The History of Camera Obscura and its Interpretation in Contemporary Bulgarian Art
Vanessa Lu
The article offers a brief overview of the camera obscura phenomenon and its transformation into a pinhole camera as a result of the birth of photography, as well as an examination of significant scientists and photographers who helped develop the phenomenon over the centuries. Camera obscura also finds its usage in contemporary Bulgarian art, in which it is originally interpreted in creative projects. The text draws attention to two exhibitions that took place in 2022, which develop the specificities of the phenomenon: "Camera obscura" by Lilyana Karadjova and students from NBU in Bookshop&Gallery "NBU in the CENTER", followed by "Invisible Streets" by Lilyana Karadjova and Dimitar Stoyanovich in Sofia City Art Gallery. Regarding the time gap between the first constructed cameras and the contemporary designs discussed in the text, the article presents the contributions and developments of the phenomenon, which are still relevant today.
Keywords: photography, camera, pinhole, installation, exhibition, experiment, history.
Увод
Камера обскура [1] вълнува въображението на съвременния човек като един от феномените съпътстващи напредването на цивилизацията. В наши дни това е свързано с киното и фотографията, чиято роля в модерния свят е очевидна, но далеч преди това „тъмната стая“ има особена роля в развитието на оптичните изобретения, използвани от ученитекато средство за изследване на заобикалящата ги среда. Ранните употреби на камера обскура показват човешката любознателност.В Ренесанса феноменът намира практично приложение като помощен инструмент в рисувателната дейност, а след още няколко века вече е една от водещите предпоставки за изобретяването на фотографията. Въпреки привидната изчерпателност на тази хронологична нишка, камера обскура продължава да има оригинални употреби в наши дни. Такива са пинхол камерите, които развиват естетиката на лоу-текфотографията[2]. През 2001г. е въведен международният ден на пинхол фотографията, който се провежда през последната неделя на месец април. За първи път това се случва и в България през 2012г. в гр. Севлиево. Така камера обскура започва да вълнува цели групи от български фотографи и артисти, които експериментират с феномена. През 2022 г. в София се осъществяват изложбите „Камера обскура“ в Книжарница и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“ и „Невидимите улици“, свързани с преподавателската и творческа дейност на Лиляна Караджова, които дават принос към развитието на феномена и неговата художествена употреба. Тези събития показват, че камера обскура не е статична част от историята на фотографията, а жив феномен, чиито ресурс продължава да провокира, вдъхновява и развива езика на съвременното изкуство.
1. Първи употреби на камера обскура
През погледа на съвременния човек разточително живеещ в XXI век, камера обскура заема разнообразни форми, пространства и похвати. Ако се опитамe да проследим хронологичната нишка на нейното развитие и движение, бихме могли да очертаем две посоки с приблизително сходно развитие. Първата отвежда до познататакласическа форма на феномена, именно стая(от лат. camera obscura означава „тъмна стая”), а втората посока се отправя към подвижните палатки и конструирането на различни външни пространсвени инсталации.От тяхната отправна точка можем да продължим към специално изградените архитектурни съоръжения, чиято ясна цел е да задоволят масовото любопитсво към феномена.Такива сгради или по-скоро туристически обекти (поради способността им да бъдат наблюдателници на заобикалящата ги природна или градска среда), има разпръснати както из Европа, така и из различени точки на САЩ.Финалната права на метафизичното пътуване води до портативните и удобно преносими кутии-камери, зародили се още в края на XVI век. Траекторията е ясно начертана, но следва да се разгърне в по-детайлно пътуване.
Историята на камера обскура се разпростира от aнтичността до съвремието, като този магичен феномен в първообраза си преставлява затъмнена стая или кутияс малък отвор на една от стените, през който влиза светлина и по този начин върху стената срещу отвора се прожектира обърнато изображение от външния свят. Този ефект е споменат още през V век пр.н.е. от китайския философ Мо Дзъ, който забелязва и записва, че в затъмнена стая, при която наличието на светлина преминава през малка дупка, се образува изображение обърнато с главата надолу [3]. От това той правилно заключва, че светлината се движи по прави линии от своя източник и нарича наблюдението си „заключена стая със съкровища” [4] - едно напълно истинно и достоверно в поетичността си название.
Един век по-късно Аристотел също наблюдава как преминаващата през процепите между листата на чинар светлина от слънчево затъмнение, проектира изображение на слънцето върху повърхността на земята, но наблюдениятя му не успяват да достигнат по-далеч.Подобно изучаване може да се проследи както при Тион от Александрия през IV век, така и при византийско-гръцкия математик и архитект - Антимий от Трал (най-известен с проектирането на Света София, смятана за най-яркият образец на Византийската архитектура), който през VI век използва вид камера обскура в своите експерименти.
Първият обаче, който предлага използването на устройството за наблюдение на външния свят, е арабския физик, математик и философ Абу Али Алхазен, роден около 965 г.в Басра,Ирак и прекарал по-голяма част от продуктивния си период в Кайро,Египет.Най- известният му труд е седемтомен трактат „Книга на оптиката”, написан от 1011г. до 1021 г. В наблюденията си върху „тъмната стая”, той използва експериментален подход и анализира резултатите спрямо промяна на размера и формата на отвора, интензитета на светлината минаваща през него, както и разстоянието между него и срещустоящата повърхност,върху която се проектират изображенията [5].
2. Камера обскура по времето на ренесансовите изобретатели
По времето на Ренесанса, във Флорентинската република, полиматът Леонардо Да Винчи (1452-1519 г.) е запознат с проучванията на Алхазен, като използва метода на камера обскура,за да обясни переспективата на триизмерното простанство върху плоска повърхност. След редица задълбочени изследвания, той публикува и първото по-ясно описание на явлението през 1478 г. в “Codex Atlanticus” (12 тома съдържащи разнообразни рисунки и писания).
Век по-късно неаполитанският учен, философ и алхимик Джовани Батиста Дела Порта (1535-1615) подобрява камера обскура като добавя леща към отвора, през който влиза светлината.Неговата книга “Magiae naturalis” (1584 г.) повече от всяка друга е помогнала за разпространението на знания за феномена, като дава много по-точна и подробно описана информацияспрямо всички предходни есета и трактати.В книга 4, глава 2 от първото издание, Порта обяснява, че стаята трябва да бъде напълно затъмнена и светлината да се пропуска само през един отвор: „По този начин ще възприемате всичко отвън, което е осветено от слънцето, и ще виждате хората по улицата да ходят с главата надолу и това, което е отдясноще бъде от лявата страна и всичко ще бъде обърнато.Изображенията ще изглеждат толкова по-големи, колкото по-далеч е разположен екранът спрямо отвора.Ако поставите лещовидно кристално стъкло в дупката, веднага ще видите всичко многопо-ясно, сякаш стоите наблизо.” [6]
Джовани Дела Порта обаче не се задоволява с простото наблюдение на това, което се случва на улицата по законите на случайността.Той организира сложни театрални постановки на осветена от слънце сцена, изградена извън тъмната стая, като включва в нея декори, актьори в костюми, модели на диви животни движени от деца, музика и други изразни средства и ги обединява в разнообразни наративи и сюжети.Публиката е настанена вътре в тъмната стая (без да знае за цялата подредба и хореография отвън) и когато зрелището започва да се появявя прожектирайки се срещу зрителите, те са напълно погълнати от него.Но шокът е по-силен от здравия разум и, въпреки опитите на Порта да им обясни принципа на действие на спестакъла, те го обвиняват в магьосничество, а католическата църква строго му забранява всякакви дейности в продължение на шест години.
Тук е удачно да се обърне внимание на мистерията, съдържаща се във феномена, като се спомене английският философ и алхимик Роджър Бейкън (1220-1292 г.), който представя камера обскура като пространство натоварено с тъмна магия, където през отвора дяволът може магически да се телепортира.За него съоръжението представлявало зла илюзия, зависима и манипулирана от представите на хора, свързани с негативните им проявления.
3. Въвеждане на термина „камера обскура“
През 1604г. германският астроном Йоханес Кеплер използва за пръв път в историята термина “camera obscura” като също така разработва и първата преносима камера под формата на палатка, която е можело да бъде разположена практически навсякъде.
През 1680 г. германският автори духовник Йохан Зан (1641-1707 г.) конструирапортативни „версии“ на камери, към които добавя не само леща на мястото на отвора, но и огледало и оптични призми, които решават проблема с обръщането на изображението в „правилна посока”. Освен големи стаи, той конструира и камера, която е с по-малки размери: висока 22,86см и дълга 61см. [7]. В кутията слага огледало, поставено под ъгъл от 45 градуса спрямо обектива, което отразява образа към горната ѝ част, където е поставен лист матирано стъкло. Стъклото е покрито с паус, което позволява изображенията лесно да бъдат копирани от художник. Дизайнът на Зан остава в употреба близо 200 години.
Когато устройството започва да се използва от професионални художници през XVII век и XVIII век, то е предназначено да помага единствено и само при изобразяватето на сцени със сложни пространствени переспективи или при избора за „кадриране“ на обектите.Силно влияние има върху документалните художници като Джовани Антонио Канал, познат под името Каналето (1697–1768 г.), Бернардо Белото (1722-1780 г.), Луис Карозис Кармонтел (1717-1806 г.) иТомас Сандби (1721-1798 г.).Съществува хипотеза, че ЙоханесВермѐр(1632-1675 г.) също е използвалкамера обскура [8]. Невероятната прецизност, с която той изобразява детайли, особено в домашните си интериори, неговият новаторски подход към атмосферната светлина, цветовете и блясъка, които прилага върху отразяващи повърхности, подсказват за живописна практика, използваща феномена [9]. Любопитна е и историята на Луис Кармонтел, който през 1783г. започва да работи над анимирани прозрачни фонове (от фр.“décors transparents animés”). Това са серии от картини с разнообразни пейзажи и истории случващи се сред тях, нарисувани върху дълги ленти хартия (високи около 50см и дълги до 40м), които на свой ред са навити върху дървени ролки и поставени в камера обскура. Чрез този подход и механизъм, той прожектира своите картини и създава у гледащите усещането за своеобразна разходка,като по този начин се явява предвестник на анимационното кино.
4. Зараждане и развитие на пинхол камерата
По отношение на въздействието си върху обществото от XVI век и XVII век, камера обскура е толкова важна, колкото телескопа и микроскопа, появявали се по същото време. Практичните ѝ функции, освен като помощно средствов живопистта, се разпростират и догеодезията, картографирането и астрономията, като също така камерата се явява важна и основна част от развитието на оптиката. Но стигайки до този етап в развитието си, тя поражда нови въпроси като може би най-основният от тях е: Как могат образите, образуващи се от камера обскура да раздвижат емоциите и да разширят хоризонта на визуалните преживявания на човека и още по-важно - могат ли да бъдат запечатани? Известно е, че създателят на първата запазена фотография - Жозеф Нисефор Ниепс (1765-1833 г.), е закупил през 1826г. камера обскура с леща от парижкия оптик Шарл Шевалие. След редица опитив периода между 1826-1827г., при които зарежда камерата с плочи покрити със светлочувствителен асфалт, той успява да достигне дългоочаквания резултат. Английският учен, математик и физик сър Дейвид Брустър (1781-1868 г.), който е изобретател на бинокулярната камера, полизоналната леща, калейдоскопаи др., публикува през1850 г. книгата си „Стереоскопът” [10], където за първи път използва думата „пинхол” [11]. Това е напълно различен вид камера обскура спрямо използваните в периода, защото лещата е заменена от малка дупка. Заради малката апертура пинхол камерите имат голяма дълбочина на рязкост и всичко, от най-близкия до най-отдалечения обект, е в един и същ относителен фокускато повърхностите са дифузирани, а контурите меки. Тези камери възпроизвеждат сцените така, като ги вижда човешкото око. Във връзка с творческо изследване на историята на камера обскура, Лиляна Караджова отбелязва, че „през 1685 г. немският учен Йохан Зан представя илюстрации на десетки причудливи камери в своя Oculus Artificialis Teledioptricus Sive Telescopium. Разглеждайки неговите чертежи, през 1955 г. историкът на фотографията Хелмут Гернсхайм обръща внимание на няколко компактни модела наподобяващи ранните бокс-камери и заключва, че от този момент нататък камерите чакат развитието на фотохимичен процес, който ще им позволи да влязат в действие” [12].
.jpg)
Сн.1. Различни видове камера обскура, проектирани от Йохан Заан
5. Съвременни реконструкции на камера обскура
Фотохимичният процес е отдавна налице и благодарение както на него, така и на своята отдаденост, ентусиазъм и професионализъм, Лиляна Караджова направи възможно осъществяването на проекта „Камера обскура”, който беше показан в периода 27 януари - 28 февруари 2022 г. в Книжарница и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа”.
.jpg)
Сн. 2. Портрет на Лиляна Караджова, част от изложбата „Камера обскура”.
Изложбата представи на зрителите ръчно конструирани камери обскури и заснетите с тях фотографски изображения от студенти на бакалавърски програми „Фотография” и „Кино и телевизия”, както и от магистърска програма „Фотографско изкуство” на Нов български университет.
Акцентът на събитието се разгърна във възможността запечатаните образи да бъдат разгледани не само с просто око, но и с въоръжено такова, а именно чрез поглеждане през магическия обектив на камера обскура. Това активно въвличане на зрителите им даде причина не само да хванат в ръцете си художествените обекти, но и през тях да разгледат и разучат кадрите (целенасочено експонирани върху стените на пространството с главата надолу), в „нормалната” им перспектива. Караджова реконструира тези художествени обекти (книги-камери) по бележките на Хелмут Гернсхайм и по илюстрациите на Йохан Заан. В изложбата е посочено, че тези книги са използвани като инструменти за тайно наблюдение, за каквото били предназначени и чаши – камери. Но за разлика от шпионските чаши, от шпионските книги има оцелели образци, които студентите изучават по време на тяхното конструиране. Това се вижда в двете видеа към изложбата, които проследяват процеса на създаване на оптичните пособия [13].Разглеждането на художествени експонати в книжарница с книги-камери е интересен концептуален подход, който извежда книгата извън нейната съдържателна и информативна страна като събира нея и камерата в амалгама, предоставяща възможност за наблюдение на света. За обектите са използвани книги по история на изкуството, част от колекцията на Хелмут Хагер,почетен професор на Пенсилванския университет.Въпреки че тази употреба на книжните издания носи привидното субординиране на текстовото спрямо визуалното, камерите могат да бъдат отстранени по начин, по който книгите да останат непокътнати. С това изложбата „Камера обскура“ отправя няколко провокации - от една страна проумяването на магическия феномен камера обскура, а от друга - поставянето на книгата в позиция на замаскиран, таен обект.
6. Пинхол фотографията в изложбата „Невидимите улици”
.jpg)
Сн. 3. Пинхол панорамни фотографии заснети от Лиляна Караджова, част от изложбата „Невидимите улици”.
Фотографската инсталация „Невидимите улици” на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович, представена в Софийска градска художествена галерия в периода между 20 септември - 23 октомври 2022г. [14], е заснета с панорамна пинхол камера Holga 120 WPC. Изложбата се появи като едно поетично съновидение, заредено едновременно с фактология и усещане за магическа утопичност, засягаща културната идентичност на нашата столица.
Своеобразната фотографска топология, представена чрез фотографиите на Лиляна Караджова, беше комбинирана с носталгични текстове на Димитър Стоянович, вдъхновени от Итало Калвино и неговите „Невидими градове”. Но заглавието на изложбата не препраща само към преминаващите като абстрактна смислова нишка през шестте изградени улици-думи, а докосва и по-фините струни на възприятието - именно идеята за безтегловно носещи се въображаеми пространства, контрастиращи с тежестта на личностите, които някога са ги обитавали.Тежест напоена от смисъла на същестуването им и от следите, които са оставили след себе си.
Прецизно и отговорно заснетите със средноформатната камера Holga120 фотографиидистанцират през черно-бялото си съществуване, поставяйки акцент върху архитектурните особености и детайли на къщите, но едновременно с това дават поле на въображението работещо по посока на изграждане на визуални метафизични представи.Лесно може да се проследи постоянството в заснемането на всички кадри, като се започне от меката равна светлина, подсказваща един и същ период от деня, високата гледна точка на заснемане на обектите, нивелирни и балансирани по протежение на целите фотографски дължини и специфичното кадриране на архитектурните обекти.
Панорамите, заснети с пинхол камера, са представени върху свободно подвижни платовеи създаващи усещане за ефимерност. Те изграждат своеобразен лабиринт, в който всеки от зрителите може да се вмъкне и при достатъчно въображение да преживее една разходка наситена с идеалистично мечтание.
През пинхол фотографиите на Лиляна Караджовазаснетите човешки обиталища, смело застъпващи се едно друго, привнасят много точно усещането за хаотичността на града, безконечното му напластяване и триумфално наместващата се призрачност.Призрачност не страховита по смисъл, а криеща в себе си интимността на своите обитатели и всевъзможните сценарии, които бихме могли да изградим в мислите си като евентуални случвания сред техните домове.Призначност равносилна на спомени, приютяващи в себе се цялата меланхолия, която пинхол фотографията носи вътре в себе си, в следствие на комплексната си история.
Заключение
Феноменът камера обскура е претърпял трансформации, но и категорично е устоял на времето и неговите цивилизационни капани. Прегледът и анализът на развитието на камерата ясно затвърждават нейното магическо очарование, което все още успява да трогне съвременния човек. Извън линия на магическото, разбира се, е съществено и важно да се припомня многообразната съвкупност от история, хора и научни компоненти, позволи на камерата да разкрие интригуващите си форми и съпътстващи ги методи на работа. Обнадеждаваща е и динамиката на феномена по света (в това число и в България), в която ясно могат да се проследят нишките на закодирани послания. Тези послания са натоварени с дълбочина и уважение към предходните етапи, довели до възможността за съвременни творчески търсения.
Източници на снимките:
Сн.1. Zahn, Johann. Oculus artificialis teledioptricus sive telescopium, Wurzburg: Johannes Georgius Drullmann, 1685, p.181.
Сн. 2. Личен архив на Лиляна Караджова.
Сн. 3. Личен архив на Лиляна Караджова.
Бележки:
[1] Камера обскура, от лат. camera obscura „тъмна стая”.Това е предшественик на съвременната камера.
[2] Лоу-тек, от анг. low technology означава „ниска технология“, термин използван като контрапункт на висока технология, характерна за съвременния прогрес на човечеството. Лоу-тек естетиката във фотографията се появява в отговор на навлизането на цифровите камери през 90-те години на XX век.
[3] Gernsheim, Helmut &Alison. The History of Photography from the Camera Obscura to the Beginning of theModern Era. London: Thames and Hudson, 1969, p. 19.
[4] Wilgus, Jack & Beverly.What is Camera Obscura. In: The Magic of Mirror, 2004,Available from:http://brightbytes.com/cosite/what.html [cited 11.03.2023].
[5] Gernsheim, Helmut & Alison. The History of Photography from the Camera Obscura to the Beginning of theModern Era. London: Thames and Hudson, 1969, p. 19.
[6]Gernsheim, Helmut & Alison. The History of Photography from the Camera Obscura to the Beginning of theModern Era. London: Thames and Hudson, 1969, p. 20.
[7]Zahn, Johann. Oculus Аrtificialis Тeledioptricus Sive Telescopium. Wurzburg: Johannes Georgius Drullmann, 1685.
[8]Lefèvre, Wolfgang. Inside the Camera Obscura - Optics and Art under the Spell of the Projected Image. Berlin: Max Planck Institute for the History of Science, 2007.
[9]Lefèvre, Wolfgan. Inside the Camera Obscura - Optics and Art under the Spell of the Projected Image. Berlin: Max Planck Institute for the History of Science, 2007,p.5.
[10] Brewster, David. The Stereoscope: Its History, Theory, and Construction. London: John Murray, 1856, p. 136-137.
[11] Пинхол камера, от анг. pinhole camera e така наречената „проста камера”, която вместо обектив, разполага с малък отвор, през който преминава светлината.
[12] Караджова, Лиляна. Текст към изложбата „Камера Обскура”, 2022, Available from: https://news.nbu.bg/bg/events/izlozhba-fotografiq-i-obekti-kamera-obskura!58082[cited 11.03.2023].
[13] Making of a camera obscura, workshop in NBU. 22.04.2022. In: YouTube, Available from:https://www.youtube.com/watch?v=o6aQPdVc_z0&t[cited 3.04.2023].
[14] Изложбата „Невидимите улици“ е осъществена с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Библиография:
Караджова, Лиляна. Текст към изложбата „Камера Обскура”. Available from:
[11.03.2023].
Brewster, David. The Stereoscope: Its History, Theory, and Construction. London: John Murray, 1856.
Gernsheim, Helmut &Alison. The History of Photography from the Camera Obscura to the Beginning of theModern Era.London: Thames and Hudson, 1969.
Lefevre, Wolfgang. Inside the Camera Obscura – Optics and Art under the Spell of the Projected Image. Berlin: Max Planck Institute for the History of Science, 2007.
Making of a camera obscura, workshop in NBU. In: YouTube, 22.04.2022. Available from:https://www.youtube.com/watch?v=o6aQPdVc_z0&t[3.04.2023].
Making of a camera obscura in a book. In: YouTube, 23.04.2022. Available from:https://www.youtube.com/watch?v=IboLwrtYcmY
[3.04.2023]
Renner, Eric. Pinhole Photography: From Historic Technique to Digital Application. Focal Press, 2008.
Wilgus, Jack & Beverly. What is Camera Obscura. In: The Magic of Mirror, 2004. Available from: http://brightbytes.com/cosite/what.html [11.03.2023]
Zahn, Johann. Oculus Artificialis Teledioptricus Sive Telescopium. Wurzburg: Johannes Georgius Drullmann, 1685.
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
|
Лу, Ванеса. Историята на камера обскура и интерпретацията ѝ в съвременното българско изкуство. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2023, № 54. ISSN 1313-9908. Available from: [https://media-journal.info/index.php?p=item&aid=460]
|
E-mail: vanesalu10@gmail.com
дата на публикуване: 10.05.2023, Сряда, 07:50
прочетена: 2890 пъти
нагоре