Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 45/ Октомври 2020 г.
28 Ноември 2020 г., Събота

Образование

Принтирай E-mail

Образованието и бизнесът – заедно за развитието на област Силистра 2018-2028

Брой 45 / Октомври 2020 г.
Медии и обществени комуникации

Д-р Момчил Неков

Резюме:

Изграждането на гъвкави модели за взаимодействие между бизнеса и образованието, съобразени с потребностите на регионалната и местна икономика, както и прогнозирането по региони и общини трябва да бъдат приоритетни. В контекста на тези данни една от основните препоръки в резолюцията на ЕП – Нова европейска програма за умения, по която работих, е да се обърне специално внимание на пограничните и отдалечените райони на Съюза, които са изправени пред специфични предизвикателства що се отнася до несъответствията между умения и заетост. Воден от това убеждение, беше направено първото по рода си такова изследване на роден терен за област Силистра за периода 2018-2028.

Ключови думи: умения, квалификация, нагласи на младите, образование, бизнес, Силистра

Summary:

Building flexible models for interaction between business and education, tailor-made to the needs of the regional and local economy, as well as forecasting by regions and municipalities should be a priority. In the context of these data, one of the main recommendations in the EP resolution – New Skills Agenda for Europe on which I was working – is to pay special attention to the Union`s border and outermost regions, which face specific challenges in terms of disparities between skills and employment. Guided by this conviction, it was made the first study at native land for the district of Silistra.

Keywords: skills, qualification, youth’s attitudes, education, business, Silistra
 
Увод
В този все по свързан и динамичен свят критериите, които трябва да бъдат придобити ще определят кои държави и региони ще бъдат по-конкурентноспособни. Целта на статията е да покаже кои умения и качества се ценят и ще бъдат ценни в утрешния ден. Именно затова търсенето и намирането на работа, и съответно на кадри, трябва да се разглежда като двустранен процес. Не само търсещите работа имат проблем. Компаниите и инвеститорите също трудно намират подходяща работна ръка. Затова е необходимо бизнесът и образованието да работят заедно, да „комуникират“ и да разбират взаимно проблемите си, да изискват едни от други, за да могат регионите да се развиват, а не да се обезлюдяват.
 
България в европейския контекст
Според Европейски център за развитие на професионалното обучение до 2025 г. 49% от всички нови работни места в ЕС ще изискват високо ниво на квалификация, 40% – средно ниво на квалификация, а само 11% – ниско ниво на квалификация или никакви квалификации [1].
В ЕС 40% от работодателите изпитват трудности при намирането на служители с правилни умения, в България 54% от българските работодатели имат този проблем.
Намирането на пресечната точка на синхронизация между трите основни субекта на местно равнище – кадри в трудоспособна възраст (16-45 г.) – образование – бизнес би дало възможност да се диагностицират правилно нагласите и противоречията между тези страни и на една обективна база да се начертае план за развитие на област Силистра в контекста на новата европейска програма за умения и от какви кадри ще има нужда Силистренската икономика в периода 2018-2028 г.
Oбразованието е компетенция на държавите членки и ролята на Европейския съюз в тази сфера е силно лимитираната. Европейският съюз може да очертава тенденции и дава препоръки, но държавите са тези, които носят отговорност за прокарването на реформи и политики. Зaтова не можем, а и смятам, че не трябва да разчитаме само изцяло на прогнозиране на европейско ниво. Прогнозите трябва да са национален и регионален приоритет. В противен случай, инвестициите в образованието се правят на сляпо, а никой няма интерес от това. Имаме нужда от бързи и адекватни мерки, ако не искаме след 10 години нашите деца да са по-слабо конкурентоспособни от своите връстници в другите европейски страни. На база на това убеждение беше направено първото по рода си такова изследване на български терен в област Силистра.
Средносрочната перспектива до 2020 г. за регионите в Европа поставя Северен централен район и Област Силистра сред най-силно уязвимите региони в европейски план по редица показатели. Географското разположение, заедно с демографските и климатичните промени и засилената конкуренция за привличане на инвестиции, поставят област Силистра в особено неблагоприятна ситуация.
Силистренска област е изправена пред редица предизвикателства: от високите нива на безработица и високия риск от бедност и социално изключване до липсата на кадри за местните предприятия и отлива на специалисти към други европейски държави. В общи линии, проблемите не са по различни от тези в национален план.Разликата обаче е винтензитета. Местната динамика на тези процеси изпреварва националната. Вземайки предвид тези показатели, изборът за проучване беше естествено насочен към Област Силистра и Северен централен район.
 
Изготвяне на база данни от умения и квалификации
Изготвянето на база данни с уменията и професиите, които ще се търсят в рамките на следващите десет години следва да позволи на бизнеса, на образователните институции и на местното население да бъдат по-добре информирани и подготвени за постоянно променящите се нужди на пазара на труда. Това ще позволи на местните бизнес и индустрия да разполагат с добре подготвени и квалифицирани кадри, които да владеят уменията на ХХІ век. Местните образователни структури ще могат по-добре да адаптират своите програми в унисон с търсенето на пазара на труда. От една страна, това би могло да позволи на населението в активна възраст да намира по-лесно препитание в региона на Силистра благодарение на адаптираната професионална подготовка. От друга страна, младите хора и родителите ще могат да имат по-реалистични очаквания за възможностите за професионално развитие при избор на учебно заведение и специалност. Неслучайно споменавам родителите, защото точно те са тези, които в по-голямата част от случаите правят избор за това какво ще учат техните деца, а не самите деца. Често зад тези избори стоят предубеждения, или следване на някакви моди, нереалистични представи за престиж и реализация... но затова ще стане въпрос малко по-късно.
Не на последно място, прогнозирането на търсените умения в рамките на региона и отделните области следва да улесни диалога между бизнеса и образованието на местно ниво. Често говорим за необходимостта от взаимодействие между бизнеса и образованието и обикновено има единодушие по въпроса, че такова трябва да има и от двете страни. На практика обаче, ситуацията се оказва доста по-различна.
От една страна са работодателите, които се оплакват, че образователната система им изпраща неподготвени кадри с липса на практическа подготовка и те тепърва трябва да обучават своите служители. Същевременно обаче, предоставянето на обучение на служителите на работното място е по-скоро мираж. От друга страна стоят училищата и университетите, където все още няма ясна визия по въпроса за това кои специалности да са с тясна специализация за конкретни производства и кои да дават една широка и фундаментална подготовка, за да могат после младите да се ориентират към различни сектори.
От трета страна, важна част от пъзела се оказват и нагласите на самите млади хора. Оказва се, че една голяма част от тях вярват, че получаването на университетска диплома автоматично гарантира добра работа. В днешната българска реалност е лесно да се сдобиеш с диплома, но не можеш така лесно да се сдобиеш с квалификация и умения - едното не гарантира автоматично другото. Очакванията са едно, а реалностите друго.
След като очертахме основната картина, нека да навлезем в дълбочина на социологическото проучване, за да начертаем стратегическия път за състоянието и бъдещите нужди от умения и кадри в област Силистра за периода 2018-2028.
Като се говори, че училището и образованието следва да се адаптират към бизнеса и неговите прагматични потребности, то не бива да става дума за всякакъв бизнес. Училището и образованието следва да се адаптират към нуждите и претенциите на бизнеса, но само към съвременен и високотехнологичен бизнес, само към препоръките на модерно мислещи работодатели. Но не и към работодатели с представи от преди десетилетия, не с бизнесмени, които печелят пари от примитивни дейности с примитивна организация, както и с феодални обноски към наетите от тях работници и служители.
„Примитивният днешен бизнес“ не бива да задава „модата” в образованието, и да го смъква назад до своето равнище. Обратно, единствено модерният и напредничав бизнес има основанията да изисква от образованието. Има моралното и деловото право да предлага специалности и методики за обучение, както и да съдейства при стимулирането на младите да се ангажират дългосрочно с дадена професия, с перспективни фирми, с възможности за лично израстване чрез труда и професията.
Европейската програма за умения поставя акцент върху ре-индустриализацията. При това не каква да е ре-индустриализация, а съвременна и технологична, с висока принадена стойност и иновативна, с високо образовани и с производителна квалификация работници и служители, специалисти и мениджъри.
Ето, за това става дума. Не всеки бизнес днес в България би могъл да помогне на училището и университета да се модернизират и да са в крак с развитието. И в този смисъл съвсем не всеки бизнес е желан партньор на образователните институции, а само: (1) законосъобразният и социализираният; (2) напредничавият и модернизиращият се; (3) високотехнологичният и интелектуализираният; (4) само бизнесът с мащабно и перспективно мислене; (5) и разбира се, само търсещият образовани и иновативни млади хора [2].
 
Разминаване в циклите на прогнозиране между бизнес и образование – основна спънка за растеж
Следващата оценка се отнася до пряката връзка между образование и трудови изисквания. Гледната точка на работодателите не е ласкава спрямо училището и университета. Става дума за пряката връзка между образование и трудови изисквания. Тук може да отделим повече внимание, тъй като касае запознаване на двете страни с предизвикателствата на възпитание, обучение и професионална подготовка на младите за тяхното кариерно развитие. Окуражаващо би било, ако местната власт създаде платформа, която да стимулира регулярни срещи между и в съответните институции – училища, бизнес, за да могат двете страни да се запознаят със спецификите и трудностите и в образователните учреждения и в бизнес структурите. Насърчаването на изнасянето на лекции от страна на работодатели още в прогимназиален етап и мотивиране на учащите подходящи за успешно интегриране във фирмите. В същото време се изгражда лоялност у младия човек, като вижда, че бива „професионално ухажван“. Това ще доведе до подкрепа на самочувствието у младия че бива търсен. С това ще намалее несигурността в утрешния ден и тласкането на миграция от страна на родители и близък кръг.
В този смисъл едва 5% от работодателите казват, че идващите при тях млади работници и служители са добре подготвени и са готови за производителна и качествена работа. Срещу тях стои 28% категоричен негативизъм – идващите млади не са подготвени добре, дори не са подготвени за елементарни неща, и дообучаването им във фирмите започва още от основни и елементарни знания и умения.
По средата е нормалната и благоприятната оценка, че идващите млади имат общо взето добра базова подготовка и във фирмите се дообучават само за специфичните там неща, техника, организация, норми. Това са 2/3 от оценките на работодатели, които дават оптимизъм, че една ефективна връзка между образование и работодатели все пак има. Тя трябва да бъде надграждана и доразвивана. Нихилистите не са прави да отричат това и да призовават да се тръгва от нулата, ко искаме да има едно пълноценно общество с проспериращи личности на местно равнище.
От данните прави впечатление, че при 27% от фирмите се прогнозира, че технологиите и производствата се променят съществено и ще имат нужда от нови специалисти с нови професии и квалифицираност.
Аналогичен е делът на фирмите, които са си направили ясна кадрова прогноза – но само за близките предстоящи 2-3 години. По-надалеч, например, за след 5-7 години са в състояние на определят едва 8% [3]. Основен феномен за българските фирми, особено на местно равнище е късогледството и невъзможността да се предвиди, каквко предстои в средносрочно бъдеще. Тази скъсена перспектива, с която работят фирмите в област Силистра е част от икономическата криза в страната и е травматичен израз на бизнес несигурността. Това е и основен извод. Определящ стълб на статията. Разминаване на циклите на работа.
Всичко това само по себе си е проблем за бизнеса и работодателите, неопределеност и несигурност, липса на яснота как да инвестират в хора и квалификация. Точно това силно връзва инициативата на работодателите и ги демотивира да търсят училища и университети, за да им предлагат конкретни специалности и специализации. Просто между двете сфери циклите на работа се разминават – в повечето случаи при бизнеса става дума само за няколко години яснота напред, докато училището и университета предполага очакван практически ефект едва след 5-7-10 години.
И тук е момента да видим и оптимизма в изследването. Виждаме, че 53% от младите определят своите доходи като „средни”, и още 7% над тях като „високи”. Дори да приемем, че хората в района са по-скромни в претенциите си и имат донякъде снижен общ критерий, тази висока самооценка прави впечатление и изненадва. При висшистите тя е дори 71% Това са едни оптимистични изходни нагласи, които мотивират още повече да се търси диалог в триъгълника кадри-бизнес-училища. При правилен анализ на съществуващите показатели и изпълнение на добрите практики, които биха се очертали от изследването – това би довело до разширяване на терена на фирми оазиси. В по-средносрочен етап и промяна на мирогледа за област Силистра за изоставащ регион, ако правилно се съчетае таланта и уменията на местния човешки ресурс и добре функционираща инфраструктура “образование-бизнес“ с целенасочено усвояване на европейски и национални средства и инвестиционни капитали.
При висшистите 19% се оценяват в ниската категория на доходи.
Това е всеки пети. Това е неизползван ресурс от бизнеса. При ниски възнаграждения тези хора няма как да работят мотивирано и производително.
Огледално, пропадналите и пропадащи към лошо материално положение при висшистите са едва 13%, при средно-техническо е 33%, рязко нараства при средно-гимназиално до 48%, а при ниско образованите е катастрофално – 66%.
Тук ясно се откроява зависимост между образование и доходи. Училището има не само масов и тежък проблем с оставащите с ниско образование, но и работодателите имат спешен проблем с тази гражданска маса, която не подава към тях годна работна сила, нито мотивирана да се подготвя и да полага лично усилие. Връзка образование – доходи. Тук катализатор на тези процеси би била общината като платформа, която да използва тоягата и моркова, за да изкара тази гражданска маса от този омагьосан кръг.
Обобщено, бедата е за 29% от младите в района. Не са всички, както говорят нихилистите. Но и съвсем не са малко – 1/3 от младите, които са проблемните единици в областта – неактивния граждански полюс. Той тежи на цялата икономика в района и е основния източник на общия фон на нихилизъм и отчаяност.
Тук ясно се очертава потребността от ранно професионално ориентиране на областно ниво спрямо стратегията на национално, областно и общинско равнище. При адекватна стратегическа рамка и ясни показатели, какви са основните приоритети и показатели на общините в региона, предвидимостта ще тласка все повече резултатност и просперитет.
Борбата с ранното отпадане от училищната система, за съжаление също не е застъпено. Днес в рамките на ЕС има около 70 милиона души, които не разполагат с базови умения като четене, писане и смятане [4]. Единственият начин за преодоляването на този проблем е инвестирането в приобщаващо образование, което да отговаря на социалните предизвикателства и да осигурява равен достъп за всички.
 
Разликата между диплома и натрупани знания
Тук е важно да изострим вниманието към три комбиниращи се неща. Младите висшисти, както и повечето среднисти, ясно разграничават диплома от знание, и после от квалификация. В близо половината случаи дипломата и знанията при висшистите не дораства до реална квалифицираност и надеждни умения за производителна реализация [5].
(1) Проблемът е в полето на училището и университета
Изграждането на гъвкави модели за взаимодействие между бизнеса и образованието, съобразени с потребностите на регионалната и местна икономика, но с хоризонт, зададен от местния бизнес поне 7-10 години.
(2) Проблемът е в полето на самите млади работници и специалисти. Тук всеки млад трябва да спре да роптае и да участва активно в обществения и икономически процес в областта. Да търси всякакви форми на стаж, чиракуване, онлайн-самоубочения и курсове и квалификация. Само по този начин те ще бъдат адекватни на пазара на труда. Квалификация и производителен капацитет, не се подаряват – те се вземат и изработват от самите млади.
(3) Проблемът е в полето и на работодателите. Очакването им, че те наготово ще получат добри и завършени работници, което няма как да се случи в съвременния динамичен и все по дигитален свят. При сегашното състояние на консервативна образователна система, те сами трябва да осъзнаят потребността от специализирана квалификация в днешната кризисна икономическа ситуация.
Училището – след семейната среда и медиите– очевидно тук също не си е свършило възпитателната и социализиращата работа. И проблемът се прехвърля още веднъж към работодателите… А те пък съвсем нямат нагласа на възпитатели. Искат си готови работници и служители – (1) не само можещи, но и лоялни; (2) не само знаещи и можещи, но и колективистични; (3) не само професионално подготвени, но и работливо всеотдайни… Тук разминаването между очаквания и реалност още повече се увеличава. И после едните се оплакват, че няма годни хора, които да наемат на работа. А другите се оплакват, че работодателите нямали били „човешко отношение” като се карат за нарушена дисциплина, за неспазени инструкции, за пасивно стоене пред проблемите, за липса на екипност и колегиалност, и др. [5]. Пасаж, който говори за разломните линии между различните играчи в триъгълника, породен от дефицита на диалог вътре в него. Допълнително това изгражда здрави жалони, че всеки е самодостатъчен „за себе си“ и всеки трябва да се спасява поединично.
 
Заключение
Можем да обобщим, че това днес е фундаментален ценностен и морален проблем пред и на местната общност за създаване на локален оазис. И в този смисъл е време да не се говори само за образование, не само за синхронизирането му с бизнеса. Време е да се говори за възпитание и образование. Първо, за възпитаване у младите на личностни добродетели, едва на второ място за тяхната професионална подготовка и квалификация и чак на трето място за комплексните стимули от страна на работодателите в конкретната фирмена ситуация и работна среда. 
 
Бележки
 
[1] Длабайова, Мартина, Момчил Неков. Доклад относно нова европейска програма за умения (2017/2002(INI), 23.08.2017, A8-0276/2017, съображение И.
[2Социлогическо проучване за състоянието и бъдещите нужди от умения и кадри в област Силистра, за период 2018-2028: Трудов статус, реализация и перспективи. Умения, квалификация и мотивация. Черноморски институт и АССА-М, 2018, с. 24
[3Пак там, с. 34-35.
[4Длабайова, Мартина, Момчил Неков. Доклад относно нова европейска програма за умения (2017/2002(INI), 23.08.2017, A8-0276/2017, съображение З.
5Социологическо проучване за състоянието и бъдещите нужди от умения и кадри в област Силистра, за период 2018-2028: Трудов статус, реализация и перспективи. Умения, квалификация и мотивация. Черноморски институт и АССА-М, 2018, с. 45.
[6Пак там, с. 18.
 
        Библиография
Длабайова, Мартина, Момчил Неков. Доклад относно нова европейска програма за умения (2017/2002(INI), 23.08.2017, A8-0276/2017.
Нова европейска програма за умения: Доклад 2017/2002(INI). https://oeil.secure.europarl.europa.eu/oeil/popups/ficheprocedure.do?lang=en&reference=2017/2002(INI)
Областна стратегия за развитие на област Силистра 2014-2020.
Общински план за развитие на Община Алфатар за периода 2014-2020г.
Общински план за развитие на Община Главиница за периода 2014-2020г.
Общински план за развитие на Община Дулово за периода 2014-2020г.
Общински план за развитие на Община Кайнарджа за периода 2014-2020г.
Общински план за развитие на Община Силистра за периода 2014-2020 г.
Общински план за развитие на Община Ситово за периода 2014-2020г.
План за развитие на Община Тутракан за периода 2014-2020г.
Социологическо проучване за състоянието и бъдешите нужди от умения и кадри в
област Силистра, за период 2018-2028: Трудов статус, реализация и перспективи.
Умения, квалификация и мотивация. Черноморски институт и АССА-М, 2018.
 
 
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Неков, Момчил. Образованието и бизнесът – заедно за развитието на област Силистра 2018-2028. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2020, №45. ISSN 1313-9908. Available from: [http://www.media-journal.info/index.php?p=item&aid=414]  
 
 
 

 

дата на публикуване: 31.10.2020, Събота, 20:43
прочетена: 232 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: