Олимпийските игри в Париж бяха първите след края на пандемията от Ковид-19, която блокира света за няколко години и промени изцяло условията, при които се провеждат големи спортни събития. За първи път в новата история Олимпийски игри бяха отложени с една година – тези в Токио се проведоха с година по-късно през 2021 г. при строги здравни мерки и без публика. При същите условия и ограничения се организираха и преминаха и Зимните игри в Пекин през 2022 г. По данни на МОК Олимпийските игри в Париж успяха да приковат вниманието на 4 милиарда души, което се равнява на половината население на Земята. Именно поради тази причина, от медийна гледна точка, представляваше интерес как тези събития ще повлият на популярността на Олимпийските игри и как ще се промени тяхното медийно отразяване.
Медийното отразяване на Олимпийски игри е залегнало в Олимипийската харта на Международния олимпийски комитет (МОК). Съгласно член 48 от Хартата, МОК трябва да предприеме „всички необходими стъпки, за да осигури най-пълно отразяване на Олимпийските игри от различните медии и да ги направи достъпни за възможно най-широка аудитория в света“[1].
Още по време на първите съвременни Олимпийски игри в Атина през 1896 г. международната преса следи новините, като отразява провеждането на състезанията и резултатите от тях чрез статии, илюстрирани с гравюри, а по-късно и с фотографии. През 1912 г. събитията от Олимпийските игри в Стокхолм вече могат да бъдат гледани, с няколкодневно закъснение, на запис. Радиопредаванията стават част от Олимпийските игри в Париж през 1924 г. По това време организаторите дори се опасяват, че радиото може да окаже отрицателно въздействие върху продажбата на входни билети. Страховете им обаче не се оправдават, а радиопредаванията на Игрите бележат стремглаво развитие. През 1936 г. на Олимпийските игри в Берлин има радиоизлъчвания на 28 езика и общо 2500 предавания. Отново в Берлин е осъществено и първото пряко телевизионно предаване чрез затворена телевизионна система (CCTV). Предаванията се гледат в специално оборудвани зали и се радват на аудитория от 162 000 души. На Олимпийските игри в Лондон през 1948 г. телевизията влиза в домовете на хората, което позволява на половин милион души, които имат телевизори, да проследят състезанията на разстояние до 200 км от самото събитие. Телевизията става още по-важна в Рим през 1960 г., когато е осъществено първото международно телевизионно предаване на живо от Олимпийски игри [2].
Медийното отразяване на Олимпийски игри е свързано с още много достижения на техниката. Важен момент в развитието е появата на цветната телевизия през 60-те години на XX век, появата на интернет и на социалните мрежи. От 2001 г. МОК разполага и със собствена продуцентска компания Olympic Broadcasting Services (OBS), която реализира заснемането и излъчването на всички състезания от прогррамата на Олимпийските игри. В Атина през 2004 г. е първото излъчване на живо по интернет, през 2008 г. в Пекин състезанията се снимат в High Definition, а четири години по-късно, в Лондон през 2012 г., вече в 3D. В Токио през 2020 г. се осъществи първото издание на Олимпийските игри, което беше изцяло продуцирано в естествена среда с висока разделителна способност (UHD) и висок динамичен обхват (HDR), а публиката се запозна с невиждани досега ъгли на камерата, 360-градусови повторения, многокамерно предаване на живо с виртуална реалност (VR) и повече аналитични данни, обработени от изкуствен интелект (AI).
За Токио 2020 олимпийският канал произведе приблизително 9500 часа съдържание за малко повече от две седмици, включително приблизително 3800-4000 часа спортни предавания и церемонии на живо, което е с 30% повече съдържание, отколкото беше произведено само четири години по-рано.
Олимпийските игри достигат до милиарди хора по телевизия, уебсайтове, приложения за мобилни телефони/таблети и социални медии, както и през традиционните медии като радио и преса. Олимпийският комитет дава до 25 000 акредитации за отразяването на Летни олимпийски игри, което ги прави най-мащабното международно събитие. На този фон Олимпийските игри в Париж поставиха нови рекорди и направиха още една крачка в развитието на медийната индустрия.
2. Преди Париж 2024 – постиженията на Лондон през 2012 г. и на Рио да Жанейро през 2016 г.
Много са паралелите, които се правят между Олимпийските игри в Париж и тези в Лондон. И причините са няколко – и Великобритания и Франция са държави с установена демокрация, в които общественото мнение има значение. Това е важно условие за диалог с местните общности, които в крайна сметка са най-важни при домакинствата. И ако публиката определяше Олимпийски игри преди Париж 2024 г. като много успешни, то сред най-добрите примери от предишни години са Олимпийските игри в Лондон през 2012 г.
Преди 12 години Игрите в Лондон са водеща тема както за британските, така и за световните медии. Националната преса публикува 7200 страници с олимпийски новини, а 90% от населението на Острова гледа поне 15 минути от тях. Повече от 200 милиона зрители наблюдават спринта на Юсеин Болт, един от гвоздеите в програмата на излъчванията. Олимпийските игри в Лондон са и в първата четворка на най-гледаните световни събития след преизбирането на американския президент Барак Обама, избирането на нов президент на Египет и войната в Афганистан.[3]
Четири години по-късно в Рио де Жанейро Олимпийските игри отново са в подобна престижна класация, като този път са изместени от изборите за друг американски президент - Доналд Тръмп. Тези данни обаче показват, че това е медийното събитие на годината, независимо какви са останалите теми в новинарския поток. В Рио де Жанейро сме свидетели на нова революция, свързана с постоянно нарастващата популярност на социалните медии, а с това и все по-чувствителния дял на олимпийско съдържание в тях.
Олимпийските игри в Токио се провеждат през 2021 г. вместо през 2020 г., като това са първите отложени с една година състезания в олимпийската история. И въпреки че са в условията на пандемична ситуация и при празни трибуни, те също са сред най-гледаните събития в света.
3. Олимпийски игри и дигиталната ангажираност
Олимпийските игри в Париж през 2024 г. бяха не само демонстрация на спортни постижения, но и новаторско събитие в областта на дигиталната ангажираност и медийното отразяване. Игрите зададоха нов стандарт за това, как аудиторията се ангажира с големи събития в цифровата ера. С приблизителен обхват от два трилиона читатели и огромно присъствие както в традиционните, така и в цифровите медии, Олимпийските игри през 2024 г. доказаха, че бъдещето на спортното отразяване е в предоставянето на по-интерактивно и завладяващо съдържание. От блогове на живо до социални медии, Летните олимпийски игри в Париж през 2024 г. представиха редица доказателства, че промяната е в посока към динамично съдържание в реално време, което успява да задържи аудиторията и в същото време да я мотивира да търси постоянно нова и и нова информация. По данни на Международния олимпийски комитет са били публикувани над 2 милиона журналистически материали, свързани с Париж 2024 г. Десетте водещи държави в това отношение са САЩ, Великобритания, Канада, Германия, Италия, Бразилия, Франция, Индия, Китай и Испания.
Редица метрики отбелязват ръст в дигиталното съдържание от 40%, сравнено с Игрите в Токио. Това покачване на дигиталния трафик в различните платформи подчертава нарастващияинтерес към отразяването на живо независимо дали това става чрез блогове, новинарски статии, кратки видеоклипове в социалните медии, предавания на живо, актуализации в реално време, се регистрират 1,35 милиарда гледания на страници. Поставен е рекорден резултат за единично събитие - 89 милиона гледания на 2 август, а средното време на ангажиране със съдържанието на Олимпийските игри е от 33,5 секунди. Сайтовете, предоставящи непрекъснати актуализации на броя на посетителите, които се връщат отново, за да проверят последните новини, демонстрират развиващия се пейзаж на спортната журналистика, където бързината, но и завладяващото отразяване са от ключово значение.
Олимпийските игри традиционно привличат огромна световна аудитория. Големите телевизионни оператори като NBC в САЩ, BBC във Великобритания и други глобални мрежи съобщават също за нови рекорди, поставени за привличане на зрителската аудитория.Компанията NBCUniversal, която държи правата за излъчване в САЩ, съобщи за допълнителни 30,6 млн. зрители в двете си телевизионни и стрийминг платформи - Peacock и NBC Sports.Мрежата използва комбинация от традиционни телевизионни предавания, стрийминг на живо и съдържание по заявка(pay per viеw), за да отговори на различните предпочитания на зрителите. Европейският съюз за радиоразпръскване (EBU) осигури цялостно отразяване от многобройни телевизионни оператори-членове, а след края на Игрите отчете с 23% повече хора от игрите в Токио през 2020 г.
Социалните медии изиграха значителна роля за повишаване на гледаемостта и ангажираността на потребителите на Олимпийските игри в Париж през 2024 г. Съществена беше ролята и на Международния олимпийски комитет в навигирането на този процес. Той позволи на всички спортисти да споделят собствено съдържание от Олимпиадата, което да достигне до милиони последователи по целия свят.
По данни на МОК, Париж 2024 г. достигна до милиарди хора по целия свят благодарение и на новите споразумения за медийни права и работата на екипа на Олимпийските услуги за излъчване (OBS) [4]. Те включват 36 притежатели на медийни права (включително Олимпийския канал), 182 сублицензента за излъчване, над 11 000 часа, произведени от OBS, над 8300 души персонал за излъчване, повече от 1,000 камери на OBS, 3680 микрофона. Платформата на OBS за предоставяне на онлайн съдържание (Content+) се превърна в основен метод за предоставяне на краткотрайно съдържание, което е подходящо за социалните медии - на разположение са повече от 17 000 материала (от които приблизително 790 материала са с вертикално формат, предназначени специално за социалните медии). В резултат на това по време на Игрите са направени общо над 113 000 изтегляния. Използването на изкуствен интелект за „автоматично генериране на акценти“ води до създаването на 95 000 акценти. На този фон рейтинговата агенция Nielsen посочва голямата популярност и влияние в социалните мрежи на някои от най-големите спортисти, които участваха в Париж. Сред тях баскетболната звезда Леброн Джеймс, гимнастичката Симон Байлс, плувецът Леон Маршан, атлетът Арманд Дуплантис и много други. Тяхната популярност, свързана с популярността на Олимпийските игри, се превърна в печеливша медийна стратегия [5].
4. Отразяването на Олимпийските игри в Париж през 2024 г. в България
В България Олимпийските игри в Париж ще излъчваха от Българската национална телевизия (БНТ) и платформата MAX, Евроспорт 1 и Евроспорт 2. БНТ излъчи 250 часа олимпийска програма, с акцент върху българското представяне, както и финалите в най-популярните олимпийски спортове.Обществената телевизия направи и редица обзорни предавания. „Днес на Игрите“, което се излъчваше в праймтайма от 19:00 ч. до 20:00 ч. по БНТ 1., „Добро утро, Париж!“ от 9:10 ч. и 9:30 ч. по БНТ 1 и БНТ 3 в делничните дни, както и 30-минутен обзор всеки ден след 23:00 часа по БНТ 1 и БНТ 3. Резултатите от пийпълметричните изследвания показват, че най-гледаните събития в ефира на БНТ са шампионските опити на Карлос Насар във вдигането на тежести с аудитория от над 540 000 зрители и шеър (дял на гледащата аудитория) от над 37%, както и финалите в художествената гимнастика, борбата и церемонията на откриването, които постигат също много високи резултати, обобщени в таблицата.
Таблица 1. Данни на GARB Audience Measurement Bulgaria, предоставени от БНТ.
Warner Bros. Discovery отбеляза рекордна гледаемост и ангажираност със съдържанието във всички платформи по време на Олимпийските игри в Париж през 2024 г., обхващащи безплатен ефир, платена телевизия, стрийминг, уеб и социални мрежи, които които включваха и церемонията по закриването в неделя [6]. За първи път Eurosport имаше регионален канал с програма ориентирана към България, Румъния, Унгария Чехия и Словакия. В него зрителите можеха да гледат и специалното ежедневно предаване "Bonjour, Paris", в което участваха бившите спортни звезди Цветана Пиронкова(тенис), Йордан Йовчев (спортна гимнастика) и Симона Пейчева (художествена гимнастика). В България зрителите гледаха всеки момент от Олимпийските игрив стрийминг платформата МAX и по Eurosport 1 и Eurosport 2. В Маx са гледани над 400 000 часа, като средното време, прекарано от един зрител, е 4,1 часа. Eurosport 1 донесе обхват от над 1,4 млн. души, което е с 49% повече в сравнение с Олимпийските игри в Токио през 2020 г., със средно 6,6 часа гледане на уникален зрител. Най-гледаните спортове (въз основа на гледаните часове) по Eurosport 1, са лека атлетика, плуване и волейбол.
Заключение
Олимпийските игри в Париж през 2024 г. не само защитиха реномето на мегасъбитието като най-гледаното в сферата на спорта, но и поставиха нови стандарти в отразяването, регистрираха рекорди по телевизионна гледаемост, по публикаци в интернет и в социалните мрежи. И въпреки че телевизията остава доминиращата медия при отразяването на спортни събития, заради емоцията от живото предаване и възможността да направи всеки един зрител съпричастен към ставащото, ръстът в дигиталния трафик в различните платформи показва, че това е бъдещето на медиите при отразяването на подобни спортни форуми. В следващите години все по-голям дял в това отразяване ще има и изкуственият интелект, който има както редица предимства, така може да се превърне и в реална заплаха за журналистическата професия. Несъмнено събития като Олимпийските игри са не само най-важното спортно, но и най-голямото медийно събитие, което задава посоката на развитие за следващите години.
Бележки:
[1] Митев, Лозан. Олимпизъм и олимпийско движение. София, 2016.
[2] Larosa, Miranda. Broadcasting the Olympic Games : the media and the Olympic Games. IOC, The Olympic Museum, Lausanne, 1st edition, 2016.
[3] Eфремов, Ефрем. Спортът в медийния свят. София, 2019.
Библиография:
Eфремов, Ефрем. Спортът в медийния свят. София, 2019.
Митев, Лозан. Олимпизъм и олимпийско движение. София, 2016.
Larosa, Miranda. Broadcasting the Olympic Games : the media and the Olympic Games. IOC, The Olympic Museum, Lausanne, 1st edition, 2016.
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
Велева, Миляна. Олимпийските игри в Париж – медийно отразяване в България и по света. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2024, №58. ISSN 1313-9908. Available from: https://media-journal.info/?p=item&aid=474 .
|