Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 58/ Октомври 2024 г.
01 Декември 2024 г., Неделя

История

Принтирай E-mail

“Вестникът е културомер”: „Утро” /1911-1944/ и летните Олимпийските игри от 1936 г.

Брой 1 / Декември 2008 г.
Медии и обществени комуникации

Доц. д-р Здравка Константинова

Резюме:

 "Utro" (1911-1944)was the most widely sold Bulgarian newspaper until September 9, 1944. It reached one-off printrun of 320 000 copies. In 1936 with a circulation of 100 000 copies a day the Editorial Board estimated the number of its potential readers at half a million. "Utro" was a non-party, information daily nespaper. The lavish reflection in speech and writing of the Summer Olympics held in Berlin in 1936 was on the pages of "Utro" among eloquent symptoms. It was manifested in the authoritarian idea which by that time had turned into a kind of a "state doctrine" pretending to all- Bulgarian ideology. As a mass peroidical "Utro" aimed at cultivating specific attitudes in mass consciousness. The sports theme offered a good possibility for achieving this purpose. 

Summary:

  “Вестникът е културомерът за един народ […] В селата особено, там го четат като евангелие. Един чете, други са се надвесили над него и слушат. Писаното в един брой ще прочетат или ще чуят двадесет, тридесет души”[1]. Това е част от платформата на “Утро” - непартиен, информационен всекидневник, най-масовият вестник в България до 9.09.1944 г., достигнал еднократен тираж 320 хиляди. Ще се опитам да го портретувам през едно събитие от 1936 г. – летните Олимпийски игри. Тогавашният му тираж е около 100 хиляди броя дневно, но редакцията сочи предполагаема аудитория от над половин милион читатели.
Устремната му, лъчезарна “глава” е нарисувана от художника Петър Морозов, специализирал графика в Париж. По-късно той е един от инициаторите за създаването на Дружеството на независимите художници /1920/, пръв приложил у нас графичната техника акватинта[2]. Морозов е и първият фотограф-репортер на вестника. Купен му е фотоапарат марка “Гамон” както на колегите му във в. “Матен” – един от прототипите на “Утро” наред с други много популярни тогава също френски вестници като “Журнал” и “Пти паризиен”. Родилият се през 1911 г. в.“Утро” се стреми да приложи професионалните стандарти на най-добрите европейски издания от подобен тип. Гони актуалност, бързина - през 1936 г. на първа страница ни посрещат обикновено рубриките “Последен час”и “Новини след полунощ”.
Характеризират го живо слово в антрефилета, интервюта, репортажи, преобладаващо информационни жанрове. Поддържа тематични страници - хумористична /”Весело “Утро”, “Кукуригу”/, “Утро” на жената”. Публикува фоторепортажи.  
Стреми се към привлекателност в оформлението и чрез шрифтова “игра” с многобройните заглавия, подзаглавия или чрез динамизиране на фотографията и включването й в своеобразна конкуренция с карикатурата нерядко още на първа страница. Срещат се прошарвания чрез комикса и, разбира се - чрез рекламата - “Утро” има специална рекламна служба. Сред обявите за екскурзии до Берлин прави впечатление осигурено пътуване “само с бълг[арския] Олимпийски комитет” /”Утро”,17 юни 1936/.
 Вестникът дава място на разни видове романи с продължение - случва се и да са повече от един в поредния брой като: роман с продължение - “Пламенната любов”, фотороман с продължение “Новите приключения на кучето Рин-Тин-Тин”, кинороман с продължение /“Гореща кръв”, Контрашпионинът”/ и др.
“Утро” разполага с първите линотипни машини, с първата ротативна машина у нас и на Балканите, включително за трицветен печат. Негов директор е най-големият български медиен магнат до 9.09.1944 г. Атанас Дамянов /собственик също на “Дневник” и “Заря”/, който влага капитала и в техническото модернизиране на вестникарското предприятие.  
 Главен редактор на “Утро” е Стефан Танев – един от най-опитните и може би най-продуктивният български журналист . Работохолик по дванайсет, шестнайсет часа в денонощието. Посвещава на вестника почти трийсет и четири години до спирането на “Утро” на 8 .09.1944 г. Никога не спи повече от четири часа, нарича се репортер от старата школа, черноработник, роб на вестника, който би трябвало да е “университет за народа”[3]. “Вестникът не бива да се свързва с един режим. Говоря за информационните независими вестници. Тъкмо на това се дължи успехът на “Утро”. Поддържал е не едно правителство, не един режим. Поддържал ги е дотогава, докато тоя режим се е ползвал със симпатията и доверието на болшинството. Не на болшинството от камарата, а на болшинството от народа. […] Един вестник никога не бива да загубва доверието на читателя”[4].
По традиция на първа страница се изтъкват заглавия в афиш. Под този афиш почти във всеки брой има публикация на Ст. Д. Танев /както се подписва главният редактор/. Най-често това са интервюта. След като е съставен новият кабинет на Георги Кьосеиванов се появяват и няколко автоинтервюта на Стефан Танев през юли 1936 г.Допада му тази жива форма, защото дава възможност да поднесе констатациите си за правителството: то оставало вярно на манифеста на цар Борис III от 1935 г., отбелязал преминаването на монарха от позиция на “царуване” към позиция на “управление”[5]. Юздите на властта здраво се държат от цар Борис III в условия на безпартиен, чиновнически модел на ръководство[6]. “Голям е царят”, подчертава Танев под заглавие ”Наредбата закон за партиите няма да се отмени”[7].
По това време авторитарната идея се превръща в своеобразна “държавна идеология”, претендира за “всебългарски” мироглед”. Авторитаризмът, национализмът, етатизмът се популяризират като панацея. А задача на масовото периодично издание е да култивира специфични нагласи в масовото съзнание на аудиторията. Една от възможностите да бъде сторено това е чрез спортната тематика.
Създават се пропагандни образи, антитези, политически митове за “новото”, за “млада” България. Стремежът е да се формира представа за “новата държава”[8], ръководена от цар“един обикновен български гражданин […] Цар Борис е най-конституционният човек в България”[9]. Симтоматична е и констатацията, която прави Стефан Танев под следното заглавие: “Намираме се пред пълното възстановяване. - То е дело само на Цар и на бълг[арски] печат”[10].
От текста става ясно, че се има предвид пълното възстановяване действието на Търновската конституция. Което не се случва тогава.
Сред приоритетните вътрешни теми на “Утро” през 1936 г. са и разискванията по новия закон за индустрията, новия избирателен закон /по силата на който част от жените в България за първи път ще получат избирателно право/, “новия закон за телесното възпитание”. Обсъждат се проектът на арх. Мусман за нов градоустройствен план на София, напливът в гимназиите, новите учебници.
  “Днес се налага да извършваме подвиг. Иначе можеме да се доизядеме и изядеме и България” - казва Атанас Буров в интервю пред Стефан Танев[11]. Корупционни афери тревожат от страниците на “Утро” с уводни заглавия на главния редактор от рода на: ”Истината е, че нашата пот е превръщана в пари…” Четем заглавие в афиш на първа страница “Една афера в държавната печатница”. Уводната публикация в същия брой отново е на Танев: “Пет милиарда дадени за пътища, а нямаме нищо…”[12].
Нерядко на челно място във вестника се информира за разкрити нелегални печатници. А също и за произшествия: “Трагичният край на Христина Морфова”; “Застрелях го, но го обичам! Дознанието по драмата в “Св. Никола”.- Разпита на убийцата”.
Не се пропускат и културни събития: “Взаимните гостувания на народните театри в Белград и София”; “Шаляпин и Добровен отново в София”.
В олимпийската година международните теми в “Утро” се центрират около гражданската война в Испания и вероятността от избухването на нова световна война. Леон Блум заявява в ”пряма реч” пред О.Н.: “Войната се смята отново възможна”[13]. Броят от 15 август успоредява следните заглавия: “Военната мощ на Русия” и “Круповите заводи”. Във вестника четем още : “Сензационни разкрития по заговора срещу Сталин”[14]; “Евреите и германските стоки. Решенията на еврейския конгрес в Женева. Борба против антисемитизма. Конгресът и имиграцията в Палестина”; “ Гонения срещу евреите в Австрия. Еврейската филмова индустрия ще се премести в Прага”[15].
В рубриката “Спорт” на в.”Утро” преобладава информационното отразяване на събитията, макар да не липсват и коментари. Така е и с първото участие на България на зимните Олимпийски игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен. Тези публикации с редки изключения са отпечатани на вътрешните страници, защото доминиращите спортни новини по това време та чак до започването на летните Олимпийски игри в Берлин, разположени до “главата” на вестника, са посветени на спортната слава на Дан Колов – силен аргумент за повдигане на националното самочувствие. Германската кинозвезда Лилиян Дийц щом стъпва в София веднага заявява от първа страница на “Утро”, че иска да се запознае с Дан Колов[16].


Фиг. 1

 Информациите за подготовката на българските спортисти за участие в ХI летни олимпийски игри в Берлин /1-16 август 1936/ със заглавия от рода на "Предолимпийски изпитания” /“Утро”, 9 юли 1936/ са поместени също на вътрешните страници, където е обичайното място на рубриката “Спорт”. В нея се отразяват действията на Българския олимпийски комитет, сериозната организация, тревогите и критиките от рода на защо са им на 28 олимпийски състезатели 20 водачи[17]/”Утро”, 22 юли 1936/, разочарованията – като например факта, че отпада от участие националният ни футболен отбор, проблеми при подготовката на олимпийските ни състезатели. Медийният разказ се развива само в тази плоскост, дистанцирано от политическата обремененост на очакваното събитие. А то в това отношение е натрупало богата биография. Като например масовите протести в Европа и в САЩ срещу присъденото олимпийско домакинство на хитлеристка Германия /зимни и летни олимпийски игри 1936/, призив за бойкот заради опастността от използването на Игрите за пропагандните цели на националсоциализма.
  “Утро” не пропуска да отрази “Олимпийският конфликт между Чехословакия и Германия”. Пропагандният плакат на централния Олимпийски комитет в Берлин е забранен за разпространение в Чехословакия и е конфискуван. На картата, която означава пътя на олимпийския огън, Чехословакия била отбелязана без някои гранични области, населявани от немци, включени в границите на Германия. “Възбуждението е голямо и не е изключено Чехословашко да откаже участието си в Олимпиадата. В меродавните среди се твърди, че до такъв бойкот ще се дойде само, ако се постигне споразумение със страните от Малкото Съглашение и Балканския пакт за общ бойкот и за организиране на контра игри в Прага” /8 юли 1936/.
Кореспонденциите в “Утро” от Берлин предават с обилна фактология и репортажни умения последните приготовления за игрите на ХI –та Олимпиада: осигурени са 340 хиляди квартири за гости, цените по магазини, ресторанти и навсякъде са фиксирани от държавата, подготвена е респектираща медицинска служба /”Утро”, 19 юли 1936/. Завършени са строежите на “Прочутото олимпийско село” и олимпийския стадион – “един от най-грандиозните в света” /“В царството на олимп. състезатели. Олимпийското село преди започването на игрите. - 40 вида кухни. - Храната и тренировката. - Финландски хамам или здраво сърдце. - Какво се изразходва за олимпийците” - ”Утро”, 2 август 1936/.
 При предаването на официозната картина обаче се срещат и изречения от този род: “В ХI Олимпийски игри ще се види най-завършената спортна организация, която е дело на националсоциалистите” /”Пред олимпийските игри” . – “Утро”, 19 юли 1936/. Международният олимпийски комитет ще признае, че “на тези игри господствал силен дух на милитаризъм и нацизъм”[18]. Ако се абстрахираме от идеологията обективен факт е, че Игрите през 1936 г. са реализирани със забележителна организация и замах.
В “Утро” се появяват и контрапункти. Най-често те се срещат на хумористичната страница, редактирана от Борю Зевзека – псевдоним на Борис Руменов, известен вече и от сп.”Барабан”, от в.”Слово” и от в.”Свободна реч”. Олимпийската тема се използва като повод за сатиричен ракурс към български политици, разбира се не са подминати и спортистите ни. Но особен интерес представлява сарказма спрямо Хитлер. Той е твърде красноречив с настъпването на кулмнацията в Игрите.
Със запалването на олимпийския огън темата заема трайно място на първа страница на изданието. Тя набира сила чрез своеобразна вестникарска драматургия, сюжетното натоварване расте, за да достигне най-силно въздействие в пика на събитието. Пропагандни кодове около Олимпиадата се стремят да създават определен тип въздействия. Много характерна в това отношение е първа страница на “Утро” от 25 юли 1936 г. Репортажните фотографии /източникът им не е известен/ създават усещането за сливане на култа към спорта с античния образ.
Създава се нова иконография на новия човек. Това импонира на платформата на “Утро”: “Нашата младеж се обедини на базата на манифеста да нямаш минало днес е преимущество”/”Утро”, 24 юни 1936/. Това е заглавие от публикация на Танев. В нея става дума за среща на представителите на Националните легиони, Съюза на българската младеж, Млада България и др. Това е тъй нареченото от автора “трето поколение”. Към него той прибавя и “групите неутрални, млади хора около в. “Утре” /1936-1939/, негласен орган на профашистко движение “Млада България” /”Утро”, 24 юни 1936/.  
На следващия ден отново едно от водещите заглавия на първа страница е: “Младежта иска да се слее с нуждите на народа”, подзаглавие: “Новият човек”, едно от вътрешните заглавия: “Национализмът като основна идея” / “Утро”, 25 юни1936/. “…Да създадем здрава и крепка младеж, която да постави името на нашето отечество редом с това на великите сили” /”Царят между състезателите в олимпийското село”. – “Утро”, 11 август 1936/.
Динамична, с впечатляваща ритмична композиция е първата страница на вестника от 5 август.
Фиг. 2

Под заглавието “От 2-те страни на барикадата в Испания” има колажирани снимки, които в композицията си наподобяват стартовата поза на състезателите от фотографиите в съседната наборна колона. Там доминира “Фамозният негър Оуенс", спечелил четири златни медала на дълъг скок и бягане с фантастични постижения и световният шампион по тласкане на гюле - германският полицай Вьолке. Над чуждоземните олимпийски рекорди обаче доминира заглавието “България спечели 1-вия златен плакет на Олимпиадата”. Тогава наши спортисти се състезават в следните видове спорт: колоездене, фехтофка, езда, стрелба, атлетика, гимнастика и безмоторно летене.  
 Особено красноречив е броят на “Утро” от 7 август 1936 г. за посещението на цар Борис III на Игрите. Специалният пратеник на вестника отразява протоколните събития, включително срещите на царя с Хитлер, с Гьоринг, с Гьобелс. Но на първа страница на изданието снимката на цар Борис III е с гръб към Хитлер и с лице към афиша от заглавия на броя.
Фиг. 3

Дали това е случайно обърнато клише, нарочна грешка на метранпажа или красноречив знак на редакцията, който ще направи впечатление и на най-семплия читател на “Утро”? Защо не - и на царя – като доказателство за журналистическа проницателност, пробила зад пропагандните клишета. Та нали висшият пилотаж в журналистиката е свързан с прогнозирането, което не бива да се подлъгва по преходната помпозност на съвремието? Да не забравяме също, че българският читател още от времената на Възраждането е привикнал да търси значения между редовете. Хроничните депресии на свободата на словото след Освобождението поддържат вкуса към многоетажните смисли.
 Страница 5 на същия брой от 7 август на в.”Утро” обаче подкрепя версията за неслучайното чрез хумористичното приложение “Кукуригу”.
 

 Фиг. 4

 Под карикатурата на Хитлер е римувана следната сатирична публицистика:
“Кажи, водачо на тевтоните,
що правиш днес Олимпияди:
защо са мрачни небосклоните?
Очакват ли ни изненади?
При това интересосплитане,
дали наместо топкоритане –
не ще се спрем на други мач,
где Марс ще бъде пръв играч?
Кому ли е орисан кяра?
  И головете кой ще вкара?…”


 Срещата на цар Борис III с нашите олимпийци, грижата за здравето на оперираната по това време в Берлин българска царица, са предадени с присъщото на “Утро” умение за скъсяване на дистанцията. Кореспонденциите “от нашия специален пратеник”, “по телефона”, “от нашия спортен редактор” обикновено са подписани от Иван Батанджиев. Неговото име в журналистиката е свързано и със спортни издания като "Мач"”/1931/ - краткотраен илюстрован седмичник и сп. “Спортен преглед” /1922-1935/ - илюстрован двуседмичник на Софийската спортна лига, по-късно – на Българска национална спортна федерация.


Между впрочем Олимпийските игри от 1936 г. имат своя медиен феномен. Това е радиото. Макар че вече там се проявява и телевизията[19]. Обяснимо, тъй като за първи път в света редовно телевизионно излъчване в ефир има в Берлин от март 1935 г.[20] “Ще подлуди ли радиото хората” пита “Утро” в броя си от 24 юли 1936. Вестникът по традиция публикува редовно програмата на Радио София, което от 1935 г. е държавно. Но сега става дума за специален акцент върху него: “За първи път Олимпийските игри ще се предадат по радиото и ще позволят на всички жители на света да следят след техния развой. В олимпийското поле са инсталирани 350 микрофона, от които само 200 за олимпийския стадион. Най-добрите германски спикери са ангажирани за предаването, а развоя на състезанията на всеки спорт ще бъде предаван от специалист-техник.” / “Утро”, 31 юли 1936/. Пред 1400 журналисти от цял свят министърът на пропагандата д-р Гьобелс уверява, “че Германия не желае да използва олимпийските игри за политическа пропаганда /”Утро”, 1 август 1936/. Дали сто пъти повторената лъжа става истина?


В броя от 24 юли по случай преминаването на олимпийския огън през България за Берлин се известява, че ще се предава “по радио София, радио Стара Загора, Варна и предавателна вълна ЛЗА. Шествието на бегачите ще бъде следвано от журналисти, кинооператори и представители на германското държавно радиопредаване”. Следва програмата на съответното излъчване, в която между другото четем: ”Площад “Александър Невски”: радио-репортаж на голямото всенародно тържество за запалване на олимпийския жертвеник – от 18.42 до 20.12 ч.”
Нека прочетем заглавията по темата от първа страница на “Утро” в деня преди откриването на Игрите – 31 юли 1936.


Основното заглавие: “Берлин се готви за Олимпиадата” е с подзаглавия: “Последните приготовления. – 300 хиляди легла, 350 микрофони. Радиопредаването. – Дъжда в Берлин. – В лагера на ездачите. – Приготовленията за посрещането на българите”.
Ето откъс от последващия текст: “Всекидневно от 11 до 1 и половина часа по обяд ще се предават на 60 немски и 80 чужди микрофони на всички езици спортните събития. В олимпийския стадион са построени 5 радиостанции, които ще се използват от 35 радиопредавателни д-ва. Близо до стадиона са направени 35 дъсчени кокетни къщички, в които предаването на игрите веднага се снима на грамофонни плочи. Тези плочи се разнасят за по-бързото предаване по целия свят от 70 места”.


Всяка вечер Радио София отделя внимание на Игрите.
Още по време на зимната олимпиада в Гармиш-Партенкирхен една обширна кореспонденция на специалния пратеник на “Утро” е посветена на новото явление - “Олимпийската радиослужба”. “Как се приготвя едно предаване” /”Утро”, 13 февруари 1936/. Обяснява се, че то е директно, когато събитието протича непрекъснато, в противен случай се записва на грамофонна плоча. Подчертава се ролята на радио-режисьора.  


През октомври 1936 г. Стефан Танев интервюира „беглец от испанския ад” пад заглавие „Осуетена работническа олимпиада в Барцелона” – замислена като алтернативна на провежданата в хитлеристка Германиял Но тя е възпрепятствана от гражданската война. „Радиото оказа голяма услуга на работниците” – акцентира с подзаглавие главният редактор на „Утро”, като в продължението на публикацията в следващия брой ролята на тази медия не престава да го вълнува.


 Активното включване на радиото в отразяването на Летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г. може да се разглежда като прелюдия към случилото се по време на Втората световна война, която от медийна гледна точка е война в ефира. На олимпийския фронт през лятото на 1936 г. Германия побеждава САЩ. На 20 август в публикацията “Равносметката на игрите” “Утро” съобщава като сензация, че "пословичното надмощие на Америка" е било "поразено от Германия": ”Успехът на германците се дължи преди всичко изключително на добрата подготовка и на силната организация на германските спортни власти”.


Представянето на нашите спортисти на Игрите получава своя трактовка освен в традиционните коментари под заглавия от рода на “Как загубихме победата на нашата конница” /20 август/ и чрез остракизма на хумористичната страница. Там актуалността продължава да се коментира чрез карикатури в олимпийски ракурс, като например прескачането на избирателния закон, изобразен като спортнен уред-препятствие. Защото не опират ли нещата най-сетне и до това, върху което акцентира в посланието си до Игрите на ХI-та Олимпиадата от 1936 г. барон Пиер дьо Кубертен, възобновителят на модерните олимпийски игри, доживотен почетен председател на МОК: “…Изглежда човечеството най-сетне да съзнава, че кризата, в която се намира, е преди всичко една криза на възпитанието” /”Утро”, 21 юли 1936/.


В стремежа да хармонизира „телесното и гражданското възпитание на българската младеж” БОК публикува уникален сборник от близо 300 страници, който включва отчетът за ХІ олимпиада. Отчетът интригува и с извода за нуждата от „печатен орган на БОК, чрез който може да се провеждат върховните идеи по морала в организациите за физическо възпитание, тяхното единно действие и по състезателните елементи на всички съюзи”. Нашироко разгледан, този въпрос е съпроводен и с констатацията: ”Освен това, ако е вярно, че ние участвахме в Олимпиадата главно, за да извлечем поуки и тия поуки нашироко да ги използваме у нас за подобрение на нашето дело, то ще се задоволим ли с оня спортен шум, който се вдигна в пресата около Олимпиадата и после загасна? Ще се задоволим ли само с информациите, които ни се дадоха в ежедневния печат?”[21]  

Библиография (References)

1. Бърдарева, Р. и Б. Иванов. Олимпизъм и олимпийско движение. - София: Графикс ООД, 1998, с. 194.
2. Грънчаров, Ст. България 1919-1944. // Стателова, Е. и Ст. Грънчаров. История на нова България 1878-1944. София: Издателска къща „Анубис”, 1999, 539-552.
3. Михайлов, Вл. Персонифицираната телевизионна журналистика в български вариант // Българската журналистика 160 години. Минало-настояще-перспективи. Състав. Здр. Константинова, М. Петров, М. Дееничина. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2006, с. 34.
4. Поппетров, Н. Авторитаризъм-фашизъм /към модела на политическото развитие на България – 1918-1944 г. // Исторически преглед, 1997, № 2, 25-48.
5. Пълният разговор на Н.В. Царя с белградския журналист // Утро, 30 юни 1936.
6. Танев, Ст .Д. Днес се налага да извършиме подвиг, казва Буров // Утро, 28 авг.1936.
7. Танев, Ст .Д. Пет милиарда дадени за пътища, а нямаме нищо // Утро, 1 юли1936.
8. Танев, Ст. Д. Намираме се пред пълно възстановяване. То е дело само на цар и на бълг. Печат // Утро, 11 юни 1936.
9. Танев, Ст. Отворени писма. Спомени и изповеди на главния редактор на в. „Утро”, писани в Централния затвор.- София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1994, с. 243.
10. Танев, Ст.Д. Вестникът прехранва хиляди души у нас // Утро, 20 февр. 1936.
11. Танев, Ст.Д. Наредбата-закон за партиите няма да се отмени // Утро, 10 юли 1936.
12. Телесното възпитание в България. - София: Български олимпийски комитет, 1936, с. 232.
13. Утро, 2 юли 1936.
14. Утро, 23 авг.1936.
15. Утро, 25 юли 1936.
16. Утро, 27 юни 1936.

Бележки под линия:
[1] Ст.Д. Танев. Вестникът прехранва хиляди души у нас // Утро, 20 февр. 1936.
[2] Химическа разновидност на дълбока гравюра на метал.
[3] Ст. Танев. Отворени писма. Спомени и изповеди на главния редактор на в. „Утро”, писани в Централния затвор. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1994, с. 243.
[4] Пак там, с. 41.
[5] Ст. Грънчаров. България 1919-1944. // Е. Стателова, Ст. Грънчаров. История на нова България 1878-1944. София: Издателска къща „Анубис”, 1999, 539-540.
[6] Пак там, с. 551-552.
[7] Ст.Д. Танев. Наредбата-закон за партиите няма да се отмени // Утро, 10 юли 1936.
[8] Н. Поппетров. Авторитаризъм-фашизъм /към модела на политическото развитие на България – 1918-1944 г. // Исторически преглед,1997, № 2, с. 25-48.
[9] Пълният разговор на Н.В. Царя с белградския журналист // Утро, 30 юни 1936.
[10] Ст. Д. Танев. Намираме се пред пълно възстановяване. То е дело само на цар и на бълг. Печат // Утро, 11 юни 1936.
[11] Ст .Д. Танев. Днес се налага да извършиме подвиг, казва Буров // Утро, 28 авг.1936.
[12] Ст .Д. Танев. Пет милиарда дадени за пътища, а нямаме нищо // Утро, 1 юли1936.
[13] Утро, 2 юли 1936.
[14] Утро, 23 авг.1936.
[15] Утро, 25 юли 1936.
[16] Утро, 27 юни 1936.
[17] В края на краищата за Берлин заминават 23 състезатели, 51 наблюдатели и 20 водачи, придружители и др. (Р. Бърдарева, Б. Иванов. Олимпизъм и олимпийско движение. София: Графикс ООД, 1998, с. 194).
[18] Пак там, с. 90.
[19] Пак там, с. 105.
[20] Вл. Михайлов. Персонифицираната телевизионна журналистика в български вариант // Българската журналистика 160 години. Минало-настояще-перспективи. Състав. Здр. Константинова, М. Петров, М. Дееничина. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2006, с. 34.
[21] Телесното възпитание в България. София: Български олимпийски комитет, 1936, с. 232.


Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Константинова, Здравка. “Вестникът е културомер”: „Утро” (1911-1944) и летните Олимпийските игри от 1936 г. // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2008, № 1. Available from: [www.media-journal.info]

Контакт (Contact):
e-mail: zdravka_ang@yahoo.comThis e-mail address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it

 

дата на публикуване: 03.12.2008, Сряда, 15:38
прочетена: 15752 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 1 коментара
дата на публикуване: 30.11.-1, 00:00
imam v.utro ot 1935 do 1945 godina prodavam От: nik mitak@55.bg

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: