Общество

The leap in science and technology has given rise to a new state of human civilization described as the "information society". Along with the benefits of the incessant and uninterrupted flow of information exchanged through total communication, the negative consequences of "information overload", both organizationally and individually, have become increasingly apparent. Since it is not possible for the individual to isolate himself from this process, he is left with two options: to develop automated defense mechanisms in his psyche and/or to apply volitional efforts to select the amount of information processed by his mind. However, to the extent that individuals are not the same, there are already clear signs of a watershed between the group of people who are able to exercise tighter control over the communication process and the group of those who succumb to the temptation to uncritically absorb information. Will this not lead to a new stratification principle in society?

Keywords: communication; information society; information overload; psychology; Psychographic profiles; stratification; sociology

 

Създадените в края на ХХ в. принципно нови възможности за производство и излъчване на огромни количества информация поставиха отделния индивид в коренно различна ситуация спрямо предходната епоха на традиционна комуникация. Вследствие на все по-нарастващите способи за създаване и разпространяване на информация (както от страна на икономическите, обществени и културни субекти, така и от страна на отделните индивиди), съпътствани от бурното развитие на комуникационната техника и системи, човекът се озова в кардинално нова ситуация, с каквато той нямаше предишен опит. Проблемът с претоварването на комуникационното поле с планини от информация в исторически план е сравнително нов (от гледна точка на целия период на съществуване на цивилизацията) и – което е още по-важното, той не е замръзнал в някаква устойчива точка, а напротив – задълбочава се все повече.

Информационното общество е феномен, възникнал в резултат на научното и технологично развитие на цивилизацията. Иманентните характеристики на това общество водят до видими и еднозначни последствия както на организационно, така и на индивидуално равнище. Наред с безспорните ползи от увеличаването на обема на информацията и начините за нейното произвеждане и разпространение, категорично се наблюдават някои ясно изразени негативни последствия, които създават проблем за индивида. Те произтичат от информационното претоварване, с което човешката цивилизация се сблъсква за първи път в историята си.

 

Социалният резултат от наплива на информацията – благодарение на възможностите за нейното създаване, репликиране и разпространяване, е осъзнаването, че обществото е градирало в нов тип – информационно общество. Самото това понятие е синтез на основната характеристика на петата ера на комуникацията: че всеки индивид чрез пълния комплекс от своите валенции, произхождащи от всичките му социални роли, влиза като в синаптична структура в досег с неограничен брой други комуникиращи единици (индивиди като него или структурирани субекти на икономиката и обществения живот в цялостния му, извънпроизводствено-търговски смисъл). Съществено тук е да се подчертае възприемането от страна на индивида на различни социални роли; на неговата „игра в различни пиеси“, а не – да се гледа на него като през монокъл, защото функционирането му чрез тези различни роли води до експоненциалното увеличаване на обменяната от него информация. Съчетанието между създадените принципно нови инструменти за сътворяване и разпространяване на информация (компютърни технологии, софтуерно обезпечение, интернет, мобилни комуникации) с увеличаващите се на степен взаимовръзки между всички видове субекти в обществото, неизмеримо увеличи количеството на складираната и потребявана информация, която се превърна в главна черта на съвременното общество.

Раждането на понятието „информационно общество“ не е следствие на дългогодишни изследвания или „тежки“ академични дискусии. Смята се, че японската версия на израза (joho shakai, johoka shakai) се е появила в един разговор между известния архитект Кишо Курокава и именития историк и антрополог Тудао Умесао през 1961 г. В писмен вид то се появява чак 3 години по-късно, през януари 1964 г., като заглавие „Социология в информационните общества“ на изследване на  Джиро Камишима, но заглавието всъщност не е негово, а е дадено от редактора Мичико Игараши [1]. Темата за сложната комплексност на информационното общество постепенно все повече си пробива път и все по-силно консолидира мненията на изследователите. Ако има нещо, което никой от тях не отрича – това е въпросът за претоварването на съзнанието на индивида от огромното количество информация и като следствие на нейното неимоверно по размер създаване и разпространение, пронизващи всеки миг от живота на индивидите и на структурираните субекти. Така се стига до сбогуване с миналото (предходните етапи в развитието на комуникацията и обществото) и навлизането в принципно нов етап от съществуване на цивилизацията: „Информационното претоварване се характеризира с нарастваща зависимост от подходяща, точна информация за оцеляване и процъфтяване до степен, която е драматична както по обем, така и по широта…. Взети заедно, всички тези промени представляват историческо прекъсване на миналото“ [2]. Десетимата автори на този доклад са синхронни и в следното заключение, което формулира причината за възникването на гигантския за индивидуалното съзнание проблем: „Обемът на познанието в обществото – както научното, така и извъннаучното, отдавна надхвърли когнитивните граници на ума на отделния човек.... Ние навлязохме в ерата на информационен потоп“.  

Постепенно „информационният проблем“ излезе извън границите на отделната държава: той се институционализира до степен да бъде предмет на обсъжданията във форума с най-широко представителство – ООН [4]. По този начин информационното общество де факто получи статут в планетарен мащаб. Което обаче съвсем не означава, че теоретичните му рамки бяха напълно очертани и общоприети. Напротив: приемайки единодушно аксиоматичните характеристики на информационното общество (обем, скорост на разпространение и тотален обхват на информацията), експертите съвсем не са единодушни по отношение на базови характеристики на взаимодействието на субектите с информацията в процеса на комуникация, както и за съотношението между ползите и вредите от информационния потоп.

 

 

 

Принципно новото състояние, в което лавината от информация постави човешкия индивид, не можеше да не привлече вниманието на изследователите, които много бързо заостриха вниманието към последиците от въздействието ѝ. Общото в получаваните резултати, оценките и анализите, беше струпването на тревожни мнения, в които започна да преобладава негативния контекст. На практика във фокуса на вниманието попадна обстоятелството, че свръхпроизводството на информация започна да изчерпва неумолимо един от най-ценните ресурси за човека – времето, с което разполага, и което в крайна сметка е абсолютно лимитирано [12]. Заедно с това съвсем ясно беше формулирана взаимовръзката между решенията, които буквално ежеминутно се налага да взема личността на всички равнища на своето съществуване – във всичките си роли, които приема в социума, и тежестта на информацията. В аспекта задача/решение се появиха следните определения на информационното претоварване: „Информационното претоварване е състояние, при което лицето, вземащо решение, е изправено пред набор от информация (т.е. информационен товар с информационни характеристики като количество, сложност и ниво на излишност, противоречие и непоследователност), включваща натрупването на отделни информационни сигнали с различен размер и сложност, които възпрепятстват способността на вземащия решение за оптимално определяне на най-доброто възможно решение ” [13].  Доколкото индивидът е поставен в постоянна необходимост от вземане на всякакви решения, тази постановка всъщност издигна въпроса за това доколко изобщо е възможно вземането на правилни решения в условията на свръхинформационен товар. И по този начин директно насочи прожектора към тревожното намаляване на способността на отделната личност да функционира нормално и адекватно в условия, в които е „удавена“ от информация.

Изследователите са категорични как възниква информационното претоварване и до какви последствия води то за индивида: „Информационно претоварване възниква, когато обемът на предлаганата информация надвишава ограничения човешки капацитет за обработка на информация. Резултатът са дисфункционални ефекти като стрес и объркване“ [14]. В сбит вид конструкцията на дефиницията за информационното претоварване може да бъде представена като взаимоотношения между количеството потребявана информация спрямо капацитета на индивида за обработката ѝ, съотнесена към времето, с което индивидът обективно разполага за извършването на този процес, като в случаите на несъизмеримост на величините се стига до неблагоприятни последствия за индивида. Според все повече изследователи резултативната на информационното претоварване е изразено неблагоприятна за личността: „Последствията от информационното претоварване за средните потребители на информация са почти винаги негативни. Те трябва да се изправят пред цял набор от предизвикателства, за да намерят необходимите им информация, което води до умора и безпокойство“ [15].

Основният проблем с информационното претоварване е, че това не е еднократен акт, който се случва в някакъв строго определен отрязък от времето. Тезата, около която се съгласяват повечето автори, е, че информационното претоварване пронизва всеки миг от всекидневието и всяка човешка дейност. В огромната част от случаите те обръщат внимание вече не толкова на ползите, а – на негативните последствия от създаването и разпространяването на неимоверния обем от информация. Същественото е, че тези негативни последствия не се разглеждат само на равнище цялото общество, а – съвсем справедливо се тълкуват в аспекта на отделния индивид, на неговата собствена психология. Напълно резонно е схващането, че информационното претоварване има отражение върху един сложен комплекс, включващ както социалното/организационното, така и отделния индивид: „Многобройни психологически и икономически последици от информационното претоварване водят до сериозни последствия на индивидуално и организационно ниво“ [16].  

Сложността и многоизмерността на проблема са отчетени от изследователите, които отбелязват различните елементи, пронизвани от информационното претоварване: „Информационното претоварване е свързано с много съседни конструкции като когнитивно претоварване, сензорно претоварване, комуникационно претоварване, претоварване със знания и синдром на информационна умора“ [17]. Подобно изреждане де факто обхваща цялостната активност на съзнанието на индивида – най-малкото, защото неговите сензори са постоянно включени. При такава всеобхватност на въздействието върху психиката му, логично е да се наблюдава и отражение на информационното претоварване на поведенческо равнище.

На личностно равнище ситуацията е изключително комплексна. Ако се вземе само едно подразделение на океана от информационни източници – социалните мрежи, в тях изследователите откриват тревожни доказателства за многоизмерните последствия от прекомерното поемане на информация чрез тях, достигащо до масово пристрастяване: „Освен отрицателното въздействие на пристрастяването към социалните медии върху психическото и физическото здраве на потребителите, пристрастяването към социалните медии може да доведе и до други проблеми. Например пристрастяването към социалните медии може да доведе до финансови проблеми... Хората, които са пристрастени към социалните медии, са склонни да харчат повече пари от тези, които не са пристрастени към социалните медии... Студенти, които са пристрастени към социалните медии е по-вероятно да имат по-ниски оценки от тези, които не са пристрастени към социалните медии“ [18].

Психическо здраве; физическо здраве; финансово благосъстояние; образователно равнище; лични взаимоотношения – целият комплекс от присъствия на индивида в различните измерения на битието се оказват уязвени от ефекта на информационното претоварване. Допълнителният проблем, който го усложнява, е, че индивидът е склонен да самоиндуцира, репликира, мултиплицира – лично и волево, „глад“ за произвеждане, разпространяване и потребяване на все повече и повече информация. Един от основните канали са социалните мрежи, поради което, когато става въпрос за последствия от информационното претоварване, много автори се съсредоточават именно върху влиянието на социалните мрежи. Крайният резултат от „прилепването“ към тях е повече от обезпокоителен: „Пристрастените към социалните мрежи не са в състояние да се отделят от тях, въпреки че осъзнават разрушителното им въздействие, и могат да изпитат безпокойство, ако спрат ползването им“ [19]. Обективно тук става дума за самовъвличане в доброволно робство на индивида във все по-тежките окови на прекомерната информация, която действително започва да оказва върху него влияние, подобно на влиянието на наркотиците: желание за все повече и повече – и невъзможност за откъсване от този опиат. Както и при употребата на наркотични и стимулиращи вещества обаче, удоволствието е временно, а неблагоприятните последици – трайни. Изводите от съществуващите проучвания безапелационно налагат следния извод: „Пристрастените към социалните мрежи са по-склонни да изпитват различни негативни чувства като депресия, тревожност и самота, отколкото не-пристрастените към социалните мрежи... Тъй като времето е константна величина, това (пристрастяване) има последствия за времето, прекарано в дейности, които не се отнасят към времето, отделено за социалните мрежи; по този начин пристрастяването към социалните мрежи може да повлияе и на домашната среда. Следователно семейните/междуличностните конфликти могат да бъдат потенциална последица от пристрастяването към социалните мрежи“ [20].

Алогично е обаче да се приеме, че абсолютно всеки човешки индивид безкритично се стреми към опиянението от информационната зависимост. Безпокойството на изследователите, породено от наблюденията им върху тревожните аспекти от информационното претоварване върху психиката и поведението на хората, е съпътствано и от самоосъзнаването на самия индивид на факта, че „преяждането“ с информация е неблагоприятно за самия него. Доколкото е очевидно, че човек вече е надвишил всички здравословни лимити за поемане на информация, нормално е той да потърси (или по еволюционен път да създаде) механизми, чрез които да ограничи вредните ѝ въздействия върху себе си, а да се възползва от позитивите, които тя му носи.

 

 

Осъзнаването от страна на индивида на прекомерната информационна тежест, стоварваща се върху него, доведе до една непрогнозирана повратна точка в използването от негова страна на самите инструменти за осъществяване на комуникация, които той най-често употребява. През 2024 г. беше регистрирана смайваща тенденция на промяна в интереса към видовете устройства: тази тенденция буквално може да бъде определена като Ренесанс на „бабофоните“, заместващи във все повече случаи смартфоните. Само в Испания продажбите на базови телефонни апарати (наричани още „тухли“, „телефон с копчета“) са нараснали с цели 215%, като според проучване на компанията SPC над 12% от младите испанци вече са преминали на такъв базов телефонен апарат, а всеки пети от тях декларира, че познава някого, който е „офлайн“, защото вече е с „тухла“ в ръка [21]. Всъщност, един от най-съществените факти е, че тази тенденция се „подклажда“ от младите – най-вече поколението Z, родено между 1995 и 2010 г. – което никога не е познавало свят без Wi-Fi. Защо „тухлата“ вече не се асоциира с възрастни, недовиждащи хора, лишени от достатъчно технологичен опит, а все повече се търси от младите? На този въпрос в същия материал (който има за заглавие императивното заключение „Европа зарязва смартфоните“), еднозначен отговор дава ръководителката на цитираното проучване Ирене Мантерола, маркетинг директор на SPC: „Това е като дигитален детокс. Нашето изследване разкрива как младите хора жадуват за простота и съкращават времето на екрана в свят, който е онлайн 24/7.“

Нарастващото желание за „дигитална детоксикация“ става видимо във все повече региони. Идентични тенденции споделят и наблюдателите във Великобритания, като Лорън Дейвис от комуникационната компания bOnline в материал с не по-малко категоричното заглавие „Да, глупавите телефони се завръщат през 2024 г. ... Но защо?“: „Изключването от технологиите, екраните и устройствата, които ни държат пристрастени, става все по-важно за хората в Обединеното кралство и дори в света. Ползите от премахването на постоянното излагане на екрани са добре документирани и повече хора от всякога се стремят да се възползват от това и да се насладят на ползите за здравето и психичното здраве“ [22]. Изглежда почти алогично тъкмо младите хора, които по принцип са символ на страстта към модерното, иновативното, прогресивното, да се пресягат към „глупавите“ телефони. За да влязат наглед в противоречие със същността си, те очевидно са намерили много силен аргумент, който ги подтиква да демонстрират друг тип предпочитания и поведение.

Все повече нараства броят на експертите, които споделят мнението, че проблемът не се решава чрез поставянето на бариери, чрез рационализъм в използването на информацията, чрез създадени методи за ефикасното боравене с нея: „Въпреки това, каквито и информационно и комуникационно технологични инструменти или техники да прилагате, в  крайна сметка справянето с информационното претоварване зависи до голяма степен от персоналните способности за управление на информацията, начинът, по който човек се справя с процеси за търсене и извличане на информация“ [23]. Това, което се налага като извод от подобно заключение, отново ни отпраща към тезата, че начинът за справяне с информационния потоп е най-релевантно да бъде търсен в самата личност на индивида, във водещите ѝ черти, в способностите ѝ, в самата ѝ психология. Изследователите задълбочено и детайлно анализираха възможното релевантно волево поведение на индивида в условията на информационен натиск. Директно бяха въведени дори понятия като „дигитален минимализъм“, чиято дефиниция според автора е: „Философия за използване на технологията, при която фокусирате времето си онлайн върху малък брой внимателно подбрани и оптимизирани дейности, които силно подкрепят нещата, които цените, и след това щастливо пропускате всичко останало“ [24]. От изключително значение е фактът, че тук авторът фокусира лъча на вниманието не върху чисто утилитарната страна на процеса на възприемане и обработване на информацията (пряката, материална полза от нея), а върху ценностите, които споделя отделният индивид, което означава – базовите черти на неговата човешка същност. Това по същество е приоритизиране на психологията на личността при взаимодействието ѝ с информационото поле.

Въвеждайки понятието „дигитални минималисти“ Нюпорт всъщност косвено поставя един актуален социологически проблем: че наред с всички формулирани досега стратификационни модели и схеми на макрогрупови принадлежности, обуславящи състоянието на обществото – съсловия, класи, статусни групи, религиозност/атеизъм, се появява нов признак на разделение и следователно нов признак за групиране. Де факто той очертава наличието на две ясно диференцирани групи в обществото според принципите, по които те консумират информация: от произнесения термин „дигитални минималисти“ автоматично следва, че съществува и негов противоположен полюс: „дигитални максималисти“, който можем да изведем косвено от първия. Нюпорт не се ангажира с оценка за размера на тези групи, но във всички случаи става въпрос за това, че те са надкласови, наднационални, надстатусни. Всъщност, когато говорим за присъствие на тези две групи в обществото – реално имаме предвид разделение на цивилизацията като цяло, тъй като това разделение не признава граници, раси, националности, пол и възраст. Вследствие на него е вероятно все повече и повече двете групи да се отдалечават една от друга не просто като принципи на поведението спрямо потребяването на информация, но и като обективно състояние при съпоставка между тях, засягаща всички страни на съществуването им. От наличните досега данни от меродавни проучвания като цитираните по-горе е видимо, че „дигиталните максималисти“ по-често имат психически и здравословни проблеми, по-често редуцират финансовия си ресурс (от което директно страда благосъстоянието им), постигат по-малко успехи в образованието и науката. Ние сме едва в началото на процеса на оформяне на тези групи (само 30 години са изминали до този момент от създаването на световната мрежа), но ако регистрираните досега тенденции продължат (а те вероятно и ще се задълбочат), неминуемо тези две групи – „дигиталните минималисти“ и „дигиталните максималисти“, ще добият отчетливо конструирани черти и е възможно да се стигне до напрежение помежду им. Причините за това ще са ясно видими – едната група ще се чувства по-малоценна, пренебрегната, с по-нисък статус, с по-малък достъп до благата и властта, с по-ниско равнище на психологически комфорт. Противоположното състояние на другата неизбежно ще ѝ даде еволюционно преимущество и следвайки естествения ход на процесите е вероятно тя, „придвижвайки се в сенките“ – без да се афишира като каквато и да била структура, без да издига лозунги и без да издига лично свои водачи, да започне да доминира в обществото. Естественият стремеж на средния човешки индивид е да достигне до по-добро състояние – било то материално и/или психическо. Ето защо редица изследователи и анализатори предполагат, че чрез лични волеви усилия отделният индивид би бил склонен да предприеме мерки да не изпадне в „Б“ група. С цел да насърчат полагането на такива волеви усилия, те систематизират наличния опит и разработват свои конструкции на предложенията как отделният индивид да ограничи до разумно равнище потребяваната от него информация. Индивидът обаче не може да застане в изчаквателна позиция някой да му сервира научнообоснована и проверена в практиката работеща схема на принците, чрез които той най-ефикасно и рационално да потребява информация. Ето защо е логично да се допусне, че самият индивид си създава свои механизми на отбрана срещу давещата го информация.

 

Зараждането на информационно-преситената епоха постави индивида в нова, неизпитвана от съзнанието му досега комуникационна среда. Няма никакви признаци, че информационният натиск върху индивида ще отслабва: напротив – по-вероятното е този натиск да се увеличава. С времето е много възможно всеки индивид да разширява способността си да възприема и обработва по-големи пакети информация. Това обаче едва ли ще доведе до коренна промяна на ситуацията, доколкото във всички случаи, винаги, количеството информация, което достига до един индивид, ще надвишава персоналните му способности да я възприема и обработва. За да се справи с предизвикателството на лавината от информационни късове, той трябваше да си изработи  механизми, чрез които да се защити от „прегряване“ в опитите да възприеме и обработи тази информация. В такива механизми се превърнаха условно наречените „клапани“ на каналите, през които протича комуникацията към съзнанието му. Те преграждат пътя на онази част от насочената към него информация, която надвишава като обем способностите му да я възприема и обработва, или която му се струва дразнеща, досадна, която той не схваща като информация, съответстваща на базисните му черти като личност. Не всички индивиди обаче ще „включват“ или „изключват“ тези клапани по един и същи начин. Наблюденията досега ясно показват, че започват да се оформят две големи групи в обществото в зависимост от това доколко осъществяват някакъв контрол върху вездесъщата информация, която залива всеки индивид без изключение. Тъй като автоматизираната реакция на контрол е подчинена на личния психографски профил и е непроменима в краткосрочен план, волевата може да се окаже решаваща за индивидуалното благоденствие, а оттук – и за възможните други принципи на стратификация на обществото.

 

 

[1] По-подробно за историята на възникване на израза „информационно общество“ и точното му звучене при първата му употреба на японски виж Karvalics, L. Z. (2010). Information Society Dimensions. Szeged: JATEPress Kiado.

[2] Alexander, B., Barrett, K., Cumming, S., Herron, P., Holland, C., Keane, K., . . . Tsao, J. (2016). Report from the Information Overload and Underload Workgroup. Available from:: http://dx.doi.org/10.13021/G8R30G   [15.10.2024].

[3] Още на 21 Декември 2001 г. Генералната Асамблея на ООН прие резолюция 56/183 за свикване на Световен форум за Информационното общество, като неговите две фази се състояха през 2003 и 2005 г. След 2005 г. бяха организирани ежегодни събития, свързани с този форум, а през 2015 г. Генералната Асамблея на ООН взе решение този форум на високо равнище да се свиква ежегодно до 2025 г.

UN. (2016). WSIS Forum. Available from: https://sdgs.un.org/: https://sdgs.un.org/sites/default/files/documents/10186World%2520Summit%2520on%2520

Information%2520Society%25202016%2520Outcomes%25202016-May-16.pdf. [2 11 2024].

[4] Фром, Е. (2021). Бягство от свободата. София: Сиела норма, p.253.

[5] Gleick, J. (2011). The Information: A History, a Theory, a Flood. New York: Pantheon books, p.15.

[6] Carr, N. (2010). The Shallows. London: W. W. Norton & Company, p.73.

[7] Machlup, F., & Kronwinkler, T. (1975). Workers who produce knowledge: A steady increase, 1900 to 1970. Review of World Economics, pp. 752-759.

[8] Webster, F. (2006). Theories of the Information Society, Oxon: Routledge, p.9.

[9] Castells, M. (2009). The Rise of the Network Society. Oxford: Wiley-Blackwell. p. 494.

[10] Palme, J. (1984). You Have 134 Unread Mail! Do You Want To Reed Them Now? От H. Smith (Ред.), IFIP conference on Computer-Based Message Services (стр. 175-187). Stockholm: Elsevier Science Publishers B.V. (North-Holland). Available from: https://people.dsv.su.se/~jpalme/s1/134/you-have-134-unread-mail.html [26. 11. 2024].

[11] Kemp, S. Digital 2022: Global Overview Report. Available from: www.datareportal.com: https://datareportal.com/reports/digital-2022-global-overview-report  [11. 11. 2024].

[12] Levitin, D. J. (2014). The organized mind: Thinking straight in the age of information overload. New York: Dutton.

[13] Roetzel, P. G. (2019). Information overload in the information age. Business research, 12, pp. 479–522.

[14] Принципната постановка за оптималността на вземане на решения съобразно количеството обработвана информация беше „преведена“ на езика на информационното претоварване структурирано в: Eppler, M., & Mengis, J. (2004). The Concept of Information Overload: A Review of Literature From Organization Science, Accounting, Marketing, MIS, and Related Disciplines. The Information Socety, 20, pp. 325-344. doi:https://doi.org/10.1080/01972240490507974

[15] Hoq, K. M. (2014). Information Overload: Causes, Consequences and Remedies: a Study. Philosophy and Progress, LV-LVI, pp. 49-68. doi:http://dx.doi.org/10.3329/pp.v55i1-2.26390.

[16] Alheneidi, H. H. The Influence of Information Overload and Problematic Internet Usage on Adults Wellbeing. Available from: www/orca.cardiff.ac.uk: https://orca.cardiff.ac.uk/id/eprint/121873/1/2019alheneidiphd.pdf [10. 11. 2024].

[17] Kefi, H., Mlaiki, A., & Kalika, M. (2015). Social Networking Continuance: When Habit Leads to Information Overload. Twenty-Third European Conference on Information Systems (ECIS) (p. 93). Munster: ECIS. doi:http://aisel.aisnet.org/ecis2015_cr/93.

[18] Pellegrino, A., Stasi, A., & Bhatiasevi, V. (2022). Research trends in social media addiction and problematic social media use: A bibliometric. Front. Psychiatry, 13. doi:https://doi.org/10.3389/fpsyt.2022.1017506.

[19] Andreassen, C. S. (2015). Online Social Network Site Addiction: A Comprehensive Review. Curr Addict Rep, pp. 175-184. doi:https://doi.org/10.1007/s40429-015-0056-9

[20] Pallesen, S., & Andreassen, C. S. (2014). Social Network Site Addiction - An Overview. Current Pharmaceutical Design, 20, 4053-4061.

[21] Menendez-Roche, M. (2024). Ditching smartphones for dumbphones: Why Europeans are changing. Available from: https://euroweeklynews.com: https://euroweeklynews.com/2024/11/07/rise-of-the-dumbphone-europeans-ditching-smartphones-for-dumbphones/  [14.11.2024].

[22] Manthey, K. (2024). Yes, Dumb Phones are Making a Comeback in 2024… But Why? Available from: https://techround.co.uk: https://techround.co.uk/tech/dumb-phones-making-comeback-why/  [14.11.2024].

[23] Hoq, K. M. (2014). Information Overload: Causes, Consequences and Remedies: a Study. Philosophy and Progress, LV-LVI, pp. 49-68. doi:http://dx.doi.org/10.3329/pp.v55i1-2.26390. 

[24] Newport, C. (2019). Digital minimalism: Choosing a focused life in a noisy world. New York: Portfolio/Penguin. p. 26.

 

Фром, Е. (2021). Бягство от свободата. София: Сиела норма.

Alexander, B., Barrett, K., Cumming, S., Herron, P., Holland, C., Keane, K., . . . Tsao, J. (2016). Report from the Information Overload and Underload Workgroup. Available from: doi: http://dx.doi.org/10.13021/G8R30G.

 

Alheneidi, H. H. (2024). The Influence of Information Overload and Problematic Internet Usage on Adults Wellbeing. Available from: www/orca.cardiff.ac.uk: https://orca.cardiff.ac.uk/id/eprint/121873/1/2019alheneidiphd.pdf.

 

Andreassen, C. S. (2015). Online Social Network Site Addiction: A Comprehensive Review. Curr Addict Rep, 175-184. doi:https://doi.org/10.1007/s40429-015-0056-9.

 

Carr, N. (2010). The Shallows. London: W. W. Norton & Company.

 

Castells, M. (2009). The Rise of the Network Society. Oxford: Wiley-Blackwell.

 

Eppler, M., & Mengis, J. (2004). The Concept of Information Overload: A Review of Literature From Organization Science, Accounting, Marketing, MIS, and Related Disciplines. The Information Socety, 20, 325-344. doi:https://doi.org/10.1080/01972240490507974.

 

Gleick, J. (2011). The Information: A History, a Theory, a Flood. New York: Pantheon books.

 

Hoq, K. M. (2014). Information Overload: Causes, Consequences and Remedies: a Study. Philosophy and Progress, LV-LVI, 49-68. doi:http://dx.doi.org/10.3329/pp.v55i1-2.26390.

 

Karvalics, L. Z. (2010). Information Society Dimensions. Szeged: JATEPress Kiado.

 

Kefi, H., Mlaiki, A., & Kalika, M. (2015). Social Networking Continuance: When Habit Leads to Information Overload. Twenty-Third European Conference on Information Systems (ECIS) (стр. 93). Munster: ECIS. doi:http://aisel.aisnet.org/ecis2015_cr/93.

 

Kemp, S. (2024). Digital 2022: Global Overview Report. Available from: www.datareportal.com: https://datareportal.com/reports/digital-2022-global-overview-report.

 

Levitin, D. J. (2014). The organized mind: Thinking straight in the age of information overload. New York: Dutton.

 

Machlup, F., & Kronwinkler, T. (1975). Workers who produce knowledge: A steady increase, 1900 to 1970. Review of World Economics, 752-759.

 

Manthey, K. (2024). Yes, Dumb Phones are Making a Comeback in 2024… But Why? Available from: https://techround.co.uk: https://techround.co.uk/tech/dumb-phones-making-comeback-why/  [14. 11. 2024].

 

Menendez-Roche, M. (2024 ). Ditching smartphones for dumbphones: Why Europeans are changing. Available from: https://euroweeklynews.com: https://euroweeklynews.com/2024/11/07/rise-of-the-dumbphone-europeans-ditching-smartphones-for-dumbphones/  [14. 11. 2024].

Newport, C. (2019). Digital minimalism: Choosing a focused life in a noisy world. New York: Portfolio/Penguin.

 

Pallesen, S., & Andreassen, C. S. (2014). Social Network Site Addiction - An Overview. Current Pharmaceutical Design, 20, 4053-4061.

 

Palme, J. (1984). You Have 134 Unread Mail! Do You Want To Reed Them Now? От H. Smith (Ред.), IFIP conference on Computer-Based Message Services (стр. 175-187). Stockholm: Elsevier Science Publishers B.V. (North-Holland). Available from: https://people.dsv.su.se/~jpalme/s1/134/you-have-134-unread-mail.html  [26. 11. 2024].

 

Pellegrino, A., Stasi, A., & Bhatiasevi, V. (2022). Research trends in social media addiction and problematic social media use: A bibliometric. Front. Psychiatry, 13. doi:https://doi.org/10.3389/fpsyt.2022.1017506.

 

Roetzel, P. G. (2019). Information overload in the information age. Business research, 12, 479–522.

 

UN. (2016). WSIS Forum. Available from: https://sdgs.un.org/: https://sdgs.un.org/sites/default/files/documents/10186World%2520Summit%2520on%2520Information%

2520Society%25202016%2520Outcomes%25202016-May-16.pdf.

Webster, F. (2006). Theories of the Information Society, p.9. Oxon: Routledge.