Общество

兵者詭道也

„Цялото военно дело се основава на заблудата“

Сун Дзъ [1]

Войните неизбежно съпътстват развитието на човешката цивилизация, а военните паради са неизменна част от демонстрацията на сила или честването на ключови победи на армиите още от древността. Макар и претърпели еволюционно развитие през вековете, шествията на армейски части са съхранени и до днес. Настоящият доклад изследва генезиса на военните паради, като се опитва да изясни съвременната им стойност от комуникационна гледна точка. За целта се проследяват корените на тази практика през различните епохи, изследват се спецификите в отделните периоди от развитието конкретно за българската действителност, а посредством емпирични методи, като контент анализ на медийното съдържание и анкетно проучване сред действащи военнослужещи и сред цивилните граждани, се правят изводи за образа и сегашното състояние на армията, изграждан чрез военните паради.

 

Военният парад сам по себе си представлява тържествена процесия на армейски части, военна техника и снаряжение, бележеща честването на празник или друг специален повод с военно или родолюбиво за дадена страна значение. В съвременните условия от комуникационна гледна точка може да разглеждаме военния парад като вид специално събитие, организирано и провеждано във въоръжените сили. Всепризнатият авторитет в областта на събитийния мениджмънт Джо Голдблат описва специалните събития като „уникален момент във времето, отбелязван като церемония и ритуал, така че да задоволи определени нужди“ [2]. Следвайки тази теоретична постановка, ще изясним как тя се отнася към военния парад. Той е събитие, което обикновено се провежда в ден от съществено значение за военната история на страната. В България един такъв е 6 май – Ден на храбростта и празник на българската армия, във Франция е 14 юли – Деня на превземане на Бастилията и национален празник на страната, в Русия е на 9 май – Ден на победата, ознаменуващ триумфа на Червената армия над Нацистка Германия. Нуждата от провеждане на военен парад е свързана освен с тържественото отбелязване на съответния празничен повод, който насърчава патриотичните чувства у населението, също така с желанието на съответната страна да демонстрира моментното състояние на армията като част от външната политика на държавата: един вид послание към евентуалния противник, че въоръжените сили са достатъчно подготвени и въоръжени, за да отблъснат всякаква потенциална вражеска агресия. Посланията на военния парад естествено влияят върху вътрешната публика, но в стратегически смисъл са насочени основно и преди всичко към външните аудитории, включително към „противника – тези, които се стремят да работят срещу усилията на НАТО“ [3] по класификацията от Наръчника по публични комуникации на Алианса. Тези послания изграждат, моделират и поддържат у публиките определени нагласи към въоръжените сили, които сформират публичния образ или имидж на армията.

В своята мащабна монография, посветена на управлението на връзките с обществеността, Любомир Стойков разяснява значението на понятието „имидж“ като „представата за определена личност, организация, продукт или дейност, изградена в мислите и съзнанието на хората с помощта на техниките и технологиите на връзките с обществеността“ [4].

Изследвайки анатомията на имижда, украинският специалист по пъблик рилейшънс Валентин Королко в края на своя анализ го определя като „впечатлението, което произвежда човекът, компанията или институцията върху определена или различни публики в обществото“ [5]. Здравко Райков допълва това понятие като определя имиджа като „комплекс от представи, характеристики, отношения, нагласи – видими и невидими, осъзнавани и неосъзнавани, които организацията и публиката изграждат в себе си в процеса на целенасочено или стихийно общуване помежду си един за друг“ [6]. Той набляга на двупосочната равнопоставена роля в изграждането на публичния образ на институцията и факта, че имиджът не е само образ, изграден от пиармена, но включва и онова, което сътворява въображението на публиката. Т.е. може да обобщим, че това е събирателен образ от три компонента: реални характеристики на организацията, актуални социални ценности и очаквания на публиката.

От друга страна думата „пропаганда“ според Оксфордския речник на английския език произлиза от латинското „propagare“, което буквално означава „разпространявам“ и е термин, използван от Конгрегацията за нейния орган за популяризиране на вярата [7]. Един от пионерите във връзките с обществеността Едуард Бернайс отбелязва още в самото начало на своя труд „Пропагандата“, че „съзнателната и интелигентна манипулация на организираните навици и мнение на масите е важен елемент от демократичното общество“. [8] Безспорно терминът „пропаганда“ за повечето хора носи негативно значение. Но както Бърнайс отбелязва, „дали пропагандата е добра или лоша зависи от достойнството на каузата, към която подтиква и от коректността на публикуваната информация“. [9] Преподавателят по теория на комуникациите в Мариуполския университет в Украйна Георгий Почепцов смята, че „светът на пропагандата не толкова отразява реалността, колкото я коригира и насочва, като по този начин я подчинява на своите цели“ [10]. Той обаче подчертава, че тази корекция може да изкриви съответната представа в пълна противоположност на това, което е в действителност.

Речникът на военните и сродни на тях термини на американския Департамент по отбрана определя пропагандата като „всяка форма на комуникация в подкрепа на националните цели, създадена да влияе върху мненията, емоциите, нагласите или поведението на която и да е група по начин, който да е в полза на организацията, било то – пряко или индиректно“ [11].

В този смисъл в по-нататъшното изложение на изследването за военните паради ще приемаме термина „пропаганда“ като съзнателно изграден образ, който се различава от реалното състояние. Все пак, за да изясним по-прецизно основните комуникационни послания, излъчвани от церемонията на военния парад, е необходимо да изследваме генезиса и неговите дълбоки корени в миналото.

 

Още владетелите в Древна Месопотамия украсяват предмети и фасади с елементи, изобразяващи тяхната военна мощ и славни завоевания. Един от редките артефакти, запазени от онази епоха, е намиращият се в Британския музей „щандарт на Ур“ – мозайка от кралската гробница, на която са изобразени сцени от военна процесия, датирани около 2600 години пр.н.е.

В европейската цивилизация съществен отпечатък оставят традициите, наследени от Римската империя. Най-значимите военни успехи в Древен Рим са отбелязвани с пищни и грандиозни шествия, с които победоносните военачалници са почитани. Процесията тръгвала от свещените предградия на Рим на източния бряг на Тибър и завършвала в Храма на Юпитер като задължително минавала под т.нар. Триумфална арка – Porta Triumphalis. Прототипът на римската триумфална процесия е „амалгама между ранните военни паради от Близкия Изток и древногръцките религиозни процесии, пречупени през призмата на Етруската цивилизация“ [12]. Римският триумф поставя основите на вековна традиция на военните паради, която се пренася през различните епохи почти непокътната.

С краха на Римската империя ритуалът се запазва, но придобива сакрален характер. Триумфалната процесия губи своя военен акцент и се превръща в религиозно шествие в служба на църквата. Едва векове по-късно тази тържествена практика възкръсва по време на Ренесанса, когато след победата над флорентинците папският военачалник Кастручо Кастракани е удостоен от император Лудвиг IVс високата чест да премине през родния си град Лука с процесия в стил класически триумф. Римският триумф, без значение дали републикански или имперски, обслужвал три цели. Церемонията била начин да се огласят военните успехи на римската армия, възможност да се измоли милостта на боговете и да се почете тяхната роля в победата и не на последно място – способ да се оправдаят военните кампании пред сената и гражданите на Рим [13]. За ренесансовите владетели триумфът се свързвал преди всичко с личната власт и авторитет, държавническото управление и блясъка. Неслучайно триумфални арки впоследствие възникват и продължават да съществуват и в други европейски столици.

С разпадането на европейските империи на национални държави и възприемането на по-агресивна външна политика военните паради постепенно се превръщат в инструмент за демонстрация на бойна мощ. Като пример в това отношение се отличава прословутата със своята дисциплина Пруска армия, която успява да наложи същински „диктат“ в елементите на военния парад най-вече със специфичните методи на маршируване, отдаване на почести и строеви похвати, повечето от които запазени и до днес в европейските армии.

В българската армия традицията на военните паради датираме от далечната 1877 г.: година преди Освобождението. Може да приемем датата 12 април като първото участие на български военни части в церемониалния парад след обявяването на Руско-турската война от император Александър II. Тогава дружините на Българското опълчение участват в прегледа на войските в Кишинев, молебена в градската катедрала и последвалата процесия към фронта [14].

Все пак първият самостоятелен парад на армейски части на България се състои на 30 август 1878 г. край Пловдив. Процесията е проведена на този ден в предградието Сарай кър след тържественото производство на първия випуск български офицери от военната Команда на волноопределяющите се. По указанията на тогавашния руски императорски комисар княз Дондуков-Корсаков, изпратени до началника на Българската земска войска те са предимно от „редиците на щабните и обер-офицери на бившето Българско опълчение“ [15].

Следват години, в които българската армия се институционализира. Тогава се изграждат и утвърждават основите на празнично-обредната система, традиции и чествания във войската, които претърпяват с годините значителни промени. Най-съществен е изборът на дата, на която да се провеждат традиционно военните паради у нас. Още със създаването си българската армия чества Деня на храбростта, но като празник на Свети Георги Победоносец, който по стария Юлиански календар се отбелязва на 23 април. След 1916 г. с преминаването към Грегорианския датата се измества по нов стил на 6 май. Церемонията на честванията обикновено включва панихида за загиналите във войните и молебен за здраве и благословия на войската. От 1931 г. денят е обявен за боен празник на българската армия.

Знаков за военната ни история е парадът, проведен на 6 май 1937 г., предшестващ „големите царски маневри“. Двете събития бележат възраждането на българската армия и скъсването с ограниченията на Ньойския договор по отношение на войската. Тогава по жълтите павета пред Народното събрание Цар Борис III приема строя на армията, която е с изцяло ново и модерно въоръжение, монархът връчва лично новите бойни знамена на софийските полкове, а парадът е предвождан от ветерани, кавалери на ордена „За храброст“.

Българска военна делегация, водена от министъра на войната и петима български генерали, участва и в парада на Червения площад в Москва на 24 юни 1945 г., ознаменуващ победата във Втората световна война. Това знаково събитие от една страна пренася всички традиции на римския триумф, но от друга задава тона на военните паради в бъдещекато полага основите на изцяло нова система от чествания в социалистическия лагер.

През 1946 г., когато България от монархия става република, за празник на Българската армия е възприет 9 септември – дата, свързана с т.нар. „революция“ – преврата от 1944 г. През 1953 г. датата отново се променя на 23 септември – денят на Септемврийското въстание, избухнало точно три десетилетия по-рано. Военни паради на този ден обаче не се провеждат като остава практиката церемониите да са на 9 септември – официалния празник на Народна република България.

Най-внушителният военен парад, провеждан у нас през този период, остава церемонията от 1974 г. по случай 30-годишнината от „социалистическата революция“. Също толкова мащабно е шествието, честващо 1300-годишнината от създаването на българската държава през 1981 г. И двете значими събития си приличат в едно – изграждането на мита за несъкрушимия социалистически съюз чрез демонстрацията на силата и превъзходството му посредством показване на най-новата бойна техника на въоръжение в източния блок. По това време България действително представлява военна заплаха за съседите си от НАТО като численост на личния състав, подготовка и въоръжение на армията.

Крахът на социалистическия лагер повлича промени и в честванията на българската армия у нас и провеждането на военните паради. Любопитното е, че след 1990 г., 23 август остава като празник на войската цели две години – 1991 г. и 1992 г. Датата обаче се свързва с нов повод – денят на решителните боеве при Шипка през Руско-турската война. Датата 6 май е възстановен като празник на Българската армия чак през 1993 г. и оттогава до днес датата се чества като тържествена за войската.

 

В съвременността от комуникационна гледна точка военните паради запазват своето основно послание – демонстрация на военна сила и мощ, т.е. подтекстът е готовност за защита на суверенитета и териториалната цялост. Но доколко това отразява реалното състояние и до каква степен е пропагандно послание? И тук опираме до същината на този доклад – изграждането на публичния образ на армията чрез военните паради. За целта анализираме резултатите от анкетно допитване, проведено от автора сред вътрешната и външната публика на въоръжените сили и което изследва нагласите, свързани с ритуала на военния парад. Всички въпроси в проучването са от затворен тип. Те са попълнени от предварително подбрани групи от военнослужещи и цивилни граждани чрез изпращане на линк от приложението GoogleForms.

В анкетата на вътрешната публика участват 100 действащи военнослужещи от бойни формирования. Най-голям дял са военнослужещите от Сухопътните войски с дял от 30%. По равно са представени Военновъздушните, Военноморските и Специалните сили с по 20 на сто от анкетираните. Бойците от Съвместното командване на силите са групата с най-малко представителство от 10%. Съотношението в анкетата между офицери от една страна и войници и сержанти от друга или иначе казано между командния и изпълнителния състав на армията, е 39% за офицерския срещу 61 на сто за войнишкия и сержантски състав.

Възрастовите категории разделят анкетираните в три групи. Най-голямата от тях е на военнослужещите на възраст между 30 и 45 години, които съставляват 51% от участниците в допитването, под 30-годишни са 32 на сто от анкетираните, а най-малобройна е групата на най-възрастните в армията – тези над 45 години, които са 17% от отговорилите на въпросника. Възрастовият състав очаквано дава преимущество на по-младите участници, тъй като във войската има възрастово ограничение над определен праг за войнишкия и сержантски състав – изискване, което е продиктувано от естеството на военната професия.

Макар да е условно, дяловото разпределение на участниците в допитването се стреми да отрази максимално близо същинската структура на Българската армия. Целта е да бъде достатъчно представително и да се доближава възможно най-много до реалните нагласи сред военнослужещите.

Във втората група на допитването са участвали 100 души, които са цивилни граждани и представляват външна за армията публика. От цялото множество 78% са мъже, което вероятно се дължи на това, че мъжката аудитория се интересува повече от въпросите на армията, а също така голяма част от мъжете са служили във войската, докато все още съществуваше наборна служба. От анкетираните 22 на сто от респондентите са жени. Във възрастово отношение множеството е разделено на три основни групи: 12% от всички, участвали в допитването, са на възраст под 30 години, между 30 и 45-годишни са 42 на сто от анкетираните, а останалите 46% са на възраст над 45 години.

От участниците в гражданската анкета - 44% са служили в армията, но тук трябва да се подчертае, че става дума за отбиване на наборна служба, а не за професионална работа като военнослужещи. Мнозинството от 56 на 100 не са били войници. Всички анкетирани са хора, които не са бивши или настоящи военнослужещи на договор с Българската армия.

Какво показват резултатите от проучването?  От анкетираните 32% от военнослужещите са на мнение, че основната функция на военния парад в съвременността, когато сме свидетели на два въоръжени конфликта на североизток и югоизток от страната ни, е да повдига духа на обществото. Според 31 на сто така се продължава една отдавна утвърдена традиция, а 24 на сто смятат, че парадът демонстрира готовността на армията да изпълни своя дълг – защита на суверенитета и териториалната цялост на страната. Според 13% парадът със своята атрактивна програма е начин за привличане на желаещи да постъпят на военна служба.

Нагласите по отношение на парада сред цивилните граждани сочат, че за 37 на сто военният парад повдига духа на обществото. Според 26% шествията са демонстрация на готовността на армията да изпълни своя дълг. Същият дял имат хората, които намират парадите за продължение на утвърдена традиция в армията. Едва 1 на 100 души смята, че парадът по атрактивен начин привлича желаещи да постъпят в армията. Прави впечатление, че цели 10 на сто смятат, че военните шествия са просто една отживелица, запазена в наши дни. Сред споделящите това мнение 90 на сто са мъже, а шестима от тях са отслужили задължителната казарма. Допълнителен анализ показва, че от тази малка група, гледаща негативно на военните паради, 40% оценява като най-важна съставна част традиционния компонент от церемониите на 6 май, което означава, че ако в публичната комуникация с тази скептична част от обществото се търси повече активност от тяхна страна, е необходимо усилията да бъдат насочени в засилване на значението на този патриотичен елемент.

Видно е сходството в нагласите, че военните паради са насочени преди всичко към външната публика. Почти еднакъв дял от 1/3 от анкетираните и в двете групи посочват, че целта на шествията е да повдигат духа на обществото. Основната разлика, която се забелязва от гореизведената статистика е, че по-голям процент от военнослужещите гледат на парада като връзка с традициите в армията. Прави впечатление, че военните без изключение оценяват тържествения марш за 6 май като важно събитие, което фокусира вниманието върху тяхната дейност и в никакъв случай не са склонни тази традиция да бъде прекъсната в бъдеще, докато един на всеки десет цивилни намира парадите за отживелица от миналото. Различията в нагласите може да бъдат видени на Графика 1.