Anatomy of Lobbying
Lyubomil Ivanov
One of the shortest formulations of lobbying would look like this: lobbying is equal to PR plus law. Lobbying is a technology for pressure by public persuasive communication and other lawful means aimed at determining authority or person with purpose legitimate change in the legal sphere of the person(s) out in the individual and public interest. The characteristics of lobbying are: social technological process for the production of specific intellectual product – lobbying; technological process for lawful pressures; public and persuasive communication technology; process multiple direct and indirect interactive communication; scope of PR and jurisprudence; social response to the public interest. The functions of lobbying are: communicative; squeeze; harmonizing; ttransforming; deterrent (restrictive); preventive. From PR technical lobbying grew into social technology pressure for legitimate change in the public interest. PR is the soft option of lobbying and lobbying is hard version of PR.
Keywords: PR, jurisprudence, interest, technology, persuasion, pressure, patrimony, communication, change
Увод
Настоящото изследване има за цел да обясни и дефинира лобизма като раздел от публичната комуникация. На пръв поглед това изглежда естествено и логично, но само на пръв поглед. Всъщност по-голямата част от научните трудове негласно, но упорито свързват лобизма единствено и само с политиката. Изглежда, че засега политолозите изпитват разбираемо неудобство да разработват научна дисциплина, посветена на политическия лобизъм. Според нас е въпрос на време да го направят като заменят неудобния термин с обществено по-приемлив (напр. политическо застъпничество, а може би и нещо доста по-креативно). Тук съзираме добра възможност да изпреварим събитията като дефинираме лобизма в светлината на публичната комуникация. Утре политологията неизбежно ще създаде своя трактовка на лобизма, но ще ѝ бъде трудно да заобиколи темата за public relations. Иначе казано, целта е лобизмът като публична комуникация да бъде общото, а частното му проявление – политическия, или нему подобен лобизъм.
Пресата на лобизма
Лобизмът, както и PR, от който произхожда, е преди всичко социална технология. Технологията е съвкупност от похвати и инструменти за постигане на определен резултат. Когато говорим за лобизма като технология, имаме предвид преди всичко комуникационната технология (но не само, както е посочено по-долу).
Най-същностната черта на лобизма е упражнявания чрез него натиск върху законодателната, изпълнителната, съдебната власт и др. решаващи органи. Според Ивка Цакова лобизмът е „да упражниш натиск, да представиш аргументи или някакъв вид стимули, с които да опиташ да повлияеш на тези, които вземат политически решения, с цел те да проявят благосклонност към определена позиция – твоята или на групата за натиск, към която принадлежиш.”[1]За Лайънъл Зетър всеки път, когато дадено лице, или група лица, владее власт над обществото, ще има и други лица или групи от лица, които ще се опитват да ги убедят да упражняват това правомощие по определен начин. Лобирането е едновременно естествено и неизбежно... Ако бароните не са лобирали пред крал Джон, той не би подписал Магна харта... Има най-малко две страни на всеки аргумент, както в съда – и двете страни трябва да имат достъп до професионално представителство, което ще гарантира, че аргументите на тяхната страна на ще бъдат защитени.[2] Лобистите упражняват неприкритo натиск, защото този натиск е законосъобразен. Той се осъществява основно чрез публична комуникация, но когато тя не предизвиква желаната промяна, лобистиката има в арсенала си и други, многобройни законосъобразни техники и практики за натиск като медийна интервенция, обществено мнение, протести, демонстрации, стачки, гражданско неподчинение, символни действия, нестандартни инициативи и т.н. Общото кратно на всичките е, че те са законни и са израз на свободната изява на гражданското общество. Лобизмът няма за цел създаването на граждански безредици, тъкмо обратното – лобистиката е важен превантивен инструмент за избягване на общественото напрежение. Чрез публична комуникация лобистите правят възможното за решаването на даден проблем, като същевременно предупреждават съответния орган за негативните обществени последици, ако въпросът не намери точно и бързо решение. Гражданските протести (разгледани в широк смисъл те също са форми на публична комуникация) са винаги крайна, но понякога необходима мярка за лобистки натиск.
Лобизмът като комуникация има две неизменни характеристики: публичности убеждаващо въздействие. Публичността е най-отчетливата разграничителна линия на лобистиката от търговията с власт и влияние, корупционните практики и останалите противозаконни дейности, замаскирани като „лобизъм”. Убеждаващата комуникация включва аргументи, доводи, сравнителни примери, доказателства и правни основания. Аргументацията означава достигането до определени изводи въз основа на логически построени съждения. Тук ударението пада върху логиката по латинската триада „conceptus – iudicium – ratiocination” (понятие – съждение – умозаключение).
Лобистката комуникация има за свой адресат орган (член на такъв орган) или персона, които могат да вземат решение по даден въпрос – решаващ орган или личност.В обичайния случай това е орган на държавната или местната администрация (публична администрация), което предполага задълбочени познания на лобиста върху компетенциите на различните органи. Процесът на лобиране представлява „целенасоченото влияние върху вземащите решения в политиката и държавната администрация.” [3] Лобирането може да бъде насочено и към отделна личност, стига тя да има правомощията да вземе валидно решение – така напр. лобиране пред депутат за внасяне на изменение в даден закон (депутатът не е решаващ орган, но е член на такъв орган и има индивидуална законодателна инициатива). Комуникацията може да има за адресат и служители, които имат съвещателни функции по отношение на решаващия орган – напр. към съветник на министър. И накрая, лобистката комуникация може да бъде насочена към групи от обществото или към цялото общество, с цел създаване на благоприятно обществено мнение и законосъобразен натиск върху решаващия орган.
Патримониум, юриспруденция, интерес
Лобирането има ясна цели тя е промяна в правна сфера на лице или лица. Този въпрос ще развием по-подробно по две причини: Първата е, че е очевидна връзката на лобизма с правото. Една от най-кратките формулировки на лобизма би изглеждала така: лобизъм = PR + право. Втората причина е, че няма социална сфера, която да не е обхваната, в по-малка или в по-голяма степен, от правни норми. Лицата в съвременните правни системи се делят на физически и юридически. Буквално от зачеването до смъртта си човек придобива права, поема задължения и влиза в различни правоотношения. Така например умишленото увреждане на ембрионалния човешки плод (освен при доброволен аборт, извършен в оторизирано здравно заведение) е престъпление по чл. 126 от Наказателния кодекс – следователно законът защитава правото на живот на този плод; смъртта на човека създава наследствените правоотношения между починалия и неговите наследници и пр. През целия си живот ние придобиваме имуществени и неимуществени права, които носят със себе си и задължения. Съвкупността от права, задължения и правоотношения е правната сфера (патримониум) на всеки от нас. Същото е положението и с юридическите лица, които с учредяването си придобиват права и задължения, влизат в правоотношения и участват в гражданския оборот. Съвкупността от права, задължения и правоотношения съставлява правната сфера на юридическото лице. Още с появата си в организационно-публичната система всяко такова лице (корпорация) засяга по някакъв начин останалите лица – конкуренция, замърсяване на околната среда, пазарно позициониране, патенти и т.н. И, да не забравяме, че макар и особено, държавата също е юридическо лице.
Лобизмът е „опорочен, защото обикновено се употребява, за да характеризира всяка тактика на влияние върху политическата, изпълнителната или законодателната власт, с цел да се промени наредба в посока, която е благоприятна за интереса на иницииращата влиянието организация.“[4] За да не бъде опорочена практиката, лобистът трябва да съобрази онази необходима промяна в правната сфера, която е законосъобразна. В ежедневието често се чуват определения на лобирането като дейност „на ръба на закона”. Няма по-невярно определение за истинския лобизъм. Дейността или е в рамките на закона,или е противозаконна. И в този смисъл „на ръба на закона” не е нищо друго освен незаконосъобразност. Законността (законосъобразността) обхваща като минимум два фундаментални принципа – върховенство на законаи равенство пред закона. Върховенството на законаозначава подчинението на всички правни субекти на законовите разпоредби, точното и стриктно изпълнение на закона от всички. Равенството пред закона е еднаквото прилагане на закона спрямо всички правни субекти. Следователно, за да е законосъобразна целената от лобистиката промяна в правната сфера, е наложително да се спазва върховенството на закона и равенството на всички пред закона. И обратно: всеки лобизъм, извършван в противоречие с върховенството на закона или неспазващ принципа за равенство пред закона, ще бъде незаконосъобразен, а целената с него промяна в правната сфера – незаконна.
Промяната в правната сфера посредством лобизма се осъществява в интерес на определена общност (групов интерес) или на лице (индивидуален интерес), но този интерес не може да влиза в противоречие с интересите на обществото. Иначе казано, промяната в правната сфера посредством лобизъм трябва да бъде в хармония с обществения интерес. Същевременно общественият интерес като социална категория е динамична величина. Съществуват редица дискусионни въпроси, при които няма трайно установени обществени интереси или най-малкото те са подложени на критична преоценка.Лобирането може да има допълнителна, но не по-малко важна цел – промяна на обществения интерес.Такава промяна би била най-точния критерий за оценка на ефективността на лобирането. У нас от десетилетия върви ожесточена дискусия за или против развитието на ядрената енергетика, довела до референдума от 27.01.2013 г. Този плебисцит беше спечелен с внушително мнозинство от привържениците на ядрената енергетика (60%). Същевременно ниският процент на гласували (около 20%) поставя под съмнение легитимността на вота, говори за сериозно колебание в обществото и в крайна сметка дава надежда на противниците на ядрената енергетика за промяна на обществените нагласи. Ако в резултат на лобиране настъпи такава промяна, то това би била една от най-ефективните кампании за смяна на обществения интерес.
На основата на очертаните същностни страни на лобизма, бихме могли да го дефинираме по следния начин: Лобизмът е технология за натиск чрез публична убеждаваща комуникация и други законни средства, насочен към решаващ орган или личност, с цел законосъобразна промяна в правната сфера на лице (лица), осъществявана в индивидуален и в обществен интерес.
Функционалност на лобизма
Първата характеристика на лобизма е свързана със същността му на социална технология.Всяка технология е призвана да произвежда определен продукт – стока или услуга. Лобистиката спада към социалните дейности, които предлагат услуги на пазара. Основният елемент на тази услуга е публичната комуникация, но не само – лобизмът включва още консултантски услуги, ноу-хау, специфични форми на законосъобразен натиск и т.н. Общото в предлаганите с лобизма услуги е, че те са продукт на интелектуалнадейност. Обединени от технологичния процес, тези услуги предоставят специфиченза лобизма интелектуален продукт. И така, първата изведена характеристика е, че лобистиката е социален технологичен процес за производство на специфичен интелектуален продукт – лобиране.
Втората характеристика на лобизма е свързана със същността му на технология за натиск. Този натиск е насочен към законодателната, изпълнителната, съдебната власт и други решаващи органи или личности, но винаги е в рамките на закона.Лобизмът рязко се разграничава от всякакви незаконни форми на натиск. Неговата основна роля е да реши даден проблем по пътя на убеждаващата комуникация и само ако тя не даде желания резултат, се пристъпва към други законосъобразни форми на натиск. И така, втората изведена характеристика е, че лобистиката е технологичен процес за законосъобразен натиск.
Третата характеристика на лобизма е свързана със същността му на комуникационна технология. Характерните черти на тази технология са публичносттаи убеждаващото въздействие. Публичността се постига чрез открита лобистка комуникация през всички познати комуникационни канали. Целта на тази комуникация е законосъобразна промяна в правната сфера по пътя на убеждението, с правни аргументи и доводи. Убеждаващата комуникация не изключва законосъобразни форми на натиск тогава, когато решаващият орган необосновано отказва или бави произнасянето си по даден въпрос. И така, третата изведена характеристика е, че лобистиката е публична и убеждаваща комуникационна технология.
Четвъртата характеристика на лобизма е свързана със същността му на комуникационен процес. Комуникацията е първото и най-важно оръжиев ръцете на лобиста. Когато тя не дава резултат, лобистът може да използва силата на общественото мнение като осъществи активна комуникация с отделни социални групи и цялото общество. В хода на тази комуникация лобистът мотивира социалните групи (обществото) да окажат законосъобразен комуникационен натиск върху решаващия орган. Най-съществената част от комуникацията на лобиста с обществеността е интерактивността, която мотивира съпричастността на гражданското общество. Както се вижда, потоците на комуникация могат да бъдат директни и индиректни и най-често са многостранни. И така, четвъртата изведена характеристика е, че лобистиката епроцес на многостранна директна и индиректна интерактивна комуникация.
Петата характеристика на лобизма е свързана със същността му на правна дейност. Ако комуникацията изразява тясната връзка на лобизма с PR, то правната същност свързва лобизма с юридическите науки. Лобизмът е приложно поле както на PR, така и на правото. Това е и една от основните разлики между лобизма и ходатайството, толкова разпространено по нашите географски ширини. Така извеждаме петата характеристика – лобистиката е приложно поле на PR и юриспруденцията.
Шестата характеристика е свързана със същността на обществения интерес като мерилоза допустимост и ефективност на лобирането. Когато е в съответствие с установения обществен интерес, лобирането е негово отражение (отговор).Когато е в дисхармония с обществения интерес, лобирането е крайно неефективно и социално неприемливо. Затова при промяна на правната сфера винаги трябва да се държи сметка за съответствието с обществения интерес. Така извеждаме шестата характеристика на лобистиката като социален отговор на обществения интерес.
Лобизмът има определена функционална натовареност, която е проявление на неговата същност и характеристики:
Комуникативна функция – лобизмът е преди всичко технология за публична и убеждаваща комуникация.
Пресираща функция – чрез лобизма се оказва законосъобразен натиск върху законодателната, изпълнителната, съдебната власт и други решаващи органи или личности.
Хармонизираща функция – лобизмът е призван да приведе промяната в правната сфера на определено физическо или юридическо лице (лица) в съответствие с обществения интерес.
Трансформираща функция – цел на лобирането е законосъобразна промяна в правната сфера на физическо или юридическо лице (лица).
Посочените дотук функции на лобизма са видими – произтичат пряко от неговата същност. Освен тях съществуват още две функции, които са „скрити” (замаскирани):
Възпираща (рестриктивна) функция, която изисква въздържане от всякакви незаконосъобразни действия в процеса на лобиране. Тази функция определя лобистиката като законосъобразна дейност и я отличава рязко от противоправните практики.
Превантивна функция, чрез която се предупреждава решаващия орган или член на такъв орган за възможните негативни обществени последици от незадоволителното решение на даден въпрос.
Между PR и лобизма съществуват множество прилики, най-важните от които са:
· Те са социални технологии;
· И двете са технологии на публичната комуникация;
· Характерна и за двете е техниката на убеждаващото въздействие;
· И двете технологии са призвани да защитават обществения интерес;
· Те са технологични процеси за производство на специфични интелектуални продукти от областта на консултантските услуги и комуникацията;
· И двете са процеси на интерактивна комуникация;
· И двете са социален отговор на обществения интерес и т.н.
Същевременно между PR и лобизма се наблюдават отчетливи разлики, най-съществените от които са:
· PR има за своя основна задача адаптирането на организацията към динамично променящата се социална среда. Лобизмът търси динамична промяна, която да доведе до по-добро функциониране преди всичко на органите на публичната власт.
· Чрез PR като дълготраен процес се презентирапо най-добрия възможен начин една организация в публичното пространство. Едно от най-кратките и точни определения за PR e „технология за управление на публична репутация” [5]. Чрез лобизма се оказва законосъобразен натиск върху законодателната, изпълнителната, съдебната власт и други решаващи органи и личности.
· PR е приложно поле на социалните науки, докато лобистиката е приложно поле и на юриспруденцията.
· Пиарът е посредник между организацията и медиите, организацията и публиките, докато лобистът заема определена страна и в този смисъл той поема функцията на социален адвокат.
Между PR и лобизма се наблюдава взаимопроникване и взаимодействие, които мултиплицират ефекта на техните инструментариуми. Лобизмът продължава да бъде съществена и важна PR техника. В този смисъл двете сфери се съотнасят като общо (PR) към частно (лобистика). Същевременно с обособяването на лобизма като самостоятелна научна дисциплина и с практиката на професионалната лобистика, се появява една специфична нова социална технология за законосъобразен натиск. От техника на PR лобистиката прераства в социална технология на натиск за законосъобразна промяна в интерес на обществото. Лобизмът използва всички познати PR техники за въздействие, но експлоатира и други, специални за него техники и практики за натиск. Може да се каже, че PR е мекия вариант на лобизма, а лобизмът – твърдия вариант на PR. Професионалният PR, съчетан с професионална лобистика, е най-сигурната гаранция за ефективна комуникация между организацията и органите на публичната власт.
Заключение
Публичната комуникация е тази, която превръща латентния лобист в действителен лобист. Водещ за трансформацията е личният интерес, който неизменно е подложен на въздействие в организационно-публичната система. Основният въпрос е в предизвикването на съвпадение на личните интереси на повече субекти за ефективно въздействие върху решаващите органи.
Личният интерес следва да бъде поставен в контекста на обществената необходимост. При дисхармония с обществения интерес, натискът следва да бъде насочен към промяна на общественото мнение. Доближаването и съвпадането на личния с обществения интерес е ключов за ефикасността на лобирането. Предметът на лобиране е ограничен единствено от законосъобразността на целената промяна и съобразяването ѝ с публичния интерес.
Ангажирането на личния интерес е енигмата на лобирането. Посредством социалните мрежи и чрез социологически похвати е възможно детайлното сортиране на публиката. Нейната сегментация има решаващо значение не просто за интереса, а за персоналния интерес на индивида.
Бележки:
[1] Лобиране и лобистки практики. Състав., науч. ред. Пламена Спасова, Десислава Петрова. София: Институт за икономическа политика, 2007, с. 11.
[2] Zetter, L. Lobbying. The Art of Political Persuasion. Harriman House Ltd, 2001.
[3] Merkle, H. Lobbying: Das Praxishandbuch für Unternehmen. Darmstadt 2003, s. 10.
[4] Malaval, Ph., Décaudin, J-M. Pentacom. Pearson Education France, 2012, р. 282.
[5] Райков, Здр. PR: Технологията на успеха. София: Дармон, 2003, с. 111.
Библиография:
Лобиране и лобистки практики. Състав., науч. ред. Пламена Спасова, Десислава Петрова. – София: Институт за икономическа политика, 2007. – 236 с.
Райков, Здр. PR: Технологията на успеха. – София: Дармон, 2003. – xiv, 15-226 с.
Malaval, Ph., Décaudin, J-M. Pentacom. – Pearson Education France, 2012.
Merkle, H. Lobbying: Das Praxishandbuch für Unternehmen. – Darmstadt, 2003.
Zetter, L. Lobbying. The Art of Political Persuasion. – Harriman House Ltd, 2001.
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Иванов, Любомил. Анатомия на лобизма. В: Медии и обществени комуникации. Изд.
УНСС; Алма комуникация. 2018, №37. Available from:
e-mail: lyubomil.ivanov@abv.bg
дата на публикуване: 11.10.2018, Четвъртък, 04:37
прочетена: 8425 пъти
нагоре