и възприемчивост. Убеждаването е човешка комуникация, конструирана да влияе на автономната преценка и действия на другите [23]. Кратко, точно и ясно определение, което съкращава пространната обстоятелственост, благодарение на точната понятийна семантика. Убеждаване е всяко послание, предназначено да моделира, усилва или променя отговорите на хората [24].
Следващите определения в по-ниска или в по-голяма степен преповтарят вече дадените по-горе, но като цяло смисълът се запазва, без да се разширява и да се привнася нещо изначално ново. Моделиране, промяна или усилване на отговора на получателя, включващ нагласи, емоции, намерения и поведение [25]. Убеждаването е процес, при който езикът и действията влияят на изборите, които ние и другите правим [26]. Убеждаването е процес на подготовка и предаване на вербални и невербални послания към автономни индивиди, за да се променят или усилят техните нагласи, вярвания и поведение [27]. Представените дефиниции показват, че всеки от авторите акцентира върху определени страни на убеждаването и като че ли оставя в сянка други в зависимост от контекста на изследователските си интереси [28].
Дефиницията на Ричард Перлоф като че ли е най-обща и позволява да бъдат заявени най-важните и дискутирани компоненти на убеждаването. „Убеждаването е символичен процес, в който комуникаторът се опитва да накара останалите да променят нагласите или поведението си по отношение на определен спорен въпрос или проблем, чрез предаване на послание в условията на свободен пазар“ [29].
Убеждаването е символичен процес, тъй като използва символи за предаване на посланието предимно с думи, но може и невербално – посредством знаци, образи, музика и други похвати. То включва опит за влияние върху нагласите и поведението. Това означава преднамерено, нарочно предприемане на действия за повлияване, което не означава автоматично постигане на търсения резултат. Източникът на влияние трябва да има намерение и да си дава сметка, че се опитва да влияе на нагласите и поведението, тоест да осъзнава опитите за влияние. Опитът за влияние може да включва формиране на нагласи и поведение, когато все още не съществуват; промяна на вече съществуващи нагласи и поведение; поддържане или усилване на актуални нагласи и поведение. Убеждаването като процес се опитва да накара останалите да променят нагласите и поведението си, но всъщност хората убеждават самите себе си да го направят или да се променят. Един от големите митове е, че убеждаващият ни кара да правим неща, които не желаем.
Убеждаването включва послание за повлияване, предадено лице в лице или посредством някаква медия (интернет, телефон, вестник, книга, филм, песен) и може да съдържа солидни аргументи или сигнали (подсказки) за насочване на избора [30]. Въпреки че се постигат по-трудно в сравнение с поведенческото съгласие, ефектите на убеждаването са по-дълготрайни и повлияваният (аудиторията), която всъщност приема и интернализира посланието като променя своите нагласи [31].
Поведенческото съгласие (или психологическата принуда) и убеждаването не са полярни противоположности, а по-скоро заемащи двата края на един континуум на социалното влияние. Разграничава ги възприятието за свободен избор, възможността да се направи нещо друго и природата на психологическата заплаха [32].
Стремейки се да дефинира убеждаването, Джералд Милър, който прави опит да го разграничи от принуждаването, използва следната символика: „Принуждаването приема формата на оръжия и икономически санкции, докато убеждаването разчита на силата на вербални и невербални символи. Често обаче принуждаващите действия се предхождат от убеждаване. Ако то не успее, тогава влиза в действие принуждението. Голяма част от убеждаващия дискурс е индиректно принуждаващ. Убеждаващата ефективност на посланията често зависи от достоверността на заплахата или ползите” [33].
Разказите, които се разпространяват за „Брекзит“ под различна форма, показват един мироглед, който е симптом на масова тревожност. Тези разкази изискват внимание, защото объркват обществото и с това предизвикват неговия стрес. Текущите събития са резултат от дългосрочното историческо влияние. Големите промени зависят от хода на актуални събития, моментни решения, текущи нагласи и съвременни действия. Но щом „Брекзит“ зависи от обикновени фактори, то означава, че ние също можем да се намесим. Психологията ни дава това право и сила.
Заключение
Както стана ясно от настоящия анализ, за „Брекзит“ се дават най-различни символни определения, атестации и асоциации. Но той носи своите заблуди за многомилионното британско население. Всички конотации имат своя изначален произход. Всички жадуват за културно общество, разнообразие и егалитаризъм. Действа се извън наложените разумни стандарти. Нарушаването на всеки баланс води до драматични последици. Те понякога са непосилни и непреодолими за едно общество и тук се намесва пропагнадата, която предлага готови решения на сложи проблеми.
Наличието на целенасочено убеждаващо комуникационно действие означава поддържане на поляризацията сред обществеността и до известна спетен – отклоняване на вниманието от важните въпроси. На карта се залага социалното благополучие на населението. Става така, че чрез погрешно патологизиране се повлияват политическите предпочитания на обществото. „Брекзит“ се подкрепя от всякакви крайно леви и десни течения. Затова намирането на прийоми за по-добро разбиране на това стратегическо политическо решение е наложително по много причини. Ние можем да се поучим от миналото, да избягваме да повтаряме грешките си, да можем да се изслушваме, както и да изградим общо по-добро и единно бъдеще. „Брекзит“ е резултат от психологически избори, социални сили и прилагане на рационален човешки капацитет. Начинът, по който обществото гледа на света, приоритизира нуждите си и формулира своите решения, е неразделна част от разбирането му и прогнозирането на неговия изход.
Основните изводи, които можем да направим, са:
1. Психологическото въздействие на „Брекзит“ е предизвикателство с важна амплитудна стойност. Ако разбиранията за „Брекзит“ не се уеднаквят, има реална опасност от предизвикване на национална катастрофа.
2. „Брекзит“ комбинира възприятия, разбирания, предпочитания, избори, образи за себе си, нагласи, идеи, предположения, аргументи, заключения.
3. „Брекзит“ е казус с нестихваща актуалност и той засяга цялата демократична същност. Великобритания е пример за нарушен обществен баланс и едновременно с това трябва да служи като предупреждение за всички останали световни общества; това нарушава хомеостазата на обществото, а това директно води до „обществен стрес“ – това разстройва психическата цялост и благополучие.
4. Психологическата интерпретация на „Брекзит“ конструира обяснения посредством обективни заключения на основата на формален метод. Казусът „Брекзит“ логично изисква психологическии комуникационен научен подход, за да може да се разгледа от различни гледни точки и сценарии.
Бележки
[1] Hughes, B. The Psychology of Brexit. From Psychodrama to Behavioral Science. National University of Ireland, Galway, 2018, р. 3-5.
[2] Хюз, Бр., Психологията на Брекзит: от психодрама до поведенческа наука, Швейцария, 2019, с. 5-9.
[3] Lis, J. Brexit and the schoolboy fantasy that we can rule the world without really trying. Prospect Magazine. https://www.prospectmagazine.co.uk [Online] 15.06.2022.
[4] Earle, S. The toxic nostalgia of Brexit. The Atlantic. https://www.theatlantic.com. [Online] 15.06.2022 https://www.theatlantic.com/international/archive/2017/10/brexit-britain-may-johnson-eu/542079 [15.06.2022].
[5] Hughes, B. The Psychology of Brexit. From Psychodrama to Behavioral Science. National University of Ireland, Galway, 2018, р. 10-11.
[6] Hughes, B. The Psychology of Brexit. From Psychodrama to Behavioral Science. National University of Ireland, Galway, 2018, р. 12-14.
[7] Карастоянов, Г. Психология на преднамереното влияние, ИЗД. „Изток-Запад”, С., 2012, с. 15.
[8] Карастоянов, Г. Психология на преднамереното влияние, ИЗД. „Изток-Запад”, С., 2012, с. 15-16.
[9] Карастоянов, Г. Психология на преднамереното влияние, ИЗД. „Изток-Запад”, С., 2012, с. 16.
[10] Карастоянов, Г. Психология на преднамереното влияние, ИЗД. „Изток-Запад”, С., 2012, с. 16-17.
[11] Карастоянов, Г. Психология на преднамереното влияние, ИЗД. „Изток-Запад”, С., 2012, с. 17.
[12] Карастоянов, Г. Психология на преднамереното влияние, ИЗД. „Изток-Запад”, С., 2012 с. 17-18.
[13] Карастоянов, Г. Психология на преднамереното влияние, ИЗД. „Изток-Запад”, С., 2012, с. 18.
[14] Градинаров, Б. Европа и Брекзит (Какво е бъдещето на Европейския съюз?). София: BISFRIM, 2019 [Online], Available from: https://www.ciela.com/evropa-i-brekzit.html [Retrived 01.07.2022].
[15] Cegala, D. Persuasive Communication: Theory and Practice.Edina, MN: Burgess International, 1987 р. 13.
[16] Bettinghaus, E. Cody, M., Persuasive Communication.Fort Worth, TX: Harcourt Brace, 1994 р. 6.
[17] Burgoon, M. Hunsaker, F & Dawson, E., Human Communication,Thousand Oaks, CA: Sage, 1994, р. 177.
[18] Hazel, H. The Power of Persuation.Dubuque, IA: Kendall-Hunt, 1998, р. 2.
[19] Johnston, D. The Art, and Science of Persuasion. Medison, WI: William C. Brown, 1994, р. 7.
[20] O’Keefe, D. Persuasion: Theory and Research.Thousand Oaks, CA: Sage, 2002, р. 5.
[21] Perloff, R. The Dynamics of Persuasion. Communication and Attitudes in the 21-st Century.Elbraum Associates, Inc., Publishers, Mahwah, NY, 2003, р. 15.
[22] Simons, H. Persuasion in Society.Thousand Oaks, CA: Sage, 2001, р. 7.
[23] Stiff, J. Mongeau, P., Persuasive Communication.New York: Guilford Press, 2003, р. 4.
[24] Pfau, M. Perot, N., Persuasive Communication Campaigns.Boston, MA: Allyn and Bacon, 1993, р. 6.
[25] Williams, M. Cooper, M., Power Persuasion: Moving an Ancient Art into the Media Age.Greenwood, In: Educational Video Group, 2002, р. 4.
[26] Woodward, G., Denton, R. Persuasion, and Influence in American life.Prospect Heights, IL: Waveland, 1992, р. 21.
[27] Карастоянов, Г. Психология на преднамереното влияние, ИЗД. „Изток-Запад”, С., 2012, с. 19.
[28] Perloff, R. The Dynamics of Persuasion. Communication and Attitudes in the 21-st Century.Elbraum Associates, Inc., Publishers, Mahwah, NY, 2003, р. 8.
[29] Карастоянов, Г. Психология на преднамереното влияние, ИЗД. „Изток-Запад”, С., 2012, с. 19.
[30] Карастоянов, Г. Психология на преднамереното влияние, ИЗД. „Изток-Запад”, С., 2012, с. 19-20.
[31] Карастоянов, Г. Психология на преднамереното влияние, ИЗД. „Изток-Запад”, С., 2012, с. 20.
[32] Карастоянов, Г. Психология на преднамереното влияние, ИЗД. „Изток-Запад”, С., 2012, с. 21.
[33] Miller, G. On being Persuaded. In J. Dillard & M. W. Pfau (Eds.), The Persuasion Handbook: Developments in Theory and Practice(pp. 3-16). Sage Pubs. P. 4, 2002, р. 4.
Библиография:
Балцзис, Ал. Политическа комуникация, масмедии и обществено мнение. Основи на политическата социология, Пловдив; ИЗД. „Паисий Хилендарски“, 2014.
Василев, С. Лидерство и медии. София: ИЗД. „Сивас консултинг“, 2018.
Василева, М., В. Илиев. Медиите във Великобритания и САЩ, София: ИЗД. „ПОЛИС“, 2000.
Градинаров, Б. Европа и Брекзит (Какво е бъдещето на Европейския съюз?). София: BISFRIM, 2019.
Илиев, В. Медиите във Великобритания и САЩ, София: ИЗД. „ПОЛИС“, 2000.
Карастоянов, Г. Психология на преднамереното влияние, София: ИЗД. „Изток-Запад”, 2012.
Купчан, Ч. Краят на американската ера, София: ИЗД. „Рива“, 2014.
Манолов, Г.Увод в политическия маркетинг, Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2015.
Мъри, Д. Странната смърт на Европа, София: ИЗД. „Изток-Запад”, 2018.
Петров, М. Медиите в Европа, София: ИЗД. „Фабер“, 2012.
Паксман, Дж. Англичаните: Портрет на един народ. София: Еднорог, 2013.
Тодоров, П. Медийни технологии, София: Издателски комплекс – УНСС, 2013.
Христов, Ч. Убеждаване и влияние. Убеждаване и влияние, София: ИЗД. „Сиела софт енд паблишинг“, 2008.
Хюз, Бр. Психологията на Брекзит: от психодрама до поведенческа наука, Швейцария, 2019.
Bettinghaus, E. Cody, M., Persuasive Communication.Fort Worth, TX: Harcourt Brace, 1994.
Burgoon, M., Hunsaker, F & Dawson, E. Human Communication,Thousand Oaks, CA: Sage, 1994.
Cegala, D. Persuasive Communication: Theory and Practice.Edina, MN: Burgess International, 1987.
Chaiken, S., Wood, W., Eagly, A. Principles of Persuasion. In E.T. Higgins & A. Kruglanski (Eds.), Social psychology: Handbook of basic Mechanisms and Processes. New York: Guilford Press, 1996.
David A.L. Levy, Billur Aslan, Diego Bironzo. Uk Press Coverage of the EU Referendum. [Online] Reuters Institute for the Study of Journalism in association with PRIME Research, 03 03, 2016 Availavle from: https://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/sites/default/files/2018-06/How%20Europe%27s%20Media%20Cover%20Brexit.pdf [Retreved: 16.06.2022].
Earle, S. The toxic nostalgia of Brexit. The Atlantic [Online], Available from: https://www.theatlantic.com. https://www.theatlantic.com/international/archive/2017/10/brexit-britain-may-johnson-eu/542079, [Retrived: 15.06.2022].
Hazel, H., The Power of Persuation.Dubuque, IA: Kendall-Hunt, 1998.
Hinde, S. Brexit, and The Media. C.N.R.S. Editions. University of the Arts London.
Hughes, Brian. The Psychology of Brexit. From Psychodrama to Behavioral Science. National University of Ireland, Galway, 2018.
Jackson, D. EU Referendum Analysis 2016: Media, Voters, and the Campaign. Early reflections from leading UK academics. England: Bournemouth University, The Centre for the Study of Journalism, Culture and Community, 2016.
Johnston, D. The Art and Science of Persuasion. Medison, WI: William C. Brown, 1994.
Lis, J. Brexit, and the schoolboy fantasy that we can rule the world without really trying. Prospect Magazine [Online] Available from: https://www.prospectmagazine.co.uk [Retrvived:15.06.2022].
Miller, G.On being Persuaded. In J. Dillard & M. W. Pfau (Eds.), The Persuasion Handbook: Developments in Theory and Practice(pp. 3-16). Sage Pubs. P. 4, 2002.
O’Keefe, D. Persuasion: Theory and Research.Thousand Oaks, CA: Sage, 2002.
Perloff, R. The Dynamics of Persuasion. Communication and Attitudes in the 21-st Century.Elbraum Associates, Inc., Publishers, Mahwah, NY, 2003.
Pfau, M., Perot, N. Persuasive Communication Campaigns.Boston, MA: Allyn and Bacon, 1993.
Simons, H. Persuasion in Society.Thousand Oaks, CA: Sage, 2001.
Stiff, J., Mongeau, P. Persuasive Communication.New York: Guilford Press, 2003.
Williams, M., Cooper, M. Power Persuasion: Moving an Ancient Art into the Media Age.Greenwood, In: Educational Video Group, 2002.
Woodward, G., Denton, R. Persuasion, and Influence in American life.Prospect Heights, IL: Waveland, 1992.
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
|
Желева, Паолина.Брекзит – психологическо и комуникационно влияние. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация, 2022, № 51. ISSN 1313-9908. Available from: http://www.media-journal.info/?p=item&aid=443
|
дата на публикуване: 11.07.2022, Понеделник, 14:44
прочетена: 3179 пъти
нагоре