Modern communicative aspects of the military parade in Bulgaria
Nickolay Chadarov
The report is based on the methods of abibliographic thematically research, a short content analysis of National TV station programs focused on their last years coverage of the 6th of May (Day of bravery), also asurvey among military servicemen from the Bulgarian army and civilians focused on the image of the army made by the military parades. The aim of the report is to show the modern communicative aspects of this special event in the army’s life; to clarify if the parades show the real image of the armed forces or this is a propaganda representation; but also, to highlightthe changes in this ritual, occurred after the pandemic.
Keywords: military parade, communication, propaganda, real image, after pandemic changes, publics approach.
兵者詭道也
„Цялото военно дело се основава на заблудата“
Сун Дзъ [1]
Увод
Войните неизбежно съпътстват развитието на човешката цивилизация, а военните паради са неизменна част от демонстрацията на сила или честването на ключови победи на армиите още от древността. Макар и претърпели еволюционно развитие през вековете, шествията на армейски части са съхранени и до днес. Настоящият доклад изследва генезиса на военните паради, като се опитва да изясни съвременната им стойност от комуникационна гледна точка. За целта се проследяват корените на тази практика през различните епохи, изследват се спецификите в отделните периоди от развитието конкретно за българската действителност, а посредством емпирични методи, като контент анализ на медийното съдържание и анкетно проучване сред действащи военнослужещи и сред цивилните граждани, се правят изводи за образа и сегашното състояние на армията, изграждан чрез военните паради.
1. Военният парад като специално събитие в армията
Военният парад сам по себе си представлява тържествена процесия на армейски части, военна техника и снаряжение, бележеща честването на празник или друг специален повод с военно или родолюбиво за дадена страна значение. В съвременните условия от комуникационна гледна точка може да разглеждаме военния парад като вид специално събитие, организирано и провеждано във въоръжените сили. Всепризнатият авторитет в областта на събитийния мениджмънт Джо Голдблат описва специалните събития като „уникален момент във времето, отбелязван като церемония и ритуал, така че да задоволи определени нужди“ [2]. Следвайки тази теоретична постановка, ще изясним как тя се отнася към военния парад. Той е събитие, което обикновено се провежда в ден от съществено значение за военната история на страната. В България един такъв е 6 май – Ден на храбростта и празник на българската армия, във Франция е 14 юли – Деня на превземане на Бастилията и национален празник на страната, в Русия е на 9 май – Ден на победата, ознаменуващ триумфа на Червената армия над Нацистка Германия. Нуждата от провеждане на военен парад е свързана освен с тържественото отбелязване на съответния празничен повод, който насърчава патриотичните чувства у населението, също така с желанието на съответната страна да демонстрира моментното състояние на армията като част от външната политика на държавата: един вид послание към евентуалния противник, че въоръжените сили са достатъчно подготвени и въоръжени, за да отблъснат всякаква потенциална вражеска агресия. Посланията на военния парад естествено влияят върху вътрешната публика, но в стратегически смисъл са насочени основно и преди всичко към външните аудитории, включително към „противника – тези, които се стремят да работят срещу усилията на НАТО“ [3] по класификацията от Наръчника по публични комуникации на Алианса. Тези послания изграждат, моделират и поддържат у публиките определени нагласи към въоръжените сили, които сформират публичния образ или имидж на армията.
В своята мащабна монография, посветена на управлението на връзките с обществеността, Любомир Стойков разяснява значението на понятието „имидж“ като „представата за определена личност, организация, продукт или дейност, изградена в мислите и съзнанието на хората с помощта на техниките и технологиите на връзките с обществеността“ [4].
Изследвайки анатомията на имижда, украинският специалист по пъблик рилейшънс Валентин Королко в края на своя анализ го определя като „впечатлението, което произвежда човекът, компанията или институцията върху определена или различни публики в обществото“ [5]. Здравко Райков допълва това понятие като определя имиджа като „комплекс от представи, характеристики, отношения, нагласи – видими и невидими, осъзнавани и неосъзнавани, които организацията и публиката изграждат в себе си в процеса на целенасочено или стихийно общуване помежду си един за друг“ [6]. Той набляга на двупосочната равнопоставена роля в изграждането на публичния образ на институцията и факта, че имиджът не е само образ, изграден от пиармена, но включва и онова, което сътворява въображението на публиката. Т.е. може да обобщим, че това е събирателен образ от три компонента: реални характеристики на организацията, актуални социални ценности и очаквания на публиката.
От друга страна думата „пропаганда“ според Оксфордския речник на английския език произлиза от латинското „propagare“, което буквално означава „разпространявам“ и е термин, използван от Конгрегацията за нейния орган за популяризиране на вярата [7]. Един от пионерите във връзките с обществеността Едуард Бернайс отбелязва още в самото начало на своя труд „Пропагандата“, че „съзнателната и интелигентна манипулация на организираните навици и мнение на масите е важен елемент от демократичното общество“. [8] Безспорно терминът „пропаганда“ за повечето хора носи негативно значение. Но както Бърнайс отбелязва, „дали пропагандата е добра или лоша зависи от достойнството на каузата, към която подтиква и от коректността на публикуваната информация“. [9] Преподавателят по теория на комуникациите в Мариуполския университет в Украйна Георгий Почепцов смята, че „светът на пропагандата не толкова отразява реалността, колкото я коригира и насочва, като по този начин я подчинява на своите цели“ [10]. Той обаче подчертава, че тази корекция може да изкриви съответната представа в пълна противоположност на това, което е в действителност.
Речникът на военните и сродни на тях термини на американския Департамент по отбрана определя пропагандата като „всяка форма на комуникация в подкрепа на националните цели, създадена да влияе върху мненията, емоциите, нагласите или поведението на която и да е група по начин, който да е в полза на организацията, било то – пряко или индиректно“ [11].
В този смисъл в по-нататъшното изложение на изследването за военните паради ще приемаме термина „пропаганда“ като съзнателно изграден образ, който се различава от реалното състояние. Все пак, за да изясним по-прецизно основните комуникационни послания, излъчвани от церемонията на военния парад, е необходимо да изследваме генезиса и неговите дълбоки корени в миналото.
2. Исторически корени на военните паради и навлизането им в практиката у нас
Още владетелите в Древна Месопотамия украсяват предмети и фасади с елементи, изобразяващи тяхната военна мощ и славни завоевания. Един от редките артефакти, запазени от онази епоха, е намиращият се в Британския музей „щандарт на Ур“ – мозайка от кралската гробница, на която са изобразени сцени от военна процесия, датирани около 2600 години пр.н.е.
В европейската цивилизация съществен отпечатък оставят традициите, наследени от Римската империя. Най-значимите военни успехи в Древен Рим са отбелязвани с пищни и грандиозни шествия, с които победоносните военачалници са почитани. Процесията тръгвала от свещените предградия на Рим на източния бряг на Тибър и завършвала в Храма на Юпитер като задължително минавала под т.нар. Триумфална арка – Porta Triumphalis. Прототипът на римската триумфална процесия е „амалгама между ранните военни паради от Близкия Изток и древногръцките религиозни процесии, пречупени през призмата на Етруската цивилизация“ [12]. Римският триумф поставя основите на вековна традиция на военните паради, която се пренася през различните епохи почти непокътната.
С краха на Римската империя ритуалът се запазва, но придобива сакрален характер. Триумфалната процесия губи своя военен акцент и се превръща в религиозно шествие в служба на църквата. Едва векове по-късно тази тържествена практика възкръсва по време на Ренесанса, когато след победата над флорентинците папският военачалник Кастручо Кастракани е удостоен от император Лудвиг IVс високата чест да премине през родния си град Лука с процесия в стил класически триумф. Римският триумф, без значение дали републикански или имперски, обслужвал три цели. Церемонията била начин да се огласят военните успехи на римската армия, възможност да се измоли милостта на боговете и да се почете тяхната роля в победата и не на последно място – способ да се оправдаят военните кампании пред сената и гражданите на Рим [13]. За ренесансовите владетели триумфът се свързвал преди всичко с личната власт и авторитет, държавническото управление и блясъка. Неслучайно триумфални арки впоследствие възникват и продължават да съществуват и в други европейски столици.
С разпадането на европейските империи на национални държави и възприемането на по-агресивна външна политика военните паради постепенно се превръщат в инструмент за демонстрация на бойна мощ. Като пример в това отношение се отличава прословутата със своята дисциплина Пруска армия, която успява да наложи същински „диктат“ в елементите на военния парад най-вече със специфичните методи на маршируване, отдаване на почести и строеви похвати, повечето от които запазени и до днес в европейските армии.
В българската армия традицията на военните паради датираме от далечната 1877 г.: година преди Освобождението. Може да приемем датата 12 април като първото участие на български военни части в церемониалния парад след обявяването на Руско-турската война от император Александър II. Тогава дружините на Българското опълчение участват в прегледа на войските в Кишинев, молебена в градската катедрала и последвалата процесия към фронта [14].
Все пак първият самостоятелен парад на армейски части на България се състои на 30 август 1878 г. край Пловдив. Процесията е проведена на този ден в предградието Сарай кър след тържественото производство на първия випуск български офицери от военната Команда на волноопределяющите се. По указанията на тогавашния руски императорски комисар княз Дондуков-Корсаков, изпратени до началника на Българската земска войска те са предимно от „редиците на щабните и обер-офицери на бившето Българско опълчение“ [15].
Следват години, в които българската армия се институционализира. Тогава се изграждат и утвърждават основите на празнично-обредната система, традиции и чествания във войската, които претърпяват с годините значителни промени. Най-съществен е изборът на дата, на която да се провеждат традиционно военните паради у нас. Още със създаването си българската армия чества Деня на храбростта, но като празник на Свети Георги Победоносец, който по стария Юлиански календар се отбелязва на 23 април. След 1916 г. с преминаването към Грегорианския датата се измества по нов стил на 6 май. Церемонията на честванията обикновено включва панихида за загиналите във войните и молебен за здраве и благословия на войската. От 1931 г. денят е обявен за боен празник на българската армия.
Знаков за военната ни история е парадът, проведен на 6 май 1937 г., предшестващ „големите царски маневри“. Двете събития бележат възраждането на българската армия и скъсването с ограниченията на Ньойския договор по отношение на войската. Тогава по жълтите павета пред Народното събрание Цар Борис III приема строя на армията, която е с изцяло ново и модерно въоръжение, монархът връчва лично новите бойни знамена на софийските полкове, а парадът е предвождан от ветерани, кавалери на ордена „За храброст“.
Българска военна делегация, водена от министъра на войната и петима български генерали, участва и в парада на Червения площад в Москва на 24 юни 1945 г., ознаменуващ победата във Втората световна война. Това знаково събитие от една страна пренася всички традиции на римския триумф, но от друга задава тона на военните паради в бъдещекато полага основите на изцяло нова система от чествания в социалистическия лагер.
През 1946 г., когато България от монархия става република, за празник на Българската армия е възприет 9 септември – дата, свързана с т.нар. „революция“ – преврата от 1944 г. През 1953 г. датата отново се променя на 23 септември – денят на Септемврийското въстание, избухнало точно три десетилетия по-рано. Военни паради на този ден обаче не се провеждат като остава практиката церемониите да са на 9 септември – официалния празник на Народна република България.
Най-внушителният военен парад, провеждан у нас през този период, остава церемонията от 1974 г. по случай 30-годишнината от „социалистическата революция“. Също толкова мащабно е шествието, честващо 1300-годишнината от създаването на българската държава през 1981 г. И двете значими събития си приличат в едно – изграждането на мита за несъкрушимия социалистически съюз чрез демонстрацията на силата и превъзходството му посредством показване на най-новата бойна техника на въоръжение в източния блок. По това време България действително представлява военна заплаха за съседите си от НАТО като численост на личния състав, подготовка и въоръжение на армията.
Крахът на социалистическия лагер повлича промени и в честванията на българската армия у нас и провеждането на военните паради. Любопитното е, че след 1990 г., 23 август остава като празник на войската цели две години – 1991 г. и 1992 г. Датата обаче се свързва с нов повод – денят на решителните боеве при Шипка през Руско-турската война. Датата 6 май е възстановен като празник на Българската армия чак през 1993 г. и оттогава до днес датата се чества като тържествена за войската.
3. Значение на военния парад в съвременността – емпирично изследване и анализ на резултатите
В съвременността от комуникационна гледна точка военните паради запазват своето основно послание – демонстрация на военна сила и мощ, т.е. подтекстът е готовност за защита на суверенитета и териториалната цялост. Но доколко това отразява реалното състояние и до каква степен е пропагандно послание? И тук опираме до същината на този доклад – изграждането на публичния образ на армията чрез военните паради. За целта анализираме резултатите от анкетно допитване, проведено от автора сред вътрешната и външната публика на въоръжените сили и което изследва нагласите, свързани с ритуала на военния парад. Всички въпроси в проучването са от затворен тип. Те са попълнени от предварително подбрани групи от военнослужещи и цивилни граждани чрез изпращане на линк от приложението GoogleForms.
В анкетата на вътрешната публика участват 100 действащи военнослужещи от бойни формирования. Най-голям дял са военнослужещите от Сухопътните войски с дял от 30%. По равно са представени Военновъздушните, Военноморските и Специалните сили с по 20 на сто от анкетираните. Бойците от Съвместното командване на силите са групата с най-малко представителство от 10%. Съотношението в анкетата между офицери от една страна и войници и сержанти от друга или иначе казано между командния и изпълнителния състав на армията, е 39% за офицерския срещу 61 на сто за войнишкия и сержантски състав.
Възрастовите категории разделят анкетираните в три групи. Най-голямата от тях е на военнослужещите на възраст между 30 и 45 години, които съставляват 51% от участниците в допитването, под 30-годишни са 32 на сто от анкетираните, а най-малобройна е групата на най-възрастните в армията – тези над 45 години, които са 17% от отговорилите на въпросника. Възрастовият състав очаквано дава преимущество на по-младите участници, тъй като във войската има възрастово ограничение над определен праг за войнишкия и сержантски състав – изискване, което е продиктувано от естеството на военната професия.
Макар да е условно, дяловото разпределение на участниците в допитването се стреми да отрази максимално близо същинската структура на Българската армия. Целта е да бъде достатъчно представително и да се доближава възможно най-много до реалните нагласи сред военнослужещите.
Във втората група на допитването са участвали 100 души, които са цивилни граждани и представляват външна за армията публика. От цялото множество 78% са мъже, което вероятно се дължи на това, че мъжката аудитория се интересува повече от въпросите на армията, а също така голяма част от мъжете са служили във войската, докато все още съществуваше наборна служба. От анкетираните 22 на сто от респондентите са жени. Във възрастово отношение множеството е разделено на три основни групи: 12% от всички, участвали в допитването, са на възраст под 30 години, между 30 и 45-годишни са 42 на сто от анкетираните, а останалите 46% са на възраст над 45 години.
От участниците в гражданската анкета - 44% са служили в армията, но тук трябва да се подчертае, че става дума за отбиване на наборна служба, а не за професионална работа като военнослужещи. Мнозинството от 56 на 100 не са били войници. Всички анкетирани са хора, които не са бивши или настоящи военнослужещи на договор с Българската армия.
Какво показват резултатите от проучването? От анкетираните 32% от военнослужещите са на мнение, че основната функция на военния парад в съвременността, когато сме свидетели на два въоръжени конфликта на североизток и югоизток от страната ни, е да повдига духа на обществото. Според 31 на сто така се продължава една отдавна утвърдена традиция, а 24 на сто смятат, че парадът демонстрира готовността на армията да изпълни своя дълг – защита на суверенитета и териториалната цялост на страната. Според 13% парадът със своята атрактивна програма е начин за привличане на желаещи да постъпят на военна служба.
Нагласите по отношение на парада сред цивилните граждани сочат, че за 37 на сто военният парад повдига духа на обществото. Според 26% шествията са демонстрация на готовността на армията да изпълни своя дълг. Същият дял имат хората, които намират парадите за продължение на утвърдена традиция в армията. Едва 1 на 100 души смята, че парадът по атрактивен начин привлича желаещи да постъпят в армията. Прави впечатление, че цели 10 на сто смятат, че военните шествия са просто една отживелица, запазена в наши дни. Сред споделящите това мнение 90 на сто са мъже, а шестима от тях са отслужили задължителната казарма. Допълнителен анализ показва, че от тази малка група, гледаща негативно на военните паради, 40% оценява като най-важна съставна част традиционния компонент от церемониите на 6 май, което означава, че ако в публичната комуникация с тази скептична част от обществото се търси повече активност от тяхна страна, е необходимо усилията да бъдат насочени в засилване на значението на този патриотичен елемент.
Видно е сходството в нагласите, че военните паради са насочени преди всичко към външната публика. Почти еднакъв дял от 1/3 от анкетираните и в двете групи посочват, че целта на шествията е да повдигат духа на обществото. Основната разлика, която се забелязва от гореизведената статистика е, че по-голям процент от военнослужещите гледат на парада като връзка с традициите в армията. Прави впечатление, че военните без изключение оценяват тържествения марш за 6 май като важно събитие, което фокусира вниманието върху тяхната дейност и в никакъв случай не са склонни тази традиция да бъде прекъсната в бъдеще, докато един на всеки десет цивилни намира парадите за отживелица от миналото. Различията в нагласите може да бъдат видени на Графика 1.
Графика 1. Различията между военнослужещите и цивилните в мненията им за функциите на военния парад в съвремието (отговорите варират между: готовност на армията да изпълни своя дълг; повдигане на духа на обществото; продължаване на една утвърдена традиция; атрактивен начин за набиране на желаещи да постъпят в армията; отживелица от миналото).
Очевидно е също, че за самите военнослужещи парадът е не само демонстрация на тяхната дейност, но и послание към всеки, вълнуващ се от военни теми, да се присъедини към редиците на въоръжените сили. Цели 12 процентни пункта е разликата в усещането по въпроса доколко шествията биха стимулирали хората да постъпят в армията. В подкрепа на този извод говорят нагласите на военните и цивилните под 30-годишна възраст, участвали в допитването, при които тази разлика набъбва на цели 19 процентни пункта.
Обобщените данни показват, че за 28% от младите в армията основната роля на парада е повдигането на духа на обществото. Същият процент вярват, че военните шествия продължават една вече утвърдена традиция. Всеки четвърти посочва, че това е преди всичко начин армията да демонстрира готовността да изпълни своя дълг. Цели 19 на сто оценяват парада като атрактивен начин за набиране на желаещи да постъпят във войската. За сравнение при цивилните внушителното мнозинство от 2/3 е на мнение, че най-съществената функция на шествията е да повдигат духа на обществото. Всеки четвърти ги намира за продължение на традициите във войската. Останалите 8% виждат в церемониите на 6 май израз на готовността на армията. Изглежда, че при младите военни този външен израз на състоянието на армията и същевременно на воинските ценности, какъвто е военният церемониал за 6 май, привлича интереса към отбраната и въоръжените сили, защото делът на отговорилите – 19%, е най-голям в сравнение с всички останали категории, по които е разделена публиката в настоящия анализ. Разликите са видими на графика 2.
Графика 2. Различия в нагласите между военни и цивилни във възрастовата група на хората под 30 години.
Тук единственото съвпадение е, че и двете публики са категорични, че парадите не са отживелица и имат място в съвремието. По-различна е картината в мненията при възрастовата група на 30 до 45-годишните. При военнослужещите парадът като продължение на традициите вече е от първостепенно значение. Така смятат 31%. С процентен пункт по-малко – 30 на сто оценяват като основна мисия повдигане на духа на обществото. Прави впечатление, че идентично разсъждават и цивилните в тази възрастова граница. При тях също 31% свързват военните паради със спазването на една утвърдена традиция, а за 29 на сто основната функция на тържествените шествия е повдигането на духа на обществото. Същевременно обаче цели 12% от цивилните на средна възраст, представени в допитването, настояват, че парадите са отломка от миналото, запазена в наши дни.
Почти паритет има в нагласите на двете публики до каква степен военният парад показва реалността във въоръжените сили. За 51 % от анкетираните военни парадите демонстрират реалното състояние на армията, а според останалите 49 на сто това по-скоро е пропаганден образ на войската. В очите на гражданите, неспециалисти по въоръжение е обратно - 49% смятат, че парадът показва най-новата техника и въоръжение и демонстрира настоящото положение в армията. а с крехо мнозинство от 51 на сто преобладава мнението, че парадът представлява съзнателно изграден пропаганден образ.
Любопитно е, че повече от 3/4 от военнослужещите над 45 години или цели 76% приемат военния парад като пропаганда. Групата е на военнослужещи с богат опит, които си дават ясна сметка за същинското положение в сферата на отбраната – хора, които обикновено имат по-точна представа за реалността и не са склонни да си затварят очите за истината. Ето защо техните нагласи са изключително показателни в това отношение. Те потвърждават и древната мъдрост в изкуството на войната, че битка може да бъде спечелена и чрез заблудата на противника за реалната сила на собствената войска.
Близки по същност са нагласите между военните и цивилните за най-важните компоненти на парадните шествия. Най-голям дял от военнослужещите – цели 41% определят демонстрацията на бойна техника като най-съществен елемент в провеждането на парада. Тези, които отдават преимущество на приемствеността на традициите са 1/3 от анкетираните, а за 16 на сто ключова е атрактивността на програмата. Всеки десети намира за най-важен елемент униформите и снаряжението на военнослужещите, участващи в парада. Тук е видно, че приоритет за военнослужещите е външният израз на военния парад – неговото визуално представяне, демонстрацията на сила, на дисциплина. На втори план те оставят традициите, които дават външна форма на традиционните ценности във войската.
Нагласите сред външната публика са много сходни - 38% също посочват демонстрацията на бойна техника, а 1/3 са традиционалисти и смятат, че най-важна е приемствеността на традициите, което можем да определим като спазването на церемонията по отдаване на почит на загиналите, с което започват честванията за Деня на храбростта. За 20 на сто ключова е атрактивността на програмата, което не изключва показването на бронирана техника, но може да означава също демонстрацията на бойни умения на отделните въоръжени сили по места, каквато практика се наложи за две години в рамките на ограниченията по време на пандемията от COVID-19. За 9 на сто униформите и снаряжението на военнослужещите, участващи в парада, са най-същественият елемент. Сближаването на двете разнородни публики в мненията им може да бъде видяно обобщено на Графика 3.Графика 3. Сходствата във възприятията на военнослужещите и цивилните граждани по отношение на оценката на най-важните елементи на всеки парад.
Макар нюансирани, нагласите извеждат на преден план като ключови демонстрацията на бойна техника и спазването на традициите. Останалите два компонента са атрактивността на програмата и униформите и снаряжението на участващите в шествията. Прави впечатление, че сред възрастовата категория на военнослужещите между 30 и 45 години демонстрацията на бойна техника и тук е най-често посочваният отговор, но с по-голям дял от цели 47% от отговорите. Следва приемствеността на традициите, посочена от 37 на сто от анкетираните военни. Останалите проценти си разделят атрактивността на програмата с 10% и демонстрираните униформи и снаряжение с 6 на сто. При цивилните граждани нагласите също са променени спрямо общото множество. Демонстрацията на бойна техника и спазването на традиционните ритуали тук си поделят първото място като най-съществен елемент от парада с по 36 % от гласувалите. След това се нарежда атрактивността на програмата с 21 на сто подкрепа и накрая - демонстрираните униформи и снаряжение на военнослужещите, което е избор на 7 на сто.
Като част от анализа трябва да отбележим и промените, които военният парад у нас претърпя в следствие на ограниченията от пандемията от COVID-19. Комуникационната стратегия на Министерството на отбраната претърпя съществени обрати в последните години и в крайна сметка изкристализира за кратко в нова форма – комбинация от традиционното отдаване на почит към загиналите воини и същевременно демонстрация на бойни способности от отделните видове войски. Този подход значително разшири обхвата на посланията, които военният парад отправя.
В същото време продължителността на медийното отразяване на празника набъбна значително. Ако в периода 2018-2020 г. включително живото излъчване по националните телевизии беше с продължителност от 1 до 2 часа, през 2021 и 2022 г. блокът, посветен на 6 май, е цели 5 часа ефирно време като само официалната церемония пред Паметника на незнайния воин е 50 минути и още по 10 имат включванията от демонстрацията на способности от четирите точки, представящи отделните видове въоръжени сили – от Казанлък за Сухопътните войски, от Граф Игнатиево за Военновъздушните сили, от Варна за Военноморските сили и от полигона Црънча за Специалните сили, а останалото време е уплътнено с включвания от подготовката, предварително подготвени репортажи с участници, както и коментатори по темата в студиото. Увеличеното в количествено и качествено измерение телевизионно покритие на военния парад и съпътстващата го демонстрация на способности безспорно допълва и усилва основните послания, че армията е достатъчно силна и мощна, и е способна да изпълни своята основна мисия – защита на териториалната цялост и суверенитет на страната.
Заключение
Генералният извод, който се налага от приведените тези е, че военните паради, провеждани в България, следват общата логика на традициите, характерни не само за нашата страна, но и в световен мащаб, съобразени с възможностите и спецификите на държавата ни. Ключово послание остава демонстрацията на въоръжението и способността на армията да защитава териториалната цялост и суверенитета. То е насочено предимно към външната публика и по-специално обществото като цяло. И военните и цивилните са еднакво уверени, че военните паради оказват позитивно въздействие върху възприятията на обществото по отношение на сигурността. Не е еднаква обаче подкрепата към военните шествия за 6 май в средите на професионалните военни и на цивилните граждани. Всеки десети от населението оценява парадите като отживелица, докато военнослужещите ревностно държат на тази утвърдена с годините традиция и дори някои от тях гледат на нея като възможност да привличат повече желаещи за служба в армията.
Безспорен фаворит като най-важен елемент от парадите очаквано е демонстрацията на бойна техника. Този външен показ на сила оказва най-мощно влияние върху убедеността на обществото в способностите на армията да осигури неговата защита. Демонстрацията на най-съвременните бойни машини в рамките на тържествения марш на войските показва колко важен фактор е модерната техника. Това със сигурност оказва влияние и върху потенциалния противник, който да бъде респектиран от този нагледен израз на военна мощ.
Трябва да се подчертае, че на второ място и двете публики нареждат приемствеността на традициите като ключов компонент, което показва силата на патриотичните нагласи в обществото като цяло и сред военнослужещите. Една трета от анкетираните военни и цивилни извеждат на преден план традиционния елемент от парада, който отправя препратки към славната иднолия на българската армия. Това вероятно внася допълнителна увереност у гражданите, че както в миналото, така и в настоящето могат да разчитат на своята войска във времена на кризи и изпитания.
Макар че пандемичната обстановка промени изцяло традиционната церемония по организиране и провеждане на военните паради у нас, тя се оказа възможност за подсилване на основните комуникационни послания. Проведеното проучване сред действащи военнослужещи и цивилни граждани допълнително затвърди тезата, че стратегията на Министерството на отбраната за изграждане на публичния имидж на въоръжените сили постига основната си цел за повдигане духа на обществото и продължаването на традициите в армията.
________
* Настоящият текст е въз основа на доклад, изнесен на научно-образователния семинар „Медии и комуникации“ във Факултета по журналистика и масова комуникация при Софийския университет "Св. Климент Охридски". София, 12-13.12.2022 г.
Бележки:
[1] Сун Дзъ. Изкуството на войната. Превод: Шемтов, Христо. София: ФАМА, 2003, с.4.
[2] Goldblatt, Joe. Special Events. Twenty-first century global event management. Thirdedition. NewYork: JohnWiley& sons INC, 2002, p. 6.
[3] Public affairs handbook, Allied command operations and Allied command transformation, 2014, 4-5. Available from: https://www.act.nato.int/images/stories/structure/PA/nato-pao-hb.pdf [последно посетен на 15.03.2024].
[4] Стойков, Любомир. Управление на връзките с обществеността. София: Алма комуникация, 2019, с. 75.
[5] Королько, Валентин. Основы паблик рилейшнз. Москва: Рефл-бук и Киев:Ваклер, 2000. гл VIII. Available from: http://enbv.narod.ru/text/Econom/korolko/index.html [последно посетен на 15.03.2024].
[6] Райков, Здравко. Публична комуникация. София: Дармон, 1999, с. 101-102.
[7] Oxford English Dictionary. Propaganda, Available from: https://www.oed.com/view/Entry/152605 [последно посетен на 15.03.2024].
[8] Bernays, Edward. Propaganda. NewYork: Horace Liveright, 1928, p. 9.
[9] Пак там, p. 20
[10]Почепцов, Георгий. Пропагандата се опитва да победи реалността. В: Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 24 ноември 2022. Available from: https://www.newmedia21.eu/analizi/propagandata-se-opitva-da-pobedi-realnostta/ [последно посетен на 15.03.2024].
[11] Department of Defense Dictionary of Military and Associated Terms. Joint Publication 1-02. US DOD, 2002, 350. Available from: https://irp.fas.org/doddir/dod/jp1_02.pdf [последно посетен на 15.03.2024].
[12] Zaho, Margaret. Imago Triumphalis: The Function and Significance of Triumphal Imagery for Italian Renaissance Rulers. New York: Peter Lang Publishing Inc, 2004, p. 7-8.
[13] Пак там, p. 14.
[14] Описание Русско-Турецкой войны 1877-78 гг. на Балканском полуострове и Особое прибавление. Т. 1: Обстановка перед войной. Санкт Петербург: Военная типография, 1901, 375-378. Available from: http://elib.shpl.ru/ru/nodes/83945-opisanie-russko-turetskoy-voyny-1877-78-gg-na-balkanskom-poluostrove-i-osoboe-pribavlenie-spb-1899-1913 [последно посетен на 15.03.2024].
[15] Попов, Васил, Иванова, Цветана, Велкова, Йонка. Българската земска войска 1878-1879. Сборник от документи и материали. София: Държавно военно издателство, 1959, с. 27.
Библиография:
Королько, Валентин. Основы паблик рилейшнз. Москва: Рефл-бук и Киев:Ваклер, 2000. гл VIII. Available from: http://enbv.narod.ru/text/Econom/korolko/index.html [последно посетен на 15.03.2024].
Описание Русско-Турецкой войны 1877-78 гг. на Балканском полуострове и Особое прибавление. Т. 1: Обстановка перед войной. Санкт Петербург: Военная типография, 1901, 375-378. Available from: http://elib.shpl.ru/ru/nodes/83945-opisanie-russko-turetskoy-voyny-1877-78-gg-na-balkanskom-poluostrove-i-osoboe-pribavlenie-spb-1899-1913 [последно посетен на 15.03.2024].
Попов, Васил, Иванова, Цветана, Велкова, Йонка. Българската земска войска 1878-1879. Сборник от документи и материали. София: Държавно военно издателство, 1959.
Почепцов, Георгий. Пропагандата се опитва да победи реалността. В: Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 24 ноември 2022. Available from: https://www.newmedia21.eu/analizi/propagandata-se-opitva-da-pobedi-realnostta/ [последно посетен на 15.03.2024].
Райков, Здравко. Публична комуникация. София: Дармон, 1999.
Стойков, Любомир. Управление на връзките с обществеността. Изд. „Алма комуникация“, София, 2019.
Сун Дзъ. Изкуството на войната. Превод: Шемтов, Христо. София: ФАМА, 2003.
Bernays, Edward. Propaganda. NewYork: Horace Liveright, 1928.
Department of Defense Dictionary of Military and Associated Terms. Joint Publication 1-02. US DOD, 2002, 350. Available from: https://irp.fas.org/doddir/dod/jp1_02.pdf [последно посетен на 15.03.2024].
Goldblatt, Joe. Special Events. Twenty-first century global event management. Thirdedition. NewYork: JohnWiley& sons INC, 2002.
Oxford English Dictionary. Propaganda, Available from: https://www.oed.com/view/Entry/152605 [последно посетен на 15.03.2024].
Public affairs handbook, Allied command operations and Allied command transformation, 2014, 4-5. Available from: https://www.act.nato.int/images/stories/structure/PA/nato-pao-hb.pdf [последно посетен на 15.03.2024].
Zaho, Margaret. Imago Triumphalis: The Function and Significance of Triumphal Imagery for Italian Renaissance Rulers. New York: Peter Lang Publishing Inc, 2004.
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
Чадаров, Николай. Съвременни комуникационни аспекти на военния парад в България. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2024, №57. ISSN 1313-9908. Available from: https://www.media-journal.info/index.php?p=item&aid=469 .
|
E-mail: n.chadarov@gmail.com
дата на публикуване: 18.05.2024, Събота, 07:46
прочетена: 1298 пъти