Медии

 

Dr. Miliana Veleva

The introduction of artificial intelligence (AI), and more recently generative AI, has given content automation a significant boost. In the context of journalism, content automation applications are typically associated with the use of algorithmic processes that transform data into narrative texts and news, with little or no human intervention beyond the initial programming phase.And while the audience may perceive the emergence of artificial intelligence tools as an opportunity to enrich information, it is likely to fall victim to new threats, polarization, invasion of personal space, damage to pluralism and political clashes. The questions we ask ourselves are - will AI systems manage to make the work of journalists useless; will the machine replace the human, and what advantages remain for reporters and editors?

Използването на изкуствен интелект нараства с безпрецедентни темпове. ИИ навлиза в почти всяка област от живота ни предлагайки инструментите за изкуствен интелект почти всяка индустрия, включително банкиране, здравеопазване и електронна търговия, както и съвсем осезаемо за медийната индустрия.

 Изкуственият интелект настъпва с такава огромна скорост в нашето ежедневие, че често дори самите ние не си даваме сметка колко често го използваме.

В началото ще попитам изкуствения интелект – какво е изкуствен интелект. Изкуственият интелект (ИИ; на английски: artificial intelligence, AI) е интелектът, демонстриран от компютри, за разлика от естествения интелект, притежаван от животни и хора. Това е науката за концепциите, които правят възможно компютрите да извършват задачи, които могат да бъдат разглеждани като интелигентни[1]. При поставяне на задача изкуственият интелект има способност да анализира обкръжаващата го среда и да предприема действия, които увеличават възможността за постигане на определени цели[2]. ИИ приложенията включват усъвършенствани уеб търсачки (например Google), препоръчителни системи (ползвани от YouTube, Amazon, Netflix), разбиращи човешки говор (например Siri, Alexa Internet), самоуправляващи се коли като тези на „Тесла“.

Теорията на изкуствения интелект се основава на хипотезата, че основно човешко качество като интелигентността, може да бъде описано с достоверна точност, така че да бъде симулирано от машина. През XX в., а дори и сега, ИИ е обект на оптимистични, или в някои случаи критични спекулации, но за съвременните програми изкуственият интелект е важен елемент на информационните технологии, използван за разрешаване на някои от най-трудните задачи в областта на информатиката [3][4][5].

 

Джаж Шафер, старши редактор в авторитетното издание Politico[6] изследва в ролята си на журналист навлизането на изкуствения интелект в редакциите. Големият въпрос, който си задават всички изследователи е, дали новинарският бизнес, който в последните две десетилетия бе изправен пред серия предизвикателства – като започнем със световната финансова криза, а след това и ковид-пандемията, няма да приключи оконачателно с навлизането на системите за изкуствен интелект.

ИИ, както е използваната абревиатура за изкуствения интелект, е поредната технология, която поставя под въпрос бъдещето на журналистиката. Ако се върнем назад ще си спомним, че първите революции са свързани с телеграфа, а след това и с телефона, които позволяват на журналистите да изпращат съобщения на километри от мястото, на което се намира редакцията. Радиото пък предава новините на момента. Компютрите замениха линотипа, а с това и иззеха хиляди работни места. ИИ вече навлиза категорично в редакциите. Той може да прави гафове, но може и да е изключително полезен. ИИ пише заглавия, управлява платени публикации за увеличаване на абонаментите, превежда текстове, превръща статии в аудио емисии, открива нови истории, проверява факти, редактира. От друга страна, внедряването на ИИ в медиите може да създаде нови уязвимости, да умножи информационните разстройства както и да генерира предизвикателства, свързани с прозрачността. Освен това рискува да увеличи зависимостта на медиите от големите технологични платформи.

Феликс Саймън от университета „Оксфорд“ [7] описва предимствата и недостатъците на изкуствения интелект в свое изследване. Според него използван ефективно, той може да направи новините по-точни и навременни, но може да създаде и океан от спам. Така че бъдещето на изкуствения интелект е неясно, поне засега. ИИ в редакцията ще бъде толкова полезен или вреден, колкото го правят разработчиците и потребителите.

Ако отваряте новинарски сайтове на телефон или компютър, скоро ще получите  препоръка за статия. Това означава, че вие вече сте в „лапите“ на изкуствения интелект, който е обучен за разпознава вашите предпочитания. Давам пример на студентите, как аз станах „жертва“ на ИИ. Преди време прочетох една след друга няколко статии за звездата в американския футбол Травис Келси от отбора на „Канзас сити чийфс“. И след време видях, че моят „фийд“ е залят от информация за него, отбора му, както и актуалната му приятелка – поп-звездата Тейлър Суифт. Това информационно торнадо те остава с усещането, че в света няма други спортни звезди, друг отбор, друга певица освен изброените.

Според Феликс Саймън крайният потребител е по-малко запознат с използването на ИИ в „производството на новини“. Изкуствен интелект например се използва при обработката на големи набори от данни, като в разследвания от типа на „Панама пейпърс“.

Все още изследователите нямат отговор какви ще са по-креативните начини, по които редакциите ще удовлетворят желанието на своята аудитория не само по отношение на добрата журналистика, но и за формати, които ще отговорят на търсенията на по-младата публика.

 

       2. Ще заменят ли системите за изкуствен интелект журналистите?

Какво не може да направи изкуственият интелект и може ли да замени изцяло журналистите? Доверието е нещо, което няма как да бъде постигнато от машина. В това отношение са категорични и изследователите, и политиците.

Според Петър Витанов, докладчик по първия закон за изкуствения интелект в Европейския парламенти и депутат от Групата на социалистите и демократите, запазването на човешките права и основни свободи е най-важното условие за развитието на системите на ИИ. Законът за изкуствения интелект се приближава до окончателното приемане, след като Европейският парламент гласува в подкрепа на текста на 13 март 2024 г.. Той ще стане закон след окончателното одобрение на Съвета на Европейския съюз, което ще направи ЕС първата голяма световна сила, приела хоризонтално законодателство, регулиращо ИИ. Законът определя правилата за използване и продажба на системи с изкуствен интелект в ЕС и регулира инструменти с общо предназначение като ChatGPT и биометрично наблюдение, базирано на изкуствения интелект [8].

Журналистите имат свои източници, които не разкриват, а спечелването на доверие, изграждане на връзка с източник отнема месеци, в някои случаи и години. Тези източници дават информация, а човешката им връзка с журналист, а не с машина, гарантира тяхната неприкосновеност. В момента нито една система за ИИ не може да направи подобно нещо – да изгради доверие. В този смисъл машината никога не може да замени човека.

„Моралните въпроси при използването на изкуствения интелект са много. Европейското законодателство ще го ограничи до степен, в която ИИ да не стане опасен за човешките права. С камери например може да се проследи дали сте били на политически протест. И ако например сте държавен чиновник, шефът ви може да реши да ви уволни заради участие в антиправителствена демонстрация“, коментира Витанов.

И макар че в използването на изкуствен интелект може да има много предимства, не е задължително да се смята, че той ще подобри качеството на журналистиката. Ако мениджърите и редакторите решат да го използват, за да помогнат на репортерите да вършат работата си по по-бързо и качествено, редакциите трябва да вземат решение за използване на конкретни технологии. Наскоро в дискусия, свързана с изкуствения интелект, директорът на БТА Кирил Вълчев сподели, че в агенцията има преводачи. Но занапред те ще могат да вършат работата си далеч по-бързо, защото ще разчитат на системите за изкуствен интелект, които са почти съвършени, що се отнася до превод на различни езици, особено от западни езици като английски, немски, френски и испански.

Новинарското пространство вече е наводнено и от медии, за които най-важен е обемът на новините, но не и тяхното качество. Със сигурност те ще използват предимно системи за ИИ, без да се интересуват от качеството на информацията. Подобен сценарий ще им спести пари за заплати на журналисти. Потенциалът на ИИ да трансформира работата на заетите в медиите е огромен, защото рутинните задачи могат да бъдат напълно автоматизирани. И логично тези предимства са придружени от страх от съкращения на персонала, както и от поставяне под въпрос на социалния статус на журналистите.

Издателите могат да използват системите за ИИ, за да увеличат количеството, а не качеството на новините. И това е основното притеснение, свързано с активното навлизане на изкуствения интелект. Защо да плащам заплата, като мога да използвам машина? Това ще е основният въпрос, който медийните компании ще си задават в следващите години.

Всяко увеличение на ефективността и ресурсите ще доведе до увеличаване на потреблението. От друга страна системите за ИИ могат да позволят на журналистите да отделят повече време за наистина ценните задачи. Защото днес не е достатъчно да съобщите само, че правителството на Николай Денков е подало оставка. Това ще направят всички медии. Необходимо е да съобщите нещо повече от останалите, за което ще трябва журналист, който да изследва в дълбочина процесите и да предвиди последствията.

 

Сериозен е и въпросът какво трябва да е отношението на журналистите към настоящите системи за ИИ – като на надежден източник или като на такъв, който произвежда и непроверени истории. Важно е да знаем, че ИИ е съвкупност от различни техники, системи и подходи, използвани на различни места и за различни задачи. Това са компютърни системи. Не бива да им се доверяваме напълно, въпреки че са добри в задачи като търсене на информация, обобщение, редактиране.

Системите за препоръки, управляващи например Apple News или Google News, използват машинно обучение. Има академични проучвания, които показват, че „препоръчателите на новини“ от една страна са полезни, но от друга насочват потребителите в една конкретна информационна ниша, стесняват кръгозора. Или както дадохме пример по-нагоре в статията, те ще ви показват публикации за един спортист – Травис Келси и една певица – Тейлър Суифт, което свежда познанието на потребители в конкретния момент само до тях.

В същото време новинарските организации, които автоматично приспособяват и препоръчват новини, се сблъскват с желанието на редакторите да определят дневния ред чрез историите, които публикуват. Това поставя нови важни въпроси - ако големите новинарски организации като New York Times или Axel Springer могат да участват в преки преговори с Microsoft или Google, това няма как да стане с по-малките медии, които нямат тази власт над големите технологични компании.

Този дисбаланс на силата е актуален и сега заради споровете около авторското право и използването на новини за обучение на данни. Ако сте голяма медия, може да заведете съдебни дела към компаниите за изкуствен интелект, като в казуса с New York Times [9]. Популярното американско издание заведе наскоро дело срещу Microsoft и OpenAI, твърдейки, че техните услуги - ChatGPT и Copilot, незаконно са използвали съдържанието на New York Times и настояват да се ограничат всички големи езикови модели (LLM), обучени с неговите статии. Ако съдът застане срещу The New York Times, издателите ще се борят за промяна на законите в Конгреса. Там обаче политиците трябва да са готови да подкрепят правото на разработчиците на изкуствен интелект да обучават системите за изкуствен интелект, използвайки публично достъпни данни в интернет. Подобно на други съдебни дела от създатели на съдържание срещу разработчиците на LLM, този случай е мотивиран повече от страх да не бъде заменен от изкуствен интелект, а не от солидна интерпретация на закона за авторското право. В основата на делото е обвинението на Times, че LLM са „масово копиращи“ машини, които, когато бъдат подканени „ще произвеждат почти дословни копия на значителни части от произведенията на Times“.

Изследовавателят Дейвид Касуел прави своето проучване за влиянието на ИИ, след като в продължение на 6 месеца има срещи с висшия мениджмънт на 40 новинарски организации – от малки редакции в Азия, Близкия изток и Латинска Америка до много от най-големите световни доставчици на новини, базирани в САЩ, Великобритания и Европа.Резултатите от неговия анализ са обобщени от института „Ройтерс“за изследване на журналистиката [10].

Най-лесните възможности за прилагане на генеративен изкуствен интелект в създаването на  новините са в следването на конкретни и познати стъпки в рамките на съществуващите работни потоци за производство на новини, интегрирани в съществуващите новинарски продукти на организацията. Тази стратегия за „по-ефективно производство на съществуващи медийни продукти“ е привлекателна със своята простота, но ползите от нея почти сигурно ще бъдат краткотрайни, защото предполага, че съществуващата медийна среда се запази в сегашния си алгоритъм на работа, смята Касуел [11].

Конкурентната среда, предлагането на продукти, производствените работни процеси и бизнес моделите на новинарските организации ще се променят вероятно радикално, тъй като използването на генеративен ИИ става повсеместно и се появяват медийни продукти, които са  създадени изцяло от него. Вече са налични индикации за това в зараждащите се генеративни преживявания при търсене, предлагани от Google и Microsoft, в контрола на потребителския опит, предлаган от добре финансирани агрегатори на новини като Artifact (стартиран от основателите на Instagram), както и в декларираното намерение да се изгради основен езиков модел около социалната медия X (преди това Twitter), и дори - в поведението на десетки милиони потребители н инструменти като ChatGPT и Midjourney.

По-амбициозната стратегия за ИИ за новинарските организации се съдържа в преосмисляне и разширяване на обхвата и мащаба на новинарските продукти на организацията по начини, които стават осъществими само с помощта на генеративен изкуствен интелект. Тази стратегия се основава на мотото „нови продукти за нови аудитории“ и  вероятно ще бъде по-трайна, защото ще се стреми активно да приспособи обогатяването на избора на аудиторията. Този вид стратегия може да включва предоставяне на високотехнологични решения като систематично извличане на новинарски събития (и критично - на новинарски истории) от огромни потоци от текст и реч на естествен език, създаване и поддържане на собствени набори от данни под формата на истории, систематично сертифициране на тези новини, нови инструменти за проучване и контекстуализиране на сложни новини, екстремното персонализиране на новините и на опита от потребяването им и др.

Има ли вероятност големите технологични компании да използват силата си, за да контролират новините. Според Саймън това вече е факт и е достатъчно да проследите разпространението им в Google и Meta. Изкуственият интелект вече се използва за сортиране на информация, за подготвяне на информация в платформите на същите тези компании.

Изкуственият интелект може да е „черна кутия“ за много журналисти, които не разбират как работи той. „Ако не знаете откъде идва информацията, това може да създаде проблеми. Може да станете жертва на дезинформация или, като организация, да нарушите авторски права или да бъдете обвинени в плагиатство. Това може да създаде проблеми в журналистическия процес, както и в начина, по който консумираме информация“, добавя американският изследовател [12].

Някои от промените до които може да доведе навлизането на системите за ИИ в журналистиката са: анализ на автоматизирано информационно съдържание (достоверност, качество на информацията, лекота на четене), нови журналистически формати, връзка между платформите и медиите във все по-технологична среда, въздействието на изкуствения интелект върху неприкосновеността на личния живот и прозрачността на медийното съдържание, регулаторни и правни разработки в областта на ИИ, етични последици от използването на автоматизирано съдържание, нови професионални профили и нови задачи, промени в обучението на журналисти и комуникатори.

Най-ценните умения в новинарска организация, която въвежда инструменти за изкуствен интелект, ще останат онези, които са важни и за  традиционните новинарски организации. Редакционната преценка – способността да се поддържа ясна осведоменост за дълбоките информационни нужди на аудиторията или обществото, да се идентифицират истории, които отговарят на тези потребности, да се проверяват и контекстуализират тези истории и след това да се съобщават на аудиторията в ясни и ангажиращи форми – вероятно ще остане основата на журналистиката. Начинът, по който се формира редакционната преценка, обаче може да се промени и да изисква значителни нови умения и компетентности. Те могат да включват способност за работа с абстракции и системиза аналитично разбиране на аудиторията и нейните нужди.

 

Развитието на генеративния изкуствен интелект поставя журналистиката на прага на значителна промяна. Някои изследователи я сравняват с появата на iPhone, раждането на интернет и дори появата на печатарската преса. На дневен ред са и въпросите за потенциалните вреди, за етиката при използването на изкуствения интелект в журналистиката, необходимото ново законодателство, нуждата от обучение на аудиторията, развиването и усъвършенстването на самия ИИ, на разработването на ранни насоки за ориентиране на новинарските организации в неговото използване, които започват тази нова и непозната досега трансформация за медийната индустрия.

 

[1] Нишева Мария, Шишков, Димитър. Изкуствен интелект, „Интеграл“. Добрич, 1995, с. 11.

[2] Russell, Stuart, Norving, Peter. Artificial Intelligence: A Modern Approach. 2nd. Upper Saddle River, New Jersey, Prentice Hall, 2003.

[3] Poole, David, Mackworth, Alan Keith, Goebel, Randy. Computational Intelligence: A Logical Approach. New York, Oxford University Press, 1998.

[4] McCorduck, Pamela. Machines Who Think. Natick, MA, A. K. Peters, 2004.

[5] Russell, Stuart, Norving, Peter. Artificial Intelligence: A Modern Approach. 2nd. Upper Saddle River, New Jersey, Prentice Hall, 2003.

[6] Shafer, Jack. How AI is Already Transforming the Media, Politico, 27.02.2024, Available from: https://www.politico.com/news/magazine/2024/02/27/artificial-intelligence-media-00143508 [5.04.2024].

[7] Пак там.

[8] TinkTnak, European Parliament.Artificial intelligence act. Available from: https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2021/698792/EPRS_BRI(2021)698792_EN.pdf [5.04.2024].

[9] Caswell, David. AI and journalism: What`s next? 19.09.2023, Sept 2023, Available from:https://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/news/ai-and-journalism-whats-next [5.04.2024].

[10] Aswin Prabhakar, Aswin. The New York Times’ Copyright Lawsuit Against OpenAI Threatens the Future of AI and Fair Use, Center for Data Inovation, 12.01.2024, Available from: https://datainnovation.org/2024/01/the-new-york-times-copyright-lawsuit-against-openai-threatens-the-future-of-ai-and-fair-use/ [5.04.2024].

[11]Caswell, David. AI and journalism: What`s next? 19.09.2023, Sept 2023, Available from:https://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/news/ai-and-journalism-whats-next [5.04.2024].

[12]Пак там.

Нишева Мария, Шишков, Димитър. Изкуствен интелект, „Интеграл“. Добрич, 1995.

Aswin Prabhakar, Aswin. The New York Times’ Copyright Lawsuit Against OpenAI Threatens the Future of AI and Fair Use, Center for Data Inovation, 12.01.2024, Available from: https://datainnovation.org/2024/01/the-new-york-times-copyright-lawsuit-against-openai-threatens-the-future-of-ai-and-fair-use/ [5.04.2024].

 

Caswell, David. AI and journalism: What`s next? 19.09.2023, Sept 2023, Available from:https://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/news/ai-and-journalism-whats-next [5.04.2024].

McCorduck, Pamela. Machines Who Think. Natick, MA, A. K. Peters, 2004.

Poole, David, Mackworth, Alan Keith, Goebel, Randy. Computational Intelligence: A Logical Approach. New York, Oxford University Press, 1998.

Russell, Stuart, Norving, Peter. Artificial Intelligence: A Modern Approach. 2nd. Upper Saddle River, New Jersey, Prentice Hall, 2003.

Shafer, Jack. How AI is Already Transforming the Media, Politico, 27.02.2024, Available from: https://www.politico.com/news/magazine/2024/02/27/artificial-intelligence-media-00143508 [5.04.2024].

TinkTnak, European Parliament.Artificial intelligence act. Available from: https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2021/698792/EPRS_BRI(2021)698792_EN.pdf [5.04.2024].

 

E-mail: milianav@hotmail.com